Мегън Марч
Порочно момиче (10)

Глава десета

Кав

Заблъсках по вратата на Гриър, без да ми дреме, че си тръгнах, оставяйки топката в нейното поле с намерението следващия ход да е неин. Просто нямаше как да стане.

Гриър отвори вратата, все още облечена в панталон от костюм и скъпо изглеждаща блуза.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — попитах, влязох и затръшнах вратата след себе си.

— Как се озова тук горе? В тази сграда има охрана. Не може просто да те пускат. Не си в списъка.

— Сладурче, в момента съм във всеки шибан списък. Сега отговори на проклетия ми въпрос. Какво, по дяволите, си търсила в Райкърс?

Погледът й беше сладък, но не достатъчно, че да ме разсея от конското, което смятах да й изчета.

— Вършех работата си.

— Мамка му, Гриър, ти нямаш работа. Напусна.

— Как въобще знаеш всичко това? По-зле си и от брат ми. Ако си ми лепнал опашка, това ще трябва да спре. Ще ти казвам каквото искам да знаеш и когато реша да го узнаеш.

Пристъпих към нея, улавяйки брадичката й с ръка.

— Нещата не стават така, Гриър. Не и когато си решила да се поставиш в ситуация, в която нямаш място. С кой, по дяволите, си се срещала в Райкърс?

— Мамка му, не е твоя работа. Сега се отдръпни. — Тя бутна гърдите ми, но аз не помръднах.

— Ако брат ти не смята да те държи на каишка за твое добро, тогава аз ще го направя. Защото е очевидно, че не може да ти се има доверие да направиш правилния избор, що се отнася до личната ти безопасност.

В мига, в който изрекох думите, знаех, че бяха най-погрешното нещо, което можех да й кажа, но не ми дремеше. Имаше няколко въпроса, по които с радост бих вбесил Гриър и всичко, което се отнасяше до безопасността й, влизаше в тази графа. Можеше да се бори с мен колкото си иска. Беше безполезна битка, която нямаше да спечели.

— Боя се, че тази информация е поверителна. Това е право на клиента, задник такъв. Сега отстъпи. — Тя отново удари с ръце по гърдите ми.

— Оставям те сама за няколко часа и ти отиваш в най-близкото място, където можеш да пострадаш. Умно, Гриър. Мамка му, много умно.

Тя скръсти ръце на гърдите си и ме погледна накриво.

— Не е като да съм се шляела сама в тъмните алеи на Боури посред нощ. Имаше охрана. Полицаи. Той беше окован с белезници и вериги. Добре съм. Освен това съм много умна, затова не бъди задник, защото ще се обадя на охраната да се качи и да те изрита от апартамента ми. Винаги ли си бил толкова арогантен? Да не би някак да съм го забравила?

Само една дума от речта й проникна през гнева ми.

— Вериги? Мамка му, с кого си се срещала? С някой убиец?

Тихото ръмжене на Гриър вероятно щеше да е сладко, ако пред погледа ми не бе паднала червена пелена. Тя имаше нужда от пазач. Освен това не отхвърли бързо предположението ми, което значеше, че съм прав.

— По дяволите, Гриър. Край с това! С каквото и да се занимаваш, докато си безработна, ще му сложиш край още сега.

— Нямаш право да раздаваш заповеди. Не съм искала позволението ти. Върна се в живота ми едва преди двадесет и четири часа и вече се питам защо те исках обратно толкова много.

Това определено проникна през гнева ми. Обуздах яда си и се кротнах. Но все още исках да я накарам да разбере, че безопасността й не бе нещо, към което трябва да се отнася лекомислено.

— Искаш ме толкова силно обратно в живота си, защото знаеш, че ме е грижа за теб и не съм путьо, какъвто очевидно е бил последния мъж, с който си била, и който не е имал дори две мозъчни клетки, щом е преебал нещата с теб.

Устата й остана отворена.

— О, точно ти ли го казваш.

— Млъкни, Гриър. Тук съм. Никъде няма да ходя. И щом нямаш намерение да направиш безопасността си приоритет, то аз ще го направя.

Помислих си да добавя нещо от сорта, че брат й ще се съгласи с мен, но имах чувството, че това ще е по-скоро в мой ущърб, отколкото в моя полза. И в двата случая, Гриър трябваше да си опича акъла, и то бързо.

— Няма да зарежа случая. — Тонът й бе упорит.

— Тогава следващия път ще дойда с теб. И това не подлежи на компромис.

Гриър се намръщи, объркването беше очевидно на лицето й.

— Колко дълго смяташ да останеш в Ню Йорк? Нямаш ли филм за снимане, или нещо такова?

— Купих си апартамент тук. Ще остана колкото мога, а след това ще измислим начин, по който нещата да се получат.

Очите й се разшириха шокирано.

— Купил си апартамент? В Ню Йорк? Не си се връщал тук от три години и сега изведнъж ти е домиляло за дома и си си купил апартамент?

— Ти ми даде причина да го направя — отвърнах й, усмихвайки се.

— А тази причина не беше ли достатъчна преди? — Сега въпросът й бе зададен много тихо.

Пуснах брадичката й и разтърках тила си.

— Не е толкова просто. Първо трябваше да стана някой. Можах да се върна едва сега.

Гриър поклати глава.

— Не разбирам.

Погледнах в красивите й тъмни очи и се предадох.

— Наистина ли мислиш, че брат ти щеше да ти позволи да излизаш с един работник, Гриър? Някога щеше ли да повярва, че съм с теб не заради парите ти? Мислиш ли, че някога бих могъл да уважавам сам себе си, ако го бях оставил да мисли така?

По лицето й се разля разбиране.

— За мен това никога не е имало значение. А какво мисли брат ми не би трябвало да те интересува. Наистина ли вярваш, че съм толкова повърхностна? Че ми дреме какво правиш, за да изкарваш пари?

— Нарича се гордост, Гриър. Не става въпрос за повърхностност. Не можех да дойда при теб, докато не съм ти равен. Когато най-после се върнах, ти се срещаше с мъж, който беше от твоя свят. Мамка му, какво трябваше да направя? Да дойда и да смачкам нещо, което смятах, че те прави щастлива?

— Това ли беше единствената причина, поради която стоя толкова дълго далеч от мен? — попита тя.

Погледнах я право в очите и я излъгах.

— Да.