Мегън Марч
Порочно момиче (6)

Глава шеста

Гриър

Не. Мамка. Му. Няма. Начин.

Можеш ли да използваш фотошоп за реалния живот? Защото това е единственото шибано обяснение за това, което виждах в момента през шпионката си.

Каваноу Уестман. От плът и кръв. Пред вратата ми.

Почукването на вратата прекъсна ленивото ми влачене към кафе машината. Което ще рече, че сега страдах от кофеинова нужда, бях без грим, рошава и изтощена от лежане на дивана, да не говорим, че не се бях къпала през двата дни, които прекарах затворена в апартамента си.

Не можеше да ме види така.

Много пъти си бях фантазирала какво ще стане, когато най-после отново застана лице в лице с Кав. Щях да нося нещо секси и все пак класно. Перфектни прическа, грим, вежди. Щях да се държа небрежно незаинтересовано. Той щеше да осъзнае какво е изпуснал, когато онази нощ ме заряза, изчезвайки, без да каже нито дума.

Мамка му, нямаше никакъв шанс да отворя тази врата. Кав Уестман може да седи в коридора ми цял ден. Няма да отворя.

Но, Кав, това копеле, сякаш прочете мислите ми.

— Отвори вратата, сладурче. Съобщението ти стигна до мен, високо и ясно, с онова, което постна в интернет.

Тихо възклицание се откъсна от устните ми.

— Точно така, знам, че стоиш там. Затова отвори вратата, Гриър.

Дълбокият му, дрезгав глас събуди в мен спомени, които мислех, че отдава съм изтрила от ума си. Но очевидно не бях.

Хукнах към дивана, за да взема телефона си. Налагаше се да напиша съобщение на Бенър. Трябваше да се спра да не изпадна в паника и да свикам спешен спа ден, където да направя всичко, което е нужно, преди да се срещна с него.

Мислите ми изведнъж застинаха. Няма нужда да впечатлявам Кав Уестман. Той не значи нищо за мен. И мога да го докажа още сега, като отворя вратата. Той ще види точно колко не ми дреме за мнението му.

Преди да успея да променя решението си, погледнах надолу към тениската си, за да се убедя, че няма петна от вчерашното кафе, и се пресегнах да отключа вратата, преди да натисна дръжката и да отворя.

В мига, в който вратата се отвори, осъзнах, че съм направила ужасна грешка.

През шпионката изглеждаше много по-различно. На билбордовете и плакатите на филмите му из целия град изглеждаше като пълен непознат. Но Кав от плът и кръв?

Опустошителен.

Изпуснах вратата и тя се отвори широко.

Как така не изглеждаше по-стар? Никакви нови бръчки около очите или устните му. Вместо това нов белег пресичаше челюстта му, давайки му по-секси и по-опасен вид. Раменете му бяха станали невъзможно широки, карайки бедрата му да изглеждат още по-тесни.

Лешниковите му очи проблясваха, докато ме гледаше… поне това не се бе променило. Днес те бяха по-скоро златисти, отколкото сиви или зелени. Да предполагам какъв ли ще е цвета им бе една от игрите, които обичах да играя навремето. Тъмнокестенявата му коса беше секси и разрошена, по-дълга от късата подстрижка, която имаше преди, но всичко друго беше същото. Протрити дънки, едноцветна тениска, издраскани ботуши. Силни, смели черти, които много мъже биха сметнали за невъзможни за носене, но които бяха причината милиони жени да се редят на опашка, за да заченат бебето на Каваноу Уестман.

— Какво правиш тук? — прошепнах аз, напомняйки си, че вече нямам наивната фантазия да бъда единствената жена за Кав.

Погледът му се върна на лицето ми и знаех, че това, което бе видял, едва ли може да е толкова ласкателно, колкото това, което видях аз в него.

Чаках го да каже нещо… каквото и да е било. Примерно извинение или обяснение защо изчезна така преди три години, но вместо това получих нещо коренно различно.

Ръцете му се спуснаха към копчетата на дънките му.

— Имайки предвид съобщението ти, инспекцията ти не е напълно завършена.

Ако челюстта ми можеше да падне до пода като на анимационните филмчета, то това щеше да стане точно сега.

О. Боже. Мой. Никога не бях виждала преди пакета му, само го бях докосвала през дрехите в нощта, която реших да съм смела, преди той да спре, обещавайки ми една нощ, която така и никога не се случи.

Стоях пред него като полуидиот, неспособна да откъсна поглед от лицето му.

— Какво правиш?

Палавата му усмивка… тази, която използваше много рядко, дори и във филмите, които съм гледала с него… отвя трите години между миналото и настоящето ни.

В следващия миг се чу звук от спускане на цип.

Погледът ми не се откъсваше от неговия, докато той ме предизвикваше. Да видя или да го спра. Не бях сигурна кое да направя.

— Очевидно си променила изискването си за ухажването, сладурче.

Движението на устните му събуди още една вълна спомени в ума ми, но стягането на бицепса му под плата на тениската привлече вниманието ми.

О. Боже. Мили.

Да не би той да хвана члена си и да започна да се гали? Всичко, което трябваше да направя, бе да погледна надолу, и щях да имам отговора на повече от един въпрос.

— Знаеш, че искаш да погледнеш.

Той отново ме предизвикваше. И беше прав. Исках да погледна. И го направих.

Милостиви боже!

О. Мамка. Му.

Е, нека просто кажем, че Кав не просто покрива изискването, а му дава нови измерения. Видът на дългия му дебел член в огромната му умела ръка изпрати тръпка през цялото ми тяло, а плътта между бедрата ми запулсира. Зърната ми, непокрити от сутиен, се притиснаха към материята на тениската ми. Погледът на Кав също се насочи надолу… към гърдите ми.

Стаята сякаш запулсира от напрежение. Между нас сякаш увисна нощта, която така и не прекарахме заедно. Нощта, в която той си замина.

Имах два избора. Да взема това, което исках, това, за което бях помолила, или да се вкопча в миналото и да го отхвърля така, както той го направи преди три години.

Мозъкът ми обаче се бе вкопчил в една мисъл… животът бе прекалено кратък и никога не знаеш дали ще имаш втори шанс.

Затова пристъпих напред, обвих едната си ръка около тила му, а другата около пениса му, и го целунах така, както винаги съм мечтала.