Мегън Марч
Порочно момиче (16)

Глава шестнадесета

Гриър

В мига, в който Кав излезе от кабинката, извадих телефона си. Бях затрупана със съобщения.

Лош знак.

Две пропуснати обаждания от Крейтън и три текстови съобщения. Едно съобщение от Холи. Две от Бенър.

Въведох паролата си и прочетох съобщенията.

 

 

Крейтън: „Това НЕ Е скатаване“.

Крейтън: „Вдигни си шибания телефон“.

Крейтън: „Изпращам Кенън“.

Холи: „Кав Уестман е адски секси, но брат ти тук подивява. Може би искаш да си вдигнеш телефона“?

Бенър: „Ти си моят герой. На първа страница на CelebSightingsNYC. О, и по данни на клюкарските сайтове, вие официално сте двойка“.

Бенър: „И между другото изглеждаш адски секси на тази снимка“.

 

 

Дали наистина исках да видя за какво говорят? Разбира се. Кой не би?

Отворих браузъра си, написах в Гугъл CelebSightingsNYC и името на Кав. Първата снимка, която изскочи, беше на мен и Кав, слизайки от таксито пред стрелбището. Шибаният таксиджия. Това беше единственото обяснение за ъгъла на снимката.

Трябваше да намеря Кав и да се изнесем от тук, преди папараците да се домъкнат. Имам предвид, знаех, че не сме най-интересната новина в града, но вероятно бяхме на първа страница в списъка. И всички знаеха къде сме в момента.

Оставих пистолета в ъгъла и се плъзнах навън, вървейки по посока на гласа му. Не исках да подслушвам, но се зачудих дали не е агентът му, мениджъра или някой друг, който му се обажда, за да го предупреди, че са ни забелязали.

— Не, приключих. Няма да се върна там. — Тонът на Кав беше твърд. — Добре. Отказвам се. — Той затвори, насочи се към вратата и повдигна глава, виждайки ме да стоя до вратата.

Вдигнах телефона си и му показах екрана.

— Прикритието ни е разкрито, Холивуд. Папараците са ни погнали. Телефонът ми се пръска от съобщения. И на теб ли ти се обадиха за това?

Той поклати глава.

— Не. Какво става? — Той взе телефона ми и прочете какво пише на екрана, преди да започне да вибрира в ръката му.

— Брат ти — каза той, връщайки ми телефона.

— По дяволите, звъни ми за трети път. Каза ми да се скатавам и да оставя шумотевицата да отмине, затова точно сега не е много доволен от мен… — Докато говорех, телефонът ми продължи да вибрира.

— Няма ли да му вдигнеш?

— Ммм… не искам. — Замислих се отново, знаейки, че имам само няколко секунди да реша. — Мисля, че е по-добре да вдигна. — Плъзнах пръст по екрана и отговорих с: — Не ми крещи.

— Гриър! — Дълбокият глас на Крейтън вибрираше от раздразнение. — Мисля, че се бяхме разбрали.

— Каза ми да се скатавам и аз се скатавам — възразих му.

— Защо тогава снимката ти изскача на първа страница на клюкарските сайтове? Проклетото ти съобщение отново е най-отпред и Холи ми каза, че си шибана сензация в Туитър.

Стомахът ми се присви и натежа от всичко, което научих досега.

— Мамка му. Наистина ли?

Да съм сензация в Туитър въобще не беше нещо, което исках да бъда.

— Очевидно жителите на Ню Йорк са решили да превърнат всичко това във фиаско. Трябва да се разкараш от града и наистина да се скатаеш далеч от медийното внимание.

— Апартаментът ми…

Крейтън ме прекъсна.

— … е наблюдаван денонощно, тъй като са научили, че Кав си е купил апартамент в сградата ти.

— Тогава какво да правим? Да отидем в Ел Ей? — Хвърлих бърз поглед към Кав, когато осъзнах, че говоря за нас и предложих дома му там като решение за бягството ни.

— Не, Кенън е на път към теб. Ще те закара до Тетерборо и ще напуснеш страната за малко. Имам приятел с дом в Белиз и той се съгласи да останеш там колкото е нужно. След като така или иначе нямаш работа, няма да ти е голям проблем.

Какво каза?

— Сериозно? Трябва да си събера багажа, ако…

— Той и жена му са оставили доста дрехи в къщата, а ти си близо до нейния размер. Той е грамадно копеле, тъй че и неговите дрехи ще станат на Кав. Просто се качвайте в СУВ-а, когато Кенън пристигне, и, мамка му, разкарайте се от града, за да мога да почистя тази каша, преди всичко това да експлодира в лицата ни.

Имаше доста въпроси, по които исках да споря с брат си, но не бях сигурна, че това е един от тях. Нещо в тона му ми подсказваше внимателно да избирам битките си. Имах усещането, че зад всичко това има нещо повече, което Крейтън не ми казваше, и което само по себе си не бе голяма изненада. Обаче му имах безрезервно доверие и щом казваше, че трябва да тръгна, значи тръгвах.

— Добре. Щом смяташ, че така е най-добре.

— Ок. Кенън току-що ми писа, че е на няколко пресечки от вас.

— Съжалявам, Крей, не исках да се случи това…

— Знам. Сега прави каквото ти казва Кенън и ще поддържаме връзка.

Затворих, а Кав стоеше и чакаше търпеливо. Челюстта му се бе стегнала, а ръцете му бяха свити в юмруци.

— Брат ти те праща надалеч и ти смяташ да му го позволиш? — От думите му се процеждаше гняв.

— Той отпраща нас надалеч. Ако го искаш, сега е моментът. Какво мислиш за Белиз?

Кав се намръщи по-силно.

— Белиз? Какво, по дяволите?

Казах му за решението на Крейтън да се скатавам и му предадох детайлите, които не бе успял да чуе по време на разговора ни. Мускулите на лицето му се отпуснаха, както и свитите му юмруци.

— Кенън ще е тук всеки миг, за да ни закара до Тетерборо.

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш?

— Да избягам в тропическия рай заедно с теб? Брат ми определено е имал много по-лоши идеи.

Кав най-после се усмихна и хвана ръката ми.

— Тогава да тръгваме.

* * *

Върнахме пистолета на мястото му и се насочихме навън към улицата. Преди да се огледам за Кенън, бях заслепена от светкавици на фотоапарати. Проклети папараци. Кав ме дръпна до себе си и преминахме бързо през тълпата, докато ни засипваха с въпроси.

— Кав, истина ли е, че си отговорил на съобщението на Гриър? Покриваш ли всички изисквания?

— Двойка ли сте?

— Ще има ли бърза сватба като при Крейтън и Холи?

Последното, което исках, бе да отговарям на въпросите им. Защо ли? Защото не знаех отговора на нито един от тях. Кав изглежда нямаше същия проблем, тъй като спря, за да се изправи пред тълпата.

— Кенън е зад ъгъла — прошепнах аз, когато прозорецът на един СУВ се спусна и той изкрещя името ми.

— Ще ми отнеме само секунда — отвърна Кав. След това се обърна към проблясващите светкавици. — Ако имате такава невероятна жена в ръцете си, няма ли да направите всичко, което можете, за да е щастлива и да остане завинаги в живота ви? Аз нямам намерение да я пусна да се отдалечи от мен.

Вратата на СУВ-а се отвори и Кенън ни махна да влезем вътре. Задърпах Кав за ръката и той ме последва.

— По-добре си намерете нова история, която да преследвате, момчета. Само това ще получите от нас за тази вечер.

Двамата скочихме в СУВ-а и Кав затръшна вратата, докато продължаваха да ни засипват с въпроси.

От мястото си до мен Кенън каза.

— Това беше ли нужно? Така ли се скатавате? Да храните пресата с огризки не е нужно. Оставете пиар екипът ни да измисли нещо и не влошавайте нещата.

Кав, от лявата ми страна, погледна Кенън, и се озовах притисната между двама огромни мъже, единият тъмен, а другият светъл. Когато за пръв път се запознах с Кенън, много си паднах по него, но след като пораснах, знаех, че никога няма да изпитвам силни чувства към мъж, който ми е близък почти колкото брат ми.

— Мисля, че и сам се справих с пиара. Нали осъзнаваш, че не за пръв път съм преследван от папараци? В Ел Ей се сблъскваш с подобни простотии всеки ден, докато излизаш от някое кафене.

Кенън отпусна ръка на едното ми коляно.

— Е, това не е ежедневна простотия за Гриър и никак не помагаш да спасим репутацията й. За разлика от твоята, която е просто за забавление, нейната репутация накърнява доверието на инвеститорите във фирмите на Карас и техните представители. Не очаквам, че един бивш портиер ще разбере това.

— Работник по поддръжката — поправи го Кав. — И много добре разбирам всичко. Не искам нищо друго, освен да помогна на Гриър, затова можеш да си го начукаш. — Той обви ръка около раменете ми и ме дръпна към себе си.

Нито Кенън, нито аз пропуснахме собственическия жест. Само се надявах да успеем да се качим на самолета, преди двамата да са се сбили.