Елизабет Адлър
Тайните на вила „Мимоза“ (28)

Глава 27

Фил седеше под сянката на едно дърво край басейна в Даймънд хед. Брад се държеше безукорно. Защо тогава, питаше се Фил, непрекъснато чувствам силно напрежение между нас?

Тя се огледа, изпълнена с лениво възхищение към огненочервените кралски поинциани^[1], ароматните розови плумерии и яркожълтите цветове на златистото дърво без листа, което напълно заслужаваше името си. Природата бе постигнала истинско съвършенство на Хаваите. Смесваше и съчетаваше цветовете на тропическото изобилие с усет и хармония, непостижими за обикновения човек.

Фил погледна към Брад, който бавно плуваше в прозрачносиния басейн, стигащ чак до ръба на скалата. Слънцето се спускаше зад хоризонта, а мълчаливите китайски слуги вече подреждаха масата на терасата за вечеря.

Навсякъде цареше съвършена красота, спокойствие и мир. Защо тогава, не преставаше да се пита Фил, се чувствам толкова неспокойна?

Пристигнаха в Даймънд хед предишната вечер и Брад не наруши дадената дума — беше много внимателен през цялото време, но не направи опит да я люби.

Стаята й бе отрупана с бели орхидеи, фините ленени чаршафи леко ухаеха на лавандула, банята бе заредена със скъпи сапуни и лосиони.

Заведе я на вечеря в Майкъл — елегантен ресторант, от който се разкриваше прекрасна гледка към океана. През цялата вечер я забавлява с духовитите си разкази за ранчото и Париж, за летенето и развъждането на елитни коне. Не й зададе нито един въпрос за личния й живот. Фил си даваше сметка, че той полага съзнателни усилия, за да се промени, и започна да се отпуска и да се радва на компанията му. Но изпита истинско облекчение, когато той й каза само едно кратко лека нощ пред вратата на стаята й и се отдалечи веднага, без дори да я целуне.

По средата на нощта тя се пробуди с неприятното чувство, че нещо не е наред. Тогава забеляза неясните очертания на Брад, застанал до прозореца, видя запалената му цигара. Фил продължи да го наблюдава мълчаливо. Не смееше да помръдне. След известно време той смачка цигарата и се приближи до леглото. Фил моментално затвори очи и продължи да лежи абсолютно неподвижна, преструвайки се на заспала, но усещаше погледа му, който сякаш прегаряше плътта й. После чу стона му. В следващия миг Брад се отдалечи от леглото и бързо излезе на терасата. Фил го погледна изпод полуспуснатите си клепачи. Кучето го последва и двамата изчезнаха в нощта.

Тя седна в леглото, разтреперана от уплаха. Понечи да заключи вратата, но реши, че страховете й са нелепи. Брад не би й навредил. Той я обичаше и я желаеше, а тя го отблъскваше. А Брад не беше от мъжете, свикнали да бъдат отхвърляни.

На сутринта той я посрещна усмихнат и лъчезарен. Не спомена нито дума за тайното си посещение в стаята й. Предложи й да я заведе на екскурзия до кратера на изгасналия вулкан или пък да я повози из острова.

— Искам само да си щастлива — топло рече той и тя бе готова да се закълне, че думите му бяха съвсем искрени.

Фил обаче усещаше, че отношенията им са по-различни отпреди. Той все още я привличаше, но имаше нещо в поведението му, което я караше да бъде нащрек. И тя бе сигурна, че всичките му проблеми са свързани с миналото и детството му.

Брад излезе от басейна и се приближи до нея. Докато вървеше, изтръска водата от мократа си коса, приглади я назад, усмихна й се със суровите сини очи, които бе наследил от баща си. За пръв път Фил се запита дали приликата между баща и син се ограничава само до външния им вид.

— Разкажи ми за Джак — предложи му тя след вечеря. Седяха във всекидневната. Вечерта беше задушна, от време на време проблясваха сребристосините езици на светкавици, чуваше се тътенът на далечни гръмотевици. Вентилаторите на тавана раздвижваха топлия въздух, ветрееха косата й и тънката й риза от шифон, която очертаваше гърдите й. От стереото се носеше кантата на Бах, долавяше се и далечният шум на вълните, които се разбиваха в подножието на скалата.

Фил изрита сандалите си и се излегна на бледозеленото канапе. Не сваляше поглед от Брад. Той се наведе напред, стиснал ръце пред себе си. Тя си помисли, че никога не бе виждала по-красив мъж, но не изпита предишната страст. Красив не бе най-подходящото определение за Брад. Той приличаше на съвършено животно — гъвкав, мускулест, загорял. Беше мъж в идеална физическа форма. Но имаше мрачно и трудно минало. И това бе причината, поради която тя бе решила да му помогне.

— Джак е бил като Арчър — започна Брад. — Старата поговорка: Какъвто бащата, такъв и синът сякаш е била измислена за тях двамата.

Арчър учел Джак, че в този живот побеждават само най-добрите. Без значение как и с какви средства. Арчър нямаше никакви морални задръжки. Джак — също.

— И Джак ли те обучаваше по същия начин? — внимателно попита Фил. Той се разсмя.

— Аз съм съвършено различен човек, доктор Фил. И това, което съм, няма нищо общо нито с Джак, нито с Арчър.

— Не бъди толкова сигурен — студено го апострофира тя. — Родителите и семейната среда са в основата на повечето психологични проблеми днес.

— Ти като че ли възнамеряваш да ме анализираш.

Гласът му внезапно прозвуча враждебно.

— Не, нямам такива намерения — веднага го успокои тя. — Тук не съм по работа, Брад. Но искам да ти помогна. Освен това проявявам любопитство по отношение на семейството ти. Не ми се случва често да получавам информация от толкова надежден източник за възхода на една династия като вашата.

— Те не са били ангели, това е самата истина. Просто са правели онова, което са смятали, че трябва да се направи. Всяка тяхна постъпка им се струвала напълно логична. И това, естествено, е било точно така. В противен случай днес не би съществувало ранчото Каной. И единственият човек, който е можел да ни го отнеме, бил смъртният враг на Джак.

Джак бил на девет години, когато баща му му казал, че има полубрат. До този момент Арчър никога не бил споменавал, че има и друг син. Когато научил за брат си, Джак обезумял от ярост и ревност. Казал, че ще убие брат си, но Арчър само се изсмял. Разрошил косата му и рекъл снизходително:

— Не още, Джак. Не и преди Джони да стане на осемнайсет години и да получи наследството си. Става дума за цяло състояние, малки ми Джак. Не прави глупости, защото ще имаме нужда от тези пари.

Джак разказваше, че мислил върху думите на баща си цяла нощ и осъзнал, че не може да направи нищо, за да се отърве от брат си. Последната жена на Арчър Кейн, французойката, му била оставила много пари след смъртта си, но той ги изхарчил. И отново бил разорен. Вярно, че част от парите били похарчени за важни неща — Арчър купил хиляди акри обработваема земя на Големия остров, най-добрите породи говеда, елитни коне. Купил още къщата на Даймънд хед, разширил постройката на Калани, започнал да отглежда чистокръвни арабски коне. Поддържал цяла свита от слуги — четирийсет човека имало само тук. На острова имало още. Купил моторни лодки, стофутова яхта, няколко коли. Организирал пищни празненства, пълнел плувния си басейн с френско шампанско. Подарявал гривни с диаманти на красиви и отзивчиви жени, искал да вземе всичко от живота. Репутацията му на разточителен богаташ и женкар достигнала отвъд Сан Франциско.

Джак виждал всичко — пиенето, жените, прахосническия начин на живот. Арчър никога не си направил труда да скрие от сина си каквото и да било. Джак бил непокорно и дръзко дете, което повече от всичко в света обичало да язди с говедарите из ранчото. Когато обаче станал на седем години, баща му решил да го изпрати на училище в Сан Франциско.

— Трябва да те цивилизоваме, момче — казал му той.

Но още не било създадено училището, което да успее да задържи задълго интереса на Джак ОʼХигинс Кейн. След няколко поредни бягства Арчър се принудил да го върне у дома.

— Какъвто бащата, такъв и синът — гордо повтарял той. — Не съществува институция, достатъчно авторитетна, за да укроти момчето ми.

После попитал Джак какво иска от живота.

— Аз съм като теб, татко — отвърнал Джак. — Искам Калани и ранчото Каной. И един ден те ще бъдат мои.

Брад вдигна глава и се усмихна на Фил.

— Дори и на тази възраст Джак вече е знаел приоритетите си. По-късно все пак успял да получи някакво образование. Тук през Даймънд хед минали безброй неподходящи учители, но никой не успял да постигне каквото и да било. В продължение на няколко години Джак бил оставен да си живее на воля на своя остров. Понякога прекарвал седмици наред в ранчото, живеел с говедарите, завързвал добитъка, яздел по цял ден.

Джак винаги се е чувствал като цар в своя замък на Калани. Бил единственият син и наследник на баща си. Нямал майка, която да го надзирава, никой не му казвал какво да прави. Бил диво, енергично, своенравно деветгодишно дете, когато брат му пристигнал да живее с тях на неговия остров.

— И възникнали проблеми? — с усмивка попита Фил.

Брад безгрижно сви рамене.

— Всичко било само една момчешка вражда. Джак наистина мразел брат си. За него той бил натрапник, който накърнявал абсолютното господство на Джак на неговия остров. Арчър му казал да не се тревожи. Успокоил го, че момчето не било съвсем добре в главата. То щяло да живее само на острова. Кракът му никога нямало да стъпи нито в Даймънд хед, нито на ранчото, нито в Хонолулу.

И точно така станало. Хората, естествено, знаели за него, но с течение на времето го забравили, а онези, които все още го помнели, повтаряли в един глас: О, да, вярно, че имаше още един син; малко откачен, Арчър Кейн го държи на острова за негово добро.

Фил усети, че я побиват тръпки, докато слушаше безсърдечната история. Помисли си, че Арчър Кейн е бил истинско чудовище.

— Какво е станало с момчето? — попита тя.

— О, Джак разказваше, че той бил странно малко хлапе, само на пет годинки. Било дребно за ръста си, слабичко и съсухрено. Казваше, че приличало на маймуна. И той го нарекъл точно така. — Брад се разсмя от удоволствие. — Маймуната. Джак разказваше, че в продължение на няколко години превърнал живота му в истински ад. След това на острова възникнали някакви неприятности и хлапето изчезнало. Никой не знаел къде е отишло. Всички предположили, че тръгнало само с лодка и се удавило по време на буря.

— Също като Лахилахи — стъписано промълви Фил.

— Това е нелепо сравнение — сърдито заяви Брад. — Момчето постъпило глупаво. Тихият океан е голям и много коварен. Трябвало е да помисли по-добре, преди да тръгне.

— Ами ако не се е удавил? Ако все още е жив? Какво ще направиш, Брад, ако той внезапно се появи и предяви претенции за половината от ранчото Кейн?

— Говориш глупости — разсеяно отвърна Брад. — Той няма да се появи, мога да те уверя в това.

— Как можеш да си толкова сигурен? — не мирясваше Фил.

— Около Калани има много силни подводни течения. Много лодки са се разбили в тези вълни. А телата обикновено биват отнасяни навътре в океана.

Но Фил си помисли, че в очите му се появи някаква предпазливост… сякаш криеше нещо. Той си наля чаша бренди, после се приближи до прозореца. Верният му доберман, Каной, веднага го последва. Брад се загледа в бурното небе и мрачно заяви:

— Всичко се е случило толкова отдавна. Миналото си е минало. Какво значение има то сега? Арчър и Джак са знаели какво искат и са го получили.

— А ти, Брад? Знаеш ли какво искаш? — попита Фил, внезапно изпълнена с любопитство. Очите му срещнаха нейните.

— Да — отвърна той. — Искам теб.