Елизабет Адлър
Тайните на вила „Мимоза“ (24)

Глава 23

Фил затвори телефона и се обърна към Брад, който седеше в другия край на стаята. Пушеше цигара и пиеше бренди. Доберманът, напрегнат като навита пружина, лежеше, както винаги, в краката му.

— Неприятности? — безгрижно подхвърли той, срещнал обвинителния й поглед.

— Защо не си ми казал, че Махони ме е търсил? Ако не бях видяла името му, написано на бележника, изобщо нямаше да разбера, че е звънял.

Той сви рамене.

— Предполагам, че просто съм забравил.

— Познавам те достатъчно добре, за да знам, че никога не забравяш каквото и да било. Знаеш историята на семейството си с най-големи подробности.

— Това е различно — рязко заяви той. — Историята на рода е важна.

— А да ми кажеш, че някой трябва спешно да разговаря с мен не е?

— Добре де, за нещо важно ли става дума?

— Не си ми казал нищо, защото ме е потърсил мъж.

— Не ми харесва да те търсят тук. Който и да е. Би трябвало да уважаваш правото ми на уединение. Не е трябвало да му даваш този телефонен номер.

Тя го изгледа с недоумение.

— Аз не мога да изчезна просто ей така. Имам пациенти, може да се случи нещо…

Брад внезапно загаси цигарата и рязко се изправи. Кучето го последва, настръхнало и зло. Брад я сграбчи за раменете и доближи лице до нейното.

— Казвал съм ти го и преди, нищо не е по-важно от теб и мен. Но ти изобщо не ме слушаш. — Фил чу ръмженето на кучето. — Когато си с мен, Фил, очаквам от теб абсолютна всеотдайност. Никой друг няма значение. Защо не искаш да проумееш това?

— Ти си луд — заяви тя и го отблъсна назад. Той я сграбчи за ръката и я завъртя с лице към себе си.

— Така ли смяташ? Мислиш, че съм луд? — Разсмя се горчиво. — Аз съм вероятно най-рационалният човек, когото познаваш, докторе. Аз поне зная какво искам от живота и правя всичко възможно, за да го получа. — Изражението му рязко се промени, той се усмихна и ласкаво я погали по бузата. — А сега искам теб, моя красива Фил — промърмори той. — Ти си моята муза, моят изповедник. Искам само теб.

Фил го погледна напрегнато. Това беше много по-сериозно от обикновена кавга между влюбени. Брад направо бе обезумял от ревност.

— Трябва да тръгна още утре сутринта — студено заяви тя и се отдръпна от него.

— Но, Фил, защо? — Той изглеждаше искрено объркан. — Тук сме толкова щастливи заедно. Моля те, не разваляй всичко. Не ме оставяй. Виж — сърцераздирателно се примоли той — имам нужда от теб.

Фил се поколеба. След поредната главоломна трансформация той отново се превърна в привлекателния чаровник. В следващия миг тя се сети за Мили.

— Една моя приятелка е починала внезапно. — Гласът й потрепери. — Трябва да се върна.

— Фил, съжалявам. Наистина не знаех.

— Е, сега знаеш.

Тя го остави и се прибра в стаята си. Чу го, че тръгна след нея, следван по петите от добермана.

Застана до вратата заедно с кучето, което седна до него, и се загледа в нея.

По лицето й се стичаха сълзи за Мили.

— Ще те закарам лично — разкаяно изрече той. — Ще дойда на погребението с теб. После ще се върнем тук заедно.

— Вече е твърде късно, Брад. Изпуснала съм погребението.

— Защо тогава трябва да се връщаш?

Тя въздъхна с раздразнение.

— Много е сложно. Става дума за една пациентка. Трябва да поговоря с нея. Тя има нужда от мен.

— Казах ти, че аз също се нуждая от теб.

Фил спря да подрежда дрехите си в куфара и го погледна. В очите на Брад напираше отчаяние и съзнаваше, че той е напълно искрен в този момент. Известна доза ревност беше приемлива, но неговото граничеше с лудост. Тя се приближи до него и сложи ръце на раменете му.

— Глупаво е да изпитваш толкова силна ревност — нежно му рече Фил. — Знаеш, че бих останала, ако можех.

— Предполагам — неохотно призна той. После я притисна към себе си. — Кой е този Махони, чийто телефонен номер знаеш толкова добре?

— Просто приятел — отвърна тя.

Брад стегна прегръдката около тялото й.

— Не желая да имаш никакви приятели — прошепна в ухото й той. — Не желая в живота ти да има някой друг, освен мен. — Леденият му тон я накара да потрепери от лоши предчувствия.

Когато по-късно си легнаха, тя се вгледа в спящия Брад. Той спеше по гръб, разперил широко ръце и крака. Със загорялото си, здраво и мускулесто тяло, с коприненомеката си руса коса, той й заприлича на статуя на млад гръцки бог. Красив, но някак си беззащитен. Фил си спомни скандала и заплашително смръщеното му лице. Онзи човек бе съвършено различен от този, който спеше кротко до нея. Мисълта за това я изплаши. За пръв път от началото на връзката им тя погледна с очите на професионалист на проблемите и емоционалната нестабилност на Брад.

 

 

Фил отключи вратата на апартамента си и я затвори с крак след себе си. Хвърли чантите си на пода, отпусна се на дивана и се протегна уморено.

Само преди няколко месеца този апартамент беше нейната крепост, убежището, в което се криеше от света. Спокойно, тихо, подредено. Животът й течеше в монотонно еднообразие, но това й харесваше. Е, може би не й е харесвало чак толкова, но поне успяваше напълно да контролира чувствата си, никога не допусна те да изплуват на повърхността.

После изведнъж свали защитната си броня и ето че сега е обвързана емоционално с опасно ревнив мъж, проблемите на когото май щяха да се окажат далеч по-сериозни от ревността. Нейна добра приятелка бе починала, а тя дори не бе успяла да отиде на погребението. А пациентката протеже, на която бе дала дума, че винаги ще е край нея в трудни моменти, е била принудена да се справи сама с тази толкова тежка криза в живота си.

Фил въздъхна от яд. Внимателно контролираният й свят бе започнал да се руши и тя си даваше сметка за това. Време беше да се стегне.

Тя вдигна телефона и се обади на Беа. За нейна изненада момичето й се стори весело и спокойно.

— Опитах се да ти позвъня на Хаваите, но не можах да се свържа с теб — осведоми я Беа. — Разговарях обаче с детектив Махони и думите му много ми помогнаха. Той е страхотен, Фил, толкова искрен и човечен. Благодарение на него успях да степенувам приоритетите си.

— Извинявай, че те подведох — промълви Фил. — И ужасно съжалявам, че не успях да се сбогувам с Мили. Как можах да постъпя толкова глупаво и да замина, без да ви уведомя…

— Няма нищо. Аз те разбирам, а съм сигурна, че и Мили щеше да те разбере. Освен това, Ник ми помогна. Той беше като скала до мен, Фил. Подкрепяше ме през цялото време. Просто не зная как щях да се справя без него. Сега е при мен, помага ми с децата. Скот и Джули — додаде тя.

Поговориха за наследството и децата. Според Фил подобно решение бе напълно в стила на Мили. После предложи веднага да излети за Франция, за да бъде близо до Беа, но тя я успокои, че за момента се чувства добре, а и напълно разчита на Ник.

— Само не забравяй обещанието ми — напомни й Фил, преди да си кажат довиждане. — Ако имаш нужда от мен, ще дойда веднага. Можеш да разчиташ на това.

Разговорът с Беа я накара да се почувства малко по-добре. Отправи се към спалнята, като събличаше дрехите си пътьом. Застана под душа, надявайки се топлата вода да отмие умората и… греховете й. През цялото време не преставаше да се чуди какво ще прави с Брад.

Намръщен и мълчалив, той я откара от Калани до Хонолулу, но тя настоя да вземе редовен полет до Сан Франциско.

— Защо? — сърдито попита той.

Фил не му отговори, но знаеше причината — време беше да започне да събира остатъците от изгубената си независимост, преди нещата да са отишли твърде далеч. Не можеше да позволи Брад Кейн да контролира изцяло живота й.

На летището понечи да го целуне, но той сърдито отстъпи назад. Тя веднага се обърна и тръгна към терминала. Усещаше очите му, които сякаш прегаряха дупки на гърба й, но не се обърна. Брад очевидно държеше на онова, което й бе казал, но тя не желаеше да участва в тази игра.

Фил излезе изпод душа, загърна се в голяма бяла хавлия и влезе в кухнята, като през цялото време се питаше защо апартаментът й и се струва толкова празен. После се усмихна. Как можа да забрави? Разбира се. Котката.

Позвъни на домашния телефон на Махони, но никой не отговори. Обади му се в службата.

— Върнах се — обяви тя, ненадейно изпълнена с нетърпение да чуе спокойния му и уверен глас.

— Виждам.

— Говорих с Беа — осведоми го тя. — Мисля, че я накарах да разбере защо не можах да бъда до нея, когато тя имаше нужда от мен.

— Ясно. — Гласът му прозвуча хладно. Фил отдръпна слушалката от ухото си, погледна я и се намръщи. Какво, по дяволите, му ставаше на Махони?

— Добре ли си? — попита го тя.

— Разбира се. Просто имах много тежка седмица. Искаш ли да ти донеса Коко? Или планираш някоя друга ваканция?

— Ей, Махони? — Фил изпита внезапен страх. — Какво не е на ред? Мислех, че сме приятели.

Последва дълго мълчание. После той каза:

— Просто си помислих, че господин Хавай може да е край теб. Това е.

Фил се разсмя с облекчение.

— Не, не е с мен. Той си е у дома. Сам. На собствения си остров.

— Страхотно. И какво ще правиш тази вечер? Да не би да имаш любовна среща с някой друг?

— Не, нямам любовна среща. И нямам никакви планове за вечерта. Освен ако ти не възнамеряваш да ме поканиш някъде. — Внезапно изпита силно желание да го види. — Махони — обади се тя в последвалата напрегната тишина. — Аз черпя. Ти трябва само да уточниш времето и мястото.

— В моя апартамент — рече той. — Осем часа. И си облечи нещо официално. Става дума за сватба.

— Да не би да се жениш?

— Само ако ти ме помолиш за това, докторе. Не, сватбата е на един колега. Не можах да отида на церемонията, но сватбата е ирландско-италианска, а това означава, че ще има танци, ядене и дяволски много пиене през цялата нощ. Ще се видим в осем.

Фил си сложи нова рокля от червена дантела, къса и прилепнала към тялото, с широко деколте и голи рамене; вдигна косата си нагоре, но тъй като не разполагаше със свежи цветя, я украси с голяма копринена червена роза. Обу червени сандали с високи токове на загорелите си от слънцето крака и наметна раменете си с черен копринен шал. Погледна се в огледалото и въздъхна от задоволство. Настроението й внезапно се подобри. Не искаше да мисли за Брад и налудничавата му ревност. Знаеше единствено, че е доволна, че тази вечер се облича толкова старателно не заради него, а заради Махони.

— Леле, леле, виж се само! — възкликна Махони, когато й отвори вратата. — Приличаш на момичето, с което отидох на абитуриентския си бал.

— Трябваше да се сетя, че ще реагираш така, и да си спестя всичките усилия — примирено въздъхна Фил и тръгна нагоре по стълбите.

— Виждам, че си възприела съвета ми за цветовете — насмешливо додаде той. — Червеното изглежда много добре на теб — допълни Махони и огледа преценяващо дългите й, загорели крака и гладките рамена. — Всъщност на теб то изглежда страхотно.

Тя се завъртя пред него и се усмихна.

— Наистина ли изглеждам добре? Ти поръча да съм официална, но не бях съвсем сигурна…

Махони с възхищение поклати глава.

— Докторе, позволи ми да ти кажа, че Конърс се ожени едва днес. Но когато този ирландец зърне моята дама в алено, тя може изведнъж да се окаже причината за най-бързия развод в света.

Фил се разсмя.

— И ти самият не изглеждаш никак зле тази вечер, Махони. — Тя погали с пръст атлазените ревери на смокинга му. — Приличаш на домакин на среднощно телевизионното шоу. А защо не на политически лидер? Или на следващия ни кмет?

— Не и тази седмица, скъпа. Беше направо ужасна. Изглежда, всички са обхванати от някаква лятна лудост. Случва се всяка година по това време. Над страната се установява топла вълна, хората полудяват и започват да се избиват един друг. Градската морга е препълнена с трупове. И нито един от тях все още не е вписан в графата разрешени случаи.

Той извади две чаши от шкафа и бутилка шампанско от хладилника. Фил само го наблюдаваше.

— Та като стана дума за тела и за задници, Махони — на лицето й цъфна нахална усмивка — твоят не изглежда никак зле.

— И други са ми го казвали — хладнокръвно заяви той, докато наливаше виното.

Тя зърна етикета на шампанското и остана впечатлена от марката.

— И си се набутал с толкова пари само заради мен?

— За теб само най-доброто — отвърна той и подигравателно вдигна чаша като за тост. — О, между другото, Коко спи на леглото ми. Ти отсъства толкова дълго, че тя почти те забрави.

— Но аз не съм я забравила — заяви Фил.

— Е? Какво става с господин Хавай?

Тя смутено наведе очи.

— Не съм дошла тук, за да обсъждаме личния ми живот.

— И защо не? Да не би да има какво да криеш?

— Махони! — Тя го изгледа с раздразнение.

— Значи искаш аз да ти кажа какво мисля за него? Смятам, че той е студен, всъщност леденостуден. Мисля още, че е груб, арогантен, със силно изразено чувство за собственост. Освен това е дяволски ревнив, а такава силна ревност е нездравословна. За него. — Той я погледна и допълни: — И за теб.

— Махони! — отново извика Фил, с блеснали от ярост очи.

Той сви рамене.

— Ако питаш мен…

— Не, не те питам! — Очите им се срещнаха и тя се разсмя. — О, по дяволите, ти си напълно прав — най-сетне си призна Фил. — Той е ужасно ревнив. — Угрижено изражение измести усмивката й. — Всъщност, Махони, понякога е толкова ревнив, че ме плаши.

— Има ли причини да ревнува?

Тя поклати отрицателно глава.

— Знаеш ли кое ме притеснява най-много? Той смята, че приличам на майка му. И аз наистина приличам на нея.

Махони недоумяващо сви рамене.

— И какво лошо има в това?

— Струва ми се малко зловещо, това е всичко. Той е мразел майка си. Разказа ми безброй ужасни истории за нея — колко развратна била, как парадирала с любовниците си. Според него всички знаели за авантюрите й. Дори докарала някакъв тип до лудост и той се самоубил…

Махони подсвирна с уста. Беше впечатлен.

— Не е необходимо да си световноизвестен психиатър, за да разбереш какво става, докторе.

— Не е точно така — отбранително рече тя. — През повечето време той е чаровен, искрен и много чувствителен. Красив и възпитан е. Уважаван и почитан бизнесмен. Неговото ранчо е неговият живот.

— Но просто мрази майка си. — Махони вече не се усмихваше. — Виж, Фил, ако чувстваш, че в цялата тази история има нещо нередно, то значи наистина е така. Довери се на инстинкта си.

— Да не би да искаш да кажеш, че той наистина мисли за майка си, когато е в леглото с мен? — Гласът й потреперваше от уплаха.

— Защо не го попиташ?

— Всъщност аз почти го направих. Попитах го дали ме желае само защото приличам на Ребека, а той просто се изсмя. Каза, че това не е истина. И аз трябва да му повярвам, Махони.

Той кимна. Фил не беше от жените, които се отдават без задръжки. Въпреки че беше психиатър, тя беше и жена, неспособна да повярва, че Брад би я пожелал в леглото си поради някакви извратени причини.

— Но това вече е без значение. Аз го изоставих. На летището. — Тя сви рамене. — Той беше бесен, защото не пожелах да ме докара дотук. Така че, предполагам, това е краят.

Махони се ухили.

— Тогава няма защо да се притесняваш. — Лицето й все още беше намръщено. — Добре, кажи ми какъв е другият ти проблем.

— О, Махони, не бях до Беа, когато тя имаше нужда от мен.

— Вярно е. Но тя не се сърди. Разбира, че просто така се стекоха обстоятелствата.

— Поведението ми е непростимо. Освен приятелка, тя е и моя пациентка. Аз се държах безотговорно.

— Ей, всички сме хора.

— Но аз съм лекар! — извика тя, изпълнена с гняв към самата себе си. — Аз трябваше да бъда до нея.

— Слушай, нещата се подредиха сами. — Махони се опитваше да я успокои. — Всичко е наред. Стига вече угризения!

Фил вдигна към него пълните си със сълзи очи.

— Не можах да присъствам на погребението на Мили.

Махони седна до нея и я прегърна през раменете. Тя сгуши глава в извивката на ръката му, опитвайки се да преглътне сълзите си.

— Хайде, скъпа — рече Махони и въздъхна пресилено. — Излей си душата, поплачи си. Ще се почувстваш по-добре.

Фил се изсмя през сълзи.

— О, Махони, престани!

— Гримът ти протече — заяви той и я огледа критично.

— О, по дяволите!

— Едно добро проклятие със сигурност ще те накара да се чувстваш по-добре — присмехулно рече той.

— Грубиян — върна му го тя и го отблъсна от себе си.

Той се разсмя.

— Това вече е моето момиче. Хайде, докторе. Оправи си лицето. Трябва да ходим на сватба.

Празненството беше започнало в четири и половина след обяд и когато Махони и Фил пристигнаха около девет вечерта, веселието беше в разгара си. Оркестърът, подпомогнат от няколко момчета от полицейския участък на Сан Франциско, свиреше хитове на Бийч Бойс, а половината от присъстващите в залата припяваха с пълно гърло. Дансингът беше претъпкан, пред бара се бе натрупала огромна тълпа, а бюфетът, който се простираше по протежението на цяла една стена, бе отрупан с всякакви италиански специалитети. От тавана висяха ирландски и италиански флагове, символизиращи новия семеен съюз, букетите с червени рози бяха преплетени с детелини^[1]. Булката, облечена във великолепна рокля от бяла коприна и дантела, с десетметров шлейф, отрупан с пайети, седеше със съпруга си и семействата им на официалната маса. Махони задърпа Фил през навалицата, за да поздравят младоженците.

— Конърс, копеле такова, тя най-накрая успя да те направи почтен мъж — рече Махони и прегърна колегата си. После с възхищение огледа булката. — Винаги съм казвал на Конърс, че си прекалено добра за стар ирландец като него. Изглеждаш прекрасно, скъпа. Най-красивата булка.

Всички се разсмяха, той хвана Фил за ръка и я представи:

— Това е Филида Фостър, известна като Фил — издекламира той.

Тя го погледна с изненада. Чудеше се как бе научил пълното й име. В следващия миг обаче се оказа полузадушена в мечешката прегръдка на младоженеца.

— Ей, Махони — с възхищение изрече той. — Къде я намери? Казвам ти, че тази жена е прекалено изискана за стар ирландец като тебе.

— Но вие сте доктор Фил — възкликна Сандра, булката.

— Не и тази вечер — увери я Фил. — Тази вечер съм само дамата на този стар ирландец.

Разсмяха се, а Конърс рече:

— Запазете ми един танц за по-късно, доктор Фил. Ще ви позволя да ме анализирате по всяко време.

Повечето от мъжете от смяната на Махони стърчаха край бара. Бенедети пръв ги забеляза. Той сбута колегата, който стоеше до него, и рече:

— Виж какво парче е хванал Махони. — Всички се обърнаха като по команда, а по лицата им заиграха одобрителни усмивки.

— Как успя да я накараш да дойде с теб, Махони? — провикна се някой. — С белезници ли я докара?

— Добре, умнико — сряза го Махони. — На всички ни е ясно, че не знаеш как да се държиш в присъствието на дама, но всички ще сме ти много задължени, ако поне се опиташ. Позволете ми да ви представя Фил Фостър.

— Лекарката — с благоговение прошепна Бенедети.

— Може ли да ви задам един въпрос, мадам? Какво, по дяволите, правите с негодник като Махони? Половината от ченгетата на Сан Франциско, които присъстват тук тази вечер, с удоволствие ще ви отнемат от него. По всяко време. Вие само кажете.

— Благодаря ви, момчета — с престорена скромност отвърна Фил и прие предложения й стол, както и комплиментите и закачките, с които я засипаха колегите на Махони.

— Тази вечер тя е една от нас — обади се някой и й закачи една от фалшивите полицейски значки, които украсяваха масите. — Клинтън — провикна се той към бармана — едно питие за детектив Фостър.

— И така — намеси се Бенедети и се приближи към нея. Имаше тюркоазенозелен пояс, издут до пръсване от биреното му коремче. — Кажете ни как стана така, че се запознахте с Махони.

— Това е дълга история — обади се Махони. — Освен това е твърде скандална за изтънчения ти слух.

— Какво ще кажеш за един танц, докторе? — попита един от колегите на Махони. Той я завъртя на дансинга под звуците на Ла Бамба и не я пусна, докато до него не застана друг полицай, който само го потупа по рамото и му отне дамата.

Половин час по-късно Фил най-сетне успя да се добере до бара. Отпи глътка вода и започна да си вее с ръка, опитвайки се да охлади пламналото си лице.

— Добре, момчета, стига вече — предупреди ги Махони. — Дамата се нуждае от храна!

Той я хвана за ръка и я преведе през тълпата, като на всеки няколко крачки се спираше, за да я запознае с някой от приятелите си.

Бюфетът беше зареден с всички видове морска храна, както и с огромни подноси с лазаня, сиренки, равиоли с пастет, патладжани, пълнени домати, салати, половин дузина различни видове хляб и бутилки с червено вино. Това беше от италианската страна. Ирландската страна бе представена със задушена сьомга и стриди, със соден хляб и няколко вида бира. Масите бяха украсени със знаменца, рози в детелини, а гостоприемството на домакините не знаеше граници.

Махони отрупа чинията на Фил с вкуснотии, грабна бутилка вино и отведе дамата си в едно по-тихо кътче.

— Обзалагам се, че днес не си слагала залък в устата си — каза той и налапа една стрида.

— Прав си — съгласи се тя и с удоволствие последва примера му.

Ядоха лакомо в продължение на няколко минути, а после Фил заяви:

— Приятелите ти ми харесват.

— Да, добри момчета са. — Махони й се усмихна. — Но предполагам, че имат право да се питат какво прави едно момиче като теб със старо, смачкано ченге като мен?

Тя срещна погледа му и побърза да отговори:

— Първо, ти не си стар. Ако приемем, че си, значи и аз съм стара, а аз отказвам да приема това. Второ, ти изобщо не си смачкан, Махони. — Тя протегна ръка и леко докосна лицето му. — Сигурно си красавецът на участъка.

— Да, всеки би изглеждал красив край Бенедети с биреното коремче.

— И трето, ти си добро ченге, Махони. Зная това.

— Благодаря за комплиментите, госпожо. — Двамата преплетоха погледи. — Почакай тук за секунда — най-сетне рече той. Изправи се и се запромъква към оркестъра.

Когато се върна няколко минути по-късно, музикантите засвириха Жената в червено.

— Свирят нашата песен — каза Махони и й подаде ръка.

Светлините намаляха, двойките започнаха да се движат под старомодната огледална топка, която висеше от средата на тавана. Махони я привлече към себе си, а Фил въздъхна щастливо.

— Ти имаше право — прошепна в ухото му. — Чувствам се като на абитуриентски бал. Не съм танцувала така от години.

— Значи просто не знаеш какво си пропуснала — прошепна й той в отговор.

— Твоите приятели ни наблюдават.

— Нека да предложим на старите развратни ченгета интересна тема за разговор. — Той я притисна още по-силно. Тя изви назад глава, за да го погледне.

— Махони.

— Франко, моля те. В края на краищата, обстановката е толкова интимна…

— Точно това се канех да отбележа… Искам да кажа… чудех се дали приказката на старата Ма Уест е валидна в нашия случай? Та това в джоба ти връзка ключове ли са, или просто се радваш да ме видиш?

Махони свали едната си ръка от кръста й. Ухили се и измъкна връзка ключове от джоба на панталона си.

— Съжалявам, че трябва да те разочаровам, докторе. Но ако това е, което желаеш, аз с най-голяма радост ще се подчиня.

— О, Махони! — Фил се разсмя и обви ръце около врата му. — Не съм се забавлявала така от… ами, от толкова отдавна, че вече не си спомням кога е било за последен път.

— Аз също — нежно прошепна той и сведе поглед към тъмнокосата й глава. — Някой казвал ли ти е някога, че си дяволски красива жена, Филида Фостър?

— Как успя да разбереш истинското ми име? — поиска да узнае тя. — Не съм го казвала на никого.

— Забравяш, че съм ченге. Имам достъп до такива подробности като имена, адреси и телефонни номера. — Той се усмихна. — Името ти е написано на шофьорската ти книжка.

Танцуваха заедно дълго време. После Конърс, младоженецът, потупа Махони по рамото и му отне Фил. Махони се завъртя по дансинга с булката и през следващия един час Фил изобщо не можа да се приближи до него. През цялото това време тя не напусна дансинга и танцува неуморно с млади ченгета ирландци и достолепни възрастни господа италианци. Когато се върна на бара, там я посрещнаха шегите и закачките на обожателите, наобиколили стола й. Фил посрещаше думите им със смях, забавляваше се толкова добре, че напълно забрави за Брад Кейн.

Точно преди полунощ детективите решиха да се преместят в бара на Ханран, местната им кръчма. Фил влезе в бара, заобиколена от ченгета, а колегите им от изтеклата смяна, подпрени на бара, се обърнаха и подсвирнаха.

— Ей, бебчо, ела седни до мен. Хайде, сладурче, не знаеш какво изпускаш. Зарежи Махони, скъпа, аз съм по-добър от него — крещяха те един през друг и се сместваха, за да й направят място.

— При нормални обстоятелства, приятелчета — Фил подигравателно вирна брадичка — бих казала, че сте най-невъзпитаната сбирщина от мъжкари шовинисти, които съм срещала някога. — Те започнаха да крещят и да тропат по бара, а тя вдигна ръка, за да ги накара да замълчат. — Но — в гласа й се прокраднаха весели и закачливи нотки — тази вечер смятам, че ми правите най-големия комплимент, който един мъж може да направи на жена. И искам да знаете, че високо ценя мнението ви.

— Да, докторе — отново се развикаха те и започнаха да й ръкопляскат. После дадоха знак на бармана да й налее повече от онова, което пие.

Беше три сутринта, когато Махони най-после я откара до дома й. Тя седеше, положила глава на рамото му, и мърмореше нещо за мустанга му, в който тази поза била много неудобна.

— За бога, Махони, не можеш ли да си купиш една свястна кола? — сънено попита тя.

— Не забравяй, че говориш за моята единствена радост и гордост — обидено рече той.

— Знам всичко за твоята радост и гордост — промърмори Фил. — И не се опитвай да ме лъжеш, че онова наистина бяха ключовете ти, Махони.

Той се разсмя и паркира пред сградата.

— Не трябваше да ти позволявам да общуваш с онези типове — заключи Махони. — Започна да ставаш груба.

— Може би точно от това имам нужда. — Тя въздъхна и се изправи. — От малко грубост.

— Само колкото за аромат — съгласи се той.

— Като розмарин… — Фил извади крака през отворената врата и се заизмъква навън, вдигнала двете си ръце.

— Имаш ли нужда от помощ? — усмихнато попита Махони.

Той я хвана за ръка, а после я прегърна през кръста и двамата заедно изкачиха стъпалата. Тя извърна лице към него със затворени очи и промълви замечтано:

— Една целувка за лека нощ, Махони? — Той се разсмя и леко я целуна по устните. — Ммм — измърка тя. — Много, много приятно.

— По-добре да те изпратя до апартамента ти, докторе. — Фил се прозина и се облегна на него. — Прекарахме много дълга нощ.

— Така е — съгласи се тя. После се усмихна сънливо и додаде: — И много забавна. Не съм се веселила така от години.

— Радвам се — рече Махони, взе ключовете й и отключи вратата.

 

 

Поршето на Брад Кейн бе паркирано на половин пряка нагоре по улицата. Той се наведе напред с пламнали очи и ги проследи, докато се скриха в сградата.

Извади цигара от почти празния пакет Житан, запали и вдиша дълбоко. Знаеше кой е нейният апартамент. Загледа се в прозорците й и простена от отчаяние, когато лампите най-после светнаха. Злобно загаси цигарата. Безброй пъти беше виждал Ребека да се държи по същия начин — да се смее, да флиртува, да дава аванси на мъжете. В края на краищата, Фил щеше да се окаже същата като майка му.

Приковал поглед в прозорците й, той се наведе напред и зачака напрегнато.

 

 

Фил изрита обувките си и се отправи към кухнята.

— Кафе?

Махони отрицателно поклати глава.

— Предлагам ти да изпиеш само чаша вода, докторе, и да си легнеш. На сутринта ще се почувстваш нов човек.

Тя въздъхна щастливо.

— Но аз много се харесвам такава, каквато съм в момента, Махони.

— Добре. — Той се приближи и я целуна по бузата. — Знаеш ли какво? — Гласът му прозвуча много сериозно.

— Какво? — Очите й бяха сини и невинни.

— Ти наистина си много красива жена. — Той се усмихна, обърна се и тръгна към вратата.

— Благодаря, Махони — извика тя. — За прекрасната вечер. — Той махна с ръка и затвори вратата след себе си.

Фил се усмихваше, когато влезе в спалнята, ръсейки дрехи по пътя си. И продължаваше да се усмихва, когато потъна в дълбок сън. Без да свали грима си — нещо, което не бе правила от години.

Махони бе забелязал черното Порше 938 още на идване. С рефлекса си на ченге бе отбелязал, че това бе единствената кола, паркирана на забранена улица. Забеляза и човека в нея и автоматично се зачуди какво ли е намислил. Колата все още беше там, когато той влезе в мустанга. Преди да запали двигателя, забеляза, че фаровете на поршето светнаха. Реши да изчака колата да мине край него, за да запише номера и да направи съответната проверка, но поршето изведнъж тръгна на задна и рязко зави надясно в някаква странична уличка.

Махони сви рамене. Не беше на работа, а и тази вечер не беше в настроение да преследва престъпници в скъпи коли. Типът вероятно беше някой скъпоплатен частен детектив, който печелеше купища пари, следейки прегрешили съпруги и съпрузи. Какво толкова, по дяволите! И без това не му влизаше в работата.