Пол Андерсън
Последният бастион (40)

37.

Полситата в Порт Боуен бяха малко на брой. Заповедта на Гътри да сложат оръжие, да се оттеглят в казармата и да изчакат да бъдат транспортирани обратно не беше отстранена от речта му. Объркани и деморализирани, те се подчиниха. Полицията на компанията следеше действията им.

Исабу предаде Гътри в тамошната централа на „Метеор“.

— Може би ще поканите Ниоленте или мен да останем — беше казал през смях Риндалир. — Би било приятно, но по-добре да отложим. Можем да предоставим по-голяма подкрепа там, където сме.

— Особено на самите себе си — изстреля Гътри.

— Предполагам, че при известно обмисляне ще намерите антагонизма си към нас нецелесъобра̀зен.

— Като практична политика, безспорно. Позволи ми да се позабавлявам. А сега да се размърдаме, за Бога!

Исабу отнесе Гътри в сребърна кутия, инкрустирана със скъпоценни камъни. Предаде я на охраната на входа на „Метеор“ и тръгна обратно към транспортното си средство. След припряно обсъждане охраната извика служител по безопасността, който отнесе кутията в една стая с подсилени стени и в продължение на няколко минути проучваше как да я отвори.

След около половин час Гътри вече имаше тяло. Отделя малко време да се понаслаждава на крайниците си и пълния комплект сетива. Имаше много работа за вършене.

Не му отне много време да потвърди убедително самоличността си. Достатъчно беше да припомни на няколко свои сътрудници почти забравени незначителни случки, за които копието му не би могло да знае. Осведомиха го за последните значителни събития. Когато разбра, че Кайра Дейвис продължава да караули край своя пленник, вилня в продължение на три минути и четирийсет и осем секунди.

— Изпратете влекач — отсече грубо накрая той. — Искам ги и двамата незабавно тук.

Не разпитваше за много неща. По време на пленничеството си при Риндалир беше au courant^[1] за повече неща, отколкото ако беше следил единствено новините, Селенархите имаха свои източници за информация. Обясни на служителите, че изявлението му е било променено, но без да навлиза в подробности.

— По-късно, когато ни остане време. В момента трябва да компенсираме изоставането от предишните залагания и да поемем нещата в свои ръце.

Най-накрая се настани в кабинета, който пазеха за посещенията му. Помещението беше обширно, с каменен под и оскъдно мебелирано, но оборудвано според най-модерните технологии. Панорамният купол над ниските стени възпроизвеждаше пейзажа отвън: блестящите над пустошта звезди и Млечния път, почти пълната Земя, величествена в лазурно сребристото си сияние. Роботизираното му туловище се извиси над Джейкъбъс Бота, който не помръдваше, сякаш бе завързан с ремъци в креслото си. Директорът на космодрума беше силен мъж, но днес всички се държаха като препарирани.

— Холдън все още не отстъпва, така ли? — изръмжа Гътри.

Преди един час беше отправено последното искане.

— Н-не, сър. Настоява, че трябва да получи разпореждане от своето правителство. Хеледал и Стюарт смятат, че могат да проникнат със сила, но не го препоръчват.

— Естествено. Да освобождаваме купища трупове сред развалини? Не, корабите да продължат да охраняват срещу всеки опит за внезапно нападение. Не че Холдън би могъл да го направи, но по-добре да му попречим да досажда на обитателите на Л-5. Както и срещу евентуални подкрепления от Земята.

— Това не са факлокораби и са пълни с хора.

— Знам. Но могат да блокират подстъпите, а мъжете могат да издържат известно време на свободно падане. Схващаш ли, надявам се тези полсита скоро да напуснат със или без заповед. Подозирам, че са абсолютно деморализирани, а ние ще ги довършим с подходящи новини и пропаганда. Ако това свърши работа, ще поискаме окупационните ни сили да вземат властта. Ако не свърши, ще ни трябват две-три факли, за да освободят „Мецана“ и „Якобит“ след два-три дневни цикъла.

Бота с усилие вдигна очи към лещите.

— Наистина ли възнамерявате да призовете нашите кораби да нападнат Северна Америка? — попита той с несигурен глас. — Това е… това е война.

— Не, нямам намерение да атакувам — беше непоколебимият отговор. — Само ще отправя правдоподобна заплаха. За тази цел ни е необходима достатъчно разгърната мощ.

— Но Спогодбата… Федерацията… това ще даде повод да бъдем обявени за нарушители.

Тонът на Гътри поомекна.

— И на мен ситуацията не ми харесва, Джейк. Подмамиха ни да се озовем в нея и всичко, което можем да направим, е сами да се измъкнем от нея. — И добави с нетърпящ възражение глас: — Никакви възражения. Предстои ни колосална организационна работа. Действай светкавично.

Бота събра сили.

— Откровено казано, сър, не мога да участвам в това.

— Добре — отговори хладнокръвно Гътри. — Уволнен си.

— Сър?

— От този момент си освободен от „Метеор“. Ще ми липсват твоите умения и опит, но нямам време за спорове, а и Барбара Зарагоза би могла да те замести.

Бота се понадигна, отново седна и извика:

— Уволнен от „Метеор“? Не, сър, това е немислимо… дал съм дума… винаги сте твърдял, че сме свободни хора… сложете ме да чистя отходните места, но… не, не от „Метеор“!

Гътри остана за момент неподвижен, след което промълви:

— Моята страна, права или грешна, а? Добре. Малко прибързах. Не бях попадал в подобна дупка с плъхове. Считай, че си в отпуск. Регистрирай несъгласие с политиката ми. След това не ми се пречкай в краката. Би било проява на лоялност.

Бота преглътна.

— Вероятно бих могъл… все пак…

— Не. Не желая фанатици около себе си, но не мога да разчитам и на хора, които водят битки със своя свръх-Аз. Помисли какво биха могли да костват нерешителността или неточните решения. Ще обсъдим нравствените аспекти и всичко останало, след като приключим. Върви.

Бота се подчини вдървено, обърна гръб и разтърка очи.

Часовете отминаваха. Гътри товареше персонала почти наравно със себе си. Щеше да е по-ефективен и всяко пристигнало сведение да му е достъпно мигновено, всички изчисления да стават съгласно неговото задание, ако беше директно свързан с главния хиперкомпютър. Но все пак работеше не с абстракции, а с човешки индивиди. По-добре беше и той да е индивид, наподобяващ рицар в броня. Това беше излъчваният образ, когато изпращаше послания, което беше знак, че проблемът ни най-малко не трябва да бъде омаловажаван.

Събираше информация, консултираше се с онези, на чието мнение държеше, разговаряше с директорите по целия земен глобус, изпращаше светкавични съобщения из цялата Слънчева система от завода за антиматерия на Меркурий до най-отдалечената кометна станция отвъд Плутон, свързваше се със своите кораби и капитани, своите мъже и жени, за да им заповяда да не отстъпват или да свикат намиращите се в близост.

Щом Кайра Дейвис пристигна, с нея се отнесоха в съответствие с разпорежданията му. Когато тя влезе, той не разговаряше с никого. На един от екраните пред него течеше диаграма с последния стратегически анализ на групата, на която беше възложил заданието. Извърна се и закрачи към нея, за да стисне ръката й, която легна в неговата като завърнала се в гнездото изтощена птица.

— Господи, колко съм щастлив отново да те видя невредима! — измърмори той. — Грохнала си, нали? Нищо чудно след всичко преживяно. Резервирали сме ти апартамент в „Армстронг“ в Тихополис. Угаждай на всичките си прищевки и се наспи. Само исках да те поздравя с добре дошла у дома.

Тя повдигна глава и се усмихна.

— Това се подразбира от само себе си — отговори с прегракнал глас тихичко. — Все пак gracias, jefe. — Кайра въздъхна.

— У дома. Да.

— Когато си готова, но не по-рано, искам отчета ти за Л-5. Това може да ни подскаже как да си я възвърнем, ако Холдън се заинати… — Телефонът пропя. — По дяволите! Разпоредих да ме безпокоят само при крайна нужда. Извини ме.

Той се върна да отговори. Кайра се стовари в едно кресло.

„Сеньор, обажда се лично президентът на Световната федерация“ — докладва устройството.

— Ха! Е, нищо чудно. — Гътри хвърли поглед към Кайра.

— Стой тук, скъпа. Това ще ти е интересно… Добре, свържете ме.

На екрана се появи красиво тъмно женско лице.

— Дали имам честта да се обърна лично към господин Енсън Гътри от стопанска корпорация „Метеор“? — попита протоколно на азиатски английски Ситабхай Лал Мукерджи.

— Да, сеньора… хм, госпожо президент — отговори той. — Този път автентичният артикул и без никой да го редактира.

Трансмисионното забавяне продължи колкото четири удара на сърцето на Кайра.

— Натрупаха се твърде много фалшификации и голословни изявления. — Тонът на Мукерджи беше хладен. — Човек не знае на какво да вярва.

— Предполагам, че сте запозната с комюникето, което излъчих щом пристигнах тук.

Забавяне.

— Да. Не съдържа много информация.

— Постарах се да оповестя основните факти, госпожо президент, за цялата човешка раса. Подробностите може да почакат. Налага се. Не само са обгърнати от тотална ентропична каша, но трябва да призная, че все още не съм запознат с твърде много неща и не мога да си позволя да бълвам изявления, които може да се окажат необосновани. Все пак голата истина е простичка. Агенти на северноамериканското правителство откраднаха моя двойник, препрограмираха го в нарушение на утвърдените от Спогодбата човешки права и го представиха за мен в опит за завладяване на една международна асоциация от свободни мъже и жени.

Мукерджи се намръщи.

— Отправяте тежко обвинение срещу едно правителство.

Гътри се разсмя.

— Госпожо, досега нито едно отправено срещу правителство обвинение не е било достатъчно тежко. Което и да е правителство. Това е природата на звяра.

— Имате пълно право на собствено мнение. Имате пълно право да отправяте обвинения и да представяте доказателства. Но нямате никакво право да нарушавате закона.

— Какво друго съм сторил, освен че се спасих от опитите им да ме ликвидират? В своето комюнике обясних, че този призив към въоръжени действия беше нагласена акция на лунарианците. Предявете иск срещу тях, моля ви, не срещу мен.

— Ще го направим, сър, ще го направим. — Изображението на Мукерджи се приведе напред. Тя изпъна показалец като ланцет. — Но вие не опровергахте това престъпно подстрекателство. Напротив, вашето изявление съдържа претенции към Северна Америка, каквито нито едно правителство не би могло да допусне от страна на частна компания. Ваши кораби блокират северноамерикански части на Л-5. Контролиращите и разузнавателните единици на Комисията за мира докладват, че осъществявате действия за мобилизиране на вашата компания за нанасяне на удар.

— Госпожо — отговори Гътри, — вие сте интелигентен и здравомислещ човек. Нужно ли е тъкмо ние двамата да си разменяме тежки обвинения? „Метеор“ не е отправил никакъв ултиматум. Само предупредихме авантисткото правителство, че не можем — при никакви обстоятелства, госпожо — да си позволим да останем безучастни наблюдатели, когато то своеволно арестува наши хора и ги подлага на незаслужени опасности. Окупирането на наша собственост без спазване на надлежните процедури също е недопустимо нарушение. Окупирането на Л-5 също е незаконен акт, осъществен под изфабрикуван претекст, а произтичащите от него опасности са недопустими. Отправяме апел към Футуро за въздържане. Съзнаваме, че това не може да стане автоматично, и предлагаме активното си сътрудничество. Например ако решат да напуснат Л-5, ще предоставим транспортно обслужване до Земята. Колкото до мобилизацията… госпожо, политиците постоянно ми натякват, че „Метеор“ не е нация и пълномощията на неговото ръководство не са равносилни на едно правителство. Как да обявим мобилизация? Поисках от нашите съдружници да се подготвят за всички необходими действия, възникнали при настоящата извънредна ситуация. Те се отзоваха. Това е всичко.

Светлите й очи се присвиха.

— Какви действия имате предвид?

Роботът помръдна рамене.

— Казах „всички необходими действия“. Това не е ли достатъчно на Футуро? — И добави с авторитетен тон: — Ако не бяхте се свързала с мен, аз щях да се обърна към вас преди края на деня. Използвайте възможностите, с които разполагате, госпожо президент. Накарайте авантистите да се вразумят.

Мукерджи се усмихна мрачно.

— Умеете да блъфирате, господин Гътри. Но хайде да не си играем игрички. Във вашето изявление изобщо не става дума за призива към бунтове и подкрепата им от предишната ви декларация, която наричате фалшива.

— Какво очаквате от мен, госпожо? Очевидно бих искал да видя правителството на авантистите свалено. Независимо дали това ще се случи или не, не бих желал огромен брой хора да бъдат избити, затворени или лишени от собствена воля само защото държат на думата, която са дали на „Метеор“. Така че, да, действително призовах… — Двамата с Кайра забелязаха потрепването й, а след това светкавичното й овладяване. — … за прекратяване на огъня, всеобща амнистия, последвани от среща на всички замесени страни за постигане на нови споразумения. Предложих нашата пълна готовност за постигането на тази цел. До този момент обаче бунтовете продължават. Загиват хора и се плячкосват богатства. Ако вашата Комисия за мира не разполага с пълномощия за намеса в изцяло вътрешни проблеми, как би могла безпомощната частна „Метеор“? Единствените права, които ще защитим, ако нито правителството на Северна Америка, нито Комисията са в състояние да ги гарантират, са безопасността и невредимостта на нашите съдружници, и на второ място защитата на нашата собственост.

— Това е значителна претенция.

— Безспорно. Ние ще упражним въздействие върху хода на събитията. Друго не би могло да се очаква, дори да не предприемем нищо. И ще изпълним своите задължения съобразно разбиранията и възможностите си.

Този път паузата беше по-продължителна от причинената от светлинната скорост.

— Загрижеността ви за вашите служители в Северна Америка сама по себе си е похвална — обяви с церемониален като за погребение тон Мукерджи. — Вероятно това е причината да забравите, че много по-голям брой от тях са разпръснати по цялото земно кълбо и всеки от тях е гражданин на страна членка на Федерацията.

— Следователно биха могли да бъдат превърнати в заложници или да бъдат подложени на репресивни мерки? Госпожо, не мога да допусна, че подобно нещо би ви минало през ума. Те са изцяло невинни.

Мукерджи повиши глас:

— Затова ли вашият генерален директор Алмейда разпореди всички космически кораби на „Метеор“ да влязат в орбита на Земята и всички регионални шефове да спазват указанията?

— Това е моя заповед. Те само я изпълняват. Няма да подценя интелигентността ви. Очевидно е на чия страна са техните симпатии. Но както те, така и всички останали наши служители на Земята не са си позволили нищо незаконно, нищо, което техните правителства или вашата централа са забранили, а и от сега нататък каквото и да се случи, едва ли ще си позволят да пренебрегнат вашите закони.

— Казвате „техните симпатии“. Тяхната преданост?… Така или иначе, един всеобщ конфликт със сигурност би ги поставил под заплаха.

Гътри вдигна ръце.

— Госпожо, умолявам ви! Кой е споменал нещо такова? Не мога да допусна, че го планирате. А ние в космоса искаме възникването на конфликт точно колкото бихме искали и пробойна в защитния си шлем. Изумен съм, че Съветът и Комисията не полагат усилия да освободят и защитят нашите хора в Северна Америка. Щом това стане, за всичко друго можем да се споразумеем.

Мукерджи сви устни.

— Уверявам ви, че се полагат усилия. Няма да допуснем да се превърне в център на общественото мнение.

— Разбирам и ви благодаря. Ще ми се да бях религиозен, за да се помоля за вас. Надявам се, разбирате, че „Метеор“ няма да зареже своите лоялни съдружници на произвола на съдбата, затова ще се подготвим да им подадем ръка, ако всички други опити се провалят. Този факт вероятно ще е добър коз във вашите ръце при договаряне на пазарлъците. Междувременно няма да си позволим никакъв акт, който може да осуети усилията ви, и сме готови да откликнем на всеки призив от ваша страна за подкрепа.

— Отлично, сър. Отменете тази ваша мобилизация.

— Госпожо президент, повтарям, че това не е мобилизация, и ми позволете да не се съглася, че евентуална неподготвеност от наша страна служи на добра кауза.

Мукерджи въздъхна.

— Опасенията ми се потвърдиха. Но бях длъжна да опитам.

— Надявах се да разберете, че действаме благоразумно.

— Би трябвало да го оцените.

Мукерджи се усмихна унило.

— Благоразумните хора също могат да изпаднат в конфликт помежду си. Мога ли да се обаждам по всяко време на денонощието при всяка възникнала необходимост, както и да ви помоля за същото?

— Разбира се. Vaya con Dios.

— Доскоро.

Екранът опустя. Гътри остана вторачен в него известно време, после се обърна към Кайра.

— Това… това война ли значи? — промълви едва чуто тя.

— Да ни пази господ не — въздъхна той. — След два-три дневни цикъла ще стане ясно.

— Мисля… на Мукерджи ще й е необходимо повече време… за да убеди авантистите.

— Боя се, да. Способна и благонамерена е. Ако бях главатар на онзи режим, щях да я отстраня, докато залича „хаоса“, с всевъзможни маневри да привлека Комисията за мира активно на своя страна срещу опърничавата „Метеор“.

— Искаш да кажеш… че действията ти им помагат?

— Най-малкото разчитат на стадния инстинкт на техните приятелски правителства. Ако ни вкарат в ролята на престъпници, техните номера ще бъдат заметени под килима, а няколко важни фигури измежду тях няма да бъдат изправени пред международен съд. Ако успеят да убедят Федерацията да ни обяви за нарушители, могат да конфискуват всичко, което притежаваме в Съюза. Това ще бъде значителен тласък за съсипаната от тях икономика. Но не мога да допусна да останем пасивни. А и не можем да чакаме още дълго. Да предположим, че тези „преразпределителни центрове“ са в съседство с милиционерски бази, политически щабове или всичко, срещу което ние или хаотиците може да нанесем удар. Каквато и да се окаже истината, знаеш, че нашите служители ще бъдат вкарани в следствените лаборатории. — Гътри стовари юмрук върху масата. — Не, Кайра, ние ще удържим на думата си. След това ще поема вината и последствията върху себе си.

Тя се изправи, пристъпи до него и сграбчи студените му тежки ръце.

— Да ги вземат мътните. Ще го направим.

Галактическият пояс блещукаше над купола му. Кайра си спомни, че шведите го наричат „Зимната пътека“.