Пол Андерсън
Последният бастион (37)

34.

След снижаването на ужасното ускорение „Мурамаса“ се насочи към Л-5 при половин гравитация. Феликс Холдън се разкопча от кушетката, изправи се мъчително и закуцука наоколо, проверявайки състоянието на петимата си подчинени. Обучените за космически натоварвания и във върхова физическа форма мъже не бяха пострадали особено. Загубилите съзнание отново идваха на себе си и се оглеждаха за наранявания, докладвайки:

— Да, във форма, сър.

Бяха леко замаяни, както от случилото се — озадачаващо за тях — така и от преживяното.

Холдън се отказа да използва асансьора до пилотското контролно табло, след като тежеше само четирийсетина кила. Докато се изкачваше по стълбата, се позадъха и прехапа устна. Стовари се върху контролното кресло. Върху полусферичните екрани потрепваха увеличените звезди, блестящата Земя и рязко очертаната върху черния фон Луна.

Не видя пилота. Новият Гътри се спотайваше зад всички тези превключватели и уреди, които беше направил ненужни, когато се свърза директно със сензорите, ефекторите и компютрите, сърцевината и главния мозък на системата. С нейните уреди следеше функционирането й, усещаше ускорението и налягането, контролираше химическия състав на въздуха, долавяше най-незначителните йонни струйки.

— Добре ли сте? — попита гласът.

Холдън кимна отсечено.

— Справихме се, сър — докладва той.

— Съжалявам, че ви подложих на такова натоварване. Ограничих ускорението до степента да не получите постоянни увреждания, но… още повече съжалявам, че се оказа напразно.

— Наистина ли ги оставяте да се измъкнат?

— Нямам голям избор. Пуснаха историята. Засякох съобщението.

Холдън въздъхна.

— Разбира се, ако действително ги бяхте убил, нещата щяха да се влошат още повече за нас.

— Не съм съвсем сигурен — изръмжа Гътри. — Господ знае как ще постъпи в такава ситуация Риндалир. Ако лично се познавах с него, може би щях да се ориентирам по-добре. — Последва дрезгав кикот. — Подозирам, че другият Гътри, който има преки впечатления, не е особено щастлив. Ще разберем. Очевидно не можех да предприема онова, което всеки би нарекъл безпричинна касапница.

— Как възнамерявате да действате, сър?

— Да свиря по слух, да се снишавам при ударите, да залагам според картите. Джулиана винаги се оплакваше от обърканите ми метафори. — Хуморът му се изпари. — Във форма ли си, полковник?

Холдън вдигна глава.

— Готов съм да изпълня задълженията си, сър. Както и подчинените ми.

— Но онова, което смятате за свое задължение, зависи от развитието на ситуацията, а?

Корабът можеше да унищожи човешките създания просто като отвори херметическите люкове.

— Да, сър. Надявам се, че мислите по същия начин.

— Мм, отношенията ми с твоето правителство са малко по-различни. Както и да е… Слушай. Онова, което смятам да направя, е да презаредя на Л-5 и да се върна в космоса, за да следя за непредвидени обстоятелства. Ще ми е необходима помощта ти. А след това, мисля… — налага се да те поопозная малко — мисля, че ще си най-подходящият, който да поеме гарнизона на Полси там.

Изненадан, Холдън попита:

— Какво друго, освен да го евакуираме?

— Да се лишим от такъв печеливш чип заради едно гъше яйце? Сигурно се майтапиш.

Холдън погледна към Земята. Там имаше семейство. Гътри чакаше.

— Моята група и аз ще изпълним онова, което ни наредят нашите началници, сър — отсече Холдън.

— Не е зле. Ще се свържа с тях. Седни и отдъхни. Заслужи го, както и всеки от вас.

— Сър — отговори тихо Холдън в отговор на проявената загриженост — разбирам защо вашите хора винаги ви се подчиняват.

— На мен?… Добре, добре, почивай и ме остави да си върша работата.

Над столицата на Северна Америка виснеше нощ, но Енрике Саир будуваше в офиса си. Изображението и думите му не достигаха до Холдън. Гътри ги получаваше като дигитална информация, която транспонираше в образ и звук. Би било погрешно да се каже, че компютърът правеше това вместо него. Определени центрове в живия мозък обработват получената по нервите от очите и ушите информация, но именно човешкото същество като цяло възприема заобикалящия го свят. Гътри долавяше електромагнитния спектър, както никога усещаше светлината като човек. Сякаш самият той прелиташе през гравитационните полета, както някога усещаше вятъра и вълните. Знаеше как да се устреми към една подвижна цел, както по-рано умееше да мята топка или да уцелва с пушка. Усещанията и знанията бяха много по-изобилни, отколкото приживе, а биха били непоносимо много, ако не бяха прозрачни като вледенени кристали. Физиката, за разлика от биологията, е изчислима, тъй като е елементарна.

— Bueno — извика Саир, — какъв е резултатът?

Хлътналите му очи се взираха от центъра на тъмните кръгове върху жълтото му лице, като че ли беше слепец.

— Да, те бяха — отговори Гътри. — Съобщиха всичко на Луната, преди да успея да ги спра. Много скоро ще кацнат лично.

Тишината завибрира от пощръклели хаотично фотони.

Саир се отпусна като чувал в стола си.

— Значи играта приключи? — Той настръхна. — Не. Продължаваме. Върни се. Не в Кито. Предполагам, че в момента това е невъзможно за теб. Ела тук. Ще ти дадем убежище.

— Не, благодаря — отговори Гътри. — Да остана завинаги безполезен? Чуй ме. Все още можем повече от това да повредим контрола. Помниш ли разсъжденията ми за лунарианците, когато разбрахме, че са се появили на Л-5? Ясно е като бял ден, че намерението им беше да измъкнат моя двойник, и успяха. Но не обявиха веднага какво и защо са направили. Всъщност запазиха мълчание, докато не ги принудих. Това не означава ли, че имат свои намерения? Не знам какви. Може и да са много по-неприятни за теб от онова, което иска моят двойник. От друга страна пък си спомням една стара приказка за ловене на риба в мътна вода. Това ще се опитам да направя.

Трансмисия.

Човекът се вторачи, сякаш зърна лице върху екрана пред себе си. Може би така му се искаше.

— Какво си наумил?

— Засега да прескоча до Л-5, да заредя реакционна маса и антиматерия и да дебна в космоса. Ще оставя екипажа там, а от теб — от вашия Синод — искам да назначите Феликс Холдън за командващ нашите сили там. Това означава, че ще бъде стриктен, находчив и надежден изпълнител на разпорежданията ми на самото място.

Трансмисия.

— Не знам — измърмори Саир. — Някои характеристики в психопрофила му… О, той е лоялен.

— Такива момчета може да се окажат дефицит, пръсне ли се мълвата — предупреди Гътри. — Остави ме да направя онова, което смятам за подходящо в космоса. Ти ще имаш доста работа у дома. Между нас казано, може би ще се справим. Може дори да стигнем първи на финала.

Опипвайки напред, електронните му сетива откриха огромния цилиндър, който се въртеше на фона на звездния безброй.