Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cleft, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
1 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
ventcis (2018)
Корекция и форматиране
ventcis (2018)

Издание:

Автор: Дорис Лесинг

Заглавие: Цепнатината

Преводач: Рада Шарланджиева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: „Летера“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2010

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Абагар“ АД

Редактор: Магдалена Тодорова

Художник: Кирил Анастасов

Коректор: Красимира Ангелова

ISBN: 978-954-516-748-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4590

История

  1. — Добавяне

Не очаквах, че ще добавям още нещо по темата — преди всичко вече съм стар и всекидневието на учен не е леко за мен. Но изригването на Везувий ме накара отново да се замисля за Цепнатината и нейната сравнително скромна експлозия. Везувий унищожи хора на огромно разстояние, чак до Помпей, изглежда ги задуши с отровната си пепел. След докосването му не остана живот. Цепнатината също бълвала смъртоносни изпарения и белезникав прах, но изхвърленото не убило никого. А се намирала на крачки от брега с жените и децата. Сам по себе си този факт определено повдига въпроси. Очевидно много работи не знаем, макар ние, римляните, да обичаме да внушаваме, че няма тайни за нас. Моят стар приятел Плиний цял живот преследваше знанието и умря заради усърдието си. Няколко дни на женския бряг прииждали вълни, вкорясали отгоре с костен прах, той се наслоил по скалите и образувал твърда патина, която никога повече не изчезнала, така гласи преданието. А малко по-надолу по брега морето навлизало в сушата синьо и чисто. Дреболия — разрушаването на Цепнатината — и все пак буди въпроси, също толкова трудни за отговор, колкото и неяснотите около големия вулкан, който, длъжни сме да го предвидим, някой ден ще изригне отново.

Скалите около Цепнатината изглеждали като застлани с птичи тор и ето, сега ми хрумва да се запитам дали едно внимателно проучване на всички островни крайбрежия в нашето море няма да открие скали, покрити с бяла патина, и да ни убеди, че точно върху тях се е разиграла прастарата история на Цепките и Изродите. Но изригването на Везувий ни научи, че не трябва да приемаме крайбрежните ивици на островите, а дори и самите острови, като непроменлива величина. Така да е, но какво, ако повярваме, че определена бяла канара е мястото, което търсим — това ще има само сантиментална стойност. Онези историци — те сами се наричали така, смятали се за хронисти на най-старите епохи — пишели в своите горски поселения летопис на събития, който приключвал с взривяването на Цепнатината. (Поселения — колко са били? Къде са се намирали? Колко хора живеели в тях?) Пишели с въглени пръчици по вътрешната страна на дървесни кори. Вече не предавали разказите си от уста на уста. От тези дървесни кори не е запазена нито една, но няколко, малко на брой, от по-късните им преписи са стигнали до нас — знаци върху тръстикови свитъци. Взривяването на Цепнатината е краят на една приказка, но и начало на нова. По този въпрос историците, писали далеч преди мен, са на едно мнение — така да бъде.

Край