Дорис Лесинг
Цепнатината (24)

Не ми е спокойно да си мисля как тунелите и пещерите подкопавали острова — лабиринти като скрити истини за познатия ни свят. На младини никога не съм се замислял за катакомбите. Защо да го правя? Тогава смъртното и смъртта отстояха на години пред мен. Но е време аз и всички римляни да си спомним за катакомбите. В тях се крият престъпници, избягали роби и затворници, а сега и християните, тия бесовски, нечестиви фанатици, подпалили, както твърди мълвата, нашия Рим. Моят дом избягна пламъците само защото вятърът се обърна навреме. Пожарища, злодейства, закононарушения, добре че нашите богове са винаги с мен.

Скоро групите не били две, а повече. Независимо че голямата пещера, която, изглежда, нямала край, всеки ден им доставяла безброй вълнуващи преживявания, неизбежно било да се отегчат и някои младежи излезли горе на открито, за да продължат по пътя с Хорса и децата, но вървенето с тях било твърде бавно и отпрашили сами, открили плажове, доста по-различни от стария им бряг. Залезът на слънцето в морето им напомнил за женската земя. Разчели ли са знак в това? Разбрали ли са, че вървят направо към жените? Ако направо е подходяща дума за многобройните групички, дето се лутали насам и натам, търсели и се връщали. Сега избягвали само недалечните плажове вдясно от тях — казвам го с условието, че предците ни вече различавали ляво от дясно и използвали този ориентир. За тях плажовете изгубили обаянието си. Много време прекарали в самота покрай пясъците! Нямало нещо, което да не знаят за тях, както и за морето, променящо се за миг пред очите ти.

Момичетата казали на Хорса, че от един невисок хълм през върховете на дърветата се вижда ивица море със сияние от неговия бряг, и той се изкачил да провери. Толкова близо били, тия розовоперлени нишки като вътрешност на мида с неизменната тъмносиня корона на облака. Хорса седнал, замечтал се, но другите не ги свъртало, затова слязъл при хлапетата, а те, вече заякнали, били готови за нови приключения, дори да се впуснат в пещерите.

В този момент се завърнали ловците и съобщили за дълбока яма, дупка, пълна с кости… да, веднага си помислили за костите в Цепнатината. Минало известно време, преди да си признаят, че хвърляли в ямата камъни и предизвикали взрив: очевидно уцелили гнездо с отровен газ, сгъстен до точката на избухване. Позасрамили се, но не много, Хорса обаче силно се разгневил и наредил такива бели да не се повтарят. Грохотът от експлозията сигурно е уплашил животните и птиците. Хорса постоянно им се карал, че с олелията си вредят на живота в гората.

Случвало се ловците да отсъстват повече от ден, преди да попаднат на дивеч. Това водело до друго затруднение. Прехраната на всички зависела от ловците, от плячката, която носели да се готви на огньовете. А младежите не ловували достатъчно: предпочитали да изследват пещерите и хълмовете и да откриват още нови лабиринти. Момичетата събирали горски плодове — скучна задача за момчетата, — затова винаги имало плодове. Само че момичетата били малко, та да изхранят цялата дружина, макар сред тях да нямало бременни, нито да им се пречкали бебета.

Хорса заповядал да организират голям лов и по жаравите отново зацвърчала сланина, пламъците се издигнали високо нагоре, облизали клоните, а на сутринта листата им се чупели и нямали цвят.

Хронистите отбелязват, че ако жените искали да настигнат мъжете, лесно можели да ги проследят по изтлелите огнища, разпилените кокали и клюмналите клони на обгорените дървета.

Мъжете си говорели как скоро ще стигнат женския бряг, надявали се да се случи по-бързо. Гладът не само за секс, но и за женско присъствие ги правел неспокойни и нетърпеливи, приповдигал настроението им. А хокането и опяването, и те ли са им липсвали? „Марона ще каже това, Марона ще каже онова“, току споменавал Хорса. Несъмнено тя нямало да одобри предизвиканата експлозия в дупката, която толкова приличала на истинската Цепнатина.

Решили отново да се разделят на две групи. Едната да мине през гората, другата — през пещерите под нея, ако има проходи. Така и направили, Хорса отново водел, нищо че се придвижвал бавно и тромаво с тоягата.

Този етап от големия поход не е описан подробно. Навярно дните са се сливали едни и същи. Първоначалната увереност, оттласнала ги от плажа с мержелеещата гледка към омайната земя на Хорса, се изпарила. Той усещал как всеки ден от тази последна фаза на прехода им го отдалечавал от перленото проблясване на хоризонта, по което душата му изгаряла. Не намерил друго възвишение, откъдето да се наслаждава на мечтата си, но отнякъде зърнал разискрено светулкане на водопад и го зачовъркал въпрос — ами ако се е заблудил за сиянието, ако всичко е било просто мълнии или заслепяващи отражения на слънцето от водата?