Дорис Лесинг
Цепнатината (10)

В това време Другите оттатък копнеели за момичетата и всеки ден ги чакали да слязат от планината. Поставили съгледвачи, за да ги приветстват, щом се появят. Орлите също бдяли от високото, нищо не убягвало от погледа им. Понякога момчетата изпълзявали на скалистия хребет, за да погледат брега от другата страна. Искали да зърнат само Мойра и Астра, не различавали ни една от останалите Цепки.

Мъжете с немирните си, винаги готови и отзивчиви църкала, понякога наедрели, друг път увиснали, но най-често така напращели от потребност, че затруднявали придвижването им през храсти и високи треви, не разбирали, че гладът, копнежът и нуждата им са повик на тяхната анатомия, възприемали ги по-скоро като жизнена необходимост на цялото им същество. Боричкали се без причина, измисляли си игри и състезания, често опасни. Един от тях решил, че атрибутите му пречат, и превързал слабините си с орлови пера и листа, след което всички започнали да се надпреварват кой ще си направи по-привлекателна препаска. Скоро всички носели украсени покривала и показвали все по-голяма изобретателност в измислянето на нови.

Но се случило нещо неочаквано: умрели двама от най-възрастните сред тях. Тоест двама от първите Изроди, лошо повредени от Цепките. Те наблюдавали как пристигат бебетата, най-напред с орлите, после и с момичетата, устроени напълно като тях, но ненаранявани и неосакатени. И сравнявали. Осъзнали, че са непълноценни и обезформени, другите също го виждали. Със смъртта на двамата пресъхнал един опасен извор на горчивина и едва след като той изчезнал, на всички им пробляснало колко по-добре е, че го няма. Още нещо си отишло с тях — бебешкият език, който донесли и предали на първите момчета. В племето вече използвали два вида реч — детската и научената от гостуващите момичета. Когато двамата възрастни ги напуснали, не останало почти нищо от примитивното бърборене. Всички започнали да се изразяват на езика на Мойра и Астра. Гордеели се, че се отрекли от инфантилния говор. И все пак най-големите сред тях си отишли, стопили се, уж само двама, а защо им се струва, че рязко са намалели и са изгубили много повече хора. Ами ако те са последните екземпляри на своя род? Ето тази мисъл никога не би хрумнала на Цепките: те били защитени от природата — раждали нови Цепки, както и Изроди, докато момчетата, мъжете, не можели да произвеждат човеци.

Почувствали се застрашени. Да, орлите им доставили двете новородени Църкала и те разцъфнали под грижите на сърните, но… какво ще правят, ако и други от тях се споминат? Твърде уязвими са! От гората ги нападали зверове, отмъквали момченца. Случвало се и реката да отнесе по някое. А те са съвсем малко: това било положението. Щом двама могат да свършат без никаква причина — тепърва им предстояло да проумяват понятието „старост“, — какво пречи всички просто да измрат? Записките за онова време, стигнали до нас, разказват за страха на мъжкото племе.

Започнали да поставят нощни стражи, за да ги предупреждават, ако от гората връхлетят животни, струпали купчини оръжия да са им подръка. Предимно камъни — служели си много ловко с камъните, поваляли птици и дребни гадинки. Сръчно хвърляли още пръти и тояги; дори успявали да надбягат неголемите зверчета. Но отлично знаели, че някои животни върлуват на глутници, могат да нахълтат в долината и да ги пометат, а те ще са безсилни да ги спрат.

Когато в края на краищата група момичета тичешком се спуснали от планината, мъжете ги посрещнали с безброй прегръдки и с едно предупреждение: да се пазят от хищниците.

Това посещение вървяло чудесно, момчетата се радвали, момичетата също, докато изведнъж, необяснимо защо според момчетата, гостенките се прибрали на своя бряг. Те се настанили в пещерите около Мойра и Астра и така териториално освидетелствали разделянето на Цепките на два клана.

След като Цепките си отишли, в долината ги притиснало усещането, че са намалели още повече и почти веднага изгубили още двама от своите: те навлезли сред дърветата да наберат от любимите плодове и били нападнати от грамаден звяр, какъвто не били виждали преди. Побягнали, но не били достатъчно бързи и не се върнали при останалите.

Ужасени, момчетата дълго се притискали едно о друго до големия пън и не изпускали от поглед граничната ивица на своята долина. Дори им минало през ум да изтичат през планината до брега и да убедят няколко Цепки да се върнат при тях.

После орлите им донесли две новородени Църкала, две гладни бебета. От доста време нямали попълнения, а сега изведнъж пристигнали две, сякаш да заместят изчезналите в гората. Как да нахранят изгладнелите мъничета? Напоследък старата сърна не се мяркала наоколо. Приносящите орли кацнали на своите места, за да проследят какво ще стане с ревящите деца на тревата, които тикали юмручетата си в уста. Ония Цепки носят мляко в гърдите си, защо те нямат нищо! Тогава от гората излязла старата сърна, спряла и навела глава към плачещите бебета. Момчетата се развикали от радост, но миг по-късно настръхнали, като видели сбръчканите и пресъхнали цицки на животното: сърната нямала мляко. Била остаряла, муцуната й — прошарена, ушите — посивели. Тя вдигнала глава и дълго оглеждала момчетата, после и орлите. Накрая се върнала между дърветата и брецнала. Последвала продължителна тишина, разкъсвана само от врясъците на гладните бебета. Старата сърна надала нов зов и се обърнала да приветства с потъркване нос в нос две новопоявили се млади кошути. Все едно им обяснявала какво да правят; отнякъде изникнали и две сърнета, които дотогава се страхували да се покажат, но сега застанали до трите големи. Младите сърни приближили децата, спрели, хвърлили бърз поглед към възрастната — навярно тяхна майка, после и към бебетата, сетне дълго се взирали в застиналите момчета. Сърнетата засукали. Когато преди време старата сърна се отзовала да спаси първите бебета, тя била загубила новороденото си. Няма друго обяснение: затова и легнала до бебетата, за да ги нахрани. Иначе за своите не лягала, те бозаели прави под майка си.

Едно момче припълзяло до младата сърна, нейното отроче отскочило назад. Момчето хванало пищящото бебе и го вдигнало до изпускащата мляко цицка. Бебето успяло да се вкопчи и засукало за кратко, но ставащото не се харесало на сърната, а още по-малко на сръндачето й. Преди другата сърна да се отдалечи, същото момче вдигнало към цицките й и второто гладно бебе. Така и двете деца успели да поемат по няколко големи глътки мляко, но въпреки че старата сърна приближила младите и подушила първо едното, после другото дете, изглежда, кърмачките просто се отказали. Отминали, ала преди да изчезнат, момчето грабнало една кратунка и успяло да улови няколко процеждащи се струйки мляко, друго момче направило същото. Така събрали в двете кратунки малък запас от мляко.

Старата сърна бавно се оттеглила в гората. Куцала, сега видели ясно, главата й не била вирната високо, натежавала надолу, бялото връхче на късата й опашка не бръскало отривисто, както при двете млади, а немощно висяло.

Двете момчета, които не познавали майчина ласка, но били одушвани, близани и кърмени от старата сърна, я гледали как се отдалечава, накуцвайки. И надали вопъл, по-жален и силен даже от рева на бебетата.

Какво да правят? Орлите разбрали трудността на положението, откъснали дребни парченца рибешко месо и се опитали да ги напъхат в зейналите усти на децата.

А на брега отвъд планината били Цепките с натежалите от мляко гърди. Двете момчета прехвърлили билото на бегом, сурнали се надолу покрай Зъбера на смъртта и се изсипали на скалите пред погледа на приличащите се Цепки. От входа на горната пещера ги зърнали отделилите се Цепки и им извикали. Тъкмо Стариците да седнат и може би дори да нападнат, момчетата вече се намирали пред пещерата на Мойра и Астра. Веднага познали Астра, защото я били виждали бременна, но не и Мойра. Толкова спешна била задачата им, че непредпазливо посегнали и сграбчили в шепи ония животоспасяващи гърди — да, налети били с мляко. Мойра и Астра разбрали защо са дошли момчетата: те и бездруго се чудели как понасят бебетата храненето от сърната.

— Какво правите? — първа попитала Мойра, после и Астра, а момчетата отговорили:

— Мляко, имаме нужда от мляко.

При младите Цепки били настъпили промени. Разбира се, наскоро завърналите се от долината не проявявали интерес, но много други се прокрадвали до пещерата на Мойра и Астра и разпитвали за лагера оттатък. После отивали да поговорят и с последните гостували там. Какъвто и да бил ферментът, назрял в Мойра и Астра, сега той бил посят и в тези млади Цепки. Можем да го наречем любопитство, но навярно е било нещо повече. Както и да е, докато пратениците на долината стояли горе уплашени и готови да побягнат, и напрегнато следели какво става долу, първо едно момиче, после второ и така нататък се надигнали от своите топли и удобни места на скалата и се изкачили при Мойра и Астра, бдящи като орлици над Новото, за да им обяснят положението. Две от тях били с натежали гърди. Възможно е точно те да са били майките на бебетата, късащи се от плач в долината в този момент.

— Вървете с тях — окуражили ги Мойра и Астра и пещерата, допреди миг препълнена с народ, пак останала с трите си обитателки — Мойра, Астра и Новото. Двете млади жени и пратениците препуснали по камънака. Жените се стараели да тичат, точно те, които никога през живота си не били пробягали дори кратко разстояние.

Уплашени, и още как! Щели да пресекат планината, крайната бариера на техния свят. И наистина, първо преодолели подножието, изкачили склона, застанали високо горе сред гнездата на орлите и пред очите им се разкрила широката долина с буйната река през нея. Спуснали се по надолнището, момчетата им помагали, озовали се сред Изроди, вече пораснали, поне на ръст били колкото тях, които веднага им тикнали в ръцете голите бебета, също Изроди, та се наложило да потиснат отвращението и страха си.

Бебетата се впили в гърдите им, както преди се вкопчвали в цицките на сърните и засукали, а наобиколилите ги млади Църкала не откъсвали очи от тях — до този миг те не били виждали бебе да суче от гърда. Когато малките се наситили, момчетата ги занесли под навесите да поспят. Едва тогава гостили момичетата с вода от реката, плодове и яйца, сготвени на слънце върху вдлъбнат камък.

След това започнали игрите, за които им разказвали Мойра и Астра, игрите на Църкала и Цепки, в началото напористи и припряни, после със засищането на момчетата, също както и при бебетата, преминаващи в игри на любопитството.

— Какво ти е това? Какво правиш с него? За какво ти служи?

— А ти какво имаш там? Може ли да си пъхна вътре пръста?

И така нататък, все докато Цепките престанали да се плашат от Изродите и обратно — започнали да се омайват.

Що се отнася до двете малки същества, те разцъфнали, наддали и станали самоуверени, също както Новото в пещерата на Мойра и Астра.

Когато им дошло времето, тези момичета също се върнали на своя бряг, а скоро след това Мойра и Астра родили — едното дете било Цепка, другото — момче (още не употребявали въпросната дума).

Стариците побеснели от страх и отмъстителност. Разпоредили до всяка родилка да се поставя пазачка или съгледвачка със задачата да унищожава всеки новопоявил се Изрод.

Да, успели да затрият едно бебе. Но с нисък бръснещ полет орлите връхлетели над ужасените Цепки. Тогава Стариците поискали от младите да убият и орлите. Това вече било връх на глупостта. Как ще убиват орли? Когато една Цепка грабнала камък и го запратила по близкия кацнал орел, камъкът се плъзнал по гладката му перушина. А орелът само я катурнал с хищните си нокти във вълните. Тя, разбира се, изплувала: всички Цепки плували. Но грамадната птица се настанила точно на камъка, на който Цепката се опитвала да излезе от морето, и я блъскала обратно; момичето избрало друго място да се изкатери, но пернатото също се преместило. Едва когато тя започнала да се дави от изтощение, орелът най-сетне отлетял високо и я пуснал да се върне на сушата. Наблюдателите на малката битка изстинали, схващайки значението на ставащото. Всичко изглеждало ново и страшно. Борба… омраза… възмездие. Стариците се надигнали в седящо положение, за да виждат по-добре, зяпали втрещени, очичките им, потънали в мазна плът, святкали от злоба.

Немислимо било — и жените трябвало да го разберат — да се опитват да убият някой орел. Птиците пък изглеждали решени да предотвратяват всяко следващо посегателство над дете. Появили се и нови защитници: момичетата, гостували в долината. Дълбоко в себе си те били съюзници на Църкалата и с наближаването на поредното раждане избирали най-подходящото място да грабнат бебето още при излизането му и да го предадат на бдящите орли.

Старият вид Цепки непрекъснато намалявали. Колко са били? Не казват, в записките не се отбелязва да речем „бяхме шейсет, сега сме четирийсет“, нито дори „бяхме много, а вече сме малко“. Не се съобщава нищо от рода на „едно време всички пещери бяха пълни, а сега само половината са населени“. В нашите представи половин е даденост. Но има ли причина да е било така и в техните?

Оттатък в мъжкото селище се грижели за новите бебета и очаквали орлите да им донесат в ноктите си още.

По време на бременността си Мойра и Астра говорили много за мъжете и тяхната дарба, толкова различна от способността на Цепките. Мислели за долината с… да, можем да го наречем привързаност, макар никога да не използвали нито тази дума, нито друга подобна. И щом родили, били готови веднага да отидат при тях. Дълго време не се наканвали, после изведнъж почувствали необходимост да го сторят, безусловна. Още една загадка, не по-малко важна от останалите.

Но вече не било толкова лесно да заминат. Ако не искали да дадат на орлите бебето на Астра, налагало се да го вземат със себе си. Не можели да оставят и детето на Мойра, както правели преди. И в никакъв случай нямало да зарежат едва проходилото Ново; знаели, че е малко вероятно да го видят живо, когато се върнат. Задължително било новороденото на Мойра, момченцето на Астра и Новото да тръгнат с тях. Двете жени поканили няколко измежду младите Цепки, които проявявали интерес към долината, да ги придружат. И поели: четири млади жени, едната с Новото на ръце, минали покрай Зъбера на смъртта — от доста време неизползван — и продължили нагоре към билото. Когато се изкачили, от долината екнали радостни възгласи и викове, момчетата се втурнали да посрещнат момичетата, а те трябвало да се отбраняват, защото в противен случай щели да бъдат изнасилени (дума и представа, които нямало да се появят още много дълго време). Укротили загорелите момчета и стигнали в ниското при големия дънер, около който се събирали. Тогава се разиграла толкова показателната за новото начало случка, че е описана в хрониките и на двете племена. Стигнала е до нас във вид на нечетливи избледнели записки, които обявяваме за история.

При първото си сношение с Църкало Мойра изобщо не забелязала образа на партньора си, не му обърнала внимание и този път, докато той вървял насреща й, защото я познал. Но детето от тяхното съвкупление било на ръцете й и както винаги правело всичко възможно да не остане незабелязано. А личицето на малкото момиченце било копие на младия мъж. Невъзможно било приликата да убегне, всички я уловили. Настъпила тишина, паднала изведнъж, докато момчетата се бутали напред да сравнят двете лица, на малката Цепка и младежа. Само той, първият партньор на Мойра, не схванал веднага. В оная епоха нямало огледала, нямало дори идея за огледала. Хората различавали външността на другите, но не било важно дали носът е голям или очите твърде близко разположени. Все пак няма съмнение — всеки бил виждал отражението си, я в някой ленив разлив на реката, я в пълна с вода голяма раковина, очакваща да бъде вдигната от ръката на жаден. Бавно този млад мъжкар, някога Изрод, а сега красив младеж, се изправил и заопипвал собственото си лице, после докоснал личицето на детето, а то грейнало от оказаното му внимание. Тогава смисълът на сходството просветнал у бащата, той грабнал детето от прегръдката на Мойра и побягнал към брега на реката. Всички го последвали, не го изпускали от очи, той коленичил до един неголям разлив като гладко езерце и започнал да оглежда образа си във водата, сетне и отражението на детския. След малко върнал детето на Мойра, с колеблива стъпка, сякаш е слепец, отишъл при големия пън и се отпуснал. Мойра приседнала до него с Новото на ръце, а той не откъсвал поглед от нея, от детето и току вдигал ръце да опипа лицето си. Бил потресен и изумен — като всички останали.

Тримата вече образували семейство според нашите разбирания, но как те са схващали идеята тогава, можем само да гадаем. Когато привършили с вечерното хранене и мракът паднал над долината, Мойра, младежът и детето се прибрали в отделен заслон. Очевидно между тях имало някаква връзка, но каква? И какво означавала?

Момичетата, дошли, за да помогнат на Астра и Мойра, се заприказвали с младежите, всички говорели само за едно — за неразгадаемото тайнство на съешаването, което може да преповтори лицето на голям човек в едно дете.

Това посещение в долината не било забравено, предавало се от уста на уста, по-късно записали разказите, мнозина са го нищили, правени са какви ли не догадки, както бихме се изразили ние: новите хора, предишните Изроди, обладавали сила, каквато липсвала на старите Цепки. Да, случвало се новородена Цепка да прилича на майка си — още в първата общност имало майки и дъщери, — но сега хората от брега започнали да се вглеждат внимателно във всяко лице.

В тази ранна фаза нито една Цепка не избрала да остане в долината. Под предлог че там е прекалено горещо, а колибите са твърде тесни и неудобни. Пещерите били просторни и проветриви, вечно свежи от морския бриз.

Момичетата слизали в долината, когато се налагало, и се връщали, уверени, че след определено време ще родят. Момчетата ги чакали. Орлите пренасяли Изродите при тях, но вече не ги изхранвали сърните, момчетата водели Цепки. Така вървели нещата неясно колко време. Опасенията на мъжете, че племето им намалява, позатихнали: каквато и да била причината, раждали се момченца.

Колко продължило това? Кажете де, знае ли някой?