Дорис Лесинг
Цепнатината (13)

И какво вижда твоето въображение в този момент, скъпи мой римски читателю, докато гледаш Мойра да слиза надолу? Ще ти кажа — пред очите ти е същото, което вижда и моето, нашето съзнание, пренаселено с образите на нашите богини. Най-добрият роб на баща ми, купен скъпо и прескъпо заради уменията си, изработваше копия на любими статуи. В маслиновата горичка до нашата къща поставиха скулптура на Диана, най-почитаната от баща ми богиня. С къса развяна поличка, тя опъваше лък от позлатено дърво, а баща ми се шегуваше, че с него няма да убие и врабче. На раздрума на нашия път с главния пък се издигаше оригинална статуя на Артемида. Нашият роб й направи умалено копие и също го сложихме в маслиновата горичка. Сега пред очите ми е високата грациозна жена: главата й е малка и изящна, лъскавата сплетена коса е превързана със сребърна панделка, а краищата й трепкат в полъха на морския бриз, защото нашето въображение е освободило богинята ни от сковаността на метала. Туниката й от най-фин лен нежно се дипли по тялото й. Нозете в сандали стъпват леко по камъните на брега. Усмихва се. Всички познаваме усмивките на богините, те ни обещават закрила, сега и вовеки. Не можем да си представим, че нещо на този свят, каквото и да е то, притежава силата да изтръгне Артемида или красивата Диана от мястото им в сърцата ни. Нашите усмихнати богини са вечно бдящи наши стражи, които ни предпазват от опасностите пред нас.

Само че тези, които наблюдавали слизането на Мойра от нейната пещера, съвсем не виждали подобни работи. Ние не знаем как са изглеждали Цепките. В пълно неведение сме каква е била структурата, височината и осанката на този женски екземпляр, първата, родила бебе със смесена кръв от Цепките и Църкалата, а то — първо от новата раса, нашата, човешката.

С доста голяма сигурност можем да предположим, че Мойра не е била стройна девойка, не приличала на Диана. Тези най-ранни хора на брега навярно още по-рано са били морски същества. Нали всички прекарвали във водата толкова време, колкото и на сушата. За тях не било необичайно да заспиват с лице към небето, разперили ръце и полюшвани от кротките вълни. Плували… да, като риби, като водни обитатели. Няма да сбъркаме, ако кажем, че имали набити тела, мощни рамене и ръце, едри бедра и силни мускулести задни части. Морските твари са обвити с полезен слой тлъстина. Мойра трябва да е имала силни бели зъби: те ядели рибите сурови, като отхапвали месото от костите. Гледката как група Цепки клечат около рибен улов, ръфат и дъвчат на пръв поглед би подвела наблюдателя да ги вземе за тюлени или делфини. Тази Мойра, нашата прамайка с име на полумесец, имала огромни меки гърди, налети с мляко: знаем това от най-ранните устни предания на Църкалата, мъжкарите, които благоговеели пред големите млекодайни гърди на Цепките.

Тази тантуреста, едра и здрава жена отишла при Стариците, изтегнати върху скалите си като същински риби, изхвърлени на сухо, усмихнала им се и казала:

— Трябва да поговорим за някои неща — така им отнела предимството първи да повдигнат въпроса. Мойра знаела, че я грози опасност: мирисът на заплахата нажежавал и тровел въздуха. Знаела, че готвят заговор. Ако е на тяхно място и реши да се отърве, да речем от Астра и приятелките си, какво ще направи? Ще ги подмами в някой дълбок залив и ще докара момичетата на Стариците да ги натиснат във водата и да ги удавят. Съвсем нелесна задача, всички плували отлично. Най-важното било да изненада жертвите си.

Мойра почти очаквала това, което чула. Стариците поискали от Мойра и Астра да поведат на общ поход и „техните“ момичета, и своите съюзнички.

Сега вече Мойра научила какъв е замисълът на заговора. Заедно щели да тръгнат на поход по брега до не знам си кой плаж да съберат миди, после щели да продължат до друго място, за да набавят запаси от някакви специални водорасли. Значи била права: сетивата на Мойра навреме я предупредили. В някакъв момент тя, Астра и всички техни верни девойки щели да бъдат подлъгани в морето и убити.

През цялото това време момчетата още надничали от височината и нищо не изпускали от поглед. „Защо са там?“ „Как са се озовали там?“ Няколко грамадни орела описвали кръгове над момчетата и също бдели: знаели, че е надвиснала опасност. Без да се съобразява със Стариците, Мойра махнала на момчетата, с което искала да каже: „Вървете си, не стойте там! Защо според вас орлите се вият над главите ви?“ Момчетата отвърнали на помахването, не разбрали.

Мойра отговорила на старите жени, че наистина един такъв поход ще им осигури запаси от гигантски миди и водорасли, после се върнала в пещерата си силно разтревожена: не проумявала какво дирят момчетата горе.

Астра и една нейна приятелка стъкмявали огъня за нощта.

Момчетата се примъкнали така опасно близо, защото от доста време момичетата не посещавали долината. И напоследък не се раждали деца от тяхната порода. Какво означава „напоследък“? Не знаем. Докато разнищвам древни записки на хора, чиито мисли нито веднъж не са се вместили в категориите „преди месец, след седмица… тогава… когато…“, все по-дълбоко се възхищавам от нас, римляните, заради внимателния ни подход към мерките и времето.

Може би Стариците се надявали точно на това — че повече не ще се появяват недъгави деца. Отговарящото на бавните им умове заключение навярно би гласило: „Щом напоследък не се раждат Изроди, може би изобщо ще изчезнат?“.

Много добре, някои неща се изяснили. Стариците поискали Мойра и Астра заедно с всички свои близки — бебета и деца от новия вид — моментално да тръгнат да съберат запаси, момичетата на Стариците щели да ги придружат. Замисляли да се избавят от новите хора с новите мисли, които раждали нова порода деца. Така никой нямало да оспорва господството им и никога повече момичета като Мойра и Астра нямало да им усложняват живота, нито да им изтърсват някакви си „нови“.

Но защо момчетата стоят горе на скалите?

Те се бояли да приближават брега на Цепките и се страхували от Стариците.

Мойра изтълкувала това като предупреждение; ако знае защо момчетата не помръдват оттам, ще разбере и каква е заплахата. Точно така, ще поръча на „своите“ да подпитат някое от момичетата на Стариците какво се задава. По-точно, какво готвят на момчетата, тъй като що се отнася до тях, момичетата, тя била почти сигурна какво им гласят.

Оказало се, че една от Стариците, авантюристката, заповядала на своите да примамят момчетата да слязат долу на крайбрежната скала, но засега планът й да ги унищожи се провалял.

Походът до мидения плаж щял да отнеме няколко дни, предостатъчно време за всякакви възможности да удавят Мойра, Астра, бебетата и преданите им момичета. Простотата на този план заслужава възхищение. Но другите намерения на Стариците били още по-черни. Техните девойки не можели да сторят нищо на момчетата, защото те тичали много бързо и умеели да се защитават с пръти и камъни. А вече имали и лъкове със стрели. Пряката битка можела да завърши само с победа за момчетата, още повече че орлите, техните отколешни съюзници, ги пазели отгоре и щели да влязат в боя на тяхна страна.

Мойра, Астра и съмишленичките им обсъдили подробно положението, но не стигнали до решение. Ако хванат някое от противниковите момичета да го разпитат, Стариците ще разберат, че намеренията им са разкрити. Иначе лесно ще придърпат горе някоя девойка в пещерата на Мойра. Разделението между послушните и бунтарките не било толкова категорично. Днешните съюзнички на Мойра и Астра вчера били верни на Стариците! Много от послушните идвали в пещерата на Мойра да питат кое им е толкова хубавото на Изродите. Някои дори отскочили до долината, за да проверят сами. В края на краищата групата, която трябвало да събере мидите, толкова забавила похода си, че Стариците проводили вестоносец да попита какво им пречи да тръгнат.

Не знаем колко Цепки поели на път, известно ни е само, че взели със себе си и децата. Докато вървели по морската ивица, усещали, че са следени — едно от момичетата на Стариците се движело успоредно с тях, като се криело зад скалите. Това осуетявало техния замисъл да вървят, докато се стъмни, а после под прикритието на мрака да се промъкнат обратно на своя бряг, да си намерят някое високо място и оттам да наблюдават развоя на събитията. Момичетата на Стариците веднага щели да доложат за случващото се.

На другия ден дружината пак се залисала и отново закъсняла, забавили се около децата, а после изведнъж забелязали, че всички вражески момичета били изчезнали през нощта. Това подсказало на Мойра и Астра, че планът за тяхното унищожение с все децата им не бил главният.

Мойра, Астра и неколцина други изчакали да се стъмни, пробили си път до един невисок хълм, откъдето виждали родния бряг, близкия Зъбер на смъртта и голямата скала с пропастта, използвана едно време за приношения на момичета.

Това място, почитано някога заради ролята му на жертвеник и вероятно свързано с някое божество, накарало Мойра сериозно да се замисли какво знае за него. Не много. Откъм морския склон на високия хълм или връх, навярно заспал вулкан, се намирала Цепнатината, периодично напоявана от приливите на алените цветя. Сега приемаме, че самата Цепнатина е била божество, олицетворение и ехо от червеното избликване на Цепките, поначало родеещо ги с луната. Ако се вгледаме назад към произхода на нашите богове, не е лесно да посочим кое им е божественото. Определено не е катеренето по сипеите на Олимп! Нито излизането на Венера от морската пяна!

Но Цепнатината внушавала страх, даже ужас, макар съвсем да не била непристъпна. Цепнатината е пещерата, от която можело да се надникне в пукнатините и процепите, и да се видят скелетите, черепите и белия костен прах, гледала към морето. От другата й страна една пътека се извивала нагоре полегато. На самия връх имало равна площадка с издатина над бездната — безброй треперещи момичета били заставали на нея, преди да бъдат блъснати в костницата. Дълбините бълвали не само зловонието на разлагаща се плът. Оттам се издигали изпарения, които бързо замайвали момичетата, после ги зашеметявали, така че, когато политали в пропастта, били напълно упоени. Причината ние, мъжете, да предполагаме, че по това време тази практика вече не съществувала, се крие тъкмо във факта, че докато гадаели какво им кроят Стариците, Мойра, Астра и техните съмишленички не се сетили за въпросното място. Възможно е жертвоприношенията да били отслужвани толкова отдавна, че всички да били забравили за тях.

На разсъмване пред погледа им се разкрила волната шир на притихнало море, то стигало до планината, която отвеждала към долината на момчетата. Нищо не потрепвало. Далеч на техния бряг малки петънца и точици издавали, че не всички са отишли на лов за миди. Двойка орли се реели над върховете. Скоро, но едва по пладне, група момичета от неприятелския лагер напуснали припека на своите скали, тръгнали полека и спокойно, после спрели на Зъбера на смъртта, сякаш не искали да продължават нататък. Колко били те? Използваната дума в записките е „няколко“. След малко бавно оставили канарата и пак така бавно се придвижили до подножието на планината. Започнали да се изкачват. Ни една от тях не била стъпвала в долината, макар някои да били сред придружителките на Старицата, когато поискала да види сама. Тогава, погълнати от усилията да я държат и успокояват, те не забелязали почти нищо по пътя. Сега напредвали едва-едва нагоре, може би защото орлите кряскали по тях. Най-после стигнали билото, спрели и приковали очи в долината със страховитата река. Защо се помайват там? От долината гръмнали привети и възгласи и докато мигнат, момчетата вече се катерели към тях. Момичетата полюшнали гърди и съблазняващо поклатили бедра, сигурно за пръв път използвали телата си с такова предназначение. Едва тогава станало ясно, че Стариците, или поне една от тях, правилно разбрали разказите на Мойра. Момичетата изпълнявали напътствие — да омаят Църкалата, да ги прелъстят. Но с каква цел?

Когато младежите стигнали билото, девойките вече се отдалечавали надолу. Но погледнали назад още веднъж и спрели удивени. Момчетата носели тесни препаски от пера и листа. Ако в групата на момичетата имало предишни посетителки на долината, те вероятно били виждали мъжете голи, да речем на излизане от реката, и познавали изродската им същност. А сега онова, от което се страхували или може би желаели, било прикрито. Всъщност девойките едва разпознали Църкалата в тези накичени с украшения, усмихнати млади мъже с дълги, разресани и пригладени коси. Мойра била снабдила момчетата с гребени от рибешка кост и ги била научила да се грижат за косата си. Момичетата оглеждали красивите младежи и не разбирали, че им се възхищават. Така вместо да побягнат, за да увлекат момчетата да се спуснат след тях, те замръзнали на място, поразени от изненада. Минало време, преди да се втурнат надолу по стръмнината и момчетата да хукнат подире им с викове и крясъци, сякаш преследват животни за убиване. Мъжете тичали далеч по-бързо от мудните момичета. Не ги изловили веднага само защото си играели на лов.

Наблюдаващите видели от своя хълм само как съюзничките на Стариците тичат с все сили, а по петите им се носят момчета.

На Мойра и Астра им трябвало време, за да разберат. Значи ония девойки са получили указания да подмамят момчетата, но защо?

Когато двете групи, преследвани и преследвачи, стигнали Зъбера на смъртта и момчетата вече дишали във врата на момичетата, последните заковали намясто и се обърнали лице в лице с момчетата. След чутото от гостувалите в долината би трябвало да знаят, че щяло да последва изнасилване, но ако никога не сте изпитвали проникване, доброволно или не, какво може да очаквате? Изнасилването не е усвоявано умение като храненето. Момичетата се разколебали: те имали заповед да прилъжат момчетата, но какво щяло да последва сега?

Наблюдаващата група на хълма разбрала, че е дошъл моментът веднага да напуснат поста си и да се намесят, макар да не знаели защо.

Момичетата и момчетата отсреща като че ли си разменяли мили закачки. Момчетата се опитвали да награбят момичетата, особено гърдите им. За пръв път Църкалата се събирали с равен брой девойки.

По едно време момичетата се освободили от прегръдките им и без да бързат и бягат, тръгнали по пътеката към площадката над пропастта. Едва сега Мойра, Астра и останалите проумели. Не всички едновременно, което също насочва към извода, че жертвената функция на Цепнатината отдавна била минало, част от старата история. За вонята от изпаренията на дупката и долните пещери се говори във всеки разказ, но за усмъртяващата сила на миазмата — рядко. Погледнем ли обаче от друг ъгъл — тъй като момчетата ги превъзхождали физически, мисията на момичетата била да ги подмамят към ръба на дупката и да ги блъснат в нея, — следващата мисъл трябва да е била: как не се сетихме, нали всички разправят, че оная смрад убива!

Сега вече Мойра и Астра препускали колкото им държат силите. През цялото време виждали как момичетата насърчават момчетата да изкачат пътеката към върха, като вървят зад тях и им се усмихват приятелски.

Скалата не била толкова висока, та да се катерят дълго и скоро младите мъже щели да излязат на високия край на пътеката. Там на ръба на дълбоката яма или гърло на древен вулкан имало широка и равна тераса, изгладена от незнайно колко векове и утъпкана от надзирателите на потресаващите ритуали на жертвоприношението. Площадката на жертвите, откъдето те вдишвали вцепеняващата доза поразяващи газове, била малко по-надолу и навътре. Момчетата, прехласнати от преодоляването на препятствията и величието на гледката отгоре, която откривала океана, планината и орлите, се озъртали възхитени, а когато погледите им срещали тези на момичетата по-долу, се усмихвали и разпервали ръце. Момичетата не сваляли очи от тях. Тия съвсем млади мъже, на практика момчета, тия Изроди, обекти на тяхната омраза… били красиви… Защо толкова ги мразят? В този момент, изпълнили задачата си да отведат момчетата до горе, момичетата трябвало да ги оставят и бързо да се върнат долу в подножието на пътеката. Но една девойка се разхлипала, след нея — друга. Плачели, протягали ръце, сякаш ги умолявали… да… да се спасят.

— Бягайте оттам! — извикали Мойра и Астра отсреща. Добре познавали момчетата и знаели, че след миг те ще рипнат от терасата на площадката под нея, просто защото е там и защото е предизвикателство, при това не от най-лесните.

Разкрещели се колкото им глас държи:

— Махнете се оттам, спрете, спрете, върнете се!

Вече всички момичета, от двете групи, пищели, протягали ръце и хълцали.

Една-две измежду тях обаче надъхвали момчетата да скочат на площадката: не всички млади жени виждали красивото в Църкалата… дума, която не биха свързали с тях. Но сега гледката на премятащи се мъжки тела ги възбуждала. Момчетата разпалили момичетата. И те изпитали похот, някои от тях.

Мойра вече щурмувала пътеката нагоре, Астра летяла по петите й, техните приятелки — плътно след нея. По цялата канара от горе до долу се били изсипали млади жени. Момчетата познавали Мойра и Астра, най-големи по възраст сред техните гостенки, жените с натежалите от мляко гърди, техните учителки, наставнички, приятелки, така че когато двете с пълно гърло им изревали да се върнат назад, се подчинили. Но едно момче не устояло на блазнещата опасност и се стрелнало към площадката. Докато Мойра и Астра стигнат до ръба на препълнената с момчета тераса, техният смелчага, навярно първият човек, скочил във вулканичен конус заради едната тръпка, се олюлял и се свлякъл. Една педя по-встрани — и щял да полети в пропастта, където костите разказват историята. Мойра се хвърлила след него и с помощта на Астра го издърпала обратно на терасата, където свежият въздух го свестил. Наложило се да обясняват на младите мъже каква цел преследвали съблазнителките — смъртта им.

Някои младежи бързо се смъкнали надолу, част от момичетата също се върнали към местата си на брега.

Мойра и Астра изтикали момчетата по-далеч от ръба на гърлото. Случката много объркала младите мъже. През цялото време те гледали едни усмихнати и дружелюбни Цепки и още не можели да проумеят, че са се опитали да ги убият, но от друга страна — добре познавали старите си приятелки Мойра, Астра и техните съмишленички. Вслушали се в увещанията им и слезли по пътеката, а навсякъде около тях Цепки, които не познавали! Кои са им приятели? Кои — врагове?

Когато стигнали Зъбера на смъртта, настанала всеобща бъркотия от дружески прегръдки и бързо се превърнала в онова, което ние наричаме оргия. Понятието оргия означава нарушаване, разтуряне на приет ред. А може ли да се отдадете на оргия — и дори да използвате думата, ако никога не сте имали дори най-смътна представа за прекрачване на граници, за всеотдайност, любов, харесване, да не говорим за нрави и обичаи?

Като видели какво става, някои от омайничките на момчетата към смъртта се върнали да се включат в действието.

Една Старица, обезпокоена от врявата, дошла, подкрепяна от две момичета, които рано напуснали канарата и се прибрали на брега; тя изтълкувала сцената пред очите си като акт на масово насилие, дори убийство. Започнала да насъсква с викове своите момичета да наранят момчетата, ако могат. Бавно, присъствието й стигнало до съзнанието на младежите и в един момент тя видяла как лицата им се обръщат към нея, осенени от просветлението, че именно тя е подстрекателката на опита за тяхното убийство. Нейните предани момичета знаели истината, не след дълго я разкрили пред другите момичета, а после разбрали и младежите.

Стояла сама. Мойра и Астра се занимавали с мъжете, които съвсем точно можем да наречем бащи на децата им, и не били в състояние да предусетят какво ще се случи. Едно момче — Църкалото, припаднало за кратко горе на площадката — вдигнало камък и го стоварило върху главата й. Първото убийство, отбелязано в аналите на мъжете (най-първото било забравено), се случило в оня ден. Навярно е имало и други, а изобщо няма да споменаваме най-ранните убийства на Изроди.

Хвърлили трупа на Старицата върху Зъбера на смъртта да го разнесат орлите.

Момчетата се прибрали в долината, някои момичета отишли с тях. Мойра и Астра се върнали в своите пещери. По-скоро опитали се да го сторят.

Защото междувременно се случило още нещо. Когато Мойра и Астра напуснали наблюдателния си пост същата сутрин, те поверили малките и поотрасналите деца на приятелски Цепки, които едва ли разбирали ставащото отсреща. Бавачките забелязали как момичета на Стариците съблазняват момчетата да слязат от билото при тях и как момчетата приемат всичко на игра. По някое време скалата към Цепнатината се отрупала с момичета, но не било лесно да разпознаят дали са съмишленички на Стариците или на Мойра и Астра. Станали свидетели на нещо като битка, разгърнала се по цялата канара. Не видели края на старата подстрекателка. Момичетата, които можело да бъдат привърженички на едните и на другите, потеглили в нишка към брега си. Покрай тях се изнизала върволица момчета с други момичета и изчезнали нагоре по възвишението. Орли изсвистели от върха надолу към Зъбера на смъртта.

Децата, по-големи и по-малки, зяпали до този момент от височината, започнали да мрънкат и капризничат. Никой не идвал да им обясни какво става. Накрая бавачките и децата зарязали наблюдателния пост и се смъкнали до Зъбера на смъртта, където рояк орли разкъсвали с клюнове и нокти определено не детски меса. Орлите уплашили малчуганите и те ревнали с всички сили. Шумният хор тръгнал обратно към брега, но вражеските момичета им препречили достъпа до него, като ги замеряли с камъни, без да ги е грижа, че има много деца. От морската ивица Стариците подавали многозначителни сигнали на своите момичета да изловят децата и да свършат с тях — морето им било подръка. Бавачките обаче не пожелали да изоставят децата дори след като станали очевидни намеренията на Стариците да навредят и на тях. Доближили ръба на скалата и се провикнали към повелителките:

— Помогнете ни!

Девойките не знаели нито за заговора да се отърват и от тях по време на мидения лов, нито за плана да бъдат избити момчетата. Вярно, от дълго време Стариците не били благоразположени към Мойра, Астра и техните момичета, но нямало причини да ги подозират в кроежи за убийство.

Бавачките тръгнали с децата към своите пещери, само че пред тях се изпречили вражеските Цепки. От този момент двете групи Цепки ясно се разграничили — отявлени противници, решени да си навредят. Момичетата с децата се хвърлили да си пробиват път през неприятелската тълпа, дръзки и смели именно поради своята безпомощност. Добрали се до пещерата на Мойра и Астра и застанали на входа й, въоръжени с пръчки и камъни. Запасите от дърва за огрев им дошли добре.

Когато пристигнали, Мойра и Астра заварили своите момичета, деца и бебета в пещерата, а отвън тълпата на врага, насъсквана откъм брега от виковете на Стариците, бълвала подигравки и заплашвала защитничките на малките.

По брой двете противникови групи били равностойни: този извод правим сами, защото битката продължила до мръкване, когато престанали да се виждат едни други. Мойра се уверила, че децата са в безопасност, излязла от пещерата, минала през заканващото се гъмжило и отишла на брега при Стариците, те вече знаели всеизвестното — една от тях била изчезнала, но нямали представа как и къде. Мойра им заявила да не очакват, че ще се радват на дълъг живот, ако убийствата или дори само говоренето за убийства продължат. В летописа, отразяващ тази сцена, особено се подчертава колко бързо долетели орлите при Зъбера на смъртта, как накацали по върховете на скалите и заболи погледи в Стариците. Заплашителни, според преданието. Орлите вече приемали Мойра и Астра като приятелки на момчетата, продължава разказвачът, следователно — и на тях. Този епизод е едно и също заглавие — „Пристигането на орлите“, и в нашата, мъжката история, и в хрониките на Цепките оставя впечатление, че Стариците достатъчно се уплашили и поне привидно се укротили.

Но Мойра не се подлъгала — по-добре да отведат мразените нови деца далеч от опасния бряг, засега. Върнала се при входа на пещерата, въоръжена само с авторитета на своята природа и личност, подминала злостните противнички, сипещи обиди към бебетата и децата, защото вдигали шум и „създават неприятности на всичко живо наоколо“, и извикала на своите обсадени да излязат. Казала на приятелките си накъде повежда групата, минали покрай Зъбера на смъртта, още зает от орлите, прехвърлили планината и слезли оттатък, в долината, където ги чакали.

Децата щели да са по-защитени там, стига да ги държат под око да не цамбурнат в реката или да не се залутат из дърветата.

Те били слушали много приказки за добрите сърни, които давали мляко на бебетата, когато Цепките отсъствали, затова не било лесно да удържат проходилите далеч от гората.

Това събитие или събития, заговорът на Стариците да подмамят момчетата към смъртоносните изпарения на Цепнатината, намерението да убият възможно най-голям брой от съмишленичките на Мойра, планът да се разправят с Новите деца, всичко е описано подробно и още грабва вниманието, но за дълъг период от време ще е последно свидетелство за точно и детайлно наблюдение, по-късно размито на съставни части. Този отдавнашен ден се е запечатал така неизличимо в паметта на разказвачите и участниците, че виждаме картината дори и днес. Или можехме да я видим, ако знаехме как са изглеждали те, нашите далечни предци.