Ане Холт
Всичко мое (58) (Първият случай на инспектор Стубьо)

57

Кащен Осли се окуражаваше, че няма от какво да се страхува.

— Рутина — повтори си за кой ли път самонадеяно той и едва не се спъна. — Рутина. Ру-ти-на. Ру-ти-на.

Маратонките му бяха мокри и потта се стичаше в очите му. Прокара ръкав по челото си, но напразно — пуловерът беше мокър от росата по дърветата, в които се опираше.

Ингвар Стубьо не видя нищо. Не чу нищо. Няма причина да се докопа до нещо, което да събуди съмнение. По дяволите, нали типът сам го каза: прави рутинна проверка на всички, които имат вземане-даване с някой от потърпевшите. Беше рутинно посещение, естествено. Нали полицията вече си мисли, че знаят кого да търсят. Вестниците пишат само за това — за голямото преследване.

Кащен Осли ускори темпото. Замалко да се хване на въдицата. Ингвар Стубьо е хитър. Е, не толкова добър в лъжите, колкото Кащен смяташе, че трябва да е един полицай, но определено хитър. Тюри се страхува до смърт. Страхуваше се, че Ласе ще я убие, ако научи нещо. Страхува се от майка си. Страхува се от свекърва си. Страхува се от всичко. Приказките на Ингвар, че била казала, че го познава, са си чиста лъжа. Въпреки това Кащен едва не се хвана на въдицата.

Ингвар Стубьо не биваше да пита дали има деца.

Преди този въпрос Кащен се чувстваше като удавник. Но щом Стубьо го попита за хлапето, все едно му хвърли спасителен пояс. Морето се успокои. Пред погледа му се очерта земя.

Детето. Момчето. Синът на Кащен. На 19 юни ще навърши три годинки. На този ден цялата акция ще приключи. На света няма нищо случайно.

Тук потокът беше пълноводен, пролетно буен; почти малка река.

Спря и си пое дъх. Свали раницата и извади кутийката с калий. Предварително беше сложил в найлоново пликче няколко грама, повече от достатъчно за последната задача. Всичко това, естествено, го правеше навън. Кащен Осли отлично знаеше, че само няколко прашинки от веществото са достатъчни да се издаде. Не че очакваше полицията да направи обиск, но Кащен спазваше строги правила за сигурност. Неизменно. Никога не беше отварял кутията вътре.

Прахът се смеси с водата. Надолу потече млечна вода. Постепенно започна да избледнява и след метър и половина от мястото, където стоеше, вече не беше останало нищо. Внимателно чукна кутията в камък. После запали малък огън. Носеше си сух талаш в раницата. Картонената кутия не искаше да гори, но накъса цял вестник отгоре и пламъците лумнаха. Накрая затъпка всичко с крака.

Преди повече от седем месеца си набави калия от Германия. За всеки случай три седмици не се бръсна. Купи го от аптеката в някакво предградие на Хамбург и още същата вечер си обръсна брадата в евтин мотел. После подкара към Кил, за да вземе ферибота към дома.

Сега калият беше изчезнал. Всичко, с изключение на количеството, необходимо му за 19 юни.

Кащен Осли изпита облекчение. След четвърт час се прибра вкъщи.

Застана на прага да си отдъхне. Изведнъж се сети, че не е наглеждал Емилие вече няколко дни. Вчера, преди да се появи Стубьо, смяташе да й даде храна за последно. Тя трябваше да изчезне. Още не беше решил как. След посещението на Стубьо се налагаше да е още по-предпазлив. Емилие ще почака. Поне няколко дни. Долу има вода, а и без това нищо не яде. Няма причина да слиза до мазето.

Никаква причина. Усмихна се и се приготви да тръгва за работа.

Мъжът го нямаше. Вече не съществуваше.

През цялото време тя изпитваше жажда. В чешмата имаше вода. Изправи се с усилие. Краката й бяха съвсем измършавели. Опита се да ходи, но не можеше, въпреки че се подпираше на стената.

Мъжът изчезна. Навярно татко го е убил. Намерил го е и го е нарязал на малки парчета. Но татко не знае, че тя е тук. Никога нямаше да я намери.

Жаждата я изгаряше. Емилие запълзя към мивката. Бавно се надигна по стената и завъртя крана. Гащите се смъкнаха до глезените й. Бяха мъжки гащета, макар и със зашита цепка. Водата течеше. Протегна шепи, напълни ги и пи.

Дрехите й продължаваха да стоят сгънати до леглото. Залитайки, тръгна обратно. Едва вървеше. Гащите останаха до мивката. Стомахът й представляваше голяма дупка. Не изпитваше никакъв глад. Ще си облече дрехите. Това са нейните дрехи и тя иска да си ги носи. Но първо ще поспи.

Най-добре е да поспи.

Татко е нарязал мъжа и е изхвърлил парчетата в морето.

Продължаваше да я мъчи ужасна жажда.

А може би татко също е мъртъв. Защо иначе не идва?