Ане Холт
Всичко мое (53) (Първият случай на инспектор Стубьо)

52

Предварително прецени какво ще каже и как ще формулира въпросите си. И въпреки това остана изненадана, свързвайки се по телефона с Астор Конгсбакен. Изведнъж той просто се озова там, на другия край на линията, и Ингер Йохане нямаше представа откъде да започне.

Той говореше високо. Можеше да означава, че чува зле. Но можеше да се дължи и на това, че е бесен. Тя спомена името на Аксел Сайер прекалено бързо и беше сигурна, че ще й затвори. Той не го направи, но разговорът тръгна не както си бе представяла. Той питаше, тя отговаряше.

Посланието на Астор Конгсбакен беше кристално ясно. Не си спомня почти нищо по случая и няма никакво намерение да се рови в паметта си заради Ингер Йохане Вик. На три пъти й обърна внимание на каква преклонна възраст е и завърши, заплашвайки я с адвокат. Какво щеше да прави адвокатът с нея остана неясно.

Ингер Йохане прелистваше Асбьорн Ревхайм — „Разказ за едно предизвестено самоубийство“.

Причините за яростта на Астор Конгсбакен можеха да са много. Беше на деветдесет и две и имаше славата на прочут свадлив човек. Още през петдесетте са се носели анекдоти за неговия темперамент. На двете снимки в биографията се виждаше нисък, набит мъж с обратна захапка, съвсем различен от длъгнестата фигура на сина. На едната снимка известният главен прокурор бе в черна тога, а в дясната ръка държеше Наказателния кодекс. По изражението му човек би предположил, че се кани да го хвърли върху съдийската катедра. Под рунтавите вежди гледаха тъмни очи и имаше вид, все едно вика. Астор Конгсбакен е бил огън човек. Не всички стават по-благи с годините.

Астор и Уни имаха още един син, по-голям. Ингер Йохане си наплюнчи леко пръста и запрелиства книгата. Гяйр Конгсбакен, адвокат, въртеше малка кантора на улица „Йовре Шлотсгате“. За него бяха отделени не повече от пет реда. Ингер Йохане реши да му се обади. Надяваше се чрез него да се добере до втори телефонен разговор с бащата. Струваше си да опита, във всеки случай.

Обади се на секретарката и си назначи среща за вторник, 6 юни, в десет часа. Секретарката попита за какъв тип дело се отнася. Преди да отговори, Ингер Йохане се замисли за момент.

— Криминален случай. Вероятно няма да отнеме много време.

— Утре значи — потвърди дружелюбно настроеният женски глас. — Записвам ви половин час. Пожелавам ви истински приятен ден!