Ане Холт
Всичко мое (1) (Първият случай на инспектор Стубьо)

Боядисаха тавана син. Продавачът твърдеше, че поради тъмния цвят стаята ще изглежда по-малка. Грешеше. Таванът започна да се повдига и почти изчезна. Така, както си го представях, когато бях малък: свод от нощен мрак със звезди и тесен лунен сърп точно над прозореца. Навремето баба избра вместо мен. Баба и мама направиха момчешка стая в жълто и бяло.

Щастието е нещо, което едва си спомням — леко докосване сред тълпа непознати; изчезва, преди да си се обърнал. Стаята беше готова. Оставаха само два дни, преди най-сетне той да дойде. Бях доволен. Щастието е нещо детинско, а аз така или иначе наближавам тридесет и четири. Но бях радостен, естествено. Радвах се.

Стаята беше готова. Момченце яхаше луната. Светлокосо, с въдица от бамбукова пръчка с конец и плувка и най-долу, закачена на кука, една звезда. Капка излишна жълта боя тънко се стичаше към дограмата на прозореца и създаваше впечатлението, че небето е започнало да се топи.

Най-сетне синът ми ще дойде.