Джеймс Патерсън
Котка и мишка (79)

79.

Париж, Франция

Полицията никога не би го признала, но в момента Париж бе под контрола на господин Смит. Бе превзел града с щурм и само той си знаеше защо. Новината за застрашителното му присъствие се разнесе по булевард „Сен Мишел“ и стигна до улица „Вожирар“. Такива неща не би трябвало да се случват в такъв „tres luxe“^[1] квартал като Шести арондисман.

Изкусително подредените витрини и магазини по булевард „Сен Мишел“ привличаха и туристи, и парижани. Пантеонът и красивата Люксембургска градина бяха съвсем наблизо. Това в никакъв случай не би трябвало да бъде сцена на такива зловещи убийства.

Първи напуснаха постовете си продавачите от скъпите магазини и забързано се отправиха към №11 на улица „Вожирар“. Ужасно им се искаше да видят господин Смит или поне изкусната му работа. Искаха да видят така наречения Пришълец със собствените си очи.

След тях тръгнаха клиентите и дори собствениците, затваряйки магазините и кафенетата. Ако не им даваха да минат по улица „Вожирар“, то поне можеха да надникнат към №11, където бяха спрели няколко полицейски коли и един военен автобус. Високо над тази мрачна сцена шумно кръжаха гълъби, като че ли и те искаха да зърнат прочутия престъпник.

От другата страна на „Сен Мишел“ се намираше Сорбоната с известния си параклис, огромен часовник и откритата си павирана тераса. На площадчето отпред бе паркиран още един военен автобус, пълен с войници. Студенти плахо се приближаваха по улица „Шамполион“, за да хвърлят по някой и друг поглед. Миниатюрната уличка бе кръстена на името на Жан Франсоа Шамполион — френския египтолог, който първи разчел йероглифите, написани на Розетския камък.

Полицейският инспектор Рене Фулкс поклати глава, когато спря на улица „Шамполион“ и видя тълпата. Инспекторът разбираше нездравото любопитство на обществото към личността на господин Смит. Именно страхът от неизвестното, особено този от внезапна и ужасна смърт, привличаше интереса на хората към тези странни убийства. Господин Смит бе спечелил репутацията си и с това, че действията му бяха абсолютно неразбираеми. Струваше им се, че наистина е „пришълец“. Малко хора можеха да си представят друго човешко същество да постъпва така, както той винаги постъпваше.

Инспекторът лениво огледа обстановката на малкия площад. Над ъгъла откъм лицея „Сен Луи“ висеше билборд, на който днес рекламираха „Tour de France Femina“, а също и още нещо, наречено „Formation d’artistes“. Поредната ненормална глупост, каза си инспекторът и се засмя сухо.

После погледът му падна на уличния художник, който замислено оглеждаше произведението си, нарисувано с тебешир на тротоара. Човекът бе потънал до такава степен в размисъл, че изобщо не обръщаше внимание на полицейското присъствие. Същото можеше да се каже и за бездомничката, безгрижно миеща съдовете от закуската си на обществената чешмичка.

Добре и за двамата — взеха изпита на Фулкс за нормално поведение в този напрегнат и динамичен век.

Качвайки се по сивото каменно стълбище, водещо до боядисана в синьо врата, той едва потисна изкушението да се обърне към тълпата на улица „Вожирар“ и да кресне: „Я си гледайте скапаната работа и още по-скапания живот. Идете на кино например. Това тук няма нищо общо с вас. Смит взима само интересни и заслужаващи образци, така че няма защо да се безпокоите.“

Тази сутрин бе пристигнал доклад, че един от най-добрите млади хирурзи в L’Ecole Pratique de Medecine изчезнал. Ако се следваше моделът на поведение на господин Смит, само след два дни щяха да намерят хирурга мъртъв и обезобразен. Точно така бе постъпил и с всички останали жертви. Това бе единственото нещо, което се повтаряше винаги и което би могло да се нарече модел на поведение. Смърт чрез обезобразяване.

Фулкс кимна и поздрави двете ченгета и по-нисшия по ранг инспектор, които завари в богато обзаведения апартамент на хирурга. Стаите бяха пълни с антични мебели и скъпо струващи произведения на изкуството, а холът му бе с изглед към Сорбоната.

Дааа, златното момче от L’Ecole Pratique de Medecine май бе излязло в междучасие в неподходящо време. Нещата никак не изглеждаха добри за младия доктор Абел Санте.

— Нищо, нито следа от борба, така ли? — обърна се Фулкс към по-близкото до него ченге, влизайки в апартамента.

— Ни най-малка, точно както при другите. Бедното богато момче обаче е изчезнало. Потънало е някъде и господин Смит го държи при себе си.

— Сигурно е в летящата му чиния — добави другото ченге, младо момче с дълга червена коса и модни черни очила.

Фулкс рязко се извърна към него:

— Ти! Изчезвай моментално оттук! Отивай при ония откачалници долу! Дано тоя господин Смит вземе теб в летящата си чиния, но за нещастие мисля, че стандартите му са далеч по-високи.

Намерил кому да излее лошото си настроение, инспекторът влезе да огледа работата на господин Смит. А след това трябваше да пише и рапорт. Трябваше да върже някаква смислена история от всичко това. Цяла Франция, цяла Европа нямаха търпение да чуят последните новини.