Джеймс Патерсън
Котка и мишка (115)

115.

Пиърс открадна едно тъмнозелено БМВ кабриолет от скъпото, старомодно, но наистина прекрасно крайбрежно градче Бей Хед, Ню Джърси. На ъгъла на Ийст Авеню и Харис Стрийт — видно място — той задигна колата с лекотата на майстор джебчия по време на пиков час в метрото. Бе много добър, дори прекалено квалифициран, за да върши черна работа, но…

Подкара с умерена скорост на запад през Бриктаун към Гардън Стейт Паркуей. През цялото време слушаше музика — „Токинг Хедс“, Аланис Морисет, Мелиса Етъридж, „Блайнд Фейт“. Музиката му помагаше да чувства нещо. И винаги си е бил такъв, още от малък.

Час и четвърт по-късно той влезе в Атлантик Сити.

Въздъхна от удоволствие. Хареса му от пръв поглед — показната безвкусица, гнилостта, парцаливата греховност, бездушието, лъхащи от това място. Почувства се като „у дома“ и се запита дали генийчетата от ФБР са се сетили да свържат бреговата ивица на Джърси с Лагуна Бийч.

На влизане в Атлантик Сити той почти очакваше да види прекрасно поддържани зелени площи, спускащи се плавно към морето. Сърфисти, понесли сърфовете си под мишница към водата, плажен волейбол.

Но не, не, това тук бе Ню Джърси. Южна Калифорния, неговият истински дом, бе на хиляди километри оттук. Не биваше да ги бърка точно сега.

Регистрира се в „Балис Парк Плейс“. Качил се горе в стаята си, той започна да провежда телефонни разговори. Искаше да имитира някаква дейност. После застана пред прозореца и загледа как призрачните вълни на Атлантика достигат брега една след друга. По-нататък по брега се виждаше „Тръмп Плаза“. Дръзко устремените в небето горни етажи на хотела, кацнали върху основната сграда, приличаха на готова за изстрелване космическа совалка.

Да, дами и господа, разбира се, че има модел. Как никой още не може да го разбере? Защо винаги оставаше неразбран?

В два през нощта Томас Пиърс изпрати на преследвачите още едно гласово съобщение: Инес в Атлантик Сити.