Джеймс Патерсън
Котка и мишка (27)

27.

През следващия час Голдман, с плътно следващия го по петите партньор, ни разведе из Пен Стейшън, обръщайки особено внимание на трите лобни места. Нарисуваните с тебешир очертания на телата още не бяха изтрити и жълтата лента, която ги ограждаше, само увеличаваше блъсканицата из и бездруго претъпканата гара.

След като привършихме с огледа, двамата нюйоркски детективи ни отведоха на уличното ниво, откъдето се предполагаше, че Сонежи е взел такси за града.

Внимателно наблюдавах Голдман, гледах го как работи. Бе доста добър. Интересен бе начинът, по който се разхождаше наоколо. Носът му бе вирнат малко по-високо от носовете на простосмъртните наоколо. Стойката му придаваше високомерен вид, независимо от начина, по който бе облечен.

— Според мен обаче е взел метрото — казах аз, когато застанахме на шумното Осмо Авеню.

Над главите ни имаше огромно табло, на което пишеше, че „Кис“ скоро щели да изнасят концерт в Медисън Скуеър Гардън. Жалко, налагаше се да го изпусна.

Голдман се усмихна широко.

— И аз си помислих същото. Свидетелите си противоречат по това накъде е поел. Питах се дали вече си си съставил мнение. И аз мисля, че Сонежи е хванал метрото.

— Влаковете имат някакво специално значение за него. Мисля, че са част от ритуала му. Като малък искал да му купят влакче, но не са му купили.

— Аха, quod erat demonstrandum^[1] — усмихна се Голдман самодоволно. — Значи сега убива хора по гарите, където спират влаковете. Според мен в това има съвършена логика. Чудя се защо не е вдигнал целия влак във въздуха.

Дори Сампсън се засмя.

След като привършихме с огледа на Пен Стейшън и околните улици, тримата отидохме на Полис Плаза Едно. Към четири часа вече знаех с какво разполага Нюйоркското полицейско управление — поне с онова, с което Манинг Голдман ме запозна на този етап.

Бях почти сигурен, че убиецът на Пен Стейшън е бил Гари Сонежи. Лично влязох във връзка с Бостън, Филаделфия и Балтимор и тактично им намекнах да обърнат внимание на гарите си. Предадох същия съвет и на Кайл Крейг от ФБР.

— Трябва да се връщаме във Вашингтон — казах аз накрая на Голдман и Гроза. — Благодаря ви, че ни повикахте. Много ни помогнахте.

— Ще ти се обадя, ако се появи нещо ново. И ти да направиш същото, ей! — Манинг протегна ръка и аз я стиснах. — Вероятно това няма да са последните новини от Гари Сонежи.

Кимнах. Аз пък бях абсолютно сигурен в това.