Джеймс Патерсън
Котка и мишка (48)

48.

Чувах как Кармине Гроза крещи по радиото:

— Ранен полицай на „Мейкън“ 412! Ранен полицай!

Никога преди не бях присъствал на схватка, при която да има убит полицай. Като се промъкнах към предната част, се уверих, че единият от униформените ще умре. Защо Гроза бе нахълтал така? Защо бе взел със себе си и униформени ченгета? Е, вече нямаше никакво значение.

Униформеният лежеше по гръб на мръсния под, съвсем близо до вратата. Погледът му вече бе замъглен и според мен бе в шоково състояние. От ъгълчето на устата му се стичаше тънка струйка кръв.

Пушката бе свършила ужасната си работа точно така, както би го сторила и с мен. Стените и издрасканият дървен под бяха оплискани с кръв. Стената над тялото на полицая бе тропосана от обгорените дупчици на куршумите. Вече нищо не можехме да направим за него.

Стоях близо до Гроза, все още с глока в ръка, и конвулсивно стисках и отпусках челюст. С всички сили се мъчех да не покажа гнева си към Гроза за това, че бе реагирал по такъв глупав начин и бе причинил цялата тази бъркотия. Преди да проговоря, трябваше да си възвърна самообладанието.

Другият униформен стоеше до мен и само повтаряше:

— Божичко! Божичко!

Виждах, че е силно травматизиран. Непрекъснато прокарваше длан през челото и лицето си, мъчейки се сякаш да изтрие кървавата сцена от очите си.

„Бърза помощ“ пристигна само след няколко минути. Стояхме и гледахме как двамата лекари отчаяно се мъчат да спасят живота на полицая. Беше млад мъж — изглеждаше на около двадесет и пет години. Червеникавата му коса бе късо подстригана. Ризата му отпред бе почерняла от кръвта.

В другия край на стаята имаше още един лекар, занимаващ се с Шариф Томас, но аз знаех, че на Томас вече не му е необходима никаква помощ.

Най-сетне се обърнах към Гроза с нисък и сериозен глас:

— Ние знаем, че Томас е мъртъв, но Сонежи няма нужда да научава. Само така може би ще успеем да се доберем до него. Ако си мисли, че Томас е жив в някоя нюйоркска болница.

Гроза кимна:

— Чакай да се свържа с някого от центъра. Може би ще успеем да закараме Томас в някоя болница. Може да кажем някоя и друга дума и на пресата. Струва си усилието.

Детектив Гроза не само не звучеше добре, но и не изглеждаше добре. Сигурен бях, че и аз изглеждам по същия начин. В далечината още ми се мержелееше оня зловещ надпис:

ЗАСТРЕЛЯН ПОЛИЦАЙ — $10 000 НАГРАДА.