Джеймс Патерсън
Котка и мишка (71)

71.

Сампсън се опита да сдържи сълзите и чувствата си, опита се да овладее хаоса в главата си. В тесния коридор около вратата на спалнята се бяха струпали униформени полицаи и детективи. Неколцина от тях плачеха. Останалите се опитваха да сдържат сълзите си.

Това не е вярно, това не може да бъде!

Сампсън обърна гръб на спалнята. Страхуваше се, че ще се изтърве, а това не бе ставало никога. Кайл не спираше да говори, но той не можеше да следи мисълта му. Това беше шок, нали? После по бузата му започнаха да се търкалят горещи сълзи и вече не му пукаше дали Кайл вижда или не. Болката в сърцето му бе толкова силна, пронизваща чак до кости. Нервните му окончания вече бяха изтръпнали. В такова състояние никога не бе изпадал преди.

— Чуй ме, Джон — говореше Кайл, но Сампсън не го чуваше.

Тялото му тежко се отпусна на стената. Попита Кайл как е успял да реагира толкова бързо. Кайл веднага започна да му отговаря — той винаги имаше готов отговор за всичко, — но Сампсън вече не разбираше нито дума.

Надничайки през рамото на агента от ФБР той се взираше в нещо в спалнята. Не можеше да повярва на очите си. През прозореца на стаята се виждаше хеликоптер с инициалите на ФБР, който тъкмо кацаше на едно празно място от другата страна на Пета улица. Нещата ставаха все по-странни и по-странни.

Вратичката на машината се отвори и под витлата навън изтича наведена фигура, която се насочи право към къщата на Крос. Изглеждаше, сякаш левитира над полегналата от вихрушката трева.

Мъжът бе висок и строен, с тъмни очила — от ония, с малките кръгли стъкла. Дългата му руса коса бе прибрана във висяща отзад опашка. Изобщо не приличаше на агент от ФБР.

Имаше нещо твърде различно в него, нещо, драстично различаващо се от обичайния образ на агент на ФБР. На лицето му бе изписан почти сърдит израз, когато разблъска зяпачите пред къщата. Освен това изглеждаше така, сякаш той е шефът. Ако не на друг, то поне на себе си.

Това пък сега какво беше — запита се Сампсън. — Какво става тук, по дяволите?

— Кой, по дяволите, е този? — попита той Кайл Крейг. — Кой е този, Кайл? Кой е тоя опашат тъпанар?