Джеймс Патерсън
Котка и мишка (75)

75.

Кръвта на Алекс Крос бе навсякъде из ъгловата спалня. Точно зад леглото му се виждаше мястото на прозореца, откъдето бе излязъл един от куршумите. Дупката бе гладка, радиалните пукнатини по стъклото бяха еднакви, значи стрелящият е бил прав, точно срещу леглото. Започнах да си водя бележки и нахвърлих груба скица на малката и семпла спалня.

Имаше и други „улики“. Близо до мазето бе открит отпечатък от обувка. Столичното управление на полицията разпитваше хората от околните къщи. Някъде около полунощ в този квартал, населен предимно от чернокожи, бил забелязан бял мъж. За миг изпитах нещо почти като задоволство от това, че бях докаран толкова спешно от Вирджиния. Имаше толкова много сурови данни за обработка, че ми се струваше твърде хубаво, за да е вярно. Разхвърляното легло, на което Крос очевидно бе легнал направо върху ръчно изработения юрган. Снимките на децата по стените.

Алекс Крос бе откаран в „Сейнт Антъни“, но спалнята му бе непокътната, точно както я бе оставил нападателят.

Дали не бе оставил стаята нарочно в този вид? Не беше ли това неговото първо послание до нас?

Разбира се, че беше.

Хвърлих поглед на книжата по малкото бюро на Крос. Всички съдържаха бележки за Гари Сонежи. Нападателят не ги беше докоснал. Важно ли бе това?

Някой бе залепил с тиксо листче, на което бе написано стихче:

Богатството греха прикрива —

бедните са голи като пушки.

Крос четеше някаква книга, озаглавена „Бутай“ — роман. Между страниците бе втъкната жълта ивичка хартия, така че я прочетох. Напиши на талантливата авторка за прекрасната й книга!

Времето, прекарано от мен в спалнята, мина неусетно. Изпих няколко чаши кафе и си спомних една фраза от престарелия тв сериал „Туин Пийкс“: „Адски хубаво кафе — и горещо при това!“

Прекарах в стаята на Крос почти час и половина, зает с докладите на експертите и изобщо потънал в това дело въпреки първоначалната ми неохота. Бе мръсна и неприятна загадка, но ме заинтригува. Всичко в нея бе интересно, но много необичайно.

Отвън по коридора се чуха тежки стъпки и аз вдигнах поглед, изтръгнат от вглъбението си. Вратата на стаята рязко се отвори и се блъсна в стената.

На прага стоеше Кайл Крейг с побледняло като тебешир лице. Нещо се бе случило.

— Трябва веднага да тръгвам. Алекс е изпаднал в сърдечен колапс.