Джеймс Патерсън
Котка и мишка (32)

32.

Лондон, Англия

Господин Смит бе облечен като най-обикновен и безличен скитник в раздърпан мръсен анорак. Убиецът вървеше по Лоуър Риджънт Стрийт в посока към Пикадили Съркъс.

Момчето отива на цирк^[1], момчето отива на цирк, въртеше се в главата му. Цинизмът му бе мръсен и гаден като въздуха в Лондон.

В гъстата тълпа през този късен следобед никой не му обръщаше внимание. Хората от така наречените „цивилизовани“ центрове изобщо рядко обръщаха внимание на бедните. Господин Смит бе забелязал това и винаги го използваше.

Преметнал чанта през рамо, той крачеше забързано по улицата, докато накрая стигна до Пикадили Съркъс, където тълпата бе още по-гъста.

Внимателните му очи обиколиха плътния поток коли — нещо съвсем нормално за един площад, където се събираха пет улици — и блесналите в разноцветни неонови светлини реклами на „Макдоналдс“, „Тауър Рекърдс“ и на кого ли не още. Тротоарите бяха претъпкани с хора с раници и провесени на вратовете фотоапарати.

И едно-единствено чуждо създание — той самият.

Едно чуждо създание, неприличащо по нищо на останалите.

Господин Смит изведнъж се почувства толкова самотен… невероятно самотен в това гъмжило насред Лондон.

Спря точно под прочутата статуя на площада — Ерос — и остави продълговатата си тежка чанта на земята. Отново никой не му обърна внимание. Обърна се, пое по Пикадили, а след това свърна по Хеймаркет.

Когато се отдалечи на няколко пресечки от площада, той се обади на полицията, както правеше винаги. Думите му бяха прости, ясни и точни. Вие сте на ход.

— Инспектор Дрю Кабът е на Пикадили Съркъс. В сива пътническа чанта. Онова, което е останало от него. Издънихте се. Честито!