Джеймс Патерсън
Котка и мишка (49)

49.

Нито един полицай от хайката не би могъл да отгатне началото, средата, особено пък края. Никой от тях не можеше да си представи накъде върви цялата тази история, накъде бе тръгнала още от самото начало в Юниън Стейшън.

Гари Сонежи разполагаше с цялата информация, с цялата власт. Отново ставаше известен. Бе някой. Отново бе новина номер едно през десет минути.

Нямаше никакво значение, че показваха снимките му на хората. Никой не знаеше как изглежда днес, как с изглеждал вчера или как ще изглежда утре. Не можеха да хукнат из Ню Йорк и да започнат да арестуват, когото им падне, нали?

Той излезе от апартамента на покойната Джийн Съмърхил късно — някъде около обед. Хубавата дама определено си бе изгубила главата по него. Също като Миси в Уилмингтън. С нейния ключ той заключи вратата. После пое на запад по Седемдесет и трета улица и вървя по нея, докато стигна до Пето Авеню, след което тръгна по него на юг. Влакът отново бе в релси.

Купи си кафе без сметана в хартиена чашка, по чиито страни бяха нарисувани древногръцки богове. Кафето бе абсолютна нюйоркска помия, но той отпиваше от него. Искаше да започне поредното си изпълнение направо тук, насред Пето Авеню. Наистина адски му се искаше. Представи си касапницата и почти видя новините на CBS, ABC, CNN и FOX, предавани на живо.

Тъкмо се сети за новини — тази сутрин видя Алекс Крос по телевизията. Крос и НИПУ успели да сгащят Шариф Томас. Браво на тях! Значи ако не друго, то поне от съвети могат да се възползват.

Докато се разминаваше с елегантни и добре облечени нюйоркчани, Сонежи не можеше да не си помисли колко по-умен, колко по-изобретателен е от всички тия тъпи задници с навирени носове. Ех, ако само някой от тях успееше да надникне в главата му… Тогава щеше да му стане ясно.

Да, но никой не можеше и никой не бе успял до този момент. Никой не би могъл да познае.

Нито началото, нито средата, нито пък края.

Гневът вече започваше да го залива на горещи вълни, ставаше почти неконтролируем. Усещаше как яростта се надига у него, но продължаваше да крачи по претъпканата с хора улица. Едва виждаше къде ходи. В гърлото му се надигна горчилка.

С рязко движение запрати кафето — почти пълната с димяща течност чаша — в лицето на разминаващия се с него бизнесмен. Изсмя се на стреснатата му и възмутена физиономия. Зави от възторг при гледката на капещото от орловия аристократичен нос кафе, от квадратната брадичка. Тъмната течност изплеска скъпата риза и вратовръзката.

Гари Сонежи можеше да прави каквото си поиска, често го правеше и щеше да продължава да го прави.

Вие само гледайте.