Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Richter 10, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6,4 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
SilverkaTa

Издание:

Автор: Артър Кларк; Майк Маккуей

Заглавие: 10-та по Рихтер

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1997

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издател: ИК „Бард“ ООД

Година на издаване: 1997

Редактор: Вихра Манова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1118

История

  1. — Добавяне

7. Големите взривове

Фондацията, 3 септември 2024 г., 15:45 ч.

Високо над защитения периметър на фондация „Крейн“ летеше кондор. Застанала на самотна стража над предупредителните аларми и електромагнитни заглушители, над сградите и техните обитатели, птицата безкрайно кръжеше и се спускаше, кацаше и отново политаше. Бляскавата красота на кондора се превъзхождаше единствено от неговата сложност, защото беше изцяло електронен и нервните му клетки се свързваха директно с мозъка на Мохамед Ишмаил. Подхожда, помисли си той, огромният черен американски лешояд да е негов шпионин в небето. Ако всичко вървеше според неговите планове, скоро щеше да има още един шпионин, почти също толкова надежден, в самата Фондация.

Брат Ишмаил смяташе, че Люис Крейн се нуждае от внимателно наблюдение, защото бе единственият човек на планетата, който представляваше сериозна заплаха за него. Крейн предизвикваше апокалиптичното виждане на брат Ишмаил за света. Още в първия миг, в който видя учения, той разбра, че съдбите им някак си са свързани и затова не се безпокоеше особено, че дълбокият му интерес към този човек и работата на неговата фондация може да е напълно ирационален, съвсем личен… и отнемащ прекалено много време. Налагаше се, макар изобщо да не бе сигурен защо или как.

Очите на кондора увеличиха хелоса, който се приземяваше близо до централната сграда в комплекса на Фондацията. Крейн я наричаше „джамията“ и това изобщо не забавляваше брат Ишмаил. Забавляваше го обаче фактът, че гостите, които пристигаха в този момент, бяха същите като на срещата им в океана през юни. Бяха поканени всички, освен него. Той отметна назад глава и се разсмя.

 

 

Лейни Кинг беше прекрасна във всяко едно отношение, помисли си Крейн, докато оглеждаше централната лаборатория, или, както вече насърчаваше всички да я наричат, залата с глобуса. През последните три месеца Лейни постоянно бе доказвала това. Тя одухотворяваше компютрите, вдъхваше им живот… и с цялото си сърце споделяше идеята му за глобуса. Бе запалила и програмистите, измъкна ги от усойните задни стаи и ги премести в централното помещение, за да са близо до обекта на работата си и през цялото време да осъзнават мащабите на проекта. Отлично управление, помисли си Крейн.

Единственото, от което оставаше неудовлетворен, беше обществената му роля. Хвърляше се от едно изпълнение на друго… певец, танцьор и комик, Ф. Т. Барнъм[1] и Сесил Б. де Мил[2]. Затворен по природа, това го изтощаваше, макар да се съмняваше, че някой се досеща до каква степен е изчерпан. Малкото шоу днес беше едно от най-важните в кариерата му. Политиците и богаташите искаха да видят постигнатия напредък и най-важното, Ли настояваше за земетресение, а по Божия милост, Крейн бе съвсем сигурен, че може да му го достави.

Работата на Нюкоум и Лейни показваше, че земните равнища на радон са се повишили почти с трийсет процента из цялата долина на Мисисипи. В района се наблюдаваха и електромагнитни заряди. И двете явления навярно се дължаха на натиска на разломната линия върху скалите: когато скалите се пропукваха, се отделяше радон; когато се разпадаха, те позволяваха на електричеството да изтича по-свободно в подпочвените води. Предзнаменования. Навярно.

През юли компютрите на Лейни бяха приложили сеизмично-проходната теория за скоростта на завръщане, за да предвидят голямо земетресение по Нюмадридската разломна линия в Мисури. Последното голямо земетресение там бе станало през 1812 г. Крейн щеше да разкаже на всичките си гости за него, като подготовка за предстоящата атракция. Разполовената му душа изпитваше едновременно радост и униние. Нуждаеше се от земетресение, за да продължи работата си и в крайна сметка да спаси милиони животи. Но чувстваше пълно обезсърчение и дълбока мъка при мисълта за земетресение по дългата сто деветдесет и два километра Нюмадридска разломна линия, което можеше да разруши всичко от Литъл Рок до Чикаго — включително Мемфис, Сейнт Луис, Начиз. Отчаяно копнееше да е прав и в същото време се надяваше да греши… поне по отношение на мащабите на разрушенията.

Той огледа театрално осветеното помещение. До предните врати беше построена малка трибуна с плюшени седалки за високопоставените гости. Те бяха там, разговаряха и пиеха подсиленото шампанско на Съми. Дори господин Ли изглеждаше в добро настроение, както и вицепрезидентът Габлър, дошъл днес без жена си, и президентът Гидиън. Крейн не проумяваше как тези хора можеха да са толкова весели. През последните два месеца във Военните зони бяха избухнали бунтове в подкрепа на искането на ИЩ за отделяне. Засилената охрана и ограничаването на снабдяването с хранителни стоки не бяха оказали никакво въздействие върху окупираните територии. Ислямските фундаменталисти в Париж, Лисабон, Алжир и Лондон поддържаха американските си братя със свои бунтове. Бойкотирането на продукцията на „Лиян Инт.“ принуждаваше Ли да капитулира в много райони, особено по отношение на снабдяването с храни.

Нова сексуална епидемия обхващаше Индийския субконтинент и за пореден път опровергаваше ужасните предвиждания за свръхнаселеност. Генетичните израждания и устойчивостта на вирусите и бактериите срещу антибиотиците — както и древната човешка напаст, гладът — ежедневно доказваха неправотата на малтусианците. Храната не достигаше. Под открито небе вече почти нищо не вирееше както трябва — ултравиолетовото облъчване на посевите унищожаваше всичко, което не растеше под евтините противослънчеви покрития, произвеждани с изключителния патент на основния съперник на „Лиян“ „Йо-Ю“.

През юли президентът обяви, че правителството — тоест „Лиян Инт.“ — финансира мащабно проучване на възможността за възстановяване на озона, което накара представителите на „Йо-Ю“ да обвинят администрацията в опит да унищожи конкуренцията, като я атакува директно на базата на производството на противослънчеви кремове и покрития. Нарекоха правителствения проект „политически тероризъм“. Крейн можеше само да поклати глава на странностите на Човека. В противовес на странностите на Природата обаче, той беше готов да действа… дори сега. Ученият се качи на платформата. Там вече беше Лейни, застанала пред компютърния си пулт, а Нюкоум седеше до дългата маса е вградени микрофони, способни да разнесат дори шепот из цялата огромна зала.

— Дами и господа — заговори Крейн. Богоподобният му глас театрално отекна от монтираните в стените десетки високоговорители.

Осветлението отслабна. Крейн изчака публиката да утихне, после обяви просто:

— Вселената.

Ярка светлина заблестя в продължение на десет секунди.

— Вселената — каза Крейн, — се е появила с взрив от водород и хелий, разпръсквайки огнена материя с фантастична скорост във всички посоки.

Глобусът избухна в холопрожектирани жълто-червени пламъци.

— Нашата планета се е родила в огън преди около 4,5 милиарда години. В резултат на въртенето й, свиващите се облаци от прах и газове постепенно са се втвърдили. — Докато Крейн говореше, глобусът се променяше и холографски показваше формирането на планетата от газ към твърда материя. Големината на сферата и промените, които демонстрираше, поразяваха седящите в мрака хора. Крейн можеше да чуе одобрителния им шепот.

— Отначало планетата е представлявала стопена скала. По-тежките елементи — никел и желязо — бавно са се слегнали в плътно вътрешно ядро. Някои от по-леките скални материали, като базалт и гранит, са изплували нагоре и са застинали в тънка кора. Около ядрото се е оформила мантия.

Пръстите на Лейни пробягаха по клавиатурата на компютъра й и глобусът се превърна в гола скалиста сфера.

— Тогава започнало да вали…

В залата отекна гръм. От гъстите облаци, пълни със светкавици, заваля холодъжд.

— Валяло в продължение на хиляди години, докато планетата не се покрила изцяло с вода. Накрая небето се прояснило.

Глобусът стана въртяща се топка вода.

— Като изстивала изключително бавно, водата се изпарявала и на планетата се появила суша, плаваща суша.

Върху глобуса на Лейни се появиха парчета земя, които бавно се носеха по водния свят. Всички присъстващи унесено гледаха как континенталните масиви се насочват към екватора и накрая се сливат в един огромен, все още гол свръхконтинент.

— Пангея — поясни Крейн, — древногръцка дума, която означава „всички земи“, отправната точка на света, какъвто го познаваме днес. Разкъсването на Пангея от неизвестни сили, навярно поради конвекция, предизвикало появата на вулкани — а газовете от вулканите поставили началото на биологичния живот. — Той направи пауза. — Разкъсването на Пангея предизвикало и появата на земетресенията.

Крейн погледна надолу към Лейни.

— Програмирай последното Нюмадридско земетресение на глобуса — тихо нареди той. Нюкоум надраска нещо върху лист хартия, а Лейни побърза да отиде при своите програмисти. За да изпълни тази задача й трябваха повече данни, отколкото можеше да събере сама. Нюкоум му подаде листа. На него пишеше: „Не си поставяй главата в торбата!“. Крейн само вдигна рамене и кисело се усмихна.

Когато Лейни даде знак, че тя и екипът й са готови, тоя продължи:

— Моля ви, съсредоточете вниманието си върху Съединените щати и река Мисисипи.

Всички светлини угаснаха, освен една, разположена в Средна Америка.

— Тече месец май 1811 г. — заразказва Крейн. — Тази пролет вали непрекъснато и реките се разливат. Макар хората да чуват много гръмотевици, странно нещо, те забелязват, че няма светкавици. През есента жителите на Ню Мадрид, в най-южната част на Мисури, близо до границата с Кентъки и Тенеси, с изненада откриват, че десетки хиляди катерици напускат горските си домове и масово се хвърлят в р. Охайо, за да се удавят в нея. През септември над страната минава Голямата комета от 1811-а, хвърлила ярък и зловещ отблясък над горите — за мнозина това е зла поличба.

Крейн бавно се спусна по стълбите. Глобусът вече не се въртеше — бе спрял пред публиката и показваше долината на Мисисипи.

— Америка е гранична земя без закони. Вожд на индианските племена близо до Ню Мадрид е Текумзе[3] и през цялата есен той води много битки срещу войската на генерал Уилям Хенри Харисън. Пирати и крадци обират превозваните по реката стоки и принуждават капитаните на товарни кораби да организират конвои за защита. Но в ранните утринни часове на 16 декември, понеделник, всичко това отива на заден план.

Крейн Застина в центъра на осветеното място.

— В два през нощта настъпва истински ад.

В залата отекна трясък и на глобуса се появи огромна пукнатина.

— Земята яростно се разтърсва и събаря дървените къщи. От разтварящата се бездна излизат ужасен рев и пронизително свистене. Убийствени серни пари обгръщат оцелелите заселници. Взривове светлина избухват от тресящата се земя. Тя изригва като вулкан и издига вода, камъни, пясък и въглища чак над върхарите на дърветата. През тази нощ същото се повтаря двайсет и шест пъти. Ужасяващо. Но това са само предварителните трусове. Двадесет и седмият е същинското земетресение и силата му е усетена в трийсет щата. Изравнени са цели гори. Земята потъва и се преоформя. В нея се отварят огромни пукнатини, които поглъщат всичко. Река Мисисипи променя курса си стотици пъти — ловена в страхотните земни движения, тя се превръща в кошмарни въртопи и водопади, унищожават всичко живо във водата. В един момент даже обръща течението си. Когато бреговете се срутват, реката се надига и наводнява цялата долина, удавяйки всички, които все още не са загинали.

В Джаксън, Мисисипи, на осемдесет километра от епицентъра, се трошат дървета и се събарят сгради. В Сейнт Луис, далеч нагоре по реката, от земята изригват мълнии, падат комини, къщи се разцепват по средата. Гъста мъгла обгръща града в продължение на дни. Арканзас е разрушен. Мемфис е опустошен от свличания на земни маси. Сградите се тресат и тътнат чак до Нашвил. Езерото на север от Детройт клокочи като кипящо гърне. Трусовете се усещат силно в Ричмънд и Вашингтон. Сградата на щатския парламент в Роли, Северна Каролина, се разлюлява по време на късно вечерно заседание. В Чарлстън започват да бият черковните камбани и жителите получават гадене от разтърсването.

Осветените райони на глобуса излязоха извън субдуктивната зона и обхванаха по-голяма част от Съединените щати.

— Какво общо има това с нас, докторе? — обади се Ли.

— Много, господин Ли, защото нашите изчисления показват, че вече от години се готви ново голямо земетресение по Нюмадридската разломна линия. Вече се появиха много от индикациите за такова събитие и ние се опитваме да определим точното време на катастрофата. Доктор Нюкоум, имате ли какво да добавите?

Известно време Нюкоум остана неподвижен. Не беше сигурен, че е време да вдига паника, но след изложението на Крейн не можеше да запази мълчание.

— Обикновено Скалистите планини поглъщат западните земетресения — най-после каза той. — Всяко земетресение от източната им страна обаче ще бъде унищожително. Предварителната ни преценка определя жертвите на повече от три милиона души, а щетите — на близо двеста и петдесет милиарда долара. Естественият хаос ще понижи способността на страната да осигурява стоки и услуги далеч извън района на земетресението и ще има международно отражение. Ударът върху икономиката може да я съсипе и страната никога да не успее да се възстанови, както Великобритания не беше в състояние да се съвземе след войните от XX в.

Цялата зала потъна в дълбоко мълчание. Нюкоум бавно си пое въздух.

— Това отговаря ли на въпроса ви, господин Ли? — без злоба попита той.

 

 

Крейн харесваше различните изражения на президента Гидиън. Загрижеността му изглеждаше искрена и той гледаше човек в очите, когато разговаряше. В него имаше някаква властност, която вицепрезидентът не притежаваше. Разбира се, това не го правеше по-независим от Габлър, просто с него се работеше по-лесно.

— Надявам се, че само се опитвате да сплашите всички ни, доктор Крейн — здраво стиснал чашата си в ръка, каза Гидиън. — Аз, естествено, не съм сигурен дали бих искала съм президент по време на толкова всеобхватно бедствие колкото онова, което описвате.

Застанал до Гидиън, господин Ли се наведе към президента.

— Уважаемият доктор не се шегува с такива неща — отбеляза той. — Струва ми се, че искрено вярва в предвиждането, което направи днес.

— Изобщо не ви баламосвам, господа — отвърна Крейн, ако това имате предвид. Просто градим логична научна хипотеза.

Президентът изправи глава.

— Но не сте сигурни, че ще стане така?

Крейн вдигна чашата си и Бърт Хил побърза да я допълни с бърбън.

— О, ще стане, господин президент. Земята ще си вземе своето.

— Но кога, Крейн? — усмихна се Ли. — Това е основният въпрос.

— Работим по него — заяви Крейн, като внимателно наблюдаваше и двамата мъже. — Признаците са налице. В момента се опитваме да определим датата. Ако глобусът беше завършен…

— Но той не е — прекъсна го Габлър. — И предвижданията ви са просто приказки.

— Да не би Садо да е бил „просто приказки“, господин вицепрезидент? — каза Крейн, като изгледа мъжа. — Екипът ми е попълнен с висококвалифицирани професионалисти, прекарали целия си живот в натрупване на знания за този момент. А какви са вашите акредитиви, сър?

Лицето на Габлър почервеня, когато Гидиън вдигна ръка пред устата си, за да скрие усмивката си.

— Наистина трябва да решим този проблем — каза господин Ли. — Изборите са само след два месеца.

— Правя всичко възможно — отвърна Крейн. — Избързването с грешно предвиждане няма да е от полза за никого.

— Абсолютно вярно — съгласи се Ли. Приближи се Съми и доля чашата му с подсилено шампанско. — Запомнете, че е във ваш интерес да сте готови с нещо преди изборите.

— Можете ли да проумеете това? — каза Гидиън и протегна чашата си към Съми. — В състояние сме предварително да съобщим за голямо природно бедствие… да спасим милиони животи и милиарди долари. Хората на „Йо-Ю“ няма да имат никакъв шанс.

— За съжаление, господин президент, страхувам се, че може да стане точно обратното — възрази Ли, като хвана Съми под ръка. — Представете си: съобщаваме за голямо природно бедствие, извършваме евакуация, затваряме фабрики, пренасяме на сигурно място инвентар и нищо не се случва.

— Пепел ви на езика — отвърна Гидиън.

— Има такава опасност — настоя Ли. Той се извърна от президента към Крейн и сериозното му изражение като на хамелеон се превърна в топло дружелюбие. — Доволен ли сте от работата на Съми, доктор Крейн?

Ученият и Съми размениха усмивки.

— Съми Чан е най-добрият надзирател, който може да иска един проект — отвърна Крейн. — През повечето време е на мисии заедно с нас, разбира приоритетите и в съответствие с това подписва чековете. Първокласен сътрудник.

— Отлично — широко усмихнат каза Ли. Той прегърна Съми. — „Лиян Инт.“ би могъл да използва повече хора като него. Знаете ли, докторе, очарован съм от вашия глобус. И аз имам един такъв.

— Чувал съм — отвърна Крейн. — Някой път трябва да ми го покажете.

Ли се засмя.

— Страхувам се, че не е възможно. Правила, нали знаете?

— Разбира се. Съми, струва ми се, че чашата на президента Гидиън е празна.

— Не можем да допуснем това — рече Съми и наля шампанско на Гидиън. — Във Фондацията не е позволено да има празни чаши.

Гидиън весело кимна. Изглеждаше отпуснат и спокоен, същото се отнасяше за телохранителите му. Той вдигна чаша.

— За вас, докторе.

Всички пиха, после президентът продължи:

— Възможно ли е да пообиколим сградата ви? Намирам я за удивителна. Ако има някой свободен, аз…

— Никой не познава това място по-добре от мен — каза Крейн. — Елате. Някой друг да проявява интерес?

— Разходете се вие двамата — отвърна Ли. — Аз трябва да поговоря с господин Чан по работа.

— Разбира се — съгласи се Крейн и отведе Гидиън.

Ли се обърна към Съми.

— Колко близо до истината са всъщност за онова нещо с Ню Мадрид? — рязко попита той. Лисичата усмивка, която отправяше на другите, бе напълно изчезнала.

Съми поклати глава.

— Не съм сигурен. Непрекъснато се получава много нова информация. Знам, че работят по въпроса, но все още уточняват подробностите. В крайна сметка могат да открият, че няма да има земетресение още дълги години.

Ли се намръщи.

— Искам да открият земетресение, което да стане преди изборите.

— Могат да направят само онова, което им е по силите.

— Не, Съми. Могат да открият земетресение — ако в теориите на Крейн изобщо има нещо вярно. Но за да го постигнат, тези хора трябва да се насочат към онова, което искам аз — а не да се глезят със своите данни и играчки — презрително изсумтя той. — Трябва да се съсредоточат върху основните си проучвания. Като говорим за проучвания, как върви наблюдението ви върху доктор Нюкоум? Все още ли е в сила малкото му пътуване за тази вечер?

Съми кимна и почувства, че мрежата, паднала върху всички във Фондацията, се е затегнала.

— Ще пътува под името Енос Ман. Заминава по смрачаване.

— Х-м, тогава няма да го има цяла нощ. Облакът „Масада“ трябва да се появи към полунощ.

— Вашите хора по местата си ли са?

— Не се тревожете за моите хора — отсече Ли. Той се намръщи, когато видя, че към тях се приближава Муи. — Погрижете се да накарате тези учени да ми дадат това предвиждане. А сега ви предлагам да се поразходите наоколо, за да не караме хората да ни подозират.

Съми леко се поклони, като сдържаше напрежението и гнева си. Тя се насочи към Нюкоум. Искаше й се да измисли какво да каже, да открие някакъв фин начин, по който да покаже на негъра, че тази вечер трябва да си остане вкъщи. Действията му можеха да погубят Крейн и Фондацията. Той разговаряше с Кейт Мастърс, облечена в яркочервено трико и влачеща се зад гърба й пелерина, когато с шампанско в ръка се появи Съми.

— А, Съми — каза Мастърс. Червената й коса падаше до раменете на ситни къдрици. — Някой път просто трябва да ни издадете тайната на тази напитка — протегна чашата си тя.

— Стара семейна рецепта — отвърна Съми и отправи на Мастърс похотлив поглед, както бе виждала да правят мъжете. — Добра е за сексуалния ви живот.

— Миличък, в това отношение нямам проблеми, но така или иначе можеш да напълниш чашата ми. — Съми го направи. Изпитваше усещането, че в много отношения Мастърс играе на криеница като самата нея, игра, предназначена за мъжкия свят. В жената имаше повече, много повече от онова, което разкриваше.

— Хей, остави малко и за мен — обади се Нюкоум, като протегна собствената си чаша.

— Искам всички вие да знаете — обяви Мастърс и отпи голяма глътка, — че онова, което вършите тук, е важно. Известно ми е, че Крейн трябва да го продаде на управляващите сили и че именно поради тази причина цената му пада. Но не и за мен.

— Оценяваме това — отвърна Лейни и й се усмихна. — Ние действително искаме само да помогнем на хората тук, но като че ли винаги трябва да имаме своя гледна точка.

— Такава си е играта — намръщи се Нюкоум. — Мразя тази игра, но друга не съществува.

— Уплашихте ме до смърт с онази ваша реч, знаете ли? — каза Мастърс.

— Надявам се да е така — въздъхна Нюкоум. — Аз също съм уплашен до смърт.

— В крайна сметка — продължи жената, като отпи още една голяма глътка, — разменихме Вогелмановата процедура срещу подкрепата на фондация „Крейн“, но даже правителството да беше отклонило предложението ни, пак щяхме да ви подкрепим. Някои неща са по-важни от политиката. Вие сте хора от класа.

— Скрепяване на дружбата, а? — отбеляза Съми. — Добре. Сега трябва да отида за нова бутилка. Стойте на сянка.

Съми бързо излезе и Лейни го проследи с поглед. В Съми Чан имаше нещо ужасно самотно, ужасно тъжно. Не му вярваше, но това не й пречеше да го съжалява. Тя погледна към Мастърс.

— Какво представлява Вогелмановата процедура?

— Интересува ли те това, скъпа?

— Не — вместо нея отвърна Нюкоум. — Ние просто ще…

— Да, интересува ме — прекъсна го Лейни и твърдо го погледна. — През следващите две години ще имам много работа и не искам да възникват проблеми с деца.

— Обикновен имплант — поясни Мастърс. — Не е необходимо да се лежи в болница, работата е само за петнайсетина минути. Имплантът е вечен и предотвратява овулирането — никакви пречки, никакви цикли. — Тя хвърли поглед към Нюкоум. — Използват го много жени.

— Толкова за световното население — каза той.

— Ако поискаш да забременееш, взимаш хапче. Никаква усилия. Майките го правят с дъщерите си по време на пубертета. Едно главоболие по-малко.

— Това е неестествено — възрази Нюкоум.

Зъбите на Мастърс пробляснаха в усмивка.

— Лесно ти е да го кажеш, приятел. Естествено е онова, което прави Природата. В Лос Анджелис има един-два наистина добри лекари, които извършват процедурата, Лейни. Искаш ли да ти уредя нещо?

— Да — кимна Лейни.

— Не — отсече Нюкоум.

Мастърс дълбоко си пое дъх и довърши чашата си с подсилено шампанско.

— И така… може би двамата трябва хубавичко да си поприказвате по въпроса, а?

— Ще ти се обадя — упорито повтори Лейни, като хвърли поглед към негъра. Защо трябваше да се държи толкова властно?

— Мисля да се поразходя и да поговоря с хората — рече Мастърс и театрално отхвърли назад дългата си коса. — Не ми плащат, за да стоя тук и да пия.

— Точно така — потвърди Нюкоум.

Жената сви рамене.

— Знам кога да си тръгна, нали? Отново ви благодаря за днешното шоу. Цяла седмица ще сънувам кошмари. — Тя се ръкува с Нюкоум и продължително прегърна Лейни.

— Ще ти се обадя утре — прошепна й Лейни. Когато Мастърс се отдалечи, тя гневно се обърна към Дан. — Не си спомням някога да съм била по-засрамена. Как можа да го направиш?

— Как можах ли? Нима не трябва да вземем това решение заедно?

— Не мисля така. Това си е моето тяло, моят живот. И възнамерявам следващата седмица да се подложа на процедурата, независимо дали ти харесва.

— Вече не сме деца — каза той. — Детеродната ти възраст няма да продължи още дълго…

— Детеродната ми възраст — възникна Лейни и дълбоко си пое дъх, за да се успокои. — Аз не съм някаква си майка земя, която само чака да я осеменят, Дан. Защо винаги трябва да разваляш…

— Страхотен ден! — прекъсна ги Крейн. — Ще ги накараме да си седнат на задниците, нали?

— Обещахме им нещо, което не сме в състояние да осигурим — грубо отвърна Нюкоум. — Какво страхотно има в това? Поне трябваше да изчакаш да получим данните за натиска, преди да съобщаваш на света за земетресението.

Крейн погледна към Лейни.

— Какъв е проблемът му?

— Бебета — отвърна тя.

— Бебета — повтори Крейн, после потръпна. — Каква ужасна мисъл. Няма значение. Ще трябва веднага да разкараме оттук всички неточни оръдия. Искам да поканя двама ви за вечеря вкъщи на малко празненство.

Лейни светна.

— Това звучи…

— Аз не мога — прекъсна я Нюкоум.

— Какво? Да не са те поканили другаде? — попита Крейн.

Лейни видя, че Дан извръща очи.

— Трябва да сляза от планината — обясни той. — Отдавна отлагам да проверя калибрирането на уредите ни по Сан Андреас. Работата трябва да се свърши.

— Точно тази вечер ли? — изненада се Крейн. — Настъпва нощта „Масада“.

— Ще си взема противорадиационен костюм.

— Вземи два — каза Лейни, — защото ще дойда с теб.

Нюкоум поклати глава.

— Ти остани тук. Приятно прекарване на вечерята. Аз ще върна рано сутринта.

— Наистина нямам нищо против да…

— Искам да свърша това сам — отсече Дан и Лейни удивено откри колко се беше вбесил. — Нищо лично… трябва ми малко време, за да помисля.

— За какво да помислиш? — попита тя. Подозираше, че поведението му няма нищо общо с намерението й да се подложи на Вогелмановата процедура и че той крие от нея нещо друго.

— Доктор Дан! — извика затичалият се към тях Бърт Хил. — Стъмва се. Изкарах хелоса ви, ако все още го искате.

— Идвам! — отвърна Нюкоум. — Ще се върна на сутринта, приятно прекарване на вечерята.

С тези думи той се обърна без да хвърля поглед назад, пресече залата на глобуса.

— За какво, по дяволите е всичко това? — попита Крейн.

Лейни поклати глава.

— Не зная, но няма нищо общо с разлома Сан Андреас.

— Какво искаш да кажеш?

— Той прати един от техниците да калибрира апаратура още миналата седмица.

 

 

21:10 ч.

— Готова ли си вече? — извика от подемника Крейн, докато обикаляше с пълна скорост глобуса на десет метра над земята.

— Слизай оттам! — отвърна му Лейни. — Ще се убиеш. — Ученият увисна от кабината и размаха към тях бутилка ром.

— Прекалено голям инат съм, за да умра! — допрял шепи до устата си изкрещя Крейн. — Размърдайте си задници и да започваме.

— Нали вече работим по въпроса!

До Лейни беше застанала Съми.

— Тази вечер Крейн изглежда… темпераментен.

— Предполагам, че това е точната дума. — Лейни умираше от глад. Поканата на Крейн за вечеря изобщо не се материализира, щом ученият се вкопчи в идеята наистина да изпита глобуса. Разполовена между отсъствието на Дан и детинщините на Крейн, тя започваше да се чувства повече като майка, отколкото като сътрудник.

Лейни се обърна към програмистите си, после погледна към Съми.

— Хайде, хора. Чухте какво ви каза той. Да започваме.

От редицата се разнесоха стонове и мърморене. Лейни въпросително вдигна вежди към Съми.

— Ти можеш ли да го смъкнеш долу? — попита тя.

— Даже не бих се опитал.

— Точно това си помислих и аз.

Лейни се отдалечи от монтираните на стената терминали и отиде при глобуса, който величествено се извисяваше към тавана. Изглеждаха толкова дребни на фона на такава огромна мечта.

— Слизай долу! — извика на Крейн тя, докато подемника правеше нова обиколка. — Или ще те смъкна аз!

Той натисна няколко бутона на пулта, подемникът спря и кабината силно се залюля. Бутилката му се разби на пода до Лейни.

— Опа — въздъхна Крейн.

— Слизай, Крейн… веднага!

Той спусна кабината долу и излезе от нея. Лицето му беше по момчешки замислено.

— Бутилката ми падна — рече ученият.

— Ще ти донеса нова — каза Съми и забързано се отдалечи.

— Страхотно — отбеляза Лейни, като погледна към Крейн. — Още колко ром имаш?

— Цели каси — отвърна Крейн и сбърчи вежди. — Каси ром от признателните жители на Ле Прешо. На какво се дължи забавянето на изпитанието?

— Както може би знаете, докторе — строго заговори тя, — ние вкарваме в компютрите си данни, а не програми. Задача, бих добавила, която още не сме приключили. Трябва да отворим всички пътеки за малкото ти изпитание тази вечер. Хората работят вече цял ден и са уморени. Дай им минута почивка, а?

— Ти ми се сърдиш — нацупено заяви той.

— Сърдя се на Дан — призна Лейни. — Ти си тук. Един твърдоглав геолог не се отличава по нищо от друг.

— Дан е голямо момче. Сигурно си има някаква работа, това е всичко.

— Неговият живот е тук. Няма работа долу.

— Една бутилка ром от Мартиника — съобщи Съми, като се приближи до тях и подаде на Крейн шишето. — Неподсилен.

Крейн отвъртя капачката и отпи голяма глътка, обръщайки се на пети, за да погледне към величествения глобус.

— Скоро ще полудея, ако не свършим с това изпитание.

— Вече си полудял — отвърна Лейни. — Виж, не можеш да очакваш много още от първия път. Нематериалните неща са…

— Нематериалните неща са причината да те взема на работа — прекъсна я той. Усмивката му беше изчезнала. — Затова е тук виртуализаторът, да разговаря с моя глобус, да общува с него по синоетичен път, да си взаимодейства с него.

— Никак не е лесно, както знаеш. Проучваме всички исторически данни, но в случая става дума за живота на самата планета. Някой изкопава басейн в Рим и засяга неизвестен разлом: две години по-късно в Аляска става силно земетресение. Не можем да програмираме хаотично и не знаем колко голяма, колко значима е ролята му.

Крейн погледна към Съми.

— Ти какво мислиш?

— Мисля, че трябва да предвидиш нещо преди изборите иначе ще изгубиш средствата си. Ако така ще подкрепя тази кауза, аз съм за продължаване напред с пълна скорост.

Лейни не обърна внимание на Крейн и погледна към Съми.

— По дяволите, каква полза ще има за който и да е от нас, ако сгрешим в предвиждането? Не те разбирам. Ти си същият като господин Ли. Не можем да накараме земята да се държи така, както ни се иска на нас.

— Не можем да оцелеем и без постъпление на средства — вдигна рамене Съми и отново се обърна към Крейн: — Предвиждаш земетресение в Средна Америка през следващите няколко месеца. Не го казвам аз, ти го каза.

— Бяхме на мястото — отвърна Крейн. — Трябваше да излезем с нещо, това е всичко. Признаците са си там, но не са пълни.

— Какво още ти трябва?

Без да разбира защо, Лейни почувства, че от този въпрос я обзема хлад.

— През следващата седмица пак ще отидем там, за да регистрираме данните за натиска. Това донякъде ще попълни празнотите в информацията ни. — Крейн отпи от рома си. — Добре ще е да засечем известна повишена активност след периода на разширяване или пък предварителен трус. Няма да ни е излишна и засилена електрическа активност. Но въпреки процеса на разширяване, ще трябват още наблюдения, за да сме сигурни в засилването на сеизмичната активност. Доста добър признак е това, че дестабилизирането е довело серпентината, хризолита и водата до готовност за силно разломно приплъзване.

— Това достатъчно ли е за обосноваване на предвиждането? — попита Съми.

— Ако има и предварителен трус — отвърна Крейн. После посочи към Лейни със здравата си ръка, с която държеше бутилката. — Искам да ти кажа нещо. Първо, никакъв песимизъм. Стигнали сме дотук с оптимизъм и смелост. Второ, сега осъществяваме мечтата на един живот. Твоите компютри са натъпкани с повече информация за планетата Земя от който и да е друг източник. Отговорите ще открием там. Навярно след като асимилираш цялото това познание ще си в състояние да откриеш дяволски много неща, които досега изобщо не сме разбирали, включително идеята, че в хаоса може да има ред.

— Никога ли не се изтощаваш? — попита тя.

— Никога!

— Струва ми се, че сме готови! — извика един от програмистите. Настроението на всички им малко се бе подобрило.

— Благодаря ви. — Крейн се обърна към Лейни. — Искаш ли да го направиш сама?

Тогава тя я почувства, смесицата от страх и вълнение, която я беше изпълвала още откакто той предложи да изпитат програмата. Неспособна да говори, жената кимна и отиде при главния пулт, върху който се виждаха две редици премигващи лампички, реостати и бутони. Единствената клавиатура се намираше под голям монитор.

Лейни включи монитора и на него се появи мигащ курсор. Искаше й се Дан да бе тук, независимо как щяха да се развият нещата. Тя се поколеба пред клавиатурата.

— Тук нямаме духови оркестри, госпожице Кинг — провикна се Крейн, загледан право към чудовищния глобус.

Пръстите й трепереха, докато пишеше: „Начело — Пангея“. После дълбоко си пое дъх и задейства командата.

Глобусът започна да се върти с тих стон, континентите се сляха в един-единствен, огромен материк с огромно разнообразие на климатични особености. Той безшумно се разцепи на части и по континентите започнаха да пробягват червените жилки на земетресения.

— Красота — каза Крейн. Лейни беше прекалено заета да внимава за грешки в процеса, за да може да я оцени. Когато се приближи и застана до него, жената се бе превърнала в топка от нервна енергия.

— Каква е първата ни историческа междинна фаза? — с понижен глас попита той.

— Метеоритът Чиксълъб с диаметър осем километра — отвърна тя, — преди шейсет и пет милиона години.

— Границата К-Т — промърмори Крейн.

Разтреперана, тя се загледа в глобуса.

— Да. В началото на терциера, краят на динозаврите. Търси вулкани на антипода. Там.

През залата прелетя холоизображението на огромен метеорит, който гореше в атмосферата, и се блъсна в полуостров Юкатан. Оттам се надигна огромна прашна покривка и обхвана целия глобус. От мястото на удара излизаха съвсем бледи пулсиращи червени линии, които показваха през праха засилването на вулканичната активност от срещуположната страна на сферата…

Крейн се пресегна и хвана Лейни за ръката. Лицето му бе приковано върху глобуса, докато пред очите му земната история пресъздаваше сама себе си.

— Да — прошепна той.

И тогава Лейни го чу звън на малък звънец от далечен програмен пулт, после втори и трети. Системата се изключваше.

— Не — каза тя, откъсна се от ръката му и застана пред пулта си. Из цялата огромна зала проблясваха съобщения за грешки и се разнасяше звънене. Лейни се обърна и погледна. Глобусът се беше изключил съвсем. Крейн мяташе глава наляво-надясно и от гърлото му се разнасяше дълбоко ръмжене.

Жената протегна ръце към пулта, готова да включи аварийното управление, но спря, щом забеляза изписалите се на монитора думи, които се бе надявала да не види никога:

Аналог няма — системата несъвместима.

Тя отпусна ръце напълно объркана. Крейн бързо се приближи и застана до нея.

— Продължавай — настоя той. — Изчисти противоречията.

— Не мога — отвърна Лейни и посочи към екрана. — Не знам откъде да започна.

Ученият прочете съобщението, после я хвана за раменете и я обърна към себе си.

— Какво означава това?

Обзе я ужасен смут, докато другите програмисти бавно оформиха около нея и Крейн свободен кръг.

— Това означава, че Мексиканският кратер не може да бъде исторически съгласуван с каквото и да е друго, което сме програмирали в машините. Компютърът ни казва, че е невъзможно.

— Не — каза той, после повтори по-силно: — Не! Не приемам това. Настрой го пак и ще започнем отначало.

— Виж, Крейн — внимателно заговори Лейни. — Има две възможности. Едната е да сме направили грешка при програмирането, което е допустимо, като се има предвид, че не ни даде време да проверим работата си. За да се справим с проблема, ще трябва да прегледаме всичко, което сме свършили тази вечер, стъпка по стъпка. Хората са прекалено уморени за това.

— Каква е другата възможност?

Тя дълбоко си пое дъх.

— Събитията преди Чиксълъб, навярно разцепването на самата Пангея, вече да са били променили света толкова много, че въздействието на метеорита да е различно от онова, което показва нашият глобус.

— Ти ми каза, че машината може да определи и коригира подобни несъответствия, като провери ограничените възможности за пропуснати събития.

Лейни го проследи как надига бутилката към устата си и наведнъж изпива половината от съдържанието й. Както винаги, той беше готова да експлодира бомба с часовников механизъм.

— Между отделните известни ни събития има определена разлика — отвърна тя. — Между, например, Чиксълъб и падането на стените на Йерихон. Но Чиксълъб е най-ранното, за което знаем. Всичко преди него си е чиста фантазия.

Крейн отново посочи към нея. Пръстът му трепереше от пиянска ярост.

— И въпреки това е в ограничен диапазон от възможности — възрази той, извърна се, за да се приближи до глобуса и погледна нагоре, сякаш съсредоточаването можеше да му даде отговорите на живота му. За първи път, откакто бе дошла да работи за Крейн, Лейни се зачуди до каква степен проектът лежи върху неговата енергия. Нямаше да е прецедент един безумец да накара хората да повярват в абсурди.

Ученият отново се обърна към нея.

— Започни отначало — нареди той. — Успоредно с това ще проверим програмата.

— Не — възпротиви се Лейни. — Програмистите ми са уморени. Уморена съм и аз. Хайде да опитаме пак на сутринта.

— Заповядвам ти!

— А аз отказвам да се подчиня.

— Върви по дяволите! — извика той и рязко замахна нагоре. Полупразната бутилка полетя към глобуса и се разби в Сибир. От мястото, където ромът се разля върху проводниците, се надигна лютив дим. — Уволнена си!

— Чудесно — отвърна тя и се обърна към събралата се около нея група програмисти.

— Вървете си вкъщи. За тази вечер свършихме. Утре новият ви шеф ще ви каже какво да правите.

— Струва ми се, че трябва да го отведем у дома му — обади се Съми.

— Да върви по дяволите.

— Лейни…

Тя уморено кимна и хвана Крейн за болната ръка, докато Съми се опитваше да го придума с добро.

— Хайде, ще те отведем у вас. Нуждаеш се от сън.

— Не се нуждая от сън — измърмори Крейн и неохотно се остави да го изведат навън, без да престава да гледа към глобуса. — Трябва да седна и да поработя. — Той се обърна и целуна Лейни по бузата. — А, навярно е въпрос на тегло. Колко прибави към теглото на Земята?

— Хиляда тона на ден заради метеоритите.

— Опитай да добавиш повече. Днес метеоритната активност е далеч по-слаба, отколкото е била преди един милиард години.

— Както кажеш — въздъхна тя. Когато го измъкнаха навън, Крейн се откъсна от тях.

Той вдигна поглед към небето — Луната беше в третата си четвърт и показваше сцени на кървави автомобилни катастрофи.

— Ето къде трябва да живея — каза ученият, като посочи нагоре, а после погледна двете си ръце в търсене на бутилката, която вече не беше в тях. — Там горе бих могъл наблюдавам безумието, което сутрин се събужда и вечер утихва. — Той се изсмя.

Тримата тръгнаха към изсечените в склона стълби.

— На Луната поне няма да се тревожиш за земетресения — подхвърли Лейни.

Крейн и Съми се засмяха.

— На Луната има земетресения — възрази Съми.

— Наистина ли?

— Около три хиляди на година — замислено потвърди Крейн.

— Тя има ли ядро?

— Да — кимна Крейн. — С диаметър хиляда четиристотин и четирийсет километра. Обаче земетресенията там са слаби — втора степен по скалата на Рихтер. Много рядко има отражение на повърхността. Почти като земетръсна памет.

— Памет за какво? — попита Съми.

— Не зная. — Крейн отново погледна към Луната. — Там горе човек би могъл да си построи свят, който да му харесва. Не като минните компании, които само взимат, а свят на истината.

— Започваш да говориш като Дан — поклати глава Съми. — Истина не съществува.

— Науката е истина — не се съгласи Лейни. — Любовта е истина.

— Такова нещо като любов няма — горчиво заяви Съми. Лейни за първи път го чуваше да разкрива нещо от себе си.

— Любовта е просто маска за болката.

— Не е вярно — възкликна Лейни. Съми я погледна. Очите му бяха непроницаеми.

— Тогава къде е приятелят ти тази вечер?

— Измамната свобода — цитира Нюкоум Крейн. — Измамната безопасност. Измамната политика. Измамната религия. — Той се обърна към Лейни. — Не си уволнена.

— Благодаря ти… струва ми се.

— Трябва да накараш глобуса да проработи. Разбираш ли какво казвам? Не можем да спрем дотук, просто не можем. Мечтата… мечтата…

Лейни потръпна, замислила се за мечтите и осъзнала защо полкова я тревожи отсъствието на Дан. Щеше да й се налови да посрещне нощта сама.

— Ще направя всичко по силите си, за да накарам глобуса пак проработи — отвърна тя. — Вярвай ми.

— Вярвам ти. Вярвам ти толкова, колкото вярвам на Дан… или на Съми. — Той потупа дребния човек по гърба, от което Чан изглежда се почувства неудобно. Мисълта, че светът на Крейн е толкова малък, че трябва да вярва на Съми Чан, изпълни Лейни с тъга, макар да не можеше да открие причина за това.

Топлият ветрец по платото разнесе звън, последван от гласа на компютъра на Фондацията, който съобщи:

— Равнището на радиация достигна неприемлива стойност. Моля незабавно да се укриете и да вземете мерки за безопасност.

Мигновеният отговор беше затваряне на врати и тряскане на капаци на прозорци.

— Облакът — каза Крейн и посочи на запад. Облакът „Масада“. — Най-добре да влезем вътре. Хайде да пийнем нещо къщи. Какво ще кажете?

— Крейн — отвърна Лейни, — ако изобщо си отвориш очите, ще разбереш, че не мога да дойда у вас.

Той я погледна с отпуснато лице, после рязко вдигна вежди.

— Вие ти се свят — досети се той. — Сега си спомням, страхуваш се от височината.

— Направо се вкаменявам — призна тя. — Коленете ми престават да ме държат и просто физически блокирам.

Крейн се засмя.

— Винаги съм се чудил защо вие с Дан никога не ми идвате на гости. Просто си пълна с изненади.

Бяха стигнали до стълбите. Лейни се качи на първата площадка, най-ниското равнище, където се намираше общото им бунгало с Дан. С помощта на Съми, Крейн се заклатушка след нея.

— Ако си мислиш, че това е нещо — продължи тя, — почакай да чуеш за кошмарите ми.

— Кошмари ли? — попита той, като стигна на площадката.

— Всяка нощ сънувам Мартиника.

— И какво сънуваш?

— Не помня много — въздъхна Лейни и потръпна. Вятърът, който придружаваше Облака, бе студен. — Отделни моменти. Спомням си как седя в мрака и докосвам трупа на онова клето момче. Спомням си… ром.

— И какво друго?

Тя се намръщи. Крейн изглеждаше разтревожен от сънищата й.

— Сънувам и теб — бавно продължи Лейни. — Носиш голям, неудобен костюм… целият бял като противорадиационен костюм, само че по-голям… по-солиден. Ужасно си развълнуван от нещо, но не мога да те чуя през дрехите ти, аз… не съм сигурна. Навсякъде около мен се разнасят крясъци и експлозии, мъртвото момче също е там… и хората са покрити с кал. П-предполагам, че най-ужасно е чувството, което всичко това ме кара да изпитвам.

— Какво чувство?

— Като че ли чакам да умра. — По страните й започнаха да се стичат сълзи. Тя стисна дръжката на входната врата на дома си.

— Лейни, аз…

— Трябва да се прибирам — рязко го прекъсна жената и бързо влезе вътре, преди Съми и Крейн да могат да я видя как рухва. — Дан — тихо изплака тя и скри лицето си в шепи. — Къде си, по дяволите, кучи сине?

Лейни си легна и плака, докато не заспа — и отново сънува кошмара, само че този път Крейн протягаше към нея ръце в неудобния си костюм и се опитваше да я накара да го хване. Този път чу думата, която викаше той: „Пангея“.

Бележки

[1] Финиъс Телър Барнъм (1810–1891) — американски шоумен и цирков импресарио. — Б.пр.

[2] Сесил Блаунт де Мил (1881–1959) — американски кинопродуцент и режисьор. — Б.пр.

[3] Текумзе (1768–1813) — шайнски вожд и военен лидер — Б.пр.