Артър Кларк, Майк Маккуей
10-та по Рихтер (25)

Бележка от автора

Преди много години се намирах в един делхийски хотел, когато усетих под краката си леко вибриране.

— Нямах представа — казах на домакините си аз, — че в Делхи има метро.

— Няма — отговориха те.

Това беше първата ми и единствена среща със земетресенията — тогава как ми е хрумнала идеята за „10^-та по Рихтер“? Ами, първото ми вдъхновение несъмнено беше земетресението в Нортридж през януари 1994 г., последствията от което гледах по местната телевизия. Между 1-и и 3-и февруари, докато събитията все още бяха свежи в ума ми, захвърлих в около 850 думи схематичен план за роман, който незабавно пратих по факса на агента си Ръсел Гейлън. Нямах необходимите познания, за да задвижа въпроса по-нататък, тъй като информацията ми за Калифорния се ограничаваше до паркинга и фоайето на хотел „Бевърли Уилшир“. Така че цялата тежка работа беше поверена на Майк Маккуей и той великолепно се справи с нея.

Друг много важен импулс бе програмата „Калифорнийски земетресения“, създадена от Джон Хинкли, компютърният гений, чиято програма за виртуална реалност „Вистапро“^[1] направи възможни илюстрациите на Марс в книгата ми „Снеговете на Олимп“. Тя обхваща над 20 000 — цифрата е вярна, 20 000 — земетресения за периода 1992–94 г. Когато се включи, програмата показва карта на Калифорния и човек може да избере по цветовия код всички земетресения между 1 и 6 магнитуд. После трусовете могат да се представят със скорост от една секунда равна на една минус до една секунда равна на една година. Опцията за увеличение дава възможност да се наблюдават и детайлите.

Когато се включи, картината е удивителна… и ужасяваща. Из цяла Калифорния избухват малки кръгчета с различни цветове и големина, а малко по-късно ясно се забелязват очертанията на разлома Сан Андреас, както и втора разломна линия по източната граница на щата. В централния район няма нито едно земетресение и веднага се вижда къде би искал да си купи имот всеки разумен човек. Земетресението в Нортридж е наистина зрелищно, особено ако се проследи в увеличение. Когато се наблюдава на най-ниска скорост, се виждат буквално стотици вторични трусове, които продължават цяла седмица. Това наистина е една много страшна програма и аз съм изненадан, че Калифорнийската търговска камара не е забранила износа й — или че не е обявила Джон (който продължава да живее там!) за persona non gratissima.

През годината след подписването на договора за „10^-та по Рихтер“ не получих каквото и да било съобщение от Майк, нито пък му пратих свои идеи. Така че когато получих ръкописа, нямах представа какво да очаквам. Той бе свършил толкова удивителна работа по материализирането на моя план, че аз четях написаното с постоянно усилващо се вълнение и все по-трескаво прелиствах страниците в нетърпението си да разбера какво се е случило по-нататък…

Макар че на няколко пъти активно съм си сътрудничил с други автори — особено с Джентри Лий в поредицата за „Рама“, — това е първият случай, когато съм давал идея, за да бъде разработена от друг писател изцяло по негово желание. Но може да не остане последен: открих, че така си осигурявам цялото удоволствие на творчеството… и нито един от самотните часове на робски труд над компютърната клавиатура.

Надявам се, че сте харесали романа толкова, колкото и аз.

Едва месец, след като написах горната бележка, получих трагичната вест, че Майк току-що е починал от инфаркт на четирийсет и шест годишна възраст. Очевидно не е имало предварителни симптоми.

Искрено се радвам, че му писах веднага, щом получих ръкописа, за да изразя възхищението си от умението, с което бе разработил моя схематичен план. И съм щастлив, че получих от него изключително приятелски и сърдечен отговор — несъмнено едно от последните му писма.

Макар никога да не сме се срещали, аз съм сигурен, че с безвременната му кончина научната фантастика загуби един от най-способните си и обещаващи автори.