Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Карвальо (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Los Mares del sur, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)
Допълнителна корекция
plqsak (2017)

Издание:

Автор: Мануел Васкес Монталбан

Заглавие: Южни морета

Преводач: Христина Костова

Година на превод: 1982

Език, от който е преведено: Испански

Издание: Първо

Издател: „Христо Г. Данов“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1982

Тип: Роман

Националност: Испанска

Печатница: „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 25.XII.1982 г.

Редактор: Екатерина Делева

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Ирина Йовчева

Художник: Христо Стойчев

Коректор: Елена Цветкова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2679

История

  1. — Добавяне

Карвальо потърси най-краткия път към пиянството. Докато пишеше доклада, пресуши бутилка „Рикар“ и всичките шишета газирана вода, които Бискутер беше сложил в хладилника. Стомахът му се беше превърнал в море от вода с анасон и му трябваха тонове храна, за да се попие толкова течност. Изяде остатъка от треската с чеснов лук, омлета с картофи, изпържен набързо от Бискутер, както и сандвич с мариновани сарделки, които Бискутер приготвяше отлично, като им слагаше повече кимион, отколкото дафинов лист. Обади се на Чаро, за да потвърди за събота и неделя и да й каже в колко часа да мине да го вземе от Валвидрера.

— Какво ти е? Говориш носово, като че ли си хремав!

— Пиян съм.

— По това време?

— Че кое време е най-подходящо?

— Надявам се, няма да си пиян на излета?

— Когато ми хрумне, ще се напивам.

Затвори и заглуши угризенията си, като се нахвърли на бананите с ром, които Бискутер набързо приготви, слисан от вълчия апетит на детектива.

— Бискутер, слез до Рамблата и веднага изпрати букет цветя на Чаро.

Завърши доклада, сложи го в плик и го пъхна в джоба си. Взе друг лист и написа:

„Може би ще е добре за теб да пътуваш, но сама или с по-подходящ спътник. Потърси си някое мило момче, което ще бъде доволно от такова пътешествие. Препоръчвам ти чувствителен младеж с известна култура и без много нари. Има купища такива във философско-филологическия факултет. Давам ти и адреса на един мой приятел, преподавател, който ще ти помогне да го намериш. Не го изоставяй поне докато стигнете до Катманду; там го остави с достатъчно пари, за да може да се прибере. А ти продължи да пътуваш и не се връщай, докато не паднеш от умора или от старческа немощ. Ще се върнеш някога и няма да е късно да разбереш, че тук всички са се озлобили, остарели или полудели. Това са и единствените три начина да преживееш в страна, в която късно се е извършила индустриалната революция.“

Написа името на Йес и адреса на плик, в който пъхна посланието и адреса на Серхио Бесер и някои подробности и съвети за характера на хората от Маестразго. Залепи марката с много слюнка и алкохол и излезе на улицата с писмото в ръка, като че ли бе знаменце на линейка. Пусна го в бездната на една кутия и остана да я съзерцава, сякаш беше летяща чиния или гробът на любим човек. Задачата е изпълнена, каза си той. Но нещо го безпокоеше и когато минаваше край някогашното игрище за пелота баска „Хай Алай“, изведнъж се сети:

— Хлебарката!

Погледна в бележника си и тръгна сред вечерната суетня на уличките, вече оживени от нощните си питомци. Пансион „Пилука“.

— Тук ли е госпожа Пилука?

— Госпожа Пилука беше майка ми, но тя почина преди една година.

— Извинете, моля. Аз търся един баск, който се казва както почти всички баски. Той бил отседнал тук с някаква дама.

— Току-що излязоха. Обикновено сядат в бара на ъгъла.

— Но из тези улици е пълно с ъгли и барове.

— Бар „Жу-жу“.

Тази колиба беше истински пример за пестене на ток, защото хабеше толкова малко електрическа енергия, че не се виждаха и мухите, накацали по „разнообразните мезета“ и саламите от кучешко месо. Баскът и хлебарката ядяха сандвичи на една ъглова маса.

— Може ли?

Седна, преди още да са реагирали.

— Идвам от името на ЕТА.

Мъжът и жената се спогледаха. Той беше едър и тъмен, с мощна челюст и брадичка като черна четка. Тя беше бяла, пълничка женичка с изрусени къдрици, които зле прикриваха занемарените кестеняви корени на косата.

— Научихме, че за да се изфукаш, си се представял за терорист и не одобряваме това.

— Какво?…

— Преструваш се, че си терорист, за да спиш с дамички като тази. Разбрахме това и си вече в списъка. Знаеш какво значи това, нали? Давам ти два часа, да си стегнеш куфарите. И внимавай, за да не избухнат в ръцете ти.

Карвальо се отпусна на облегалката на стола, за да се отвори сакото му и баскът да види пистолета, който се подаваше от колана на панталоните. Той се бе изправил и гледаше ту слисаната бяла женичка, ту Карвальо.

— Два часа — потвърди нетърпеливо детективът.

— Да вървим.

— Ти ще вървиш, тя остава. Искате ли да тръгнете с този побойник терорист?

— Аз не знаех…

— Не ви съветвам. Ако се държи добре, нищо няма да му се случи. Но ако отново си послужи с измама, не ви съветвам да сте с него, когато решим да го ликвидираме.

Мъжът излезе иззад масата.

— Плати този отвратителен сандвич, преди да тръгнеш. Остави дрехите на жената, тя после ще се качи да си ги прибере.

— Така съм дошла.

— По-добре. Тогава вземи останалото за спомен.

Карвальо не се обърна, за да го проследи с поглед. Половината работа беше приключена. Двадесет и пет хиляди песети. Трябваше да спечели и другите двадесет и пет хиляди. Жената седеше, парализирана от страх, на мръсния стол.

— Не се страхувайте. Нищо лошо няма да ви се случи. Отдавна знаем всичко за него. Прави го за трети или четвърти път. Не е лошо момче, но прекалено много обича леглото.

— Колко съм била глупава!

— Не. Струва ми се, че добре направихте, че си позволихте малко почивка. На мъжа ви ще се отрази много добре.

— Ще ме изгони. А децата? Дъщерите ми!

— Как така ще ви изгони? Кой ще му прави сметките? Кой ще му гледа децата? Кой ще чисти къщата? Кой ще ходи до Сарагоса за брашно? Използвайте пътуванията до Сарагоса. Напуснете го отново, ако искате, но изберете по-подходящ приятел.

— Повече никога!

— Човек не трябва да се зарича.

— Съпругът ми е много добър.

— Съпрузите трябва да са добри, особено когато не са нищо повече от това.

— И е много работлив.

— Е, това е добре. Значи има много качества. Върнете се вкъщи, сигурно ви очаква.

— Откъде знаете? Откъде знаете толкова много за нас?

— Не сте ли чували за нашите осведомителни командоси? Знаем дори повече от правителството. Набелязахме го този мошеник още когато живееше във вашата къща и прикрепихме към него един от нашите.

— Нов наемател не се е настанявал във входа. Освен от сезонните работници. Но от тях все има по някой.

— Нещо такова.

— Как така знаете, че ще ме приеме? Ще дойдете ли с мен?

— Обадете му се по телефона.

Докато тя звънеше, Карвальо дояде сандвича на баска. Беше със салам, но дори не от кучешко месо. Трябва да беше от месо от мишки и гущери и вместо червен пипер, бяха сложили миниум, да не ръждяса. Тя се върна сияеща и просълзена.

— Иска да се върна. Но бързо, защото ми каза, че заедно ще отидем да вземем децата от училище. Благодаря. Много благодаря. Много съм ви признателна.

— Кажете на мъжа си да не ме забрави.

— Няма да ви забравим, мито той, вито аз. Как да си ида у дома? Страх ме е да се движа сама из този квартал.

Карвальо я изпрати до площад „Арко дел Театро“. Натовари я на едно такси; слезе в писоарите и облекчи тялото си от натрупалия се в него алкохол. Чувстваше се натежал, като натъпкан с пясък.