Мануел Васкес Монталбан
Южни морета (38)

— Имате ли нещо против да обядвам с вас?

Маркиз Мунт беше облечен в костюм от туид; едно ярко шалче беше бухнало под адамовата ябълка и космите на брадичката му. Седнал до него, Планас разклащаше чаша, пълна вероятно с безалкохолно питие.

— Исидро ме помоли.

Планас го погледна учуден.

— Тъй като обяд между двама души неминуемо става двоен монолог, помислих, че трето лице би го превърнало в истински разговор.

— Мислех, че днес сте в Мадрид, на среща с някакъв министър.

— Вече бях.

— Такъв е Исидро. Един ден в девет сутринта се бяхме разбрали да обядваме заедно. Срещнахме се и тогава научих, че междувременно е бил вече в Лондон.

— Господин Карвальо, направо на въпроса.

— Исидро, Исидро, не бързай, сериозните разговори се подхващат при второто блюдо.

— Но аз искам да говорим сега.

— Поне изчакай аперитива. Приемате ли предложението ми? Точно така. Както е казал Бертолд Брехт: първо стомаха и после морала.

Карвальо не само прие предложението на маркиза, но и избра бяло вино за аперитив.

Двама келнери поздравиха Планас за неотдавнашното му назначение, а той мрачно им благодари, без да отпуска свъсените вежди, с които беше посрещнал Карвальо.

— Зелена салата и прясна риба на скара.

— Исидро, защо не си поръчаш салата на скара и зелена риба? Ще приемеш същите калории и няма да подразниш зрителното ни въображение.

— Всеки си има слабост…

— Невъзможен човек! Много е загрижен да запази младо и здраво тялото си. Виждали ли сте го гол? Като гръцки атлет е. Изпъкват всичките му мускули. А вътрешностите му са още по-добре. Черният му дроб е като на младо яре.

— Смей се. Аз последен ще се смея.

— Това, което казваш, е нито много остроумно, нито ти прави чест. На моите седемдесет и толкова години изглеждам отлично, без да се лишавам от нищо.

Карвальо поръча скариди с майонеза и морски костур с копър.

Маркизът започна с охлюви по бургундски и се присъедини към Карвальо, като също поръча костур.

— Сега вече, като понапълнихте стомасите си, мисля, че мога да започна. Никак не съм доволен, че сте ходили да душите в Сан Махин. Ако разкривате нещо, откривайте го навсякъде другаде, но не и в Сан Махин.

— Никой не ми е определял къде да се движа. Виладеканс не ми е забранил да ходя в Сан Махин. Вдовицата също.

— Нали ти казах. Виладеканс в последно време не е в течение на нещата. Вчера дори спори с мен, задето рязко съм възразил да се замесва Сан Махин. Какво става с това момче?

— Аз едва имам неудоволствието да го познавам, това е твоя работа.

— Но ако се усложнят нещата, ще се отрази и на теб. Карвальо, сега моментът е деликатен. Успяхме да предотвратим комисията за оглед на строителството в Сан Махин. Противопоставихме се и на опитите на някои журналисти да се възползват от така наречения „скандал с недвижимите имоти“, за да опетнят кариерата ми. Сега заемам по-специална длъжност и не мога да се излагам на разни кампании.

— Поддържам това, което каза Исидро, господин Карвальо. Ако бях урбанист, вероятно щях да препоръчам да разрушат Сан Махин. Но за съжаление това не е възможно. Един скандал само би навредил на господин Планас и на мен. Използвах влиянието си пред председателя на комитета за благоустройство и получих дори невъзможното. Това е явна спекулация, от която нито се срамувам, нито я прикривам. Цялото икономическо чудо на франкисткия режим беше блъф. Всички спекулирахме с единственото, което в действителност притежавахме: земята. Тъй като тази земя не съдържа богатства, не си струваше да я пазим. Окаяна страна сме. Много земя и никакви подземни богатства. А сега и морето се замърсява. Не усещате ли, че тази риба има дъх на нефт? Костурът е най-мръсната риба в морето, полепва се по корабите и всичко гълта, дори и нефта.

— Ще ви дам един съвет, Карвальо, а когато аз давам съвет, то е нещо повече от обикновена препоръка.

— Исидро!

— Не ме прекъсвай. Сега не приказвам за кухня. Говоря за истински неща. Привършете колкото може по-бързо разследването си и представете достоверен доклад на вдовицата. Ще ви платя колкото и тя предлага. Ще спечелите двойно.

— Исидро, това се говори, когато кафето е вече сервирано, дори след някоя и друга чашка „Марк де Шампан“.

— Но и вие бихте ми казали същото, нали?

— В същност да. С друг тон и, разбира се, след питието. Макар че вие нямаше да реагирате по-различно.

— Разбрали ли сте се за това с вдовицата?

— Не. Трябва да се споразумеем между нас тримата. На вдовицата й е достатъчно някакво обяснение, което да й осигури спокойствие за наследството на Стюарт Педрел. Мислите ли, че вашето обяснение ще я задоволи?

— Вероятно.

— В такъв случай всичко е наред. Господин Карвальо не се стреми да усложнява нещата нито за нас, нито за себе си. Щом господин Карвальо съумее да спази професионалната си етика, всичко ще бъде наред. Прав ли съм?

— Да. Моят ангажимент е да представя на клиента си истината, до която съм се добрал и която той иска. Всичко останало не ме засяга.

— Видя ли, Исидро?

— Все пак е рисковано. Какво сте правили в Сан Махин? Кой е Антонио Поркерес? Свързан ли е с изчезването на Стюарт Педрел?

— Да. Нищо повече няма да кажа. Когато му дойде времето, ще съобщя заключенията си на клиентката.

— Не забравяйте, че съм ви направил предложение. И аз мога да бъда ваш клиент.

— Двойната игра на детектива, господин Карвальо. Много вълнуващо!

— Не.

— Така и предполагах, Исидро. Задоволи се с обещанието на господин Карвальо, че всичко си остава между нас.

— Не вярвам на обещания, които ми излизат гратис.

— Ето все същия Исидро Планас!

— Всяко нещо, което получаваш безплатно, ти излиза в крайна сметка скъпо. А ти не се смей. Снощи не ти беше толкова весело. Беше загрижен като мен.

— Днес е друг ден.

— Ти обичаш да седиш над всичко и над всички. Но мен не можеш да заблудиш с твоите номера на отегчен аристократ.

— Исидро, Исидро…

Маркизът го потупа по гърба. Планас стана рязко и захвърли салфетката на масата, като събори една кристална чаша. Наведе се, за да не се чуе наоколо задъханият му от гняв глас.

— До гуша ми дойде от теб, ясно ли ти е? До гуша.

— Не говори неща, за които може да съжаляваш.

— Винаги аз съм потърпевшият; а ти все се правиш, че си над всичко, над доброто и злото, а онзи прибираше парите с неохотна гримаса. И когато трябваше да се върши нещо мръсно — аз, разбира се! Кой, питам, кой блъскаше като вол?

— Ти, Исидро. Но не забравяй, че уговорката беше такава. Ти беше един умен бедняк, който без нашите пари нищо не би направил в този живот. Щеше да предаваш умивалници в някое кухненско магазинче.

— Благодарение на мен натрупахте пари! Благодарение на мен! Но сега имам възможност да ви пратя по дяволите. Не сте ми нужни за нищо!

Тръгна към изхода, без да чуе предупреждението на маркиза.

— Поне да беше платил обяда, че не съм взел пари.

Маркизът избра чаша шампанско вместо десерт, а Карвальо — печени круши, полети с вино.

— Много е избухлив. Така е, когато се почувстваш близък с управниците. Тази сутрин го е приел човек на по-висок пост от министър. Жаждата за власт може да го разори. Тя е ахилесова пета на всички, които се стремят към израстване. Но не пренебрегвайте това, което ви каза. Аз съм на същото мнение. Имам обществено честолюбие и ще ми е неприятно да се появи във вестниците снимката ми под заглавие: „Банда спекуланти с недвижими имущества“.

Планас отново беше застанал до масата и с наведена глава прошепна:

— Извинявай.

— Връщаш се както винаги в най-подходящия момент, Исидро. Не нося пари в себе си. Трябва да платиш или да запишеш обяда на твоята сметка.