Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Карвальо (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Los Mares del sur, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)
Допълнителна корекция
plqsak (2017)

Издание:

Автор: Мануел Васкес Монталбан

Заглавие: Южни морета

Преводач: Христина Костова

Година на превод: 1982

Език, от който е преведено: Испански

Издание: Първо

Издател: „Христо Г. Данов“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1982

Тип: Роман

Националност: Испанска

Печатница: „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 25.XII.1982 г.

Редактор: Екатерина Делева

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Ирина Йовчева

Художник: Христо Стойчев

Коректор: Елена Цветкова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2679

История

  1. — Добавяне

— Все такива ли са?

— Какви?

— Ами превземат се.

— Оставете всеки да играе ролята си. Бих желала да насочим петте си сетива към това, което ви засяга. Искам изводи, колкото е възможно по-скоро. Никой и нищо да не ви разсейва.

— След пет минути имам среща с дъщеря ви.

— И това имах пред вид между другото.

— Не аз търся нейната компания.

— Има много начини хората да се търсят и само един да се избягват. Искам да ме информирате всеки четиридесет и осем часа.

— По въпроса за дъщеря ви ли?

— Не се правете на глупак!

Йес го чакаше на един стол, встрани от масата, със събрани крака и ръце, вкопчени в седалката, в очакване на освобождаващия сигнал за ставане. Сигналът беше появата на Карвальо. Стана. Поколеба се. Накрая тръгна бързо към него. Целуна го по бузите. Карвальо я хвана за ръката, отблъсна я от себе си и я принуди отново да седне на стола.

— Най-после — каза тя с израз, като че ли го беше чакала години да се върне от фронта.

— Току-що се разделих с майка ти и съдружниците й.

— Ужас!

— Има и по-лошо. Майка ти подозира, че развращавам малолетни, че ще те прелъстя и продам в Бейрут.

— А не е ли така?

— Не още. Искам нещата между нас да са съвсем ясни. След около седмица ще съм приключил работата си. Ще докладвам на майка ти, ще си взема парите и ако ми падне друг случай, ще се заема. Аз и ти повече няма да имаме случай да се срещаме. Нито да се чуваме по телефона. Ако искаш дотогава от време на време да преспиваме заедно, аз нямам нищо против. Но нищо повече. И не очаквай нищо за в бъдеще. Моят занаят не е да правя компания на чувствителни девойки.

— Една седмица. Само една. Позволи ми да я изживея с теб.

— Личи си, че никога не ти се е случвало нищо сериозно!

— Аз не съм виновна, че никога не ми се е случвало нищо сериозно, както ти казваш. Какви хора уважаваш? Тези, които страдат още от раждането си ли? Една седмица. След това ще си отида и повече няма да те безпокоя, заклевам се.

Беше хванала ръката на Карвальо върху масата и келнерът трябваше да се изкашля, за да й обърне внимание върху менюто.

— Каквото и да е, моля.

— В китайски ресторант не можеш да поръчваш каквото и да е.

— Избери ти.

Карвальо избра порция пържен ориз, роле „Пролет“, скариди и телешко със сос от стриди. През цялото време Йес държеше едната си ръка на лицето и без охота чоплеше по нещо ту тук, ту там. Карвальо преглътна възмущението, което обикновено изпитваше, когато се хранеше с човек без апетит, и компенсира пропуските на Йес.

— Майка ми иска отново да отида в Лондон.

— Отлична идея.

— За какво? Вече зная английски. Познавам добре страната. Иска да замина, за да не й преча. За нея всичко е идеално. Брат ми в Бали — не я притеснява, харчи по-малко, отколкото тук, и не си пъха носа в търговията. Другите двама — по цял ден на моторите и учат по задължение. Две късчета кръстено месо. Малкият е изцяло неин, властва над него и го контролира. Само аз й преча, както й пречеше баща ми.

Карвальо продължаваше да яде, сякаш не му говореха.

— Тя го уби.

За момент Карвальо взе да дъвчи по-бавно.

— Чувствам го. Усещам го.

Дъвченето възприе нормалния си ритъм.

— Това е ужасно семейство. По-големият ми брат замина отегчен от всичко и от всички.

— От какво беше отегчен?

— Не зная. Той замина, докато аз още бях в Англия, но сигурно му е било дотегнало от тези маниери на богиня, на жена, която всичко знае. По същия начин се отнасяше с баща ми. Никога не му прости няколкото романа, нито пък тя се реши да има свои приключения. Знаеш ли защо? Защото в такъв случай трябваше да прости на баща ми. Не, не. Продължи да се прави на добродетелна, за да може да изисква, да се кара, да осъжда. Баща ми беше човек с въображение, с изтънчена душа.

— Скаридите са чудесни.

— Научи се да свири на пиано, без някой да го е учил, и свиреше като мен и дори по-добре. Да, по-добре свиреше.

— Баща ти беше егоист като всяко друго човешко същество. Живял е живота си и това е.

— Не, не е вярно. Не може да се живее с мисълта, че всички са егоисти и мръсници.

— Аз съм живял по този начин и точно така мисля. Убеден съм в това.

— Значи аз съм мръсница?

— Сигурно ще станеш.

— Хората, които си обичал, също ли бяха мръсници?

— Това е уловка. За нас е необходимо да бъдем добри с тези, които са добри с нас. Това е неписан договор, но е договор. Но обикновено живеем, сякаш не знаем, че всички са мръсници. Колкото по-умен е човек, толкова по-рядко забравя това и повече мисли за него. Никога не съм познавал някой наистина умен човек, който да обича или да има доверие в хората. Най-много да ги съжалява. Разбирам това чувство.

— Но другите няма защо да са непременно лоши или осакатени. Така ли разделяш хората?

— Е, има глупави и садисти.

— И това ли е всичко?

— Има и бедни и богати. Има хора от Сарагоса или от Ла Коруня[1].

— А ако имаш дете, какво би мислил за него?

— Докато е слабо същество, ще му съчувствам. Когато стане като теб, ще започна да го изучавам, да го дебна, за да уловя точния момент, когато младата жертва ще претърпи метаморфозата и ще направи първите си стъпки на палач. А когато стане палач, ще се постарая да се срещам с него колкото е възможно по-рядко. Ако се окаже палач с успехи, няма да има нужда от мен. Ако е жертва, ще заплати многократно моята помощ. Ще я заплати с огромното удоволствие, което ще изпитам от възможността да продължавам да го закрилям.

— Би трябвало да те стерилизират.

— Не е необходимо. Аз съм се погрижил за това. Първото нещо, което изисквам от партньорките си, е доказателството, че носят спирала или вземат хапчета, а ако не са наред, си слагам презерватив. Винаги си нося кутийка в джоба. Купувам ги в „Ла Пахарита“, магазинчето за гумени изделия на улица „Риера Баха“. Там започнах да си купувам и все оттам пазарувам. Десерт?

— Не искам десерт.

— Аз също. Спестявам си триста и петдесет или четиристотин калории. Планас ме зарази с манията си за диети.

Йес сбърчи нос.

— Не го ли харесваш?

— Никак. Той е пълна противоположност на баща ми. Суров и пресметлив.

— А маркиз Мунт?

— Този пък като че ли е изскочил от някоя оперета.

— Учудваш ме. Много си строга с другите.

— Те бяха обсадата на баща ми. Те го затвориха в този мизерен кръг на мизерно съществование.

— В последно време баща ти е търсил любовници на твоята възраст.

— Какво от това? Да не би да им е плащал? Те сами са го харесвали. Страшно се радвам.

— Кой или какво уби баща ти?

— Те го убиха. Всички те. Майка ми, Планас, маркизът, Лита Вилардел… Сломен беше от отвращение, както аз сега.

— Същото би могла да каже майка ти.

— Не. Тя е щастлива сега. Всички я ласкаят. Всички коментари по неин адрес са хвалебствени. Колко е смела! Колко е умна! По-добре се справя от мъжа си! Разбира се, че се справя по-добре. Нищо не й пречи. Тя е като ловец, устремен след плячката си. Никога не се разсейва. Няма усет за нюанси.

Сграбчи ръката на Карвальо и пепелта от пурата му падна в чашата с горещ жасминов чай.

— Нека дойда у вас някой ден. Днес.

— Какво натрапчиво желание да дойдеш в дома ми.

— Там е чудесно. Това е първият дом, в който майка ми би се чувствала неловко.

— Очевидно никога не си пристъпвала прага на блоковете, които баща ти е построил за другите. Чакам те вкъщи тази вечер. Ела по-късно.

Бележки

[1] Градове в Испания. — Б.пр.