Мануел Васкес Монталбан
Южни морета (30)

Царя го нямаше, въпреки че заведението беше украсено, сякаш за да се угоди на повелителя на цяла Русия. Двеста или триста чистички мъже, с вратовръзки и лица, току-що изваяни от скулптор, специализиран в изработката на глави на директори на предприятия. Около петдесет жени, заети в ежедневна и безмилостна борба със затлъстяването, разширените вени и регулировчиците. Около тридесет келнери с табли-аероплани, натоварени с деликатеси, лъжици, пълни с кашички, обсаждащи — ам, ам, ам — устата на злояди деца. Злояди пръсти, но безмилостни челюсти, нагъващи парченца от рая по двеста песети квадратния метър: руски хайвер, астурийска сьомга, фурми, увити в бекон, омлет с картофи и пълзящи по майонезата скариди, руски раци във френски сос, маслини от Каламата, парченца шунка Кумбрес Майорес. Без алкохол — поръчваха те, като опипваха с ръка талиите си, малтретирани с класова омраза от масажистите. Безалкохолна бира, безалкохолен вермут, безалкохолно вино, безалкохолен херес, безалкохолно уиски.

— Едно уиски с алкохол — поръча Карвальо и сервитьорът избра бутилка уиски с алкохол.

— Това е уиски с алкохол — каза той на вдовицата, сякаш запознаваше бутилката с нея. Тя беше сложила тюрбан от лилава коприна, подчертаващ приликата й с Жан Моро и Мария Монтес^[1].

— Трябваше да разговарям с вас и нямах друг удобен случай.

— Между другото аз ще поздравя господин Планас.

— Това си е ваша работа. А аз напразно очаквам да ми се обадите, за да ми съобщите как вървят нещата.

— Няма нищо ново. За няколко часа не мога да разреша мистерия, която съществува повече от година.

— С кого разговаряхте?

Той премълча всичко, свързано със Сан Махин. Тя не се разстрои, когато Карвальо спомена имената на Лита Вилардел и Ниса Паскуал.

— Серхио Бесер ли? Кой е той?

— Специалист по „Регентката“, роман на Кларин. Но познава добре и италианската литература.

— Защо се консултирахте с него?

— Не съм специалист по всичко. Поезията не ми се отдава много, а съпругът ви е бил голям почитател на стиховете.

— С една дума — напреднахте ли?

— И много, и никак.

— Кога ще науча нещо? Надявам се, че първа ще получа информация. Отпишете другите кандидати или кандидатки. Например дъщеря ми. Аз съм ви наела, не Йес.

— Престъпникът винаги се връща на местопрестъплението си — намеси се Планас в разговора. — Да не би господин Карвальо да се надява да намери между нас това, което търси?

— Аз го помолих да дойде. Нямаше друг начин да говоря с него.

— Още не съм ви поздравил.

— Благодаря. Както казах при приемането на поста, това е длъжност, на която се служи, а не с която си служиш.

— Сега не правиш изказване.

— Трябва да си го повтарям, докато сам си повярвам.

Отдалечи се към предишното си място, с чаша плодов сок в ръка. Маркиз Мунт, с мундир на адмирал от флота на държава без кораби, го прегърна топло и широко. Маркизът и Планас се отделиха и си зашепнаха усмихнати, като стария висок маркиз бе сложил ръце на раменете на избраника. По едно време Планас погледна през рамо към Карвальо и погледът на маркиза стана някак твърд, когато се спря на детектива.

— Гледат ни.

— И какво от това?

— Когато по филмите героят казва на героинята: гледат ни, тя трябва да пусне тънък смях и зачервена, да го хване за ръцете и да го задърпа към градината.

— Тук всеки гледа всеки.

— Да, но тайно, а двамата ваши съдружници ни гледат и идват насам.

— Карвальо, не пиете ли бяло вино? Нима тук нямат от вашата марка?

— Вие също не пиете бяло вино.

— Не. Пия нещо не толкова ортодоксално, което открих в Португалия. Вино Порту с парченце лед и резен лимон. По-добро е от най-добрия вермут. Негово Кралско Височество графът на Барселона ми препоръча рецептата по време на една от безкрайните ваканции, прекарани в Есторил^[2], и Мотрико също я призна за отлична. Исидро, би трябвало поне за миг да нарушиш диетата си и да го опиташ. Господин Карвальо, този човек е невъзможен. Когато е на диета, е на диета, а когато прави гимнастика, прави гимнастика.

Маркизът погали с гърба на ръката си бузата на Планас, който рязко се отдръпна.

— Чудесна си, Мима, младееш с всеки ден. Като те видях отдалече, си помислих: Коя ли е тази ослепителна жена? Коя можеше да бъде?

— Господин Планас, вика ви господин Ферер Салат.

Припрени шъткания възстановиха тишината.

Председателят на Сдружението на собствениците изнесе реч и се поздрави, задето има до себе си толкова упорит, интелигентен и полезен човек като Исидро Планас. Планас слушаше в положение „мирно“, с ръце отзад, вирнати рамене и ту вдигаше високо глава, ту изведнъж я навеждаше, особено когато се усмихваше на някое от остроумията или похвалите на Ферер Салат. Ръкоплясканията за първия оратор бяха кратки, но силни, като че ли точно измерени за големината на помещението и значението на повода. Планас се появи на сцената, като клатеше глава, сякаш думите му излизаха от някаква вътрешна хидравлична помпа.

— Няма да се извинявам, че съм се родил. Ние, едрите собственици, трябва да престанем да искаме прошка, че сме се родили. Голяма част от благополучието, в което сега живеем, е плод на усилията ни, но въпреки това сега времената са трудни. Сякаш е срамно, че си бил или че си собственик. Но повтарям — нямам намерение да се извинявам, че съм се родил. И съм се родил собственик.

Ръкопляскания. Мунт ги използва, за да се наведе към Карвальо и да пошепне на ухото му:

— Какъв демагог!

— И не само няма да се извинявам, че съм се родил, но и ще помагам всички ние да си възвърнем духа, който искат да ни отнемат. Много самоубийци има в нашето общество. Те изобщо не разбират една проста истина. Не знаят, че като пропаднат собствениците, пропада страната и работническата класа. Едно свободно общество върви ръка за ръка с общество, в което икономиката на пазара и свободната инициатива са закон. Такъв е и нашият закон, защото ние вярваме в свободното общество. Свободата заслужава да бъде жертвувана само заради живота, но за предпочитане е да имаме и двете, ако могат да съществуват заедно. Знаете, че никога не съм гонил служби. Може би ще кажете, че е било от политическа предпазливост. Моят приятел маркиз Мунт би казал, че е естетическа предпазливост. Аз не потвърждавам, нито отричам. Но смятам, че ние сме били, сме и ще бъдем собственици в който и да е политически строй и нашата функция е да постигнем благополучие за всички, което да гарантира мира и свободата. Оставам безусловно верен на нашия председател и като го поздравявам, му казвам: „Карлос, ако ти не се предадеш, ние няма да се предадем и аз няма да се предам!“

Ръкоплясканията заглушиха лукавството в сдържаните призиви на маркиз Мунт: „Не се предавай, Карлос!“

— Непоправими са. Никога няма да се спасим от риториката. А ти, Мима, няма ли да се явиш на изборите за Съюза на жените предприемачи?

Очите на Педрел меко укориха маркиза. Карвальо усети на раменете си съсухрената ръка на старика. Долови и сандаловия му парфюм и се почувства попаднал в затвор от поверителни тайни и цивилизовано двуличие.

— Вие сте от моите хора, Карвальо. Кажете, напреднахте ли с разследването? Досетих се за разговора ни преди няколко дни. Може би не беше толкова абсурдно това, което казах за университета. Изведнъж си спомних, че Стюарт Педрел ми каза, че се надява на голяма американска стипендия, с която да може да обикаля спокойно Щатите, и ако не се лъжа — да изучава социална антропология. Беше очарован от Средния Запад. Но това беше преди Южните морета, нали, Мима?

— След идеята за социалната антропология реши да замине за Гватемала, за да изучава културата на маите, и после замечта за Южните морета.

— Всеки две седмици променяше плановете си. Южните морета бяха нещо друго. Божествено, Исидро, божествено!

Планас не се възпротиви на прегръдката на маркиза.

— Жалко за финала. Приличаше на съветите, които даваше Красавица Дорита в мелницата. „Не се предавай, Карлос!“ Това да не е каталонският лозунг на собствениците?

— Ти всичко приемаш на шега.

— Всичко, освен сигурността на богатството ми. Така е. Никога няма да се предам. Ще обядваме ли заедно, Мима, господин Карвальо? Теб не те каня, Исидро, сигурно ще обядваш с шефа си.

— Да, работен обяд. Утре заминаваме за Мадрид. Ще ни приеме Абрил Марторел.

— Започват изпитанията. А вие?

— Аз имам ангажимент.

— Аз ще обядвам с теб, ако ми дадеш две минути да поговоря насаме с моя детектив.

— Значи оставам с най-приятната част на групата. Много съм щастлив, Мима.