Мануел Васкес Монталбан
Южни морета (36)

Йес беше прескочила оградата, за да влезе. Седнала на стълбите, тя си играеше с Бледа, като й подръпваше ушите.

— Не й дърпай ушите, защото са много деликатни и не искам да й клепнат — каза Карвальо, преди да отвори вратата.

Бледа довърши с език труда на Бромуро, след това се опита да почисти панталоните му, но Карвальо я хвана, вдигна я до лицето си и я заразпитва какво е правила през деня. Животното размишляваше за отговора с изплезен език.

— Аз съм тук.

— Видях те.

— Донесох вечеря.

— Сигурно е ужасна. Какво си сготвила? „Вишисоаз“ с кокаин ли?

Йес посочи към плетена кошница, сякаш го примамваше.

— Пълна е с чудни неща. Четири вида сирене, които никога не си вкусил. Пастет от пилешко дробче, приготвен от една старица от Вик, която не познаваш, луканка от диво прасе от Валие де’Аран.

— Откъде си взела всичко това?

— Препоръчаха ми едно магазинче на улица „Монтанер“, почти на ъгъла с „Генерал Питре“. Записах ти адреса.

Карвальо изглежда, че одобри това кулинарно начало и отвори входната врата.

— Донесох ти дори една книга, да я изгориш. Не зная дали ще ти хареса.

— Която и да е, все ще послужи.

— Любимата книга на майка ми.

— Добре ще гори.

— Заглавието е „Балада за тъжното кафе“.

— Ще изгорят баладата, кафето и тъгата и дори оня гърбавият, който е вътре.

— Чел ли си я?

— Преди да се родиш. Можеш да я скъсаш.

Когато Карвальо се върна с наръч дърва, Йес четеше книгата пред камината.

— Много е хубава. Жал ми е да я горим.

— Когато станеш колкото мен, ще ми благодариш, че си прочела една книга по-малко и най-вече тази. Написана е от едва жалка нещастница, която не е успяла да преживее дори благодарение на литературата.

— Помилвай я.

— Не, на кладата!

— Ще я сменя с някоя твоя, която най̀ мразиш. За две, ако искаш. За три, обещавам да ти донеса десет книги от къщи, да ги изгориш.

— Прави каквото знаеш.

— Не, не, ще я накъсам.

Разкъса я и разпиля мъртвите страници върху старата пепел. Карвальо запали камината и като се обърна, видя, че Йес беше сложила масата.

— Липсва кокаинът.

— Това после. Много по-добре се отразява след ядене.

Карвальо донесе бутилка червено „Пеняфиел“.

— Разкажи ми сега за луканката от диво прасе.

— Продавачът ми каза за нея, ето тук съм записала. Нарича се „xolis de porc senglar“, колбас, който се прави във Валие де Аран. Каза ми, че много трудно се намира. Това парче беше единственото, което имаше в момента.

„Кабралес“, наварско овче сирене, „Честер“ и едно топено сирене от Маестразго. Йес се въодушеви от похвалата.

— Имахме у дома една прислужница, която казваше: Човек като го бива за нещо, го бива за всичко.

— Тази прислужница е била глупава.

— Сега, когато звярът в теб се нахрани, нека ти кажа моя план. Като приключиш с разследването, ако, разбира се, си решил да го приключиш, ще заминем с колата за Италия, Югославия, Гърция, Крит. Островът сигурно е вълшебен през пролетта. Ако всичко е наред, ще прекосим Босфора и ще продължим за Турция, Афганистан…

— За колко време?

— Цял живот.

— За теб това е много време.

— Можем да наемем някъде някоя къща и да чакаме.

— Какво да чакаме?

— Нещо да се случи. След като се случи, продължаваме пътешествието. Бих искала да видя брат си в Бали. Той е добро момче. Но ако не ти е приятно да се срещаме с брат ми, можем да отидем в Бали и да не му се обадим.

— А ако се видим на улицата?

— Аз ще се направя на разсеяна. „Йес, Йес!“ „Грешите, приятелю.“ „Как, не си ли сестра ми Йес?“ „Не, не съм ничия сестра.“

— Той тогава ще ти каже, че сестра му има белег под лявата гръд и ще иска да провери.

— И тъй като е вярно, ти няма да му позволиш.

— Ами Бледа?

— Ще я вземем.

— А Бискутер?

— Не. Ужас! Него няма да го вземем.

— А Чаро?

— Коя е Чаро?

— Тя е като моя жена. Една проститутка, с която ходя от осем години. Яла е на тази маса и сме правили любов на това легло. И то само преди няколко дни.

— Нямаше нужда да ми казваш, че е проститутка.

— Но тя е проститутка.

Йес стана рязко и столът падна. Влезе в стаята на Карвальо и затвори вратата. Детективът отиде до грамофона и сложи „Химна на плодородието“. Пламъците напразно се опитваха да избягат нагоре по комина. Карвальо легна на канапето, загледан в тях. След малко ръцете на Йес покриха очите му.

— Защо винаги ме гониш?

— Защото трябва да си идеш и колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Защо да трябва? Защо колкото е възможно по-бързо? От теб искам само приятелство.

— От мен искаш пътешествия за цял живот.

— Живот, който може да трае седмица, две, три, години. От какво се страхуваш?

Той стана, за да пусне отново „Химна на плодородното“.

— Много подходяща музика.

— Най-подходящата, която имам.

Съблече я бавно и проникна в нея, сякаш искаше да я закове на килима. Тя нежно се уви около него. Телата, зачервени от огъня, омекнаха от топлина и влага и се отделиха, отнасяйки всяко своята частица покрив и желание.

— Винаги съм се ужасявал от това, да не стана роб на чувствата, защото зная, че мога да бъда техен роб. Не ме бива за експерименти, Йес. Живей своя живот.

— Какъв живот ми отреждаш? Да се оженя за някой наследник, богат, разбира се? Да имам деца? Да летувам в Литерас? Любовник? Двама? Сто? Защо да не живея с теб? Не е необходимо непременно да пътуваме. Можем да си останем тук. В тази стая.

— Когато навърших четиридесет години, набелязах какво ме очаква — да си платя дълговете и да погреба умрелите. Изплатих тази къща и погребах покойниците си. Не можеш дори да си представиш колко съм уморен. Сега осъзнавам, че нямам повече време за сериозни ангажименти. Не бих могъл да се справя. Единственият покойник, който ми остава да погреба, съм аз самият. Не желая да се влюбя дълбоко в момиче, което не прави разлика между любовта и кокаина. За теб това е като кокаина. Тази нощ остани да спиш тук. Утре рано сутринта си отиваш и повече няма да се виждаме.

Йес стана. От пода Карвальо видя във височина чистите очертания на тялото й.

Тя понесе към вратата закръгления си ханш. Обърна се за миг и упорито отметна и нагласи косите си на обичайното място зад едното ухо. Влезе в стаята и затвори. След малко Карвальо отиде при нея. Видя, че смърка кокаин. Йес му се усмихна от дълбините на бялата мечта.