Джесика Адамс
Бумеранг на любовта (7)

Седма глава

Две вечери по-късно Бронте Никълсън беше още на работа, когато получи парче от сватбената торта, грижливо изпратено й по пощата от майката на бившия й съпруг.

Бронте запрати парчето към стената, където уцели доста стария календар с лика на принцеса Даяна.

— Съжалявам, Даяна — каза Бронте.

Пакетът пристигна заедно с останалата поща за деня в офиса й на списание Австралийска жена. На бюрото й се намираха още куп неща: покана за промоция на чорапогащници, писмо с оплакване от астролога на списанието, както и снимки на момичета, които щяха да участват в състезанието по гримиране.

Бронте погледна една от снимките и подхвърли саркастично:

— Тази жена няма нужда от грим, а профилактично да напъхаш главата й в кофа с дезинфектант.

Нейната асистентка Лаура, която беше добре запозната с настроенията на шефката си в понеделник рано сутринта, само се усмихна и разбърка кафето си.

— Виж й само писмото пък на тая — продължи Бронте в същия дух и зачете: „Любимо мое списание, бих искала да си направя добър грим, защото имам разширени пори на носа и стрии по задника“.

Бронте смачка писмото на топка и го хвърли в несъществуващото кошче за боклук в ъгъла на стаята.

— Я се застреляй, скъпа, това е моят съвет.

Лаура й подаде голяма чаша кафе.

— Благодаря, ти си истинско съкровище — искрено се обърна към нея Бронте.

— Да не би да си ядосана заради сватбата? — попита я Лаура, която знаеше цялата история около първия й брак.

— Да — отвърна лаконично Бронте. Нямаше смисъл да крие, но и не можеше да каже нищо повече.

— Да запаля ли свещичка за бог да прости? — попита шеговито Лаура.

— Не, по-добре изгори сватбената торта. Тогава може би ще се почувствам по-добре. Свещичката, дето искаш да я палиш, вони на вмирисани мъжки чорапи.

Заместник главната редакторка влезе в кабинета с някакъв материал за Гуинет Полтроу.

— Можеш ли да хвърлиш един поглед? — помоли тя Бронте и бързо-бързо се изниза обратно.

Бронте се завъртя на стола си и прегледа набързо статията.

— Гуинет Полтроу няма да отговаря на въпроси, свързани с Брад Пит — изсумтя тя. — Добре тогава, май ще трябва да я преработим цялата.

Скоро Бронте щеше да навърши четирийсет години. Струпването по едно и също време на събития като рождения й ден и сватбата на Ричард я накара да се размисли за злата си съдба. Естествено, знаеше, че Сара е с десетина години по-млада от нея, а това по никакъв начин не я караше да се чувства по-добре.

Отвори друга пратка, оставена върху бюрото й, и измъкна отвътре няколко навързани един за друг тампона, които се поклащаха между пръстите й.

— Какво точно представлява това? — попита с надеждата, че Лаура може и да знае. — Някакви нови тапи за котешки уши ли?

После прочете поканата за промоцията на чорапогащници.

— Шокови чорапогащници, чорапогащници с розова втъкана нишка — четеше на глас официалното съобщение. — А, не, тази вечер смятам да си довърша прането.

Лаура се чудеше дали шефката й изобщо някога поглежда към безбройните жълти листчета, които беше налепила по телефонния апарат. Тази сутрин Бронте закъсня за работа и от осем и половина от „шефския етаж“ се сбъркаха да й оставят съобщения.

А от шефския етаж по правило идваха само лоши новини. Там бяха офисите на главния редактор, отговорния редактор, завеждащия предпечатната подготовка и счетоводството. В тях привикваха служителите и ги сдъвкваха най-безмилостно.

— Разказах ли ти за тортата от сватбеното ни тържество с Ричард? — въздъхна Бронте.

— Не — отвърна Лаура.

— Беше възхитителна. Нямаше нищо общо с този фалшив боклук от марципан. Украсата беше от карамел и прясна бита сметана. Хората си облизаха пръстите.

— Явно ще да е била от Сейнт Оноре — каза Лаура, която много добре ги разбираше тези работи.

Бронте отвори друго писмо, адресирано към редактора на страницата за проблеми на читателите.

— Нещо любопитно? — поинтересува се Лаура.

— О, не — изкриви лице Бронте. — Това е направо отвратително. Не можем да отговаряме на подобни гадости.

— Дай да видя!

— Не, не мога. Става дума за някакви екологични отпадъци.

Бронте накъса енергично писмото на малки парченца, които отново запрати със замах към въображаемото кошче за боклук в ъгъла.

— Знаеш ли как би трябвало да се нарича това списание? — обърна се тя към Лаура.

— Как?

— „Адът на австралийската жена“, защото май само с това се занимаваме.

Телефонът иззвъня.

— Да? — вдигна слушалката Бронте, побутвайки очилата на носа си. — Ммм, ммм, мммммм!

След което затръшна телефона.

— Тази жена нещо се е повредила в главата.

— Кой?

Лаура знаеше, че става дума за Сюзан Циклона, както наричаха отговорната редакторка. Тя беше наистина.

— Сега пък на първа корица трябвало да лепнем обложка на книга — подарък.

— Защо?

— Защото някои си там други списания лепели такива работи по техните корици.

— И за каква книга става дума?

— „Прекрасният свят на смрадливите екологични отпадъци“. Нямам представа. Щяла да ми се обади след минута, за да ми каже.

Бронте се завъртя на стола, свали очилата си и потърка уморено очи.

Когато Сюзан Циклона се обади отново, Бронте седна на пода със слушалка в ръка, изпружи краката си нагоре и като ги подпря върху седалката на въртящия се стол започна да го върти насам-натам.

— Ммм, ммм, ммм, мммм — сумтеше Бронте в слушалката. Когато „разговорът“ свърши, тя откачи телефона от жицата и започна да потропва нервно, както си лежеше на пода.

— Господи, този стрес! — изплака по едно време жалостиво към Лаура. — Във вторник удрям четирийсетака, а Ричард се жени за някаква фльорца от Лондон, която се прехранва с издаването на застрахователни полици. И знаеш ли каква книга според Циклона трябва да сложим на първа корица?

— Каква?

— За бананите. Била спонсорирана от банановата корпорация на Куинсланд. Искам да знам само едно: защо не ги сложат тия банани на прословутата „вкусна“ корица на Храна?!

— От техните вкуснотии може да ти се повдигне.

— Тогава защо не в Мода?

Бронте отвори следващото писмо с лични проблеми.

— Тази бедна женица можела да стигне до оргазъм само ако си представя, че на мястото на съпруга й бил Дарт Вейдър. Браво на нея, щастливка — въздъхна тя, правейки трети пореден опит да уцели несъществуващото кошче за боклук.

Лаура стана и започна да събира от пода смачканите на топка писма.

В този момент на вратата се почука и в офиса влезе управителката на производствената част на списанието, която се направи, че не забелязва, че Бронте седи на пода.

— Ще погледнеш ли това заглавие? — попита тя. — Става дума за онази история за саронгите.

В сърцето си нося саронг прочете Бронте заглавието, въздъхна тежко и отбеляза:

— Чудесно е, страшно оригинално.

Когато жената излезе, Бронте избухна:

— Да не би да има някакво скапано правило в това списание на всеки новопостъпил да му се прави лоботомия, та да не може да мисли?

За капак, накрая пристигна и художественият директор. За разлика от останалите членове на издателския екип, които влизаха и излизаха, като се правеха, че не забелязват странната поза на Бронте, той не пропусна да отбележи този очеваден факт, като се пошегува:

— Искаш ли и аз да седна при теб там, долу?

— Все едно да се самобичуваш пред очите ми — каза Бронте. — Не, по-добре седни на стола и така да си говорим.

— Най-после избрахме име за книгата — съобщи художественият директор.

— О, моля ти се, не ми казвай. — „Петдесет неща, които можем да направим с бананите“.

Той потърка носа си, явно смутен.

— Всъщност, права си. Заглавието наистина е Петдесет неща, които можем да направим с бананите.

Когато и той напусна кабинета, Бронте стана от пода и избута стола си до вратата.

— Никой повече няма да влиза — предупреди тя Лаура. — А ако някой все пак успее да се намъкне, в състояние съм да му предложа още петдесет неща, които се правят с банани, като пусна в употреба и задника му. А за капак на скапания ден — и да се допитам до астролога си. До Великия Горгонзола, или как му беше там името.

— Горджи ли? Та той е направо фантастичен!

— Пълен боклук, ако питаш мен. Просто е пристигнало поредното писмо за него. Я пробвай да четеш на глас текстовете на хороскопите му, няма начин да не ти напомнят на бръщолевенето на патока Доналд, при това пиян: ка, ка, ка. Не може и пет приказки да свърже на кръст. На всичкото отгоре не може и бъдещето да предсказва. В най-скоро време ще го разкарам.

— Да, но на мен винаги ми познава — настояваше Лаура.

— Да, бе, на мен пък ми предсказва, че ноември непременно ще ми донесе хубави новини за любов и романтика — заяде се Бронте, като прехапа горната си устна.

— Но това е чудесно.

— Слага ми пет усмивчици за любовта и четири лястовички за парите. Току-що получих космическа сметка от Амекс, а бившият ми съпруг тържествено отпразнува сватбата си с някаква нафукана блондинка, довлякла се чак от Англия, с която се съмнявам, че ги свързва повече от петминутно познанство. Няма що, Великият Горгонзола безпогрешно ми е познал съдбините за месец ноември! Криви усмивчици, знак за депресия, и атомна гъба, погълнала всичко останало от живота ми.

Лаура реши да забоде поканата за промоцията на чорапогащници върху информационното табло на Бронте. После посочи към една картичка и попита:

— Може ли да я сваля?

— Какво? Да те оставя да свалиш единствената картичка за свети Валентин, която съм получавала от появата им през петнайсети век? — възмути се Бронте, след което се съсредоточи върху техниката на дихателните упражнения.

Лаура реши, че ще е по-добре да направи нещо относно страницата с хороскопите, ако Бронте действително говореше сериозно. Така че се разрови из последния брой на Австралийска жена. Снимката на Горджи на върха на колоната за хороскопи изобразяваше широко усмихнат мъж с мустаци и някакви кръгове около главата, които според замисъла на художника явно трябваше да символизират пръстените на Сатурн. Само че ефектът беше доста по-различен и Горджи наподобяваше карикатура на човек, току-що цапардосан смъртоносно по главата.

— На тази снимка е кривоглед — отбеляза Бронте, вдигайки поглед от пода. — Никога преди това не ми е правило впечатление. Я ми прочети пак какво пише за Стрелеца? Сигурно е нещо във връзка с бананите, а?

— Стрелец — започна да чете Лаура. — Ще бъдете на върха на романтичната вихрушка през ноември, увлечени в неустоимите пориви на любовта, която ще ви преведе по неподозирани пътища до върха на сексуалния екстаз. Дай му малко шанс, все пак до края на месеца остават още няколко дни. Дай му още мъничко време.

— Не — твърдо заяви Бронте. — Великият Горгонзола е вече история.

Бронте хвана телефонната слушалка. Новината за сватбата на Ричард и наближаващата й четирийсетгодишнина сякаш вляха нови сили, енергия и амбиции в жилите й. Само че комбинацията от парче сватбена торта по пощата, писмата, заглавието за бананите и кафето й дойде прекалено много. Преди въобще да успее да набере номера на великия астролог на списанието, Бронте усети, че не й достига въздух.

— Сигурно ще ти прозвучи много глупаво от моя страна, Лаура, но според мен съм попаднала в лапите на паническия ужас.

И отново се свлече на пода.

— Искаш ли аз да му се обадя вместо теб? — попита услужливо Лаура.

— Можеш ли да го направиш? Не, боже господи, какви ги приказвам, та ти си само на дванайсет години. Още не можеш да взимаш такива отговорни решения!

— Извинявай, но съм на деветнайсет — спокойно поясни Лаура.

— На деветнайсет години и вече напираш да уволняваш хора?! — възкликна Бронте. — Господи, това младо поколение наистина ме плаши. Да не би да е така, защото си отраснала в Нинтендо?

Но все пак я остави да свърши черната работа.

Лаура се усмихна, кръстоса важно-важно крака и набра номера на Горджи.

— Здравейте, там ли е Гордън?

Бронте остана изумена от факта, че Лаура знаеше истинското му име.

Последва кратък и любезен разговор. Лаура затвори спокойно телефона.

— Стана ли? — Бронте още не можеше да повярва, че собствената й асистентка го е направила.

— Искаш ли още отсега да започна да търся друг човек за освободеното място? — попита Лаура, сякаш между другото.

Бронте я погледна. Такъв финес, такъв професионализъм, чак потрепери.

— Някой ден от теб ще стане истински главен редактор кръвопиец — въздъхна Бронте възхитено. — А аз ще се върна в Тасмания и ще пиша статийки за местния Комптън Газет.

— Оттам ли си започнала? — полюбопитства Лаура, прелиствайки Жълти страници на буквата А за астролози.

— Не, но очевидно там ще свърша.

Лаура се обади на няколко имена от алманаха, като междувременно се опитваше да махне поне някои от жълтите листчета, налепени по телефона.

— Опитай се да намериш астролог, който поне да не е кривоглед — командваше Бронте откъм другия край на стаята. — И кажи на художника, че не ни трябват тези глуповати кръгове около главата му.

Лаура кимна.

— И намери някой, който няма да вдига шум до бога за всяка сладникава историйка, за която и отдалеч личи, че не е нищо друго, освен тъп фарс.

Лаура отново кимна. Мечтаеше си да стане завеждащ редактор на отдела Лични съдби в списанието. Ако разполагаше и с половината от професионалните ангажименти на Бронте, включително онази налудничава промоция на чорапогащници, щеше да бъде неимоверно щастлива.

— Какво ще кажеш за това тук? — попита Лаура, като посочи едно име на буквата П за психо. — Бърнард Болтън, медиум.

— Разговаря с мъртвите, а?

— Така мисля.

— Е, поне е нещо по-различно — измънка Бронте, но изведнъж се сети за нещо и възкликна: — По дяволите! Нова идея вече имат медиум. Не е гот да ги копираме.

— На рекламата изглежда доста добре.

— Я да го видя! Е, що пък да не може и ние да имаме медиум?!

Лаура вдигна телефона, а Бронте излезе от сградата, за да си потърси цигари.

Когато шефката й се върна, Лаура си подсвиркваше весело.

— Свърза ли се с него? — попита Бронте.

— Каза ми едно — друго по телефона — отвърна Лаура привидно спокойно, но изглеждаше леко смутена. — Дреболии, но не можах да повярвам на ушите си, когато започна да ми говори за Дейвид.

Последното, което Бронте искаше да чуе в този момент, беше историята за Дейвид. Изобщо не искаше да слуша за любовния живот на други, по-млади, по̀ професионали, по-красиви жени от самата нея. Не и тази сутрин!

— И с кой мъртвец си говореше този Бърнард по телефона?

— С моя ангел хранител. Всъщност не знаех, че имам собствен ангел хранител. Той е индиец.

— О, я не се занасяй!

— Не се занасям. Бърнард наистина знаеше всичко за мен. Освен това ми говори и за теб.

— И какво ти каза? — Бронте се завъртя рязко на стола си.

— Каза ми, че новата съпруга на бившия ти съпруг ще го поведе на едно много трудно пътуване.

— Това се казва фантастична новина.

Лаура се чудеше на акъла на шефката си и на способността на някои хора да възприемат чуждото нещастие като свое безмерно щастие.

— Можеш ли да ми направиш една услуга? — попита Бронте с внезапно откровен интерес към рекламната обява на Бърнард Болтън.

Лаура веднага се досети какво ще поиска шефката й.