Емил Брагински, Елдар Рязанов
Гара за двама (14)

Жилището, в което попаднаха, до такава степен не съответстваше на неугледната стара сграда, че Платон буквално се вцепени.

Вътре имаше цял музей на осемдесетте години на двайсети век. Разкошна югославска гарнитура „Милена“, цял полк чешки кристал — от най-различни вази до какви ли не чаши, цветен телевизор „Рубин“, японска стереосистема „Акай“, безкрайни туркменски килими, с две думи, всичко, което събира човек, който има пари, но няма вкус. Никой, който влезеше, не можеше да отгатне какъв е стопанинът — моден стоматолог, директор на голям магазин, външнополитически наблюдател или преуспяващ чиновник.

Гостите бяха посрещнати от някакъв сънен тип, заметнал парижки халат на голо, но вече с щатско „Марлборо“ в уста.

— Здрасти, чичо Миша, карам ви стока чарджуйски пъпеши!

— Свил ме е радикулитът — огорчи я стопанинът, — схванах се на ябълките. Сега не мога да се навеждам за никакви плодове!

— Значи вие сте колхозник? — учуди се Платон.

— Типичен! — потвърди чичо Миша.

— Ах, как нараства благосъстоянието на колхозниците! — уж възхитен възкликна Платон.

— Всичко расте при нас! — милостиво се съгласи чичо Миша.

— Ами какво да правим с пъпешите? — Вера изглеждаше объркана.

— Солидаризирам се с проблемите ти, Вера — със съчувствие рече „колхозникът“, — нямаме право да лишаваме населението от витамини!

— Сега разбирам призванието ви — опита се да го подкачи Платон, — вие се грижите за здравето на народа!

— Не злобей! — Чичо Миша беше сигурен в позициите си. — То не се знае кой истински се грижи за хората — аз или те!

— Кои те? — Вера наистина не загря.

— Без провокации, моля! Аз съм безупречен! — гордо заяви чичо Миша. И обясни възгледите си: — Аз храня народа с качествени продукти, а тия от магазините — с каквото им падне! Продават ти зелени дини, за които висиш и на опашка на всичко отгоре. Продават ти зелени дървеняци вместо круши, а от тях, да ме прощавате, можеш да си изклечиш червата! Или пък съвсем изгнили домати — да ти се доповръща само като ги гледаш! Мързи ги да идат на село, че нямало пътища, а там реколтата гине… и аз я спасявам. На всяка сливка й треперя като на чедо родно! В базите не могат да ти увардят ни плод, ни зеленчук, понеже не са им стопани! — Чичо Миша внезапно заби пръст в сърцето на Платон. — Ами ти кой си?

Платон се поколеба малко.

— Май никой…

— Той си изпусна влака! — обясни Вера.

— Идеално — зарадва се чичо Миша. — Значи никой в града не го познава. Ще го представим за колхозник от Средна Азия!

— Не съм търговец! — запротестира Платон. — И не желая да бъда.

— То не е трудно! — Спекулантът бащински го потупа по рамото. — Спомни си държавната търговия и прави всичко наопаки! Онез ти крещят, ти се усмихвай! Удрят те в кантара, пък ти пускай отгоре!

— Откъде да пускам? — попита Платон. Разбираше, че при неговата безпарична ситуация няма да му е много лесно да се откопчи от задълженията на продавач.

— Пускаш им по петдесет-сто грама отгоре и купувачите са щастливи. Онез продават плода мокър…

— Защо? — пак не разбра Платон.

— Боже, тоя да не е паднал от луната? — Чичо Миша разпери ръце и пак се обърна към Платон. — За да е по-тежко, да тежи повече. А твоите пъпеши са сухи! Да ти е приятно да ги погалиш, жена все едно галиш! Сега се обаждам на директора, че да не те натирят от пазара, ами да ти дадат кантар и престилка!

— Няма да ида! — заинати се Платон. — Вера да си ги продава!

— Никакъв пазар — спокойно го отряза Вера. — Аз съм в системата на търговията!

— Че какво ме интересува? — разсърди се Платон. — Аз пък свиря на пиано.

— Свиркай си тогава и ги продавай! — развесели се чичо Миша.

— Да, как забравих… нали сте лауреат на международни конкурси! — саркастично подхвърли Вера.

— Можех и да стана! — викна Платон. — Ако поне веднъж ме бяха пратили!…

— Нали те пращаме на пазара! — успокои го чичо Миша.

— Гледай го ти колко бил честен! А аз ще ви издържам, нали? — кипна и Вера.

— Не искам спекулации и няма да участвам!

— Виждам, че те е срам, а? — намеси се в спора чичо Миша.

— Срам ме е! — честно си призна Платон и добави: — И ме е страх! За нищо на света не отивам!

Чичо Миша зае тържествена ораторска поза.

— Едно време хората са ходели сред народа и са сеели семената на доброто и разума. Сега това го има достатъчно, сега трябва да сеем ядене! Върви сред хората и сей пъпеши!