Емил Брагински, Елдар Рязанов
Гара за двама (12)

Посред нощ двама милиционери проверяваха документите и безжалостно будеха спящите в чакалнята.

Документите винаги се проверяват посред нощ, когато сънените хора изобщо не могат да включат. Всички знаят, че човешкият сън не струва нищо.

Заморени от „сватбата“, Платон и Вера блажено спяха глава срещу глава. Само че сега главата на Платон лежеше върху Верините тенджери, а тя беше лепнала буза о куфарчето му.

— Вашите документи! — Единият милиционер хвана Платон за рамото.

Платон се събуди и дълго не можа да разбере къде е и какво искат от него.

— Документите! — нелюбезно повтори стражът на реда.

Тогава Платон си спомни всичко и почна глупаво да се оправдава:

— Разбирате ли, аз пътувах за Грибоедов. Слязох да обядвам. И не обядвах. А ми искаха пари. И аз не платих, тоест платих. Но влакът беше тръгнал. И после… един съвсем друг влак… И паспортът ми… как да ви го обясня… замина за Москва…

— Ей тъй взе, че замина, а? — издевателски попита милиционерът, явно готов да прибере Платон.

— Не, не, как така ще замине! — Платон се чудеше как да бъде по-убедителен. — Шафнерът ми го взе… Нали разбирате, аз пазех пъпешите…

— Пъпешите… — повтори милиционерът и чак се намръщи. — Много неубедително лъжете! Хайде!

— Прощавайте, че ви будя — с надежда за помощ разбута Платон спящата Вера, — обаче съм арестуван!

— Нали вдругиден! — Тя скочи с учудваща за сънен човек бързина.

— Не, не това! — успокои я Платон. — Понеже нямам паспорт.

— Костя! — ядоса се Вера. — Що не оставиш човека да си подремне?

— Сега ще ти обясня всичко, Вера. — Милиционерът беше спокоен, както подобава на човек, изпълняващ служебния си дълг. — Някаква шайка значи тършувала из влака и не е ясно къде са слезли. А тоя тип е без паспорт. Човек без паспорт не е човек!

— Костя, той е много добър мой познат! — Сега вече Вера се чудеше как да бъде по-убедителна. — Аз съм виновна, случайно му пратих паспорта в Москва с ташкентския влак. Той е пианист. Лауреат на какви ли не награди. — Вера погледна Платон и прибави: — И на конкурси!

— Ами ти защо спиш тука на пейката? — В гласа на милиционера звучеше известно подозрение.

— Да не си ми мъж да ме разпитваш? — сряза го Вера. — Където искам, там ще спя.

Милиционерът ги остави. И вече по-отдалечко се чу:

— Вашите документи!

— Тази шайка крадци май е пипала и тук! — объркано съобщи Платон. — Измъкнали са ми портфейла! Останали са ми само копейките. — И той ги раздрънка в джоба си.

— Дай да заявим — забърза Вера, — докато Костя не си е тръгнал…

— Недей! — охлади ентусиазма й Платон.

— Да… забравих… — Вера си спомни кой е той. — Да не сте се излъгали? Търсихте ли го навсякъде?

Платон за всеки случай надникна и под пейката, но не откри нищо и там.

— Много ли пари бяха? — продължи да преживява Вера.

— Преди да избягам от Москва, изтеглих от касата двеста рубли. Е, платих си билета… Обядвах в ресторанта ви… Пада ми се! Да ме оберат, докато спя! — ядоса се той. — По-добре да не бях лягал!

— Много дълбоко спите за престъпник. Като човек с чиста съвест! — приятелски се пошегува Вера, искаше да го утеши.

— Дааа… — въздъхна Платон. — Сега вече и аз не знам кой съм! Ни паспорт, ни пари! Абсолютна нула!