Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017)

Издание:

Автор: Богдан Богданов

Заглавие: Омировият епос

Издание: Второ преработено и допълнено издание

Издател: Издателство „Отворено общество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: монография

Националност: българска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД, София

Технически редактор: Владимир Бояджийски

Художник: Кремена Филчева

Коректор: Милка Великова

ISBN: 954-520-090-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1460

История

  1. — Добавяне

Омир в елинското училище

Висок принос за превръщането на Омир в национален поет има елинското училищно дело. Много рано, още в VI в. пр.н.е., Омировите поеми стават инструмент на практическото възпитание. Декламацията на епически стихове първа развива юношеското чувство за ритъм и смисъл. От „Илиада“ и „Одисея“ младите елини получават и първите си знания за разнообразните житейски дейности, както и основните уроци по нравственост.

Това е причината Платон да бъде толкова строг в преценката си за Омир. Според философа авторът на „Илиада“ не разбира нито от занаятчийство, нито от военно дело, а още по-малко умее да дава добри примери за нравствено поведение. Изглежда и преди Платон се е смятало така, щом като в ученичеството на Алкивиад, както разказва Плутарх, съществуват екземпляри на Омировите поеми, изчистени от неморалното и пригодени за ученици.

Странно е само, че след много векове един християнски писател Василий Велики не само че чете Омир, но го смята и за най-добър учител по добродетел. В V в. пр.н.е. всяко училище има своя Омир. Иначе не можем да обясним защо се възмутил толкова много Алкивиад, когато влязъл в едно училище и поискал „Илиада“, а учителят отговорил, че не притежава.

В по-ранното време учат поемите наизуст. Има хора, които знаят наизуст целия Омир. Един персонаж от диалога „Пир“ на Ксенофонт казва следното, когато става дума кой с какво най-много се гордее: „Баща ми, загрижен да стана благороден мъж, ме накара да науча целия Омиров епос. И сега бих могъл да кажа наизуст целите «Илиада» и «Одисея.» По-късно писаният текст става достъпен, писменият материал по-евтин. Продавницата за писани текстове става толкова обичайна, колкото лавката на месаря и бръснаря. Това отслабва механичната памет. След VI в. Илиада“ и „Одисея“ се слушат все по-рядко по народните празници и все по-често се изпълняват в домашна среда.

Макар да се четат винаги на глас — така се чете в цялата елинска и римска античност, поемите се превръщат постепенно от колективно в лично културно притежание. Продължават да бъдат настолна книга в елинското училище, само че се използват по повече начини — за диктовка, за преразказ или за свободно съчинение на определена тема. Транспонират древния език на съвременен. Обратно на обичайното прозаическо предаване на съдържанието, правят и обратното — перифразират проза в епически размер.