Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2017)
Издание:
Автор: Богдан Богданов
Заглавие: Омировият епос
Издание: Второ преработено и допълнено издание
Издател: Издателство „Отворено общество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1996
Тип: монография
Националност: българска
Печатница: „Образование и наука“ ЕАД, София
Технически редактор: Владимир Бояджийски
Художник: Кремена Филчева
Коректор: Милка Великова
ISBN: 954-520-090-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1460
История
- — Добавяне
Омир в елинското училище
Висок принос за превръщането на Омир в национален поет има елинското училищно дело. Много рано, още в VI в. пр.н.е., Омировите поеми стават инструмент на практическото възпитание. Декламацията на епически стихове първа развива юношеското чувство за ритъм и смисъл. От „Илиада“ и „Одисея“ младите елини получават и първите си знания за разнообразните житейски дейности, както и основните уроци по нравственост.
Това е причината Платон да бъде толкова строг в преценката си за Омир. Според философа авторът на „Илиада“ не разбира нито от занаятчийство, нито от военно дело, а още по-малко умее да дава добри примери за нравствено поведение. Изглежда и преди Платон се е смятало така, щом като в ученичеството на Алкивиад, както разказва Плутарх, съществуват екземпляри на Омировите поеми, изчистени от неморалното и пригодени за ученици.
Странно е само, че след много векове един християнски писател Василий Велики не само че чете Омир, но го смята и за най-добър учител по добродетел. В V в. пр.н.е. всяко училище има своя Омир. Иначе не можем да обясним защо се възмутил толкова много Алкивиад, когато влязъл в едно училище и поискал „Илиада“, а учителят отговорил, че не притежава.
В по-ранното време учат поемите наизуст. Има хора, които знаят наизуст целия Омир. Един персонаж от диалога „Пир“ на Ксенофонт казва следното, когато става дума кой с какво най-много се гордее: „Баща ми, загрижен да стана благороден мъж, ме накара да науча целия Омиров епос. И сега бих могъл да кажа наизуст целите «Илиада» и «Одисея.» По-късно писаният текст става достъпен, писменият материал по-евтин. Продавницата за писани текстове става толкова обичайна, колкото лавката на месаря и бръснаря. Това отслабва механичната памет. След VI в. Илиада“ и „Одисея“ се слушат все по-рядко по народните празници и все по-често се изпълняват в домашна среда.
Макар да се четат винаги на глас — така се чете в цялата елинска и римска античност, поемите се превръщат постепенно от колективно в лично културно притежание. Продължават да бъдат настолна книга в елинското училище, само че се използват по повече начини — за диктовка, за преразказ или за свободно съчинение на определена тема. Транспонират древния език на съвременен. Обратно на обичайното прозаическо предаване на съдържанието, правят и обратното — перифразират проза в епически размер.