Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017)

Издание:

Автор: Богдан Богданов

Заглавие: Омировият епос

Издание: Второ преработено и допълнено издание

Издател: Издателство „Отворено общество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: монография

Националност: българска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД, София

Технически редактор: Владимир Бояджийски

Художник: Кремена Филчева

Коректор: Милка Великова

ISBN: 954-520-090-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1460

История

  1. — Добавяне

Митът за Троянската война — широката тема на „Илиада“

Тъй като не познаваме литературни текстове преди Омир, работим единствено с догадки за това, какъв изходен материал от художествени произведения и вече готови теми е използувал поетът, за да достигне до своята оригинална сюжетна разработка. Оригиналността й се проявява най-напред в това, че са пропуснати прекалено известните моменти от Троянското сказание. Причините за войната, например историята със златната ябълка и обстоятелствата на открадването на Елена, липсват в „Илиада“. Омир не започва отдалече. Най-общо казано, като ползва по-свободно старинните митологически мотиви, той ги очовечава и насочва митическата история към преобразуването й в художествен сюжет.

За всичко това Омир ползва опита на епическата традиция, обичайното за нея незабележимо отместване на акцентите на митологическите мотиви. В гнева на Хера и Атина, например задето Парис не отсъжда на тях златната ябълка, личи старинният мотив за накърняването на божията обич от календарния мит, за което богът отмъщава, како убива своя любимец. Тъй и Парис бива убит в една от версиите на мита, разработена в киклическа поема. У Омир, а може би още преди него, религиозният смисъл на мотива престава да се помни. Останал без него, мотивът започва да се възприема чисто сюжетно или да се изпълва с друг общозначим смисъл.

Друг старинен мотив се преплита в Троянското сказание чрез образа на Елена. Макар и очовечена, у Омир все още се помни божественият й произход. Неин баща е Зевс и не е обикновена измислица това, че се родила от яйце. Също като финикийската Афродита-Астарта, родена от яйце, паднало от Луната, и карийско-лелегската Артемида, изобразявана като блатна патица, Елена е първоначално богиня птица, божество на растителността и пролетното тайнство, явило се някъде в Мала Азия и по-късно поселено в Спарта, където според едно сведение имала храм. Отначало тя не се различава от Афродита, но когато двете се срещат в полето на едно вярване, Елена отстъпва и става човешки заместител на богинята. Източният й произход бива забравен. Остават само приказките, че посещавала чужди зами. Те са достигнали и до Омир, който казва, че двамата с Парис ходили във Финикия. Откриваме следите й също в Египет, където според една версия, развита от Еврипид в едноименната трагедия, Елена прекарала времето на войната, след като Парис отвлякъл в Троя нейната сянка.

И мотивът за открадването й не е създаден от фантазията на аед преди Омир. Да се краде бъдещата съпруга е първобитен обичай. Освен това в дълбоката древност се вярва, че плодородието е свързано с магически ритуали. Племето зорко пази изображението на своята вегетална богиня да не бъде откраднато и по този начин урожаят да се привлече в чужда земя. Така че мотивът за отвеждането на Елена от Спарта може да е свързан с историята за ритуалната кражба на вегеталната богиня и за войната, която води племето с похитителите, за да си я върне. Митът за открадването и връщането на съпругата е обичаен за древните епоси. В угаритския епос например се разказва за Керет, който обсажда град Удум, за да си върне съпругата от похитителя цар Пебел. Това дава основание на английския изследовател Уебстър да смята, че в „Илиада“ мотивът е зает именно от епоса за Керет.

Но това са само външните белези на старите мотиви. Поетът и аудиторията му не усещат старинната смислова основа. Мотивите се преосмислят и у аедите преди Омир, е и Омир ги сплита в нов сюжет, като ги натоварва с нови значения. Разбира се, те никога не влизат в конфликт със старите, а ги подменят, като пазят едрите очертания на първоначалния смисъл.

Една от особеностите на новия Омиров сюжет е, че в широката тема за Троянската война, в „Илиада“, се усеща още по-широката тема за войната изобщо. Не може да бъде сигурно, че това скрито разширение се дължи пряко на Омир. Вероятно още преди Омир има тенденция в митическата история за Троянската война да се включват сказания за действителни военни действия. Възможно е поредицата единоборства, щурмуването на да са ставали някъде в Пелопонес, а по-късно някой аед да ги е пренесъл върху сказанието за Троя, поставяйки ги редом с етикетите на древната песенна техника, като въоръжаването за бой, летежа на копие или грубото отсичане на главата на войн? Така разказът за Троянската война се натоварва с темата за войната изобщо. По това време битките в „Илиада“ се чуват откровени гласове за причините на войната. Ахейците воюват за Елена, за опетнената чест, но се надяват и на плячка. Войната не е само въпрос на чест, а й разбойническо дело. Укритите в ахейските герои разбойници понякога спорят съвсем по разбойнически.

Има една гледна точка, от която войната в „Илиада“ изглежда дори самоцелна. Усеща се подозрителен баланс — надмощието и слабостта са съчетани така, че никоя от двете страни да не достига до поражение. Войните и на двете страни показват подобна храброст и подобна жестокост. Когато едната страна има преднина и падат повече мъртви от другата, съчувствието и жаждата за мъст връщат храбростта на по-слабите и преследвачите започват да отстъпват. Антагонизмът в лагера на боговете също регулира баланса. Разделени на еленофили и троянофили, интересите им са така сплетени, че винаги да се постига равновесие.

Невъзможно е да се отговори със сигурност на въпроса дали са съществували поеми на темата за Троянската война, които са послужили като образец за „Илиада“. Има известно основание да се вярва, че Омир е разполагал с някакъв образец, тъй като в поемата се откриват пасажи, на които историята за троянската война се излага като че ли в чист вид, незасегната от собствено Омировата тема за гнева на Ахил.

В началото на втората песен се казва изрично, че събитията стават в десетата година на войната. Но в средата на същата песен, след ново обръщение към Музата, следва в тържествен тон изброяването на воюващите при Троя ахейци (т.нар. каталог). На свой ред непосредствено следващото описание на подготовката за предстоящия бой прилича по-скоро на разказ за началото на войната. В първите стихове на трета песен, когато войските вече се смесват, Парис предлага изходът да се реши в двубой между него и Менелай. Предложението се приема и двамата излизат един срещу друг. Не е ли било редно този двубой да стане в началото на войната, а не чак в десетата година?

Всъщност от една гледна точка това е именно началото на войната. И други неща в трета песен стават така, все едно че до този момент не са протекли събития. Когато Елена се появява на градската стена сред троянските старейшини, те се удивяват на красотата й все едно че я виждат за пръв път. Поканена да седне, тя представя на Приам ахейските вождове, все едно че до тоя момент той не е имал случай да ги види. След двубоя на Парис и Менелай започва битка, но няма и следа от намерението на Зевс да даде надмощие на троянците в угода на Ахил. Бойният ден, представен в трета песен, е една Троянска война в миниатюр. Това е основата, която действа скрито и в останалите бойни дни. Гледано аналитически, „Илиада“ има две начала — освен в първа песен тя започва и в средата на втора песен, където са открива като че ли епосът за троянската война в чиста форма.