Богдан Богданов
Омировият епос (17)

Троя и Троянската война

Троя изглежда постоянно е нечия претенция. Трудно е да се реше коя от многото войни, които стават в полето на река Скамандър, трябва да се отнесе към събитията в „Илиада“ и изобщо дали Омировата война има историческо съответствие. В 2300 г. пр.н.е. Илион е цъфтящ град и може би точно поради това става жертва на спусналите се от север лувийци. Крит търгува с него и заема достижения на културата му. Към 2000 г. пр.н.е., когато ахейците заемат полуострова, по тия места в Мала Азия се настаняват индоевропейци, сродни на хетите. Започва историята на Троя VI и на Хетското царство. В 1700 г. пр.н.е. Троя е могъщ град, поддържа търговски връзки с ахейците. Погива към 1300 г. пр.н.е. от земетръс. Възможно е ахейците да воюват с този град, тъй като прегражда пътя им към богатото на медни залежи плато на Анатолия. И може би Дьорпфелд и други учени след него са прави да виждат в Троя VI Приамовия град.

Ахейците едва ли са идвали само веднъж в Троада. Документите, намерени в хетската столица Хатуша (днес хълма Богазкьой в Кападокия), споменават в продължение на близо два века страната Ахиява и нейните жители ахайвой, а на едно място и вожда им Атарисий. Възможно е с тези имена да се означават ахейците и Атрид Агамемнон. В споменатите документи става дума и за подвластния на хетите вожд Александуш от Вулуша, който може да е Александър (Парис) от Илион. Народът ахиява се споменава също в египетски и акадски текстове заедно с народа дануна — може би става дума за ахейците, които, както знаем, Омир нарича и данайци.

Но откъде са дошли ахейците при Троя, дали от полуострова, както е според разказа на Омир в „Илиада“, или от новите завоевания в Мала Азия? Според английския историк Пейдж Троянската война в „Илиада“ отразява военните действия на ахейците с център остров Родос срещу голямо малоазийско обединение начело с Троя. Събитията се отнасят към втората половина на XIII в. пр.н.е. Археологическото им съответствие е Троя VIIa. Нейни обитатели по онова време са може би дарданците или някакво тракийско племе. Градът не е толкова импозантен като Троя VI и вероятно се съобразява с върховенството на Хатуша. Понеже личи, че е разрушен и изгорен от човешка ръка, археологът Блиджен е склонен да вярва, че именно това е Омировата версия в „Илиада“ от полуострова.

Други се противопоставят на това мнение, тъй като по това време дорийците вече започвали да се спускат от север и било невъзможно ахейците да се отправят на поход; Троя VIIa е разрушена от северните племена, които нахлуват в Мала Азия и слагат край на съществуването на Хетското царство. Изказва се и компромисното предположение, че сред тия племена имало ахейски разбойнически отреди. Този незначителен факт претърпял по-късно епическо преувеличение.

В търсенето на истината събитията губят очертанията, които ни се иска да имат. Проявява се дори съмнение, че древната Троя се помествала върху хълма Хисарлък. Използва се двойното име Илион-Троя, за да се развие и тезата, че войната, за която разказва Омир, станала другаде, в една Троя на полуострова, чието име по-късно било донесено в малоазийския Илион.

Най-после се смята, че войната е художествена измислица, изпълнила се с историческо съдържание, когато в Троя се настаняват еолийците и интересите на еолийската Митилена и йонийския Милет се преплитат. Затова по-късно се явяват две киклически поеми за разрушаването на Троя — едната от милетчанина Арктин, другата от митиленеца Лесхес. Белег за това историческо приспособяване на епическия материал е предсказанието на Посейдон в двадесета песен на „Илиада“, че потомците на Еней ще царуват вечно в Троя (ст. 307–308). То може да се разбира като претенция на царския дом на Енеадите за Троада и като израз на враждебността им срещу заетия от еолийците Илион. Така или иначе събития от IX и VIII в. пр.н.е. са будили „историческото“ въображение, което е откривало в развалините на Троя съответна опора за историческо означаване на тогавашните войни и конфликти.