Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017)

Издание:

Автор: Богдан Богданов

Заглавие: Омировият епос

Издание: Второ преработено и допълнено издание

Издател: Издателство „Отворено общество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: монография

Националност: българска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД, София

Технически редактор: Владимир Бояджийски

Художник: Кремена Филчева

Коректор: Милка Великова

ISBN: 954-520-090-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1460

История

  1. — Добавяне

Разликата между двете поеми

Отликите от „Илиада“ се толкова значителни, че още от античността се предлагат решения за оправдаването им — като това, че поемите имат различни автори или че Омир твори „Одисея“ на преклонна възраст. Съвременността добавя още хипотези, примерно аналитическата, че на автора на „Одисея“ принадлежат най-късните добавки към „Илиада“.

Както е отбелязано още в античността, двете поеми се различават най-напред тематично. „Илиада“ представя военно стълкновение, „Одисея“ е разказ за мирно време и в многото пасажи прилича на приказка. Забелязани са и редица фактически различия. В „Илиада“ Нестор има дванадесет сина, в „Одисея“ те са трима. Там се говори, че Елена последвала Парис в Троя против волята си, а тук, че тръгнала доброволно. Хефест в „Илиада“ е женен за Харис, в „Одисея“ — за Афродита. Атина там е огромна и колесницата скърца под тежестта й, тук има ръста на Одисей.

Сами по себе си фактическите противоречия не подкрепят тезата за авторството на друг, щом в самата „Илиада“ размерите на Пилоското царство са различни в две различни описания. Но в поемите се забелязват и културни противоречия. В „Одисея“ вече се яде риба, употребата на желязо е по-разпространена. Общественото разслоение е в по-напреднал стадий. Ясно се усеща слоят на земеделеца и скотовъда, на занаятчията, чийто труд се цени, на наемника и паразита скитник. Робството изглежда по-развито като институция.

В „Одисея“ е стеснена регулаторската намеса на божествата. Всичко се свежда до това, че Атина помага на Одисей, Посейдон се гневи и му пречи да стигне в Итака, а Хермес изпълнява мисията на вестител. Боговете не са коварни както в „Илиада“ и техният промисъл е значително по-целенасочен. Служат си с нравствена мярка.

Тази мярка действа и в човешкия свят. Както казва един изследовател, човекът в „Илиада“ упорства, а в „Одисея“ се променя. Героите не си позволяват да спорят или да се опълчват на боговете и същевременно различават правда и неправда. Наличието на закон се смята за белег на цивилизованост. Има отрицателни човешки образи, мерени с етичен метър — просякът Ирос, козарят Мелантий, разсипниците женихи и развратните робини. Положителните се различават веднага — верните слуги Евмей и Филойтий. Изобщо човекът е по-самостоятелен, по-често решава трудни въпроси сам, а светът му е по-изпълнен с вещи и е по-конкретен, отколкото в „Илиада“.

В „Одисея“ се употребява по-рядко разгърнатото сравнение. Една от причините е може би това, че природата, най-честият образ на сравнението в „Илиада“, вече е предмет на субективно преживяване. Омир вижда брега, острите скали, пещерата и извора. Природата привлича погледа, осъзнава се като нещо самостоятелно, като картина. В „Илиада“ не е възможно описание като това от началото на пета песен в „Одисея“ (ст. 63–73):

Край пещерата растяха нагъсто разлистили клони

черни тополи, елхи, кипариси със дъх благовонен.

Виеха в тях под листата гнезда бързокрилите птици —

ястреби и кукумявки, и морските врани кресливи,

те край морето си дирят храната, стълпени в орляци.

Пред пещерата дълбока растеше лоза избуяла,

гроздове тежки висяха по нейните весели клонки.

Четири извора близо един покрай други струяха

бистри потоци, които се виеха в разни посоки.

Вред по зелени морави разцъфнали бяха кервизи и теменуги.

Разлики има и в цялостното организиране на двете поеми. Двустранната постройка е основен принцип на композицията на „Илиада“. В „Одисея“ тя също се използва, но в отделни части и епизоди. Докато цялостно сюжетът е развит като нацеленост на събития към един важен край — отмъщението за безчинствата на женихите и възстановяването на царското благополучие в Итака. „Илиада“ е многогероен разказ, центриран в основни събития, докато „Одисея“ има за предмет съдбата на един герой. Така се определя задачата на разказа и в началните стихове на поемата:

Музо, запей ми за този герой многоопитен, който

странствува дълго, откакто порути свещената Троя,

многото поселища хорски видя и позна обичаи.

Според Аристотел в „Поетика“ Омир се проявил като добър поет и в тази поема: „… не представил всичко, което се случило с героя — например, че бил ранен на Парнас, че се престорил на луд при събирането на войските…, но съставил «Одисея» около едно действие.“ (гл. 8.). Омир постъпил тъй, както при създаването на „Илиада“. Съществената разлика е в протичането на действието. „“Илиада" е проста и патетична, а „Одисея“ — заплетена… и характерописна", казва философът(гл. 24).