Богдан Богданов
Омировият епос (35)

Композицията на поемата

Това, че в една или в друга степен „Илиада“ е дело на един поет, се доказва най-сигурно от цялостния и оригинален смислов резултат от протичането на епическия сюжет. Нужно е обаче да различаваме сюжетната постройка на поемата от фактическата организация на епическия текст, от композицията на „Илиада“. В първия случай, като следва традицията, Омир гради с компромиси особената последователност на сложното твърдение на своята поема. Във втория случай следва друг език, който не е зависим от традицията на градене на епически сюжети. Думата е за един вид стилистика, характерна за времето, в което вероятно живее поетът.

Това, което наричаме сюжет и композиция, по странен начин остава несвързано и предизвиква фактическите противоречия у Омир. В пета песен на „Илиада“ пефлагонският вожд Пилемон пада убит, а в тринадесета е жив и оплаква мъртвия си син. Хектор убива два пъти фокейския герой Схедий. В първа песен се казва, че всички богове са на гости у етиопците, а малко след това Атина се спуска от небето в лагера на ахейците. Тези противоречия не се дължат само на големия обем на произведението.

Според народопесенната концепция, на чиято основа се организира материалът в „Илиада“, фактът се оправдава от локалната му функция. За Омир неговата публика оплакването е типическо действие, затова Пилемон възкръсва, за да оплаче сина си. Функционалността допуска невероятното. За нас е странно един и същ герой да умира два пъти, но дали върху повърхността на поемата двата пункта на подобно умиране действително се възприемат за два? Още по-функционално е Атина да се спусне от Олимп и да се върне на Олимп, както става обикновено, въпреки че иначе тя е на гости у етиопците. Народопесенната концепция не предполага дълги текстове, които надхвърлят времето на рецитацията. За това единство на текста се търси в границите на обозрими епизоди.

Този общ структурен принцип се конкретизира в Омировото изкуство на разполагане на епизоди и изобщо на текстови части, т.е. в това, което наричаме композиция. Непознаването на Омировите принципи на композиране е причина изследователите дълго време да възприемат за противоречие онова, което е просто маниер на изложение.

По начало поетът изобразява събитията плоскостно и еднолинейно. Това става известно едва в края на миналия век. С открития от руския филолог Ф. Зелински принцип за т.нар. хронологическа несъвместимост се изяснява, че Омировият разказ не се връща назад и затова успоредните действия се изобразяват линейно като осъществяващи се последователно. Залавяйки се за събития, станали в десетата година на войната, при нуждата да представи по-ранни събития поетът ги врежда в петдесетте дни, за които разказва.

Най-типичното проявление на този принцип на изобразяване е прекъсването на едно действие в определен пункт, за да се представи успоредно ставащото. След изчерпването му разказът за първото действие продължава от същия пункт, все едно че не е имало протичане на време. В тринадесета песен (ст. 168) Мерион загубва копието си и хуква към шатрата, за да си вземе друго. Междувременно стават много събития. В стих 246 Мерион все още не е достигнал палатката. В края на единадесета песен Патрокъл влиза в шатрата на ранения Еврипил, за да му помогне. В стих 390 на петнадесета песен след толкова събития той продължава да го лекува и не се е върнал да съобщи на Ахил какво става на полесражението.

Друга типична проява на принципа е последователното представяне на две събития, които очевидно се извършват успоредно. В началото на петнадесета песен Зевс праща двама вестители на бойното поле — Ирида при Посейдон и Аполон при Хектор. Но най-напред е показано отиването на Ирида. След като тя изпълнява мисията си и бог Посейдон напуска сражението, Зевс праща двама вестители на бойното поле — Ирида при Посейдон и Аполон при Хектор. Но най-напред е показано отиването на Ирида. След като тя изпълнява мисията си и бог Посейдон напуска сражението, Зевс отправя повторно Аполон все едно че не го е направил преди това. Междувременно те двамата седят и наблюдават от Ида.

Законът за хронологическата несъвместимост е признак за архаична композиционна техника и архаична концепция за протичане на време. Но не бива да се смята, че реденето на епизоди затруднява поета. Напротив, той владее изкуството да разполага дотам, че разполага дори изкуствено в чисти композиционни форми. В принципа си те не са негово изобретение. Геометричното изображение във вазовата живопис на онова време е стилистиката, следвана от поета, или по-точно казано, и Омир, и вазовата рисунка са израз на едно и също плоскостно разбиране за начало, среда и край.

Типична проява на геометризма в „Илиада“ е т.нар. билатерална (двустранна) композиция. Характерно за нея е симетричното разположение на еднакви положения в началото и края, които обграждат някаква среда. Между многото симетрии, които се откриват в разположението на материала в първия боен ден, очевидно билатерално са разположен двубоите на Парис и Менелай и на Аякс и Хектор — обгръщат стълкновението на двете войски. Втора песен се открива със сън, пратен на Агамемнон на Зевс, и завършва с жертва на Зевс. Непосредствено до тях, разположени симетрично една на друга, се намират сцени на съвет на старейшините, до тях са поставени две народни събрания, а в средата цяла композиция е бягството на войниците към корабите, възпряно от Одисей и Атина.

Принципът действа и в цялата „Илиада“. Втора и двадесет и трета песен си кореспондират по смисъл и разположение на епизодите също както първият боен ден и четвъртият. Очевидна е кореспонденцията на първа и двадесет и четвърта песен. Като две равностойни страни, коти обгръщат цялото на поемата, те са изградени в съвършен баланс. И двете се делят на пет епизода. Най-вътрешният — този, който открива последната песен, представя спор на Олимп също като най-вътрешния, с който завършва първа песен. Съседните епизоди също са еднакви — разговор на Зевс и Тетида. И двете песни имат в средата си посолство. В първа песен отиват да върнат на Хриз дъщерята, в двадесет и четвърта Приам отива в ахейския лагер за тялото на Хектор.

Омир използва тази кръгова композиция със среда и обгръщащи я страни, без да я подчинява на сюжетното протичане. Често тя прилича на естетическа игра. Иначе не можем да обясним стриктното билатерално разпределение на дните в поемата. Първа и двадесет и четвърта песен включват еднакъв брой дни — по 21 дена действие. След това следват два комплекса от по три дена, до тях два от по един (вторият и четвъртият боен ден) и всичко това обгражда третия боен ден, изпълнен с най-много събития. Този ден се намира в средата на поемата — в двадесет и шестия ден, дните преди и след него са с еднакъв брой — по двадесет и пет.

Това дали означава, че „Илиада“ е организирана формалистически? Във всеки случай геометрическата композиция е концепция за организиране, която е обща за изкуството на онова време. Затова не е причуда, а норма на мировъзрението на архаичния човек.