Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ема Харт (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Emma’s Secret, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna_2017
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Барбара Тейлър Брадфорд

Заглавие: Тайната на Ема

Преводач: Цветана Генчева; Теодора Давидова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Експреспринт“ ООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-9395-88-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1903

История

  1. — Добавяне

7

Гидиън тръгна по коридора, замислен за младата жена, която бе оставил в „Кадри“. Еван Хюс. Необикновено име. Необикновена жена.

Още от мига, в който я видя, остана поразен от нежните й черти и също така от приликата й с Пола О’Нийл. За секунда му се стори странно и неестествено. Чертите им бяха сходни, както и цветът и той бе трепнал изненадан, когато тя се бе обърнала към него.

След това бе осъзнал, че тази прилика не означава нищо. Много хора си приличаха, без да имат роднинска връзка. А и как бе възможно една млада американка да е роднина на Пола?

Гидиън продължи към кабинета на Линет, накъдето се бе запътил, преди да се натъкне на Еван Хюс, която се луташе объркана в коридора. Всъщност тя не се бе лутала, а гледаше портрета на Пола, спомни си той. Може би и тя бе забелязала приликата с шефката на магазина.

Отвори вратата към кабинетите на ръководството, пресече малкото фоайе и зави надясно.

В чакалнята пред кабинета на Линет обикновено седеше Каси Литълтън, секретарката й, ала тази сутрин от нея нямаше и следа. Вратата към кабинета на братовчедка му зееше широко отворена и той се отправи натам, но спря на прага, когато забеляза, че тя говори по телефона.

Линет бе застанала до един от прозорците, докато говореше, и той отстъпи една крачка, за да не я прекъсва. Неочаквано тя се обърна, видя го и се усмихна широко, след това му даде знак да влезе. Веднага прекъсна разговора, остави слушалката и възкликна:

— Гид, влизай и сядай!

Той се поколеба.

— Какво има? — попита тя и се намръщи, а след това седна зад бюрото.

— Не съм сигурен къде да седна или дали ще успея да се промуша в тази…

— Да не си посмял да кажеш бъркотия — прекъсна го предупредително тя.

— Нямах намерение да кажа подобно нещо — отвърна Гидиън и пристъпи вътре, като внимаваше да не събори някой от натрупаните кашони. — Имах намерение да кажа минно поле, защото ако настъпя или бутна нещо, което не трябва, ще вземе да гръмне.

— Ха! Ха! Много смешно, Гид. Сериозно, Гид, просто заобиколи и ела да седнеш тук. — Докато говореше, Линет скочи бързо и вдигна купчина пликове от един стол. — Тук ще ти бъде добре — реши тя, докато трупаше пликовете на пода близо до прозореца.

— Благодаря — отвърна Гидиън и предпазливо заобиколи многобройните кашони, седна, кръстоса крака и продължи: — Какво ще кажеш за снимките, дето изрових от фотоморгата на „Газет“?

— Страхотни са. Струва ми се, че баба Ема е организирала някакво парти през петдесетте и ще са ни от помощ. Значи владеем положението. — Тя го погледна въпросително.

— Така е и нямам нищо против, ами ти? Глупав въпрос! — възкликна той. — Нали виждам какво става тук. Модната ретроспектива отнема всичкото ти време и сили, както казва Джулиан.

Линет кимна.

— Самата истина. Просто нямах възможност да се видя с него и преди да ми се накараш, държа да ти кажа, че ще вечерям с него, обещах му. Само че първо трябва да отхвърля част от работата.

— Знам. Между другото, къде е Каси? Обикновено държи фронта отвън. — Той леко се извърна към вратата.

— Грип. И Индия е болна. Трябва да ти кажа, че нещастната Индия е много зле. Кашля ужасно. Дано да не развие отново бронхит. Нали знаеш, че е предразположена? Типично за семейство Феърли, поне така казва мама. И Теса е предразположена. Както и да е, аз се отплеснах… Опитвам се да се справя сама, докато те се лекуват.

— Виждам.

— Шоуто ще бъде страхотно. Гарантирам ти, а знам, че мама ще бъде доволна. Да не говорим, че ще се отрази чудесно на магазина.

— Така е, открай време ти го казвам. Само че слушай, Линет, да се върна отново на рождените дни на бащите ни. Имаш ли вече някакви идеи? Как ще се организира, нещо такова?

— Засега не, но и нямах време да помисля. Този уикенд ще ходиш ли в Йоркшир?

— Да. Защо?

— Тази седмица оставам в Лондон, за да поработя тук, и се питах дали ще имаш време да излезем да вечеряме заедно в събота или в неделя, тъкмо ще измислим нещо за рождените дни. Ако ще ходиш обаче в Мидълхам… — Гласът й пресекна и тя сви рамене.

— Съжалявам, вече обещах на татко. Трябва да погледнем едни документи. Миналата седмица не успях и сега се налага да отида. — Той се усмихна тъжно. — Обещавам обаче да се стегна и да помисля сам. Можем да се видим другата седмица, стига да ти остане време.

— Няма проблем. Джулиан с теб ли ще бъде?

— Не, няма. Но ако беше решил да дойде и научеше, че ще си тук, досега да ми е отказал.

Тя се разсмя, след това бързо продължи:

— Трябва да се заровя в този хаос, колкото и време да ми отнеме. Истината е, че ми трябват две асистентки, при това още сега.

Гидиън изпъна гръб, на лицето му се появи хитро изражение и той възкликна:

— Какво ще кажеш за една асистентка още сега? Ще ти бъде ли от полза?

— Ти шегуваш ли се, разбира се, че ще ми бъде от полза.

— Значи мога да ти предложа човек, който да ти свърши работа.

— Кой?

— Еван Хюс.

— Мъж? Не съм сигурна…

— Не, жена е — прекъсна я той. — И още преди да си го казала, знам, че Еван е уелско мъжко име. Очевидно в Америка кръщават и момичетата със същото име.

— Тя американка ли е?

— Да. При това има добра квалификация. Учила е мода, работила е за известен американски дизайнер. От Ню Йорк е, някъде към двайсет и шест годишна. И е много представителна.

— Приятелка ли ти е, Гид?

— Не бих казал. — Той прочисти гърлото си и се усмихна на Линет. — Истината е, че се запознах с нея преди малко, в коридора. Беше тръгнала към отдел „Кадри“.

— Искаш да кажеш, че си я свалил в коридора ли? Какъв си донжуан!

— Не ставай смешна, Линет. Стори ми се объркана, затова я попитах дали не мога да й помогна — отвърна малко обиден той и се запита защо хората го смятат за женкар. Това изобщо не беше вярно.

— Разбира се — ухили се Линет и добави: — Едно поне е сигурно. Успяла е да ти привлече вниманието…

— Това пък какво трябва да означава?

— Че е хубава.

Гидиън се засмя:

— Наистина е хубава. Не мога да отрека.

— И къде е сега?

— Сигурно е все още в „Кадри“. — Той погледна часовника си и кимна. — Там трябва да е.

Решителна както винаги Линет грабна слушалката и набра номер.

— Дженифър, обажда се Линет — представи се тя. — Госпожица Еван Хюс още ли е при теб?

— Да, Линет. В момента разговаря с Маги. Добре написана молба, впечатляваща автобиография.

— Добре. Би ли ме прехвърлила при Маги?

— Веднага.

След секунда се чу деловият остър глас на Маги Хемингс:

— Отдел „Кадри“.

— Маги, обажда се Линет. Разбрах, че Еван Хюс е при теб.

— Точно така.

— Дженифър каза, че документите й били наред.

— Точно така.

— Трябва ми асистентка. Тя става ли?

— Не знам.

— Виж ти. След като приключиш с интервюто, прати я, моля те, в кабинета ми. Искам да поговоря с нея лично.

— До скоро — отвърна Маги.

— Ще чакам — отвърна Линет и затвори. Погледна към Гидиън и отбеляза: — Очевидно твоята госпожица Хюс е направила добро впечатление.

— Тя не е моята госпожица Хюс. Дори не се познаваме.

Линет кимна.

— Не бъди толкова дръпнат, Гид. Знаеш колко обичам да се шегувам с теб.

— Не съм дръпнат. Просто излагам фактите. — Той й се усмихна с много обич.

Тя остана загледана в него, също усмихната, докато си мислеше, че днес братовчед й изглежда безупречен в тъмносивия костюм на фино бяло райе от „Савил Роу“, бледосинята риза и копринената вратовръзка в същия нюанс. В моментите, когато изглеждаше сериозен и вглъбен, й напомняше за баща му, Уинстън.

Чертите на семейство Харт преобладаваха и у двамата, освен че ярката коса на чичо Уинстън бе започнала да побелява с възрастта. Косата на Гидиън бе в по-наситен рижав оттенък, очите му бяха светлозелени, а чертите му все още бяха по младежки свежи.

Двамата с Гидиън доста си приличаха и непознатите често ги вземаха за брат и сестра. Двамата бяха близки още от деца. Но пък родителите им бяха братовчеди и първи приятели, събираха се често и децата прекарваха доста време заедно, в компанията на сестра му Натали, брат му Тоби, Теса и Лорн. Останалите още не бяха родени по онова време.

Щом се сети за Тоби, Линет помръкна. Той не бе от любимците й в семейството и тя открай време бе убедена, че й е враг.

Още от малък се съюзяваше с Теса, ухажваше я и въздишаше по нея, а тя винаги го поощряваше. Може би сега, след като вече се бе оженил и си имаше собствено семейство, нещата щяха да се променят, въпреки че се съмняваше.

— За какво се замисли? — попита Гидиън.

— Мислех си колко си елегантен днес.

— Благодаря за добрите думи, красавице.

— След това се сетих за Тоби… С какво се занимава напоследък? Нищо не съм чула за него.

— Много е зает, работата му е отговорна и ангажираща. Знам, че не го обичаш много, Линет, но ще ти призная, че понякога и аз си имам проблеми с него. Знаеш го какъв е. Не мога да отрека обаче, че си разбира от работата. Изключителен е. Обича работата си в телевизията, а татко е много доволен как управлява телевизионната компания. Никой от нас не може да му намери кусур. — Гидиън се намести на стола, преди да продължи: — Освен това е младоженец… Сигурно е зает с булката.

— Така е… — Линет замълча и го погледна право в очите. — Харесваш ли Адриана Масингъм, Гид?

— Става. Не е мой тип, но това не означава абсолютно нищо. Много се поддържа, но при нея ефектът е от грима, въпреки това е хубава млада жена, приятна… — Той замълча, без да довърши изречението, и стана по-сериозен от обикновено.

— Какво? Усещам едно „но“ — отбеляза Линет.

— Така е. Честно да ти кажа, не съм сигурен дали бракът ще успее да разсее надвисналите буреносни облаци. Тоби не е лесен, знаем го всички, иска деца, иска голямо семейство, докато Адриана държи да се утвърди като актриса. Всички вкъщи го знаят, а мама е най-нещастна. В момента Адриана няма намерение да ражда деца. Може би с течение на времето ще си промени мнението. Теса какво мисли? О, глупав въпрос! — възкликна той. — Няма откъде да знаеш, нали тя нищо не споделя с теб.

— Нито сега, нито преди. Предполагам обаче, че доста се е притеснила, когато той реши да се жени.

— Че нали тя е омъжена!

— Теса е странен човек, Гид. Открай време възприема Тоби като своя собственост. Да не би да си забравил?

— Не съм, но мислех, че е надраснала това собственическо чувство.

На Линет й хрумна нещо неочаквано, тя се приведе напред и възкликна:

— Гидиън, нали каза, че твоята госпожица Хюс е американка. Как ще я назнача? Трябва й работна виза. Господи, пак се започва с бумащината! — изпъшка тя.

— Не се налага, красавице. Забравих да спомена, че е родена в Лондон, има британски паспорт и двойно гражданство. Не й трябва работна виза.

— Това е добре, а ти си разбрал доста неща за няколко минути.

Той се ухили:

— Сега вече и ти знаеш за госпожица Хюс точно толкова, колкото и аз.