Барбара Тейлър Брадфорд
Тайната на Ема (17)

15

Еван бе идвала в апартамента на Гидиън заедно с Линет и Джулиан; бяха дошли да пийнат по чаша, преди да излязат четиримата заедно на вечеря. Беше останала силно впечатлена от вкуса, с който бе подредено жилището, от уюта и удобствата. Всичко бе в съчетания от сиво, пастелносиньо, подчертано от бяло, а на стената бяха закачени великолепни картини.

След като пое палтото й, той я заведе към хола и запали лампите. Не останаха там. Той решително я поведе към спалнята и заговори с дрезгав глас:

— Знам, че и ти го искаш, затова нека не се преструваме. Да отидем оттатък, мила. Става ли?

— Да — отвърна тихо тя.

Еван знаеше, че ако някой друг й бе казал подобно нещо, щеше да се отдръпне. Ала Гидиън го бе изрекъл съвсем искрено. Допадаше й откровеността му. Бяха дошли тук, за да се любят. Защо да играят игри?

Той запали малката лампа, поставена в ъгъла, обърна се към нея и я целуна леко по устните, а след това разкопча черната й вълнена рокля. Неочаквано спря, привлече я към себе си и я притисна. След малко рече:

— Не мога да ти опиша какво означава това за мен, Еван, колко е важно, че си с мен. Толкова ми се иска да ти доставя удоволствие… — Замълча и я притисна още по-силно.

— Знам — промълви тя.

По-късно същата вечер тя си припомни колко нежен и грижовен бе той, докато я събличаше, а тя бе разбрала, че това е истинският Гидиън — мил, внимателен и загрижен за нея.

Гидиън я прегръщаше, целуваше, докосваше я нежно, а тя откликваше с плам. Най-сетне започна да я милва, да проучва тялото й, да я целува навсякъде, а после покри тялото й със своето и тя го прегърна. Пръстите й се бяха вплели в косата му, после спусна ръце по раменете чак до кръста.

Той бе мълчалив, освен няколко шепнешком изречени нежности. Тя също мълчеше и се наслаждаваше на преживяването, на нежните му опитни ласки.

Подпря се на лакти и се вгледа в очите й. Неговите й се сториха толкова напрегнати, така пронизващи, сякаш надничаха в душата й. Неочаквано лицето му се сгърчи, очите му се разшириха изненадано, когато най-сетне навлезе и потъна в нея.

Неволен стон се изплъзна от устните й, когато тласъците му станаха по-настойчиви и силни, и той веднага покри устните й със своите, вкуси я, езикът му докосна нейния. Почти веднага двамата откриха своя ритъм и започнаха да се движат като един.

Еван го бе обгърнала с ръце и крака и усещаше как цялата пламти. Лавата бликаше от самата й същност. Беше обладана от желание, лицето й гореше при всяко негово докосване, гърдите й пареха, когато той ги покриваше с длани. Огънят в нея се разгаряше; знаеше, че всеки момент ще изпита оргазъм и тялото й започна да тръпне неудържимо под неговото.

— Гидиън! О, Гидиън! Моля те, не спирай — прошепна тя.

Той се надигна отново, погледна я в очите, без да крие желанието си.

— Няма — обеща той с дрезгав глас, който издаваше напиращите чувства. — Бъди моя, Еван, само моя, мила. — Гидиън не успяваше повече да се контролира. Потръпна и я притисна още по-силно. Двамата се извисиха, понесени от вълна на неудържима радост.

Лежаха сред разбърканите чаршафи, без да помръдват и да говорят. Най-сетне Гидиън се приближи до нея и я покри с тялото си, а след това приглади кичурите, полепнали по лицето й. Взря се в блестящите й сиви очи и тихо рече:

— Преди ми каза, че ти е приятно с мен. Надявам се сега да ти е още по-приятно.

Тя му се усмихна:

— Да, много. Много.

Той кимна, без да откъсва поглед от нея, и плъзна ръка по гърдите й, по корема й и към триъгълника между бедрата й. Погали я нежно, целуна я страстно, напипа женската й същност и започна отново да я люби. Краката й потръпнаха почти веднага, цялото й тяло се напрегна и тя извика.

Той я прегърна, притисна я до себе си и тихо каза:

— Искам да си моя, Еван, само моя.

— Аз съм твоя, Гидиън — промълви тя и докосна лицето му.

Еван се събуди и се огледа. В първия момент не успя да си спомни къде се намира и огледа стаята; след това разбра, че е в апартамента на Гидиън в Белгрейвия.

Обърна се и се протегна към него, ала откри, че неговата половина от леглото е празна. Стана, напипа хавлиения халат, който й беше дал, и го облече. Мина по килима боса и откри Гидиън в хола. Той беше облякъл син копринен халат, сложил очила и седеше на бюрото си, навел глава, задълбочен над някакви документи, куфарчето му беше отворено на пода.

Изглежда усети присъствието й, защото вдигна веднага поглед и й се усмихна:

— Еван! Посред нощ е! Лягай си.

Тя се подпря на вратата, след това се приближи до него и застана до бюрото му.

— Три часът е. Винаги ли работиш по това време.

— Често ми се случва. За един час отхвърлих много работа, затова хайде да поспим.

Той се надигна, заобиколи бюрото, хвана ръката й и я поведе към спалнята. Легнаха си, той загаси лампата, целуна я по бузата и я притисна до себе си. След малко обясни:

— Налага ми се отново да замина за остров Ман по работа. Искам да дойдеш с мен. Ще дойдеш ли, скъпа?

— Да. Стига Линет да ми даде свободен ден.

— Ще ти даде. — Той отпусна глава и двамата утихнаха. Притиснати един до друг, двамата заспаха.

Еван се събуди отново след час. След като бяха заспали, се бяха отдръпнали един от друг; Гидиън се беше отпуснал в своята половина на леглото, дълбоко заспал и дишаше равномерно.

Тя се сгуши до гърба му и затвори очи, но сънят не идваше. Известно време си припомня всяка минута от последните няколко часа, неудържимото им желание един към друг, страстните мигове. Двамата бяха съвършени заедно, бяха съвършени във всяко отношение. Още от началото на връзката си откриха, че са напълно съвместими, и това бе очевидно и за двамата. През изминалите няколко седмици се бяха опознали добре, бяха станали приятели и в известен смисъл съюзници. Това я радваше, защото означаваше, че връзката им е стъпила на здрава основа. Нямаше съмнение, че е влюбена в него. Желаеше го. Бе очевидно, че той изпитва същото към нея.

Неочаквано си спомни думите на баща си. Не можеше да повярва, че той е причислил Гидиън към някаква категория. Колко глупаво да категоризира хората по този начин. А баща й в никакъв случай не бе глупав. Това означаваше, че има нещо друго, което го караше да й наговори онези ужасни неща. Да не би да мразеше семейство Харт? Само че той дори не ги познаваше. А може би ги познаваше. Започваше да става много подозрителна към реакциите на баща си, когато станеше въпрос за наследниците на Ема Харт.

Гидиън се намести, издаде странен приглушен гърлен звук, сякаш сънуваше кошмар, ала почти веднага потъна в дълбок сън. Еван нежно прокара ръка по гърба му; внимаваше да не го събуди.

Гидиън работеше толкова упорито. Понякога, когато се срещаха на вечеря, той й се струваше изтощен, лицето му бе изпито, очите — хлътнали и уморени. Трябваше му известно време, за да събере сили и да забрави онова, с което се бе занимавал през целия ден. Знаеше, че той обича своя свят, ала напрежението си казваше думата. Опитваше се да задържи „Ландън Ивнинг Поуст“ на върха, затова трябваше да убеди Крисчън Палмър да се върне на работа във вестника. По тази причина трябваше да замине отново за остров Ман. Миналата седмица й бе казал, че работи над договора на Крисчън, и бе обнадежден. Тя се надяваше Гидиън да успее.

Цялото семейство работеше неуморно; беше го разбрала още от първия си ден в магазина. Каза на баща си, но той никак не се впечатли. Очевидно държеше на изкривената си представа. Бе започнала да разбира, че семейство Харт са напълно отдадени на бизнесимперията, създадена от Ема Харт.

— Още в онези години е била жива легенда — й бе обяснила Линет. — Представяш ли си, Еван! Била е легенда още на петдесет. Невероятно.

Те всички бяха невероятни.

Най-сетне Еван заспа, сгушена до гърба на Гидиън. Последната й мисъл бе, че иска да прекара с него целия си живот.