Барбара Тейлър Брадфорд
Тайната на Ема (26)

24

Шейн слушаше внимателно. Винаги обръщаше специално внимание на думите на съпругата си. Освен че й се възхищаваше, много я уважаваше и знаеше, че никога не говори прибързано, никога не преувеличава. Въпреки това думите й го разтревожиха и когато най-сетне тя се отпусна на канапето и го погледна въпросително, той възкликна:

— Пола, мила, Джонатан Ейнзли едва ли е чак толкова глупав, че да нарани някого от нас физически. Ще си има сериозни неприятности със закона, ако го стори.

— Знам, но лесно може да наеме някой друг да го извърши.

— Тогава пак ще има неприятности като съучастник в престъпление. Според мен няма защо да се притесняваш, че някой от нас може да бъде наранен.

— Той е способен на всичко — извика тя.

— Това ми е добре известно.

Пола се намести и погледна съпруга си.

— Май не трябва да приемам Джонатан толкова насериозно. Може би започвам да си въобразявам заради миналото.

— Така ще бъде най-добре, любима. — Той докосна нежно лицето й. — Джонатан може и да е отмъстителен и подъл, но съвсем не е глупав. Няма да направи нищо, с което да си навлече неприятности. Според мен просто е искал да се прибере в Англия, за да е близо до чичо Робин.

Пола поклати глава и тихо изрече:

— Не съм съгласна. Той не притежава подобна почтеност, нищо че става въпрос за баща му. Като се замисля, съм сигурна, че ще бъде много внимателен. Тя продължи: — Видя ли се с Филип, като пристигна? — Брат й бе дошъл на гости от Австралия. Винаги, когато идваше, отсядаше в Пенистоун Роял.

Шейн поклати глава:

— Говорих с него снощи и каза, че щял да поязди по хълмовете. Затова решил да дойде в Йоркшир снощи…

— Не съм го видяла — прекъсна го Пола. — Бях много изморена. Към десет още го нямаше, затова му оставих бележка и си легнах. Тази сутрин не съм го виждала. Може наистина да е отишъл да язди. Маргарет ми каза, че го е видяла в двора преди два часа. Сигурно е някъде по хълмовете.

— Сигурно. Мила, малкият ти брат все някога ще се появи. Искаш ли двамата с теб да отидем на разходка? Ще ти се отрази добре. Денят е чудесен.

Половин час по-късно Филип Макгил Харт Еймъри влезе в голямата зала. Стъпките му отекваха по каменния под. Отправи се към камината и остана пред нея, за да се стопли. По хълмовете духаше студен вятър. Въпреки че бе топло облечен, той бе усетил студа.

Ездата му се бе отразила добре и той се чувстваше много по-освежен, отколкото в началото на седмицата, когато пристигна от Сидни. В Австралия се движеше повече, непрекъснато кръстосваше между града и Дънун, семейната овцеферма в Кунамбъл. Там яздеше всеки ден и прекарваше по-голямата част от времето си на открито.

Обичаше Дънун повече от всяко друго място на света; там бе истинският му дом, там се чувстваше спокоен. Може би защото го свързваха спомени с любимата му Мади, въпреки че бе превърнал мястото в свое убежище, когато бе момче, и това бе друга причина да е толкова привързан към фермата.

Другото спокойно и приятно място бе тази къща. Пенистоун Роял бе центърът на света за Пола, за него и за останалите им братовчеди, докато растяха; всички се събираха тук около баба си. Той прекарваше много време с Ема, научи от нея всичко за империята на Макгил, която двамата с Пола бяха наследили, а той управляваше от Сидни. „Научих всичко, докато бях на коленете на най-големия специалист“, казваше той, когато го попитаха от кого е научил всичко за бизнеса, а след това редеше похвали за известната Ема Харт.

Висок, слаб, с тъмна коса, с най-впечатляващите сини очи, Филип приличаше на дядо си Пол Макгил. Бе наследил много от характерните черти на Пол, но бе и достоен внук на Ема Харт и се гордееше с този факт. Обожаваше баба си, която бе негова наставница чак до деня, в който почина. Съпругата му живееше и се съобразяваше с принципите, на които Ема го бе научила.

Филип се приближи до масата край една от стените. Одеве Маргарет бе оставила тук бутилка бяло вино в охладител, кана доматен сок, бутилка водка и различни безалкохолни напитки. Той си наля чаша доматен сок и седна на канапето пред огъня, замислен за дъщеря си Фиона, която учеше в Оксфорд. Деветнайсетгодишното момиче бе радостта на живота му и се превръщаше в забележителна млада жена. Бе умна, интелигентна и много зряла за годините си. Гордееше се с нея. Винаги идваше в Англия през пролетта, за да се види с нея. Бе самотен родител, тъй като не се ожени повторно след смъртта на Мади при раждането.

Филип чу стъпки и се надигна от канапето, усмихна се на сестра си, когато тя забърза нетърпеливо към него.

— Ето те и теб, Пип! — възкликна Пола и го прегърна. — Чудехме се къде си.

След като я прегърна и разтърси протегнатата ръка на Шейн, той обясни:

— Ходих да пояздя. Нищо не те освежава по-добре от галоп по хълмовете. Беше чудесно, макар и малко студено. Да ви налея ли вино или предпочитате „Блъди Мери“?

— За мен портокалов сок, ако обичаш — помоли Пола и седна.

— Ти „Блъди Мери“ ли пиеш? — попита Шейн и погледна напитката на Филип.

— Не, чист доматен сок.

— И за мен. Днес не ми се пие. Може една чаша червено вино на обяд. — Шейн се приближи до канапето.

Филип наля и отнесе напитките до камината, където бяха седнали Пола и Шейн, взе чашата си и се отпусна при тях. Заговориха за незначителни неща; след това Филип се обърна към сестра си:

— Искам да обсъдя нещо с теб, Пола.

— Какво има, Пип? Да не би да е нещо с Фиона?

— Не. Еван Хюс.

Щом произнесе името й, Пола веднага разбра, че той е чул клюките и е възмутен. Не го винеше, защото самата тя бе подразнена. Искаше й се да разбере откъде бе тръгнало всичко. Пое си дълбоко дъх и каза:

— Знам, знам. Говори се, че ни е роднина, че е отдавна изгубена потомка на Макгил, че е замислила нещо. Иска ми се да разбера откъде са тръгнали тези приказки. Ще го направя на нищо. Получава се така, защото твърдят, че прилича на мен.

Филип веднага усети, че тя не е съгласна с мнението на хората, и възкликна:

— Но тя наистина прилича на теб.

— Не е вярно. Един тип сме, това е. Косите ни са с еднакъв цвят, имаме екзотично излъчване — възрази Пола и поклати възмутено глава.

Филип не бе съгласен с нея.

— Грешиш, мила. Знам, че за повечето неща си права, но този път грешиш. — Погледна Шейн. — Тя ти е съпруга, познавате се достатъчно дълго, кажи какво мислиш.

— Когато видях Еван за пръв път, бях поразен от приликата, но след това разбрах, че греша.

— Значи си я виждал? — попита Пола и погледна изпитателно брат си.

— Естествено! Ходих до магазина, уж за да поговоря с Линет за нещо, и ме запознаха с Еван. Няма спор, че е прелестна и много приятна. Разбирам защо хората разправят, че е потомка на Макгил.

— Тогава ли чу приказките? — попита Шейн.

— Не. Чух ги във вторник, при това в собствения си офис.

— Господи, клюката е плъзнала из цял Лондон, чак до „Макгил Холдингс“! — слиса се Пола.

— Клюките бързо се разнасят. Освен това чух, че била сгодена за Гидиън. — Филип погледна към Шейн.

Той избухна в смях.

— Двамата просто излизат заедно. Май някой доста преувеличава, Филип.

— Така изглежда. Въпреки това искам да науча повече за нея. Проучихте ли я? — обърна се той към Пола.

— Не, разбира се! Няма причина — отвърна тя и погледна остро брат си.

— Според мен трябва да научим повече — настоя той.

— И какво като научим повече? Тя няма да ограби империята на Макгил, нито пък ще поиска нещо, за бога. Също като Ема и Пол Макгил е обвързал всичко с тръстове и фондации. — Пола поклати глава. — Да оставим тази работа, Пип, иначе ще се разрази буря. Гидиън е много влюбен в нея… — Пола замълча, объркана и много стресната от разговора.

Шейн също се намеси:

— Според мен има изход. Пола, като се върнеш в Лондон следващата седмица, защо не поговориш с Еван? Задай й няколко въпроса за родителите й, за дядо й и баба й. Просто ще внимаваш, може дори да го направиш в присъствието на Линет. Така момичето няма да заподозре нищо.

— Не е нужно да чакам до следващата седмица, Шейн — измърмори Пола и сърцето й се сви, когато си помисли, че трябва да разпитва Еван. — Тя е тук — добави тихо.

— Как така е тук? — попита той.

— В къщата. Дойде заедно с Линет и Индия в четвъртък. Обещах им да прекарат тук един уикенд, да си починат малко. Работят толкова упорито над ретроспективата, затова реших, че няма да е зле Маргарет да ги поглези малко. И аз също. Отидоха да обядват в Хароугейт. Линет иска Еван да види магазина там. Затова ще поговоря с нея по-късно. Дипломатично, разбира се — въздъхна тя.

— Чудесна идея — отбеляза Филип.

— Дано не стане проблем — измърмори Шейн и погледна въпросително Пола.

— Няма, обещавам ти — увери го тя.