Барбара Тейлър Брадфорд
Тайната на Ема (12)

10

Когато пристигнаха на входа на „Грил Рум“ в „Дорчестър“, оберкелнерът бе в другия край на ресторанта. Двамата изчакаха, за да ги отведат до масата им.

На път към хотела Гидиън бе решил, че той ще плати вечерята; даваше си сметка, че ще му достави огромно удоволствие да изведе баща си, който винаги бе безкрайно щедър с него, а никога досега не бе имал възможност да го покани да похапнат заедно. Опипа джобовете си, за да потърси портфейла, в който държеше кредитните си карти.

Така и не забеляза, че баща му се е приближил до стъклената стена, която отделяше „Грил Рум“ от входа. Уинстън се взираше напрегнато в ресторанта.

Гидиън усети, че нещо не е наред в мига, в който чу тихо изречената ругатня на баща си и усети как Уинстън стисна рамото му.

— Няма да влизаме. Ела — настоя той и поведе сина си навън.

— Какво става, татко? — Едва сега забеляза колко силно е пребледнял баща му и гневния блясък в очите му.

Тъй като Уинстън не отговори, отново попита:

— Татко, какво става? Все едно че си видял призрак.

— По-скоро дявола. Иначе казано, Джонатан Ейнзли. Вечеряше в „Грил“ заедно със Сара Лаудър. Открай време кроят нещо срещу семейството ни, а това, че са заедно тази вечер в Лондон, не вещае нищо добро. Помни ми думите.

 

 

— Двамата с мама открай време намеквате за неприятностите, които Джонатан Ейнзли и Сара Лаудър са причинявали на семейството, и знам, че двамата са били изгонени от „Хартс“. Само че така и не успях да разбера какво са направили. — Гидиън погледна внимателно баща си.

Двамата се бяха настанили на маса близо до прозорец с изглед към Грийн Парк в елегантния ресторант на хотел „Риц“ на Пикадили. По предложение на Гидиън двамата дойдоха тук, след като излязоха бързо от „Дорчестър“, за да избегнат двамата му братовчеди.

— Историята е дълга. Всъщност историите са две. Ще ти разкажа след малко, колкото е възможно по-ясно и точно. Нека първо да си поръчаме нещо за пиене. Какво искаш, Гидиън?

— Май ще пия бяло вино.

— За мен чаша шампанско.

— Чудесна идея, татко. И аз ще пия шампанско. Отказвам се от виното.

Уинстън кимна, даде знак на сервитьора и поръча две чаши „Вьов Клико“, след това се отпусна назад на стола. Гидиън отново заговори:

— Стори ми се много притеснен в „Дорчестър“, татко. Да знаеш само колко се обезпокоих.

— Бях ядосан, Гид. Взети поотделно, тези двамата са опасни. Лошото е, че стават още по-опасни, когато заговорничат. — Той въздъхна и поклати глава. — Знаех, че Джонатан Ейнзли е в Лондон, но нямах представа, че Сара се е върнала от Франция. — Погледна Гидиън и добави: — Чичо Рони предупреди Пола, че Ейнзли се е върнал да живее тук. Каза й още преди две седмици.

— Предупреди я онзи уикенд, когато Джулиан беше отседнал у нас и наваля снегът. Нали в събота всички ходихме в Пенистоун Роял на вечеря. Стори ми се, че леля ти Пола е доста неспокойна.

— Джулиан й е предал съобщението от дядо си. Доста я е разтревожило. Чичо Рони се беше притеснил от неочакваната поява на Ейнзли след толкова много години, а когато двамата с Пола се видели на следващия ден, той я предупредил да бъде нащрек.

— Джулиан ми каза, че Ейнзли не бил направил нищо.

— Не е направил нищо, което засяга компаниите „Хартс“ — отвърна Уинстън. — Само че той вечно създава неприятности. Открай време е така. Идва му отвътре и ако открие начин да нарани Пола, ще го използва. За него ще бъде огромно удоволствие да обърне живота й наопаки. Той е злобен човек, още от малък си е такъв.

Донесоха напитките им и след като се чукнаха и отпиха от шампанското, Уинстън продължи:

— Поговорих с чичо Рони и той ми каза, че е посъветвал Пола да наеме частен детектив, за да провери какви ги върши Ейнзли. Чичо Рони обясни, че инстинктът му нашепва, че Джонатан е тръгнал на боен поход. Иска да срази Пола.

Гидиън възкликна:

— Дано леля Пола пусне по следите му частен детектив, татко.

— Ами… на нея не й се иска. В момента се колебае.

— А ти какво мислиш?

— Аз съм за. Чичо Рони е мъдър човек. Не забравяй, че най-ценната стока е информацията. Научихме го от леля Ема, а и както напомних на Пола онзи ден, да си предупреден е все едно да си въоръжен.

Гидиън кимна с разбиране, обърна се към застаналия до тях сервитьор, пое едното меню, а баща му — другото. След няколко секунди поръчаха стриди от Колчестър и хек на грил. От години двамата винаги поръчваха едни и същи ястия. Вкусовете на баща и син бяха еднакви в много отношения. Толкова си приличаха, че Емили още преди години ги бе нарекла „двамата ми близнаци“.

След като поръчаха още две чаши шампанско, Гидиън се обърна към баща си:

— Разкажи ми за Джонатан Ейнзли, татко. Какво са направили двамата със Сара?

— Ейнзли бе шеф на недвижими имоти „Хартс“ през шейсетте и седемдесетте и умело управляваше компанията. Изведнъж бизнесът му започна да запада, изпускаше важни сделки. По-късно открихме, че е насочвал всички тези ценни сделки към компания, наречена „Стоунуол Пропъртис“ и…

— Защо? — прекъсна го Гидиън.

— Защото заедно със стария му приятел от Итън Себастиан Крос са притежавали „Стоунуол“. Ейнзли бе източил хиляди лири от „Хартс“ и бе подкопал финансовата стабилност на клона.

— И Сара Лаудър ли има пръст в тази работа? — попита синът.

— Да, макар и не директно. Тя инвестирала в „Стоунуол Пропъртис“, но честно да ти кажа, Гид, не вярвам да е знаела за предателството на братовчед си към семейството. Щом Пола и баща й събраха достатъчно доказателства срещу Ейнзли, разкриха, че знаят, и го изхвърлиха и от компанията, и от семейството. Също и Сара.

— Не са имали избор — потвърди Гидиън и погледна баща си в очите. — А след това той заминал за Хонконг и натрупал цяло състояние от недвижими имоти.

— Точно така. Ейнзли беше виртуоз в бизнеса.

— Джулиан ми каза, че Ейнзли се е върнал по-късно и се е опитал да вземе контрола над магазини „Хартс“. Как е възможно да се случи подобно нещо?

Уинстън поклати глава и на лицето му се изписа тъга.

— Пола бе виновна. През осемдесетте Ейнзли се върна в Лондон. По същото време тя бе пуснала десет процента от дяловете на „Хартс“ на борсата. Той, разбира се, веднага ги изкупи. Тези акции и всичко, което притежаваше, му дадоха добра преднина.

— А тя защо е продала част от дяловете си?

— Искаше да купи верига магазини в Щатите. Двамата с Шейн разбирахме желанието й да създаде нещо свое, но знаехме, че не е преценила достатъчно добре нещата. Това е единствената грешка, която някога е правила, поне според мен. Като изключим женитбата й с Джим Феърли, разбира се. Този брак беше истинска катастрофа.

Към края на вечерта Уинстън се обърна към Гидиън и го погледна настойчиво.

Младежът се намръщи и се приведе към баща си.

— Какво има, татко? Пак ми се струваш притеснен.

— Не съм, всичко е наред. Просто си мислех за династията, създадена от Ема и Уинстън старши, и се надявах ти да бъдеш човекът, който да я продължи… да продължиш рода.

— Не те разбирам.

— Като гледам, Тоби няма да ме дари с внуци, докато е женен за актрисата. Адриана не иска деца и се съмнявам, че Тоби ще успее да я убеди, каквото и да си въобразява.

— Не забравяй Пола, татко, тя има много деца…

— Така е, така е — прекъсна го нетърпеливо Уинстън. — Тя също е Харт. Само че фамилията, която носи, е О’Нийл.

Гидиън кимна, разбрал какво се опитва да му каже баща му.

— Ние сме последните от рода, които носят името Харт, знаеш го.

Уинстън се отпусна на стола, замисли се за момент, след това продължи:

— Не мисли, че се опитвам да те накарам да престанеш да си живееш живота, все пак си само на двайсет и осем. Само че… просто се питах дали няма някое момиче на хоризонта. Питам за момиче, към което да имаш сериозни намерения. Което да ти е привлякло вниманието.

— Не, татко. — Когато Гидиън видя изписалата се по лицето на баща му тъга, побърза да добави: — Наскоро се запознах с едно момиче и то много ми хареса. Само че още е рано да се каже. Не искам да те подведа, а след това да те разочаровам.

— Тя дали е готова за женитба? — продължи да разпитва Уинстън.

Гидиън кимна.

— Тя не е от жените, с които можеш да си прекараш добре и после да я зарежеш просто така.

Уинстън грейна.

— Нямам търпение да се запозная с нея.

 

 

Същата вечер Гидиън не можа да заспи. Лежеше буден в тъмното и преповтаряше всичко, за което беше разговарял с баща си.

Остана изумен, когато разбра, че Пола, най-забележителния човек, когото познаваше, бе допуснала грешка, която за малко да й коства любимите магазини на баба й. Също така му бе непонятно как е възможно човек от семейството да прибегне до лъжи и мошеничества, след като разполага с толкова много пари и възможности.

— Его и алчност — бе казал баща му. — Фатална комбинация, съсипала много други хора. Ще съсипе и Джонатан Ейнзли.

Накрая бе заговорил за женитба и деца. Гидиън нямаше нищо против, че баща му е толкова открит. Много обичаше и уважаваше баща си и разбираше причината да му се иска да има внуци. Същото се отнасяше и за майка му. Бе напълно естествено да се чувстват по този начин.

Еван Хюс. Бяха се видели вчера и той остана като омагьосан. Не я познаваше, не знаеше нищо за нея, а му се струваше, че я е познавал цял живот. Тя бе красива, сърдечна, общителна. Бе изключително привлекателна и в сексуално отношение. Освен това бе забелязал у нея изтънченост, която я правеше още по-интересна и желана.

Утре щеше да й позвъни, да я покани да излязат… Заспа с мислите за Еван Хюс и всички възможности, които ги очакваха.