Барбара Тейлър Брадфорд
Тайната на Ема (14)

12

— Искам да ти задам един-единствен въпрос — заяви Линет, спря по средата на Честър стрийт и погледна Джулиан.

— Добре — отвърна той и също я погледна. Мислеше си, че изглежда прелестна, както е обляна от светлините на уличните лампи, и изпита непреодолимо желание да я целуне. — Казвай.

— Как успя да се промъкнеш покрай охраната на задния вход на магазина и да се качиш в кабинета ми, без никой да ми позвъни?

Той се разсмя, развеселен от въпроса.

— Джо Пинкъртън бе дежурен на входа за персонала, а той ме знае още от дете. Затова ме пусна.

— Ясно.

Долови остротата в гласа й и тъй като не искаше да навлече неприятности на старши член от персонала, побърза да добави:

— Джо ме накара да се подпиша в книгата.

— Радвам се.

— Освен това споменах, че идвам да те взема — сети се да добави Джулиан и я погледна внимателно.

— Джо как реагира на тази новина? — попита тя вече по-спокойно.

— Усмихна се, намигна ми и…

— Виждаш ли? Още някой е решил, че сме двойка!

— Ние сме двойка. Винаги сме били и се надявам да си останем заедно, независимо какво мислиш ти. Какво му е лошото? — попита той и гласът му прозвуча по-остро, а сините му очи заблестяха от раздразнение.

Линет не откъсваше поглед от него, наблюдаваше го преценяващо и се канеше да направи остра забележка, когато той я сграбчи за раменете, привлече я към себе си и я целуна страстно.

В първия момент тя искаше да го отблъсне, след това съвсем неочаквано, се остави на чувствата. Притисна се към него, прегърна го през врата и усети как решителността й се изпарява. Започна да отвръща на целувките му с не по-малка от неговата страст, която изуми и двамата.

След малко те се отдръпнаха с нежелание и останаха загледани един в друг, учудени поради същата причина. Откликът й след месеци раздяла бе съвсем неочакван.

Джулиан докосна нежно лицето й и прошепна:

— Ела, приготвил съм ти изненада. — Докато говореше, плъзна ръка под нейната и двамата продължиха към неговия апартамент. Щом влязоха във входа на къщата, той я целуна нежно, преплете пръсти с нейните и я поведе към втория етаж.

— Каква изненада? — попита тя, неспособна да сдържа любопитството си.

Джулиан Калински се усмихна загадъчно и я поведе към вратата. След като отключи, я изчака да влезе, подритна вратата с крак, отново я привлече към себе си и устните му притиснаха нейните.

Продължи да я целува, докато сваляше дебелото й палто, после го пусна на пода, сви рамене, за да изхлузи своето, пусна и него на пода и двамата се запрепъваха към хола, все още впили устни.

Стаята бе тъмна, с изключение на езерцето светлина, което бликаше от малка настолна лампа с копринен абажур, и пламъците от огъня.

— Раздялата ни приключи — изрече той, нетърпеливо свали сакото й, подхвърли го на един стол и я поведе към огъня.

— Ама…

— Никакво „ама“ — изрече той и притисна устните й с пръсти, за да я накара да замълчи; след това стисна лицето й в ръце и се взря в очите й. Обичаше това лице, обичаше го още откакто бяха деца. То бе със сърцевидна форма, с високи скули и широко чело, с безупречни фини нежни черти. Тя имаше извити кестеняви вежди над великолепните зелени очи.

Открай време обичаше златисточервените й коси, а когато някои от братята и сестрите й или братовчедите я наричаха „морков“ или „люта чушка“, докато бяха деца, той се разправяше с тях. Водеше я на някое от тайните им места, където попиваше сълзите й с целувки, целуваше малките способни ръце и не спираше да й повтаря, че е най-красивото от всички момичета. Обикновено идваше и Гидиън; той също я прегръщаше и я успокояваше, даваше й сили, за да се опълчи на другите. Те бяха безстрашните й защитници и Гидиън също като него не търпеше грубите шеги.

Сега Джулиан изрече много бавно:

— Обичал съм те цял живот, Линет О’Нийл. Ще те обичам чак докато умра, дори и след това. Не мога да продължавам по този начин. Просто не мога. Трябва да се съберем отново, веднага. Не мога без теб, не мога да живея по този начин, просто не издържам на тази раздяла, която ти поиска.

Тя го погледна, видя искреността и отчаянието в очите му. Въпреки това не каза и дума, тъй като се страхуваше да не изрече нещо погрешно, което ще го накара да избухне. Очевидно бе, че той губи търпение.

— Кажи ми честно, наистина ли искаш да прекратим връзката си — попита след малко той. — Кажи ми да си отида завинаги и ще те послушам. Никога повече няма да те притеснявам. Кажи ми, че не ме обичаш повече, Линет О’Нийл, и ще си тръгна.

Тя го погледна в очите и извика:

— Разбира се, че те обичам, Джулиан! Винаги съм те обичала, но виж, просто…

— Не! — извика на свой ред той, по-скоро разочарован, отколкото раздразнен. — Трябва да престанем с тези глупости, чу ли? Слагам край на тази работа веднага. Стига, Линет. Отказвам да приема подобно отношение от теб. Давам ти ултиматум. Или подновяваме нормалната си връзка, или аз се махам… Не мога повече.

Тя се смути от решителността му. Знаеше, че ако се опита да го държи на разстояние, ако се опита да се измъкне от тази връзка, ще го загуби завинаги.

Джулиан току-що й бе показал колко е сериозен. Дълбоко в себе си тя разбираше, че е прекалено горд, за да й позволи да се отнася към него с безразличието от последните месеци. Обичаше я прекалено много и не можеше да се примири с раздялата, за която тя бе настояла, бе истински мъж и нямаше да се остави тя да го командва. Той в никакъв случай не бе безхарактерен.

Едва сега осъзна, че трябва незабавно да оправи нещата. Утре щеше да е късно. Беше го докарала до ръба и той бе изгубил търпение. Това бе очевидно от тона му, от думите му, от блясъка в сините му очи, от стиснатите устни.

Линет направи крачка напред и го прегърна; вдигна се на пръсти и го целуна нежно по устните. Стисна ръката му и го поведе към камината.

— Свали това — прошепна тя и докосна реверите на сакото му.

Той я послуша, пусна дрехата на земята, пристъпи към нея и я привлече до себе си. Устните му жадно притиснаха нейните и двамата се целуваха дълго. След това се отпуснаха прегърнати на килима пред огъня.

Той се надигна на лакът и я гледа дълго, опитвайки се да разгадае изражението й.

Тя забеляза неизречения въпрос в очите му и попита:

— Какво има, Джулиан?

— Сигурна ли си?

— За кое?

— За всичко това. Да си с мен. Сигурна ли си, че искаш да сложиш край на раздялата, да се върнеш при мен? Сигурна ли си за нас?

— Да, сигурна съм — прошепна тя, протегна ръка и докосна лицето му, а от очите й струеше любов.

Той кимна и леко се усмихна. Желаеше я силно, винаги я бе желал.

Спусна ръка по гърдите й. Зърната й се втвърдиха под тънката коприна. Самият той вече тръпнеше от желание. Наведе се над нея, засмука зърното през коприната, след това разкопча блузата и извади гърдата й от дантеления сутиен. Устните му се спуснаха над меката плът и той целуна нежно гърдата, притисна я и отново засмука зърното. Вдъхна жадно топлия й аромат.

Линет протегна ръце и вплете пръсти в гъстата му тъмна коса.

Желанието на Джулиан ставаше все по-силно и неудържимо. Бяха разделени от месеци, които му се бяха сторили безкрайни. През тях не бе спрял да мисли и да копнее за нея.

Бе невероятно възбуден, развълнуван, обзет от физическо желание. Искаше да потъне в нея, да усети мекотата и топлината й. Същевременно не желаеше да бърза; искаше да удължи мига, да му се наслади, искаше да й достави удоволствие, както бе правил години наред, откакто още като тийнейджъри откриха сексуалното привличане един към друг.

Започна отново да целува устните й, а тя ги разтвори и той потърси езика й. Бяха като омагьосани един от друг, свързани от интимност, превърнали се в едно цяло.

Линет цялата гореше; винаги ставаше така, когато се целуваха с такава ненаситна страст. Нямаше търпение да го усети в себе си, да се почувства отново цяла. Едва сега осъзна колко много й бе липсвал, колко й бе липсвало да се люби с него, хармоничната им сексуална връзка. Той я любеше откакто тя бе на шестнайсет, обладаваше я често с трескава настойчивост, а тя обожаваше тази страст и нетърпение. Неочаквано усети тръпка, беше влажна и едва успяваше да овладее нетърпението си.

— Джулиан, Джулиан… моля те. Толкова те желая — простена тихо тя.

Той вдигна глава от гърдата й, погледна я и кимна. Започна да сваля блузата, докато тя разкопчаваше ризата му, подръпваше я, докато накрая дрехите им бяха разпръснати наоколо.

Джулиан се отпусна до нея. Мълчеше. Наблюдаваше я. Радваше й се. Беше му толкова приятно да я поглъща с очи.

Тя си мислеше колко невероятно мъжествен изглежда той. Висок и слаб, ала мускулест, с широки гърди, мургав, красив, с високи скули, трапчинка на брадичката, ясните му сини очи пламнали от желание. Притисна се до нея и щом усети желанието му огънят в нея лумна.

След миг Джулиан се надигна на лакът и започна да я гали, прокарваше пръсти по гърдите й, по корема, след това по бедрата, докато най-сетне спря на меднорусите косъмчета между бедрата й. Тя нетърпеливо ги разтвори. Линет въздъхна и тялото й започна да се отпуска, когато усети пръстите му в себе си. Тихо изстена. Той продължи да я гали, докато тя извика.

Не можеше да се сдържа повече. Бе готов да избухне, когато коленичи между краката й. Стисна я и навлезе в нея с едно бързо движение. Тя бе част от него, част от душата му, както бе открай време.

Дългите й слаби крака се сключиха на гърба му, тя преплете глезени, за да е сигурна, че ще го задържи в себе си, както той я бе научил. Той пъхна длани под дупето й, вдигна го към себе си и тласъците му станаха по-силни и бързи. Беше се извисил, беше омагьосан от нея, от златните й коси, от женския аромат и мириса на секс.

Тя започна да трепери, цялата гореше. Той не спираше, разтърсван от желание, викаше името й, тя мълвеше неговото; двамата се бяха слели отново, понесени на вълните на екстаза и радостта.

 

 

Силата на страстта, избликнала след дългата раздяла, ги остави задъхани, изтощени и напълно отпуснати.

Най-сетне се размърдаха.

Джулиан наблюдаваше как Линет приглажда къдрици и се обляга на канапето, след това посяга към блузата, малко смутена от бурните ласки. Винаги се държеше така, бе свенлива, искаше да се покрие, да изглежда по-прибрана и скромна.

Той се усмихна вътрешно, замислен над двете й лица. Едната бе Линет, която в този момент се опитваше да скрие голите си гърди, а другата Линет отпреди малко, страстната, необузданата, дивата, се бе издигнала с него до неподозирани висоти. Онази Линет нямаше задръжки и съмнения. Тя бе радостта на живота му. Въпреки това обичаше и двете с цялото си сърце.

Той се изправи, наведе се, целуна я по косата, пресече хола и влезе в спалнята.

Тя остана да гледа след него, след това затвори очи и се замисли. Бе неизразимо щастлива, че е отново с него. Как бе могла да си въобразява, че ще успее да живее без него? Той бе единственият мъж за нея, единственият, който някога бе пожелала.

Линет усети, че той се е върнал, отвори очи и го погледна. Джулиан се наведе, загърна я в копринен халат, отново седна до нея пред огъня и завърза своя халат.

— Трябва винаги да носиш този нюанс на синьото — прошепна тя. — Подчертава очите ти.

— Знам. Любимата ми го купи.

Тя му се усмихна и в очите й заискри смях.

— Обичам те, Джулиан Калински. — Погледна го многозначително и добави: — Обичам те не по-малко, отколкото ти мен.

— Знам, Линет.

Последва кратко мълчание; тя наведе глава, подръпна халата и продължи:

— Съжалявам… моля те да ме извиниш за онова, което ти причиних…, че те помолих да си дадем време и с това те нараних толкова силно. Нараних те, нали?

— Така е.

— Приемаш ли извинението ми?

— Приемам го, но имам един въпрос.

— Да?

— Защо? Защо го направи, Линет? Все още не мога да намеря обяснение.

Тя кимна и въздъхна дълбоко:

— Имах чувството, че съм манипулирана, че и двамата ни манипулират, че дядовците ни се опитват да ни накарат да се оженим. Уверявам те, че това беше причината. Сам знаеш, че трите клана открай време искат родът Калински да се сроди със семейство Харт.

— Ти си от семейство О’Нийл — пошегува се той.

— Много добре разбираш какво се опитвам да ти кажа… потомък на Дейвид Калински и потомка на Ема Харт да се свържат в брак, защото преди почти сто години, в началото на миналия век, Дейвид е бил влюбен в Ема.

— А Ема го е изоставила, точно както ти ме изостави. Историята се повтаря, така ли? — попита остро той.

— Не, не, в никакъв случай! Дейвид Калински, прадядо ти, е бил женен, а ти знаеш, че Ема е била изключително почтена жена и никога не би си позволила да разруши един брак, за да заживее щастливо. Затова се е оттеглила, ала е останала негова приятелка чак до смъртта му, а той й е бил партньор в „Лейди Хамилтън Клоудс“ години наред. Дядо Брайън често ми е разказвал тази история. Вече я знам наизуст.

— А пък аз, откакто се помня, я чувам от дядо Рони. Само че да чувстваш, че си манипулирана, не е основателна причина, Линет — рече Джулиан.

— Знам. Това бе само част от причините. Исках и двамата да сме сигурни в чувствата си един към друг. Искаше ми се поне няколко месеца да… разполагаш със свободата си, да си наясно с истинските си чувства към мен. Можеше да кажеш, че те освободих, Джулиан… разбираш какво се опитвам да ти кажа. — Тя сви устни и поклати глава. — Не исках да се чувстваш задължен към мен. Исках да се чувстваш свободен, да започнеш връзка с друга жена, ако желаеш.

Той не откъсваше поглед от нея, а на лицето му се бе изписало удивление. След това избухна в смях.

— Искаш да кажеш, че си ме освободила, за да мога да… да… да си развявам коня ли? — Ахна и отново избухна в смях.

— Да.

Той бе толкова развеселен, че за момент не успя да каже и дума.

Линет се намръщи и попита:

— Направи ли го?

— Кое?

— Имаше ли връзка през последните няколко месеца?

— Разбира се, че не съм! Никоя друга не ме интересува, единствено ти, освен това съм сигурен, че го знаеш.

— Май да. Въпреки това усещах, че ни тласкат към брак заради тяхното минало, защото трите клана желаят да се случи, а на мен не ми бе никак приятно. Имаше и още нещо. Мислех си, че щом се оженим, ти ще се отегчиш. Подобни неща често се случват. Двама са заедно години наред, щастливи са един с друг, а когато подпишат прословутия лист, всичко свършва. Притеснявах се, че двамата с теб сме заедно толкова отдавна, че… Просто си мислех, че бракът ни няма да просъществува и тогава какво щеше да стане?

— О, Линет… мила, как бих могъл да се отегча от теб?

— Спим заедно цели десет години… Това е много време.

— Така е, но аз съм се наслаждавал на всяка минута — призна той, без да откъсва поглед от нея, като се питаше дали да плаче, или да се смее. Заради нея и отживелите й идеи за мъжете и отношението им към жените бе живял в ада месеци наред. Ала той не бе като останалите мъже. Техните правила не се отнасяха за него; той не се съобразяваше с чужди правила.

От една страна, тя бе права за дядовците им. Вината бе отчасти тяхна, ако можеха да винят някого. Повдигаха този въпрос години наред, още откакто бяха разбрали, че за тяхно най-голямо удоволствие, двамата с Линет са двойка. Бяха водили масирана кампания през последната година, затова той знаеше колко я притесняват манипулациите им. Ако трябваше да е честен, той също се бе почувствал притиснат, докато тя бе засегната много по-дълбоко.

Също така не можеше да не признае, че много жени биха решили, че са омръзнали на мъжа в сексуално отношение, след като години наред са били с една партньорка, с която се познават още от деца. Той наистина бе различен. Искаше му се тя да е сигурна в него; притесняваше се, че не го бе разбрала по-добре, ала след това прогони тази мисъл със силата, с която би ритнал топка. Побърза да насочи вниманието си другаде.

Приближи се до нея, прегърна я и я притисна до себе си.

— Помниш ли какво правехме, когато ти беше на седем, а аз — на единайсет? Помниш ли тавана на Пенистоун Роял?

— Ние ли? Искаш да кажеш какво правеше ти.

— Не съм направил нищо, което ти не си искала.

— Съблече ме, без да съм ти позволила.

— Зверче такова, не си спомням да си била против.

— Тогава не мислеше, че съм зверче. Беше очарован от цялото ми тяло.

— Доколкото си спомням, се включваше доста активно и умело в игрите ни като тийнейджъри. Помня, че веднъж ти ме съблече насила, огледа ме целия и имаше още. Дори стигна дотам, че…

— Да не си посмял да го кажеш, Джулиан Калински, защото ще…

— Какво? — прекъсна я той.

— Ще го направя отново, при това незабавно.

— Да, направи го, моля те. — Той й се усмихна и зарови лице в косата й, от която лъхаше аромат на алойзия, летни цветя и чисто. Колко познат аромат… нейния аромат. — Линет, любима, да знаеш само колко те обичам. Как можа да си помислиш, че ще спя с друга? Желая единствено теб, само ти можеш да ми дадеш такава радост и задоволство.

Тя се усмихна.

— Бях послушна ученичка, нали?

Той се отдръпна от нея и намигна игриво.

— Защото имаше най-добрия учител на света, нали?

— Точно така!

Той я притисна до себе си и се опита да мисли обективно няколко секунди. Познаваше я добре, по-добре, отколкото познаваше хората от семейството си.

Тя бе истинска Харт. Бе наследила всичките им характерни черти — и твърдостта на характера, и предаността, и щедростта, и борбеният им дух, и енергията, и многостранните им таланти, и умението да работят като роби. Всички представители на семейство Харт бяха готови да се защитават един друг и тя бе същата. Докосни някого от семейство Харт, и останалите ще ти се нахвърлят. Знаеше, че тя никога не е харесвала Тоби, ала нямаше да се откаже, преди да отмъсти за него. Цялото семейство бяха такива. Съобразяваха се с правилата на Ема не само в това отношение, ами във всяко друго. Ема бе наложила стандарти преди много години и семейство Харт все още продължаваха да ги спазват.

Линет бе наследила всичките им характерни черти — както добрите, така и лошите, а също и поразителната им красота. Кръвта на Ема течеше във вените й, жарка, готова да пламне всеки момент. Мъжете бяха пълзели в краката на прабаба й, тя бе обичала някои от тях, бе имала връзки, а някои от децата й бяха извънбрачни. Ако можеше да съди от онова, което знаеше за Ема Харт, тя е била без задръжки в леглото, също както правнучката й с него.

Ала той обичаше Линет, защото бе от семейство Харт, защото бе такава, каквато бе. Обичаше готовността й да се опълчи на установения ред, обичаше независимостта й, рязкото й отношение, което му напомняше за леля й Емили и го караше да се смее неудържимо. Обичаше я, защото бе сладка, нежна и търпелива с децата и мила с възрастните от семейството. Знаеше колко много държи на Брайън, въпреки че понякога дядо й я побъркваше с приказките си за обединяването на трите клана.

В същото време Линет си мислеше за поведението си през изминалите няколко месеца. Основното й притеснение бе, че Джулиан ще я помисли за глупачка. Наистина се прояви като глупачка в някои отношения; трябваше да сподели с него тревогите си, вместо да настоява да се разделят за известно време. Какво постигнаха с тази раздяла? Абсолютно нищо. Бяха нещастни и двамата и пропиляха безценно време. Не, може и да не бе чак такава загуба. Сега, след като бе разбрала всичко, го ценеше повече от всякога… Самата мисъл, че за малко не го изгуби, я бе изпълнила с неподправен ужас и тя бе решила да направи всичко по силите си, за да оправи нещата помежду им. И беше успяла.

Привличането им бе все така силно, както и първия път, когато се любиха. Спомняше си чудесно онази нощ. Бяха се целували и милвали години наред, а малко след шестнайсетия й рожден ден ласките стигнаха твърде далече. Тя го бе поощрявала, докато накрая се увлякоха и стигнаха до края. Същата нощ го направиха няколко пъти. Бяха уплашени до смърт, докато дойде време за следващия й цикъл. След това Джулиан се бе погрижил да я пази, докато тя започна да взима противозачатъчни.

Джулиан Калински. Първата й любов. Единственият й любовник. Понякога се питаше дали е била единственото му завоевание; не бе сигурна. Той бе с четири, не, пет години по-голям от нея, бе живял в пансион, след това бе учил в Оксфорд. Веднъж чу баща си и чичо си Уинстън да обсъждат Джулиан и Гидиън и да се смеят. Чичо Уинстън бе подхвърлил, че двамата били „големи пирати“. Това можеше да означава едно-единствено нещо.

Само че това не я притесняваше. Онези дни бяха минало. В момента той носеше огромна отговорност в „Калински Индъстрис“ и щеше да поеме още повече, когато застанеше начело на бизнеса. Двамата се разбираха отлично, защото и тя носеше огромна отговорност в „Хартс“. В известен смисъл трябваше да се съобразяват с успехите на предшествениците си, може би затова двамата си пасваха така добре, а и бяха израснали заедно, възпитани, да се посветят на задълженията си, да приемат обстоятелствата, които съдбата им бе отредила. Не се налагаше да се дават обяснения, когато ставаше въпрос за работа и бизнес. Джулиан бе изключителен, трудолюбив и отдаден на работата и двамата с него имаха едни и същи ценности. Обичаше го откакто се помнеше; освен това го харесваше, възхищаваше му се и го уважаваше.

Размърда се и се отдръпна от прегръдката му.

— Нали имаше изненада за мен — възкликна тя, спомнила си какво й бе казал.

— Имам.

— Каква е?

— Затвори очи.

— Добре. Затварям очи.

Джулиан бръкна в джоба на халата. Извади го, хвана ръката й и го плъзна на пръста й.

— Отвори очи.

— Господи, Джулиан! Много е красив — извика тя, когато погледна пръстена със смарагди и диаманти, които проблясваха на светлината на огъня. Извъртя се и го погледна. — Невероятен е, наистина е съвършен. Благодаря ти. — Пресегна се и го привлече към себе си, за да го целуне по устата.

— Отива ти на очите — прошепна той след малко, доволен от искрената й радост. — Приемаш ли го? — Отдръпна се и се взря в нея на меката светлина. — Нали знаеш какво означава, ако го приемеш?

— Разбира се, че го приемам, и, разбира се, че знам какво означава, глупчо. Сгодени сме.

— Най-сетне — разсмя се той.

— Какво има? Защо се смееш?

— Дядовците ще си припишат всички заслуги, когато разберат за годежа.

— Да не си посмял да им споменеш — възкликна тя и се засмя с него. — Значи затова дойде тази вечер в магазина, появи се неочаквано и едва ли не ме измъкна за косите. Искал си да се сгодиш за мен.

— Нямах представа какво ще стане, какво ще отговориш — отвърна той. — Исках да съм готов… за всеки случай. Най-вече ми се искаше да поговоря с теб, Линет, да оправим нещата. Виж, просто не можех да карам така. Щях да полудея без теб. Исках да изясним нещата веднъж и завинаги.

— Когато ме целуна на Честър стрийт, знаех, че не мога повече без теб. Значи добре направи, като дойде в магазина и се държа толкова властно. Утре ще благодаря на Джо, че те е изпратил, без да ме предупреди.

Той я притисна до себе си и след малко каза:

— Гладен съм като слон. А ти?

— Да, само че ти никога нямаш нищо за ядене.

— Тази вечер имам. Следобед напазарувах и госпожа Лъдлоу приготви вечерята, преди да си тръгне в шест. Всичко е на количката в кухнята, оставила е изстудено шампанско, запалила е камината в кухнята и си е тръгнала. Нямаме никакви грижи, освен да докараме количката. Какво ще кажеш за пикник на килима? Всичко е от „Хартс“, разбира се.

— Чудесно, само че няма да имаме огън, ако не сложиш нова цепеница.

— Веднага. — Той скочи, махна решетката и сложи дърво върху тлеещите въглени.

— Ще дойда да ти помогна в кухнята. — Линет също се надигна. — Сега вече съм почти твоята жена.

— Ти винаги си била моята жена — отвърна бързо той, стисна ръката й и се загледа в пръстена. На светлината на нощната лампа той хвърляше зелени отблясъци. — Господинът, който ти е подарил този пръстен, сигурно е луд по теб. Страшен пръстен!

— Господинът, който ми даде този пръстен, е наистина изключителен във всяко отношение, най-вече в леглото. Открай време си падам по него.

Той я прегърна и двамата заедно се отправиха към кухнята.