Барбара Тейлър Брадфорд
Тайната на Ема (37)

35

Джак Фийлд и Денис Скот, и двамата без семейство в Лондон и следователно без ангажименти за Коледа, с радост се съгласиха да помогнат на Ема на празничната вечеря. Истината бе, че бяха поласкани от молбата й.

В шест часа Грейс влезе в дневната и тихо съобщи на Ема, че масата в кухнята е готова и помагачите могат да сервират.

Ема се обърна към Блеки и го помоли да обяви, че вечерята е готова. Той се съгласи на драго сърце, но го направи с типичното си свежо чувство за хумор.

— Дами и господа, коледната ни дажба ни очаква в кухнята. Ема е успяла да ни приготви пищен празничен бюфет, но като вземем храната си, ще седнем да се храним в трапезарията. А сега да вървим, преди всичко да е изстинало.

Джак, Денис, Грейс, госпожа Кодингтън и готвачката стояха зад масата, която наистина бе огромна. Беше покрита с бяла покривка, украсена с два сребърни свещника с червени свещи в двата края, и наистина беше отрупана с храна: две големи парчета варена шунка от Йоркшир, три печени пуйки и три печени пилета — със съвършена златиста коричка и съвсем топли. Подбрани зеленчуци, отгледани в Пенистоун Роял, голяма тава с печени картофи, купи с пълнеж с лук, по-малки кристални съдове с туршия, лютеница, мариновани лукчета. Всички тези деликатеси, естествено, идваха от запасите на Хилда. В центъра бяха поставени няколко специални съда с известния сос на Ема.

С чиниите си гостите последваха Ема в трапезарията, украсена за празника — отново червени свещи в сребърни свещници на дългата махагонова маса, в чийто център бе поставена огромна кристална купа, пълна с красиви сребърни, златисти и зелени топки, които би трябвало да заместят цветята. По шкафовете и масите наоколо се виждаха вази с бодлива зеленика и имел, обиколени с нови червени свещи в сребърни чашки, а в единия ъгъл бе поставено изкуствено коледно дърво, със сребърни и златни украшения. До бюфета Ема бе наредила да поставят двойна люлка за бебетата момчета — Шейн и Уинстън Втори, и още една за Сара.

Беше се погрижила за всеки да има място. Кит, Робин, Брайън и Рандолф имаха задача да разлеят по чашите червено и бяло вино. Щом момчетата свършиха и седнаха, всички започнаха да се хранят.

Както винаги домакинята хапна съвсем малко, но с удоволствие отбеляза с какво внимание удостояват младите мъже приготвената с толкова труд храна. Погледът й се спираше на всеки един поотделно.

Тони, който седеше до любимата си Елизабет, беше лесен за разгадаване — прям, рус — беше истински англичанин.

Кит, настанил се от другата страна на сестра си Елизабет, следеше с обожание всяко движение на жена си Джун и малката Сара в люлката непосредствено зад Джун. Той също бе синеок англичанин.

Брайън с тъмносиня униформа на военновъздушните сили до съпругата си Джералдин бе истинско копие на Блеки. Висок, широкоплещест, със същите весели тъмни очи и черна къдрава коса, той бе копие на баща си от времето, когато тя се запозна с него край възвишенията над Феърли, усмихна се вътрешно Ема.

Ето го и нейният любим Робин, ослепително привлекателен в тази униформа. По чувствителното му лице личеше бързата му реакция на всичко, което чуваше, беше съвършеният грижовен домакин. Седеше между сестра си Дейзи и леля си Шарлот, която очевидно бе привлечена от приликата му с Уинстън.

За миг очите й спряха на по-големия й брат и сърцето й се изпълни с обич. Открай време беше нейната дясна ръка — предан, лоялен и неуморим. Колко беше щастлив днес в присъствието на Рандолф, Джорджина и бебето.

Дойде ред и на племенника й Рандолф — високо момче, с малко по-широки рамене от баща си. Чертите на лицето му бяха типични за семейство Харт. Той имаше очи единствено за Джорджина. Носеше униформата си на Кралската флота с огромна гордост.

Не по-малко горди с униформата си бяха и Рони и Марк Калински, синовете на Дейвид, настанили се от двете страни на Натали. Хубави тъмнокоси мъже с живи интелигентни очи, наследени от баба им Янеса Калински.

Дейвид забеляза, че тя наблюдава синовете му, усмихна й се и й намигна. Седеше както обикновено от лявата й страна, докато от дясната на подобни тържества неизменно бе Блеки.

— Какво събиране на клановете се получи, нали, Ема? — промърмори Дейвид. — Всички са толкова щастливи, да не говорим колко е вкусно. Виж само момчетата… направо си облизват пръстите. Обзалагам се, че не са хапвали такава храна от години.

Тя се засмя весело и зелените й очи заискриха от удоволствие.

— Не се съмнявам, че това, което ядат в частите си, е доста по-различно — отвърна също толкова тихо тя. В този момент вниманието й беше привлечено от смеха на Дейзи, погълната изцяло от разговора си с младия пилот Дейвид Еймъри.

Той безсъмнено бе любимец на жените и добре го съзнаваше. Робин го бе описал като „красавец, но много искрен и свестен“. Тогава синът й я беше предупредил да внимава за Дейзи. Ема бе започнала да свиква с приликата на този младеж с Пол. Направи й впечатление, че Дейвид проявява също толкова голямо внимание към дъщеря й, колкото и тя към него. Тревожеше я само въпросът, дали той знае, че тя е само на седемнайсет. На всяка цена трябваше да каже на Робин да го предупреди. Личеше, че Дейвид е възпитано момче, с безупречни маниери, а и Робин я беше предупредил, че е от старо глостършърско семейство.

Личеше, че Матю и Марли, другите двама приятели на сина й, също видимо се забавляваха. Матю я бе накарал да се разсмее от все сърце с коментара си за банята до неговата стая в горния етаж. Той живописно описваше размера на ваната и горещата вода, да не говорим за затоплените хавлии в сравнение с тоалетните в казармата.

Матю Хол — слабоват младеж с кестенява коса и чувствително лице, й се стори най-сериозен от всички. Въпреки това имаше живо чувство за хумор, хитра усмивка и скептично отношение към живота. Беше й харесал от първия миг.

До него Чарли, който забавляваше седящата от другата му страна Розамунд, очевидно бе добър разказвач, защото момичето следеше внимателно всяка негова дума. Приятен на вид, високо подстриган младеж, с дълбоки кафяви очи. Тези на пръв поглед кротки очи най-вероятно криеха фаталния му чар.

Вниманието й беше привлечено от Джак Фийлд, който току-що се беше появил в рамката на вратата, за да покани гостите да си вземат десерт.

— Има доста голям избор — довери Ема на Дейвид и Блеки, които вървяха до нея към кухнята. — Консервирани от Хилда плодове с топъл яйчен крем, сиропиран с бренди коледен сладкиш със сливи, коледен сладкиш със стафиди, със сушено френско грозде, захаросани портокалови кори и шери. — Тя хвърли бърз поглед към Блеки. — Онзи сладкиш, който госпожа Търнър ни правеше в онзи наш предишен живот.

Блеки я погледна от висотата на своя ръст и прегърна почти покровителствено раменете й. Спомените завладяха и неговото съзнание.

— Ще си взема от всичко по малко… Няма да устоя. А ти, Дейвид?

— Аз също — съгласи се той. — Винаги най-много съм харесвал плодовия кейк на Ема.

След като приключиха с храната, която никой от тях не беше вкусвал от години, Робин поведе гостите към дневната.

— Да попеем малко, а, мамо? — предложи той, след което изведнъж се сети нещо и додаде: — Забравих да те предупредя, че поканих на питие и няколко американски пилоти, с които се запознах наскоро. Нали нямаш нищо против?

— Разбира се, че нямам, Робин. — Синът й винаги действаше спонтанно. Преди години бе разбрала, че дружелюбието му и неговата откритост са част от чара му.

Грейс, Джорджина, Джералдин, Елизабет и Дейзи сервираха кафето; Кит се зае с огъня в камината, а в това време Блеки отиде до малкото пиано, вдигна капака и удари няколко клавиша.

— Има добър звук — рече той, но бързо замлъкна, сещайки се колко нелепа е забележката му. Всичко, свързано с Ема Харт, бе в добро състояние.

Робин, Брайън и Рандолф застанаха до масичката с напитки и наляха чаши с коняк за Блеки, Уинстън и Франк и ликьор с аромат на мента за Шарлот. Останалите дами се отказаха от питие.

— На рафта до пианото има много ноти — отбеляза Ема, но думите й бяха прекъснати от звънеца на входа.

— Това са моите янки — възкликна Робин и забърза към стълбите, за да отвори.

Много скоро се върна в стаята, придружен от трима млади американци с военни униформи, които прекрачиха прага на стаята с известно смущение. Сърцето на Ема се сви съчувствено, когато се приближиха да й се представят — те бяха съвсем млади момчета.

— Много сме ви благодарни, госпожо Харт, за поканата — първи се обади Хари Трент и се здрависа енергично с нея. Беше толкова висок, че й се наложи да вдигне глава, за да види лицето му.

— Истинско удоволствие е за нас да сме със семейството ви на Коледа — промърмори Бил Роджърс. — Имате чудесен дом.

— Благодаря ви, че ни приехте госпожо — рече третият пилот Харви Уилсън. — Откъдето и да го погледнеш, е по-добре да сме тук вместо във военния клуб.

Ема се усмихна и им предложи някои от свободните столове, като междувременно попита дали искат нещо за хапване. И тримата любезно отказаха, но приеха напитките, които Рандолф и Брайън им предложиха. А когато Елизабет, Дейзи и Розамунд приближиха, за да поговорят с тях, момчетата скочиха на крака.

— Ще ме извиниш ли, миличка — наведе се Блеки над Ема, която се бе настанила до Уинстън на канапето. — Няма да е зле да подкрепим предложението на Робин да изпеем нещо.

— Разбира се, Блеки. Иди да посвириш… сигурна съм, че на всички ще им е приятно.

Блеки зае табуретката пред пианото и обяви високо:

— Ще засвиря нещо, за което се сетя, а вие всички се присъединете.

— Давай, чичо Блеки! — подкани го Кит.

— Ей сега, момче. Нека да си събера ума и да избера нещо. — Той прелисти партитурите, избра няколко листа и седна отново.

Пръстите му заиграха по клавишите и стаята се огласи от позната мелодия.

Ема я позна веднага. А когато Блеки запя, гърлото й се сви, тя затвори очи, облегна се и се пренесе назад във времето, когато беше бедно и изгладняло момиче, което крачи бързо през брулените от вятъра тресавища. Срещу нея от мъглата изниква момче, което я пита за пътя към Феърли Хол. Беше й изкарал ума…

Прекрасният баритон на Блеки изпълваше стаята.

Младият трубадур отиде на война…

Всички седяха заслушани в красивия му глас, след което очевидно усетил, че ирландската балада е твърде меланхолична за такъв весел празник, той реши да смени песента с ирландска жига, наситена с толкова трудни имена, че звучаха почти неразбираемо. И тази жига бе пял преди години. Последва „Дани Бой“ — любима песен на Ема, а и не само на нея, защото всички слушаха с удоволствие.

Най-сетне Блеки реши да подхване един от станалите много модерни шлагери. Когато стигна до втория куплет, певецът вдигна ръка и даде знак на присъстващите да му пригласят. Елизабет скочи първа и изтича до пианото, последваха я Дейзи и Дейвид Еймъри. От зоркия поглед на Ема не убягна фактът, че ръката му обгърна кръста на дъщеря й. Постепенно към групата пригласящи се присъединиха Хари и Фил, Робин и Кит. Брайън заобиколи групата, застана зад баща си и сложи длан на рамото му. При третия куплет хорът беше внушителен и всички възторжено пееха познатата песен.

След като завършиха, Елизабет помоли да изпеят нейната любима мелодия, която тя не спираше да тананика. Блеки тутакси подхвана интродукцията и чудесният глас на младата жена се издигна високо. Никой не посмя да развали впечатлението, като се присъедини към нея. Елизабет погледна кокетно Тони след края на песента.

Неочаквано Фил подхвана сам „Пейпър Дол“. Блеки тутакси поде мелодията и много от присъстващите запяха. Мат пък помоли Блеки да изпеят „Англия ще пребъде“. Така една след друга се занизаха любими мелодии.

Сърцето на Ема преливаше от радост. Момчетата изглеждаха прекрасно в униформите си. Често си бе мислила, че има нещо много привлекателно за жените в мъж в униформа. В същото време нямаше нищо привлекателно в това, което вършеха мъжете в униформа — то я ужасяваше. А тези момчета бяха поразително млади. И защо трябваше цветът на нацията да отиде на война? Сърцето й се сви при мисълта, че още утре или най-късно вдругиден те ще се върнат към своята тежка работа. Погледът й спря на Блеки и на братята й. Младите трябваше да се бият, защото възрастните бяха прекалено стари, за да издържат напрежението.

По едно време Шарлот предложи:

— Блеки, не може ли да изпеем някоя коледна песен?

— Разбира се, скъпа — усмихна се пианистът широко. — Хайде, Брайън, момчето ми, започвай. Рандолф — ти също. Знам, че често пеете заедно.

Двамата младежи застанаха в средата на стаята, останалите певци отстъпиха леко назад. Още с първите акорди на Блеки Ема позна известната коледна песен „Тиха нощ, свята нощ“.