Барбара Тейлър Брадфорд
Тайната на Ема (20)

18

— Здравей, скъпи — усмихна се Теса, когато Марк влезе в кухнята. — Притеснявах се, че закъсняваш. — Смъкна се от високия стол и пристъпи към него, прегърна го, ала той не откликна и тя отпусна ръце. — Къде беше? — попита тихо.

Той я отблъсна и рязко отговори:

— На тъпия влак, къде, по дяволите? — Намръщи се и добави: — Общественият транспорт в провинцията е кошмарен.

— Да — прошепна Теса и се върна на стола.

Той забеляза бутилката. Приближи се към плота, взе я и я разклати.

— Празна е! Пак ли пиеш? — възкликна той и я изгледа с ледено презрение.

— Казваш го така, сякаш съм алкохоличка, за бога! Изпила съм чаша и половина. Почти половината бутилка излях в ястието. — Надяваше се да избегне поредния му гневен изблик, затова отново му се усмихна и обясни: — Сготвих пиле. Знам колко много го обичаш, скъпи.

Без да обръща внимание на думите й, той размаха бутилката пред лицето й и грубо заяви:

— Пиенето е стар проблем на рода Феърли. Нали не искаш да свършиш като баща си. Или дори още по-зле — като прабаба си, Адел Феърли. Тя така се натряскала една вечер, че паднала по стълбите на Феърли Хол и си счупила тъпия врат. — Той поклати глава. — Как можах да попадна в такова семейство!

Теса го гледаше с отворена уста, напълно слисана.

— Това пък откъде го измисли? Никога не съм чувала подобно нещо, а ако беше истина, със сигурност щях да го знам. Кой ти разправя тези нагли лъжи?

Марк прокара ръка през разрошената си кестеняво — руса коса, сви рамене с безразличие и замърмори:

— Не знам. А и няма значение кой ми е казал, защото е всеизвестен факт, че представителите на семейство Феърли не са в състояние да се държат на краката си. Цялата страна знае, че се наливат като казаци. Така че внимавай какво правиш, чу ли! Няма да позволя една алкохоличка да отглежда дъщеря ми.

— Престани, Марк! Престани веднага. Не съм изпила и две чаши вино, да не говорим колко рядко пия. Почти никога. Знаеш го много добре. Така че престани веднага! — Теса скочи на крака, погледна го напрегнато, защото усети намек за заплаха в думите му. Вече бе нащрек и се питаше дали той самият не пие. А и къде е бил досега? Сутринта й бе казал, че цял ден ще бъде в провинцията. Само че къде точно? С кого?

Марк се бе настанил на другия стол и я наблюдаваше. Заговори с по-спокоен и нормален глас:

— Искам водка. Би ли ми наляла, мила?

За да му угоди, Теса се усмихна, кимна и забърза към шкафа, където държаха алкохола. Върна се с бутилка руска водка, постави я на плота, извади лед от фризера и се зае да му приготвя напитката.

— Наздраве. — Той вдигна чашата си и отпи.

— Наздраве. — Теса пое празната си чаша. — С кой клиент си се виждал днес? — попита небрежно, за да не стане въпросът й причина за нова кавга.

— Един от север — промърмори той и се загледа в напитката.

— Север ли? Нали каза, че ще ходиш в Йоркшир? — попита подозрително тя, особено след като бе заговорил за Адел Феърли и баща й.

— Исках да кажа Мидлъндс — поправи се той и я погледна. — Проектирам му къща. Много пари са това. За фирмата. — Странна иронична усмивка плъзна на устните му, когато попита: — Ами твоят ден? Как мина? Да си се карала с малката си сестричка? Говори ли с майка си? Какво става с проклетото наследство? Знам отговорите на тези въпроси. Сигурен съм, че си се карала с Линет, както съм сигурен, че не си разговаряла с майка си. Кога най-сетне ще поемеш работата като изпълнителен директор?

На Теса й се искаше да му разкажа какво е станало, но реши да премълчи. Сигурна бе, че думите й ще предизвикат нови неприятности. Той бе в странно настроение и ако не бе пил, значи бе намислил нещо. Усети промяната у него. Бе съвсем незначителна, но тя я забеляза.

Прочисти гърлото си и излъга:

— Майка ми имаше важна среща с борда днес. Така и не успях да се видя с нея. Ще го сторя, любими. Няма проблем, очевидно е, че аз ще бъда шефът. Нали съм най-голямата.

— Да се надяваме. — Той отпи от водката, след това остави чашата и я погледна настойчиво. — Нещо загаря.

— Господи! — Теса отиде до печката, вдигна капака и надникна в тенджерата. — Нищо не загаря. Всичко е наред. Пилето е чудесно. Ще ти хареса. — Тя се обърна към него.

— Не съм гладен.

— Стига, Марк, трябва да хапнеш нещо. Работил си цял ден и знам, че си пропуснал обяда.

Той не отговори. Наблюдаваше я намръщен, със стъклен поглед.

За няколко минути Теса го убеди, той се премести на масата и стисна чашата водка с две ръце.

Докато тя сервираше пилето в чиниите, той каза:

— Я донеси и бутилка божоле. Аз ще го отворя.

Теса измърмори нещо, ала послушно донесе бутилка и продължи да сервира. Щом постави чиниите на масата, тя се върна в кухнята, за да вземе хляб и масло. Най-сетне седна до него.

Той се опитваше да се пребори с отварачката. Най-сетне успя да извади тапата. Наля вино с неуверена ръка и остави локвичка на масата.

Тя го наблюдаваше и си мислеше как я бе скастрил за пиенето преди малко. Очевидно бе забравил, след като напълни чашата й догоре. Какво му ставаше, питаше се тя. Отново застана нащрек и реши да не казва и дума.

Допреди малко бе гладна, ала сега вече нямаше апетит. Въпреки това бодна парче месо и го лапна. Беше изключително вкусно, ала съпругът й я караше да се чувства нервна и тя едва преглътна.

Изтрака вилица и тя стреснато вдигна поглед.

— Какво има, Марк?

— Каква е тази гадост? Не знам какво си сготвила, но е противно. Свинска помия!

— Много е вкусно — възкликна тя и замълча, за да не го предизвиква. Усети как я обзема паника.

— Да не си посмяла да спориш с мен, кучко! — изрева той и сгърченото му лице поаленя. Блъсна чинията с такава сила, че тя се плъзна по масата и падна с трясък на пода.

Теса не смееше да помръдне. Седеше и го гледаше, а очите й се бяха разширили от изненада.

— Почисти! — изкрещя вбесен. — Иначе така ще те подредя, че няма да ме забравиш. — Той се надигна от стола, вдигна ръка и тя скочи, преди да я е докоснал. Намери лопатката и четката и бързо се върна.

Коленичи, събра счупените парчета от чинията и остатъците от храната и се отдалечи забързана. Цялата трепереше. След малко се върна с мокър парцал, коленичи отново и изми лакираното дюшеме.

Неочаквано той я сграбчи толкова силно за врата, че тя не посмя да помръдне. Беше застанал над нея. Усети го, не бе успяла да го види. От него лъхаше заплаха. Стисна я още по-силно.

— Моля те, Марк, пусни ме — изрече тя с едва доловим гласец.

— Какво има между теб и Тоби Харт? — попита той. — Казвай, мръсницо!

— Нищо. Той ми е роднина, приятели сме още от деца, знаеш много добре — отвърна спокойно, доколкото бе възможно. Разбираше, че най-важното в момента е да запази спокойствие.

— Чувам, че сте повече от просто приятели — изсъска той и стисна още по-силно врата й. — Чувам, че ти смъква гащичките още откакто сте деца.

— Не е вярно, сам го знаеш — извика тя. — Той ми е братовчед, за бога!

— Да, бе! Какво от това? Пълни глупости. Вие редовно се жените помежду си. На първо място сте по кръвосмешение.

— Не ставай смешен. Между нас с Тоби няма нищо…

— Татко! Татко! — писна Адел и се втурна в кухнята по нощница, понесла парцалената кукла Аги за ръката.

Марк веднага пусна Теса и пристъпи към дъщеря си. Пое я на ръце и я притисна до себе си.

— Здравей, съкровище — прошепна той. — Как е на татко прекрасното момиченце? Добре ли си, любимче?

— Да. — Тя се сгуши до него. — Ела да ми видиш куклата, татко.

— Виждам я — отвърна той и взе парцалената кукла.

— Не, новата — поправи го момиченцето.

Теса се бе изправила веднага и се бе отдръпнала на сигурно място в кухнята. Обясни бързо:

— Днес й купих кукла. Горе е, в стаята й.

Марк погледна жена си.

— Връщам се след малко — измърмори той и гласът му отново прозвуча нормално.

„Заради Адел е“ — помисли си Теса, докато ги наблюдаваше как се отдалечават и се питаше колко ли време ще остане горе. Бе ужасена и не знаеше какво да направи. Първата й мисъл бе да избяга в апартамента на Тоби. Само че Адел бе при Марк, а тя не можеше да остави детето си. Погледна чантата си на плота. Мобилният телефон беше вътре. На кого да се обади? Тоби щеше да дойде веднага, ако му се обадеше. Шейн щеше да дотича на секундата. Въпреки това не искаше никой да знае за отношението на Марк към нея.

Щеше да почака. „Виж какво ще се случи“ — нашепваше вътрешният й глас. Разбираше, че трябва много да внимава и да е нащрек.

Тъй като петнайсет минути по-късно Марк не се бе върнал в кухнята, Теса излезе в коридора и се качи тихо по стълбите. Докато пристъпваше на пръсти към стаята на Адел, забеляза, че вратата е отворена, лампата свети и тя притаи дъх. Вътре бе тихо и спокойно. Надникна вътре и видя, че Адел спи дълбоко, стиснала парцалената кукла и засмукала пръст.

Теса се наведе над дъщеря си, приглади косата й и остави нощната лампа да свети.

Затвори вратата на стаята и продължи по коридора към спалнята. Вратата и тук бе оставена отворена. Тя надникна и видя Марк проснат облечен на леглото. Хъркаше. Или бе пиян, или бе дрогиран.

Затвори вратата и застана в коридора. Питаше се какво да прави. Накрая реши да спи в леглото в стаята на Адел, което използваше Елвира, когато детето беше болно. Знаеше, че Марк никога няма да нарани малката, затова прецени, че стаята й е най-сигурното място.

 

 

Теса лежеше под юргана. Беше свалила само обувките и кашмиреното сако и стискаше мобилния телефон в ръка.

Въпреки че бе заключила вратата, не можеше да се отпусне. През следващия час Марк така и не се появи. Къщата бе потънала в тишина.

Най-сетне задряма от изтощение и когато зората започна да нахлува, се събуди стресната, объркана и уплашена. След това си спомни странното поведение на съпруга си.

Марк беше неуравновесен; лесно се палеше, понякога дори ставаше груб, ала през последните шест месеца бе започнал да я напада и с думи, и физически. Тези прояви я плашеха.

Даде си сметка, че той винаги намираше за какво да я критикува, а през последните няколко години се държеше с някакво превъзходство. То я забавляваше, защото самата тя бе достатъчно самоуверена, нещо, което бе наследила от прабаба си, Ема Харт, баба си Дейзи и майка си. Не се оставяше някой да я сплаши и умееше да се защитава. Единственото, което я стъписваше, бе физическото насилие, насочено към дъщеря й и към нея.

Кавгата миналия уикенд избухна, когато той повдигна въпроса кой ще наследи майка й. Както се бяха разгорещили, Марк бе замахнал, готов да я удари. Тя се бе отдръпнала рязко, беше се спънала и бе паднала по шестте стъпала, водещи към килера.

Той се бе спуснал към нея, беше я поел на ръце, уплашен и много разтревожен. Затова рамото и ръката й бяха силно натъртени, за което разбра и майка й.

Това бе един от малкото случаи, в които съпругът й бе посегнал и тя бе потресена. Марк не бе лесен, но рядко му се случваше да проявява насилие.

Замисли се над снощните събития. Той можеше да стане още по-груб, ако не бе съумяла да запази спокойствие и ако Адел не бе влязла в кухнята. Неочакваната поява на любимото му дете очевидно го бе отрезвило.

Теса бе сигурна, че е пил, преди да се прибере, и е взел някакъв наркотик, по всяка вероятност нещо значително по-леко от кокаин или хероин. Обикновено носеше на пиене, ала снощи очите му бяха стъклени и настроението му се менеше прекалено бързо. Беше се сблъскала с един непознат Марк.

Трябваше да разпита Тоби за наркотиците. Като директор на телевизионна мрежа той сигурно бе добре запознат с тях, а дори да не знаеше, Гидиън със сигурност щеше да й каже. Знаеше, че нито един от братовчедите й не взема наркотици. И двамата трябваше да контролират и себе си, и другите, и бяха прекалено отдадени на работата, за да си позволят подобна волност. Затова пък благодарение на работата разполагаха с достатъчно сведения.

Неочаквано се запита дали да не се довери на Тоби. Той й бе най-близък от всички, с изключение на Лорн. Бяха близки, защото бяха близнаци, а и не бе сигурна, че Лорн няма да се изпусне пред майка им за Марк. „Дръж си езика зад зъбите, за да ти е мирна главата“, бе мотото й от години. „Не казвай на никого…“

Адел измърмори нещо насън и се обърна. Теса отметна юргана, спусна крака на пода и за малко да настъпи мобилния телефон, който сигурно се бе изплъзнал от ръката й през нощта. След като погледна Адел, приглади косата й и се усмихна с много обич на прелестното дете, Теса я зави и пристъпи към вратата.

Отключи и излезе в коридора, като внимаваше да не вдига шум. Бе неестествено тихо. Погледна часовника и видя, че минава шест.

Теса спря безшумно пред вратата на спалнята, предпазливо отвори и надникна. Марк все още спеше, проснат по диагонал на леглото, почти в същата поза, в каквато го бе намерила снощи. Не смееше дори да диша, докато затваряше вратата и пристъпваше по коридора към своята стая.

Стаите бяха две и тя бе настоявала пред Марк за тях. Имаше кабинет, малка спортна зала, луксозна баня и огромна гардеробна, където висяха внимателно подредените й дрехи. Имаше и обувки, чанти, шалове и други аксесоари. Това бе малкото й царство, което й доставяше огромно удоволствие. Беше перфекционистка и обичаше всичко да е изрядно подредено.

Взе душ, изсуши косата си със сешоар и седна пред тоалетката, за да се гримира. След малко влезе в гардеробната и избра сив костюм на фино бяло райе и бледосиня риза с мъжка кройка. Няколко минути по-късно се отправи към кухнята. Включи кафеварката и зареди бързо съдомиялната, включи я, изхвърли ястието и си препече филия хляб.

Тъкмо допиваше първата си чаша кафе, когато Марк влезе. Косата му бе все още влажна от душа, беше обръснат, с бяла риза, разкопчана на врата, и тъмносини панталони. В ръка стискаше тъмносиня вратовръзка и сакото.

Поколеба се за частица от секундата, когато я видя, ала успя бързо да си върне самообладанието, пристъпи към нея и на устните му се появи подобие на усмивка. След като си облече сакото и върза вратовръзката, се приближи и застана над нея.

— Добро утро.

Тъй като не последва отговор, той продължи с тих смирен глас:

— Съжалявам, Теса, мила. Не си спомням какво точно се случи снощи, но преди малко се събудих и разбрах, че сигурно съм се държал лошо.

Тя продължаваше да мълчи.

Той я наблюдаваше.

— Наистина съм се държал ужасно. Нали? Моля те, кажи ми какво се случи. Много съм притеснен… Скарахме ли се?

— Не, не сме — отвърна най-сетне тя и го погледна равнодушно, очите й бяха леденостудени.

— Така ли? — Не знаеше какво друго да каже. Наля си чаша кафе и се приближи до плота. Застана до нея и отпи глътка. След няколко секунди измърмори: — Мислех, че сме се скарали, защото се събудих проснат на леглото, облечен и беше очевидно, че никой не е спал там… тебе те нямаше.

— Точно така — въздъхна Теса. — Не сме се карали, Марк, но ти се държа отвратително. Прибра се готов за скандал. Държанието ти беше странно и ми стана ясно, че не само си пил, но си взел още нещо. Така ли е?

Той поклати глава:

— Не, не, няма такова нещо. Пийнах чашка-две, така е, но ако намекваш, че съм вземал наркотици или нещо друго… не, грешиш. Наистина.

— Нещо ти имаше снощи! Очите ти бяха стъклени и се държеше като луд. — Реши да му разкаже какво се бе случило. Не премълча и как бе стиснал врата й като в менгеме, докато бе на пода.

На Теса й стана ясно, че той си спомня отделни моменти от случилото се, защото кимна няколко пъти. Личеше, че се срамува.

— Господи, Теса, съжалявам, много съжалявам. Знам само, че взех нещо за настинка, докато бях във влака. Може да ми е повлияло зле, особено след като пийнах малко. Стори ми се, че съм настинал, затова на гарата купих някакво лекарство и го изпих със скоч. Много глупаво. Как може да съм такъв глупак!

Макар да бе очевидно, че се срамува и иска да се сдобрят, Теса знаеше, че той не казва истината. Лъжеше за лекарството и бе очевидно. Въпреки това тя успя да запази спокойствие и да не се поддаде на опитите му да се изкара невинен.

— С кого имаше среща вчера? — попита след няколко глътки кафе. Наблюдаваше го, а пронизващите й сиви очи го предизвикваха.

— Нали ти обясних, мила. С един клиент. — Марк се настани срещу нея и остави чашата на плота.

— Така и не ми каза кой е този клиент — настоя тя.

— Не ти ли казах? Името му е Уилям Стоун и е червив от пари. Проектирал съм му къща… нарича я къщата на мечтите.

— И къде е въпросната къща на мечтите?

— В Мидлъндс. Не ти ли казах? — Той се намръщи.

— Пи ли с него, преди да си тръгнеш? Може би това ще обясни трагичното състояние, в което беше снощи.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако си пил с твоя господин Стоун, а след това си пил и във влака, може да си бил дори по-пиян, отколкото смяташ.

— Може и така да е. — Той поклати глава, наведе се над плота и стисна ръката й. — Слушай, Теса, наистина съжалявам за поведението си. Моля те, мила, приеми извинението ми. Обещавам ти, че повече няма да се случи. Знаеш, че те обожавам. Изобщо не съм искал да те разстройвам. Обичам те, Теса.

Тя се вгледа в него и продължи да мълчи. Въпреки че очите му бяха кървясали, той имаше изненадващо момчешко излъчване. Може би се дължеше на руменината, избила по бузите му, може би на незакопчаната риза, нали тъкмо този небрежен колежански вид бе част от чара му, въпреки че тя не бе сигурна дали този чар е истински.

Най-сетне кимна с глава.

— Прощавам ти, Марк. — „А дали някога ще успея да забравя?“ — запита се тя. След това добави: — Да не се случва отново. Ако още веднъж ми посегнеш като снощи, ще те напусна. Ще се разведа с теб. Няма да търпя подобно нещо. Нито пък Пола и Шейн. — Беше споменала имената им, за да му напомни коя е и на кого разчита. Ако не друго, той разбираше значението на парите и известността, тъй като често се позоваваше на тях.

Марк се усмихна с облекчение. Отново посегна към ръката й, поднесе я към устните си и целуна пръстите й.

— Искрено се извинявам. Никога повече няма да се случи, обещавам, Теса. — Очите му не се отделяха от лицето й, когато добави: — Наистина много се срамувам от себе си.

Някой пъхна ключ в задната врата и двамата се отдръпнаха, а Теса възкликна:

— Трябва да е госпожа Джолс. Елвира я е помолила да дойде по-рано.

— Защо? — намръщи се той.

— Защото трябва да отида на работа, ти също, а на Елвира й се наложи да се прибере, за да гледа майка си.

— Добро утро на всички — провикна се госпожа Джолс. — Стойте си, довършете закуската. Аз ще се кача да видя Адел.