Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (56)

51

През нощта дъждът спря. Преди зазоряване електротехниците инсталираха големи лампи да сушат почвата, която бе придобила цвета на волска кръв.

Чак към единайсет часа художественият директор, главният оператор и Хеп бяха единодушни, че цветът на почвата бе станал готов за снимки.

До този момент не бяха снимали по обяд, когато екваториалното слънце е най-силно, но днес Максим настоя. Снимаха как Мели и Джейсън хвърлят конски подкови пред една група очаровани масаи, интензивна и динамична сцена, изпълнена с технически усложнения.

При четвъртия дубъл Алисия почувства как главата й олеква все повече и повече, сякаш голямата й кръгла шапка се изпълваше с хелий. И тогава слънцето угасна.

 

 

— Не трябваше да се съгласявам с Максим да снимаме по обед.

— Хеп, защо не искаш да ми повярваш? Отдъхнах си и вече съм наред — каза тя. Но не се отделяше от сигурната опора на тялото му.

Преди няколко минути бе дошъл в палатката й, и се бе съблякъл, нещо, което не беше направил предната нощ.

— Истината е там — изрече той с равен глас, — че ти изобщо не трябваше да работиш. Особено тук!

Кожата й настръхна от някакво предчувствие.

— Толкова ли са лоши проявените епизоди? — запита тя със сподавен смях.

— Алисия…

Ръката му се плъзна по голия й корем, голяма и властна. Тя я сграбчи за китката и се опита да я отмести, но не успя.

— Хеп, защо правиш от това проблем? Аз не съм първият човек от екипа, припаднал по време на снимки. Обедното слънце тук е убийствено.

Матраците се раздвижиха под тях, когато той се надигна и посегна за фенерчето, оставено на нощното шкафче. Лъчът освети лицето му, застинало и учудено, сякаш лице на актьор от ранните неми филми.

— В кой месец си? — запита той.

Ловуващите лъвове, нощният кошмар на Бет, изреваха. Те бяха близо и гръмогласният им рев се усили от опънатия брезент на палатката.

— Четвъртият — прошепна отпаднало тя.

Хеп издиша рязко.

— Значи е на Бари?

— Да, на Бари е.

Той угаси фенерчето и се отдръпна в другия край на леглото.

— Защо се хвана с филма тогава?

Гласът му в мрака отново се беше превърнал в онзи учтив и премерен тон отпреди.

— Казах ти тогава в офиса — исках да бъда с теб.

— Какви планове имаше за бъдещето?

— Аз не мислех, просто чувствах.

— Не помисли ли, че всички тук ще разберат?

— Нося корсет. Нали снимките трябваше да свършат само след няколко седмици? Двамата с Максим имате репутацията на професионалисти, които винаги спазват графика.

— Не помисли ли за аборт? — запита той.

— Моля те, спри.

— Да спра какво?

— Не ми говори по този начин.

— Рационално, имаш предвид?

— Знам, че те боли, Хеп.

— Мога ли да ти задам няколко въпроса, които минаха през главата ми тези седмици?

— Помислих за това — каза тя. — Трябваха ми само десет минути, за да разбера, че не мога.

— Защото бебето е на Бари ли?

— Защото това съм аз. О, каква връзка има това с логиката? Просто не мога да го направя.

— Как се чувства Бари?

— Той не знае.

— Какво?

— Не съм му казала.

— Защо е тая потайност?

Тя до такава степен вече бе изплашена от вежливия му тон, с който я разпитваше, че избухна:

— Може би предпочиташ да чуеш, че съм му казала и той е затанцувал джига?

— Дори и ти, Алисия, не си достатъчно добра актриса, за да го заблудиш.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Бари няма нужда от големи доказателства.

— Добре, разбрах какво имаш предвид. Аз съм престъпникът на века. Скрих нещо от теб…

— Нещо? — За пръв път, откакто се познаваха, гласът на Хеп потрепери.

— Ако искаш да знаеш, мислех да ти го кажа веднага след посещението ми при лекаря, но го отложих, защото исках да бъда с теб, и знаех, че това ще се случи. Ти си предсказуем, Хеп, абсолютно предсказуем.

Гърлото му издаде странен бълбукащ звук, преди да произнесе:

— Да, сигурно е така.

— Е, сега вече можеш да престанеш да се правиш на скромен! — изсъска тя, задържайки сълзите си.

Усети матраците да се размърдват под нея.

Моля те, не си отивай! Повярвай ми, ужасно съжалявам за случилото се, нищо не съм казала нарочно. Моля те, не си отивай — само си помисли, но не можа да го каже.

Чу как търси в тъмното дрехите си; тъканите прошумоляха при допира с кожата му; босите му крака зашляпаха по дъсчения под. За момент видя неясното очертание на фигурата му в прозореца; едро мускулесто тяло с широки рамене. Чергилото падна обратно на мястото си и тя остана сама.

Алисия — не, Алис — заплака силно.

Сутринта на снимачната площадка си разменяха дружелюбни погледи и обсъждаха нюансите на първата целувка на Мели.

Снимаха в едър план. Клиф и Алисия се люлееха нежно върху един хамак, виснал на синджири от покрива на верандата. Хората на звукорежисьора създаваха звуковите ефекти, снимачният екип беше на не повече от три фута разстояние от тях, сценичните работници се бяха изправили до плоските ослепителни прожектори, а Хеп се бе привел над перилата на верандата.

— Не е ли по-добре да влезем вътре — промърмори репликата си Алисия с полуразтворени устни.

Миг преди устните на Клиф да срещнат нейните, внезапна болка прониза лявата й ръка. Тя простена.

Звукотехниците се спогледаха въпросително. Стонът щеше да бъде доловен и усилен с Долби техника.

Болката се стрелна зигзагообразно през гърдите й. Тя рязко се изправи на крака, хамакът се разлюля настрани, изблъска техниците и побягна. Не чу загрижените въпросителни гласове. Тичаше към трейлера си през внимателно окопаните светлокафяви диви треви; изобщо не й дойде наум за твърдо утъпканата пътека, защото през тревата беше най-прекия път. Изкачи с огромно усилие стъпалата и за малко не се блъсна в уплашената Сара.

— Изчезвай! Изчезвай!

Прислужницата объркана се втурна навън, оставяйки вратата отворена. Алисия заключи след нея. Как мога да дишам с този дяволски корсет? Тя задъхано зашари с ръце по тоалетната масичка, събаряйки всякакви шишенца и флакони, докато напипа ножичките за нокти. Късите закривени остриета разпориха на две изящния й викториански корсаж Едуард и стегнатия корсет. Дочу собственото си жадно дишане.

— Алисия! Аз съм, Бет! Какво има, скъпа? Какво не е наред?

— Добре съм…

Тя се свлече на кушетката. Чуканията отвън бяха съпроводени от разтревожени запитвания. Дъхът й малко се бе успокоил, когато гласът на Максим долетя през затворения прозорец.

— Пусни ме.

— Не се тревожи, нищо ми няма.

— Пусни ме да вляза, преди да съм грабнал някой чук.

По-късно с удивление щеше да си спомня как я бе уплашил с приглушения си и изпълнен с бяс гърлен глас, та тя му се беше подчинила. Но в момента състоянието й беше такова, че изобщо не можеше да мисли — смъкна съсипания си костюм и корсета, като облече на тяхно място един жълт халат.

После отключи вратата.

Максим влезе и за миг лицето му побеля, докато я оглеждаше.

— Господи!

Тя едва сега забеляза, че пурпурни петънца от кръв бяха избили върху гладката коприна.

— Аз… аз се порязах.

— Искаше да се самоубиеш ли?

— Корсетът ме стягаше страшно… — Тя хвърли поглед към безформената купчина на пода, която представляваше костюмът й. — Наложи ми се да използвам ножиците.

Той пристъпи и застана до нея. Потта заблестя по ъгловатото му лице.

— Стига с тия глупости, Алисия. Ако сте се сдърпали с Хеп, това си е ваша лична работа.

Хеп му е казал? Не може да бъде.

— За какво… говориш?

— За двама ви с Хеп.

Тя се извърна встрани.

— Това беше преди много години.

— Разправяй ги на шапката ми. Алисия, знам много добре какво става нощем в лагера. Но кой дава пет пари? Искам само да изработиш както трябва двата си милиона пред камерата.

— Излез от трейлера ми!

— Още не съм свършил.

— Още една дума и ще говориш с адвокатите ми.

Макар и дишането й до известна степен да се беше нормализирало, бяха й потребни огромни усилия да държи под контрол гласа си.

— Робърт Ланг не разбира от приказки — каза Максим.

— Ланг?

— Той знае далеч по-добре дори и от татко как да държи хората си в подчинение.

— Това заплаха ли е?

— Алисия, искаш да унищожиш брат ми ли?

— Хеп?

— Той е единственият ми брат и аз го обичам. Искам да е жив и здрав. Защо подценяваш Ланг? Ланг може да реши, че Хеп саботира продукцията!

Тя се сви в стола до гримьорната си масичка.

— Но, Максим, защо ще обвинява Хеп?

— Прекалено очевидно е, за да ти го обяснявам. Хеп се опита да се измъкне. Не успя. До този момент под режисурата на Хеп вместо целия сме заснели точно половината филм.

— Но дъждът, Клиф, ония първите статисти, които избягаха…

— Разбира се, ние го знаем. Но Ланг си е нарочил Хеп за всичко. Така че ти ми отговори — на кого е по-вероятно да си го изкара Ланг? На лошото време? На Клиф? На местните чернокожи? Или на Хеп?