Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (50)

45

В очакване на Алисия до митницата на летището в Лос Анджелис беше застанал Бърнард Уитсън, старшият партньор на Арес и Уитсън, фирмата й за реклама и връзки с обществеността. Бърнард гордо сияеше, обкръжен от поне петдесет репортери. Алисия беше заварена абсолютно неподготвена и направи неволна крачка назад. Единадесетчасовият полет я беше изцедил напълно. Тя стисна за миг лакътя на Хуанита, за да се съвземе, и отметна глава, позирайки на фотографите и парирайки с хумор заядливите въпроси за отсъствието на Бари, за потайния й романс с Едгар Уайът, за предстоящото й участие във филм под режисурата на бившия й любовник Хеп Кординър.

Когато най-накрая двете с Хуанита се добраха до Холмби Хилс, имението на семейство Гоулд, се оказа, че Бет са я извикали по работа. Алисия се изкъпа и подремна. Когато се събуди, навън вече беше тъмно и домакинята се беше върнала. Снаха и зълва се прегърнаха и влязоха във всекидневната, в която доминираха Нимфите на Моне — огромните водни лилии обагряха разкошно стаята.

— Получи се голяма неразбория с тържествения обяд по случай празника — извини се Бет. — Чувствам се ужасно, че не успях да дойда на летището.

— Нямаше да можем да си кажем и дума, Бет. Цяла глутница беше завардила всичко. Бях готова да убия Бърнард; единственото нещо, което го спаси, беше искреното му убеждение, че е сторил наистина добро дело като е известил пресата. А и освен това ти нали обеща да не вдигаш шум, ако остана при теб.

— Поне си успяла да дремнеш.

— Ако знаеш само откога не ми се беше случвало! — Алисия си взе едно тънко резенче морков. — ПД изпрати ли сценария? — Тя направи пауза, припомняйки си яркия ентусиазъм по повод на Баобаба. — Чакам последната му версия.

— Не, но телефонира, докато ти спеше. Имаше доста обаждания. — Бет й протегна листче с монограм. — Можеш да се обадиш на най-спешните, докато целуна Клари за лека нощ.

Първите две съобщения бяха от Максим и ПД. Максим я приветстваше с добре дошла и казваше, че ще се видят утре. ПД беше оставил цяла схема с телефонни номера как да бъде открит.

По това време трябваше да бъде в Поло Лагуна. Алисия изчака да пренесат телефона до сепарето му. Атмосферата около него носеше всички признаци на веселие.

— Алисия, cara. Как мина полетът?

— Чудесно, ПД. Доколкото си спомням, ти ми каза, че ще имам копие от сценария.

— Нямаш ли?

— Не.

— Това дяволско момиче! Всичко е объркала. Утре сутринта ще ти го предам лично. Ти и аз трябва да се срещнем в единадесет с Хеп и Максим.

— А ония с дебелите портфейли?

— Само творческият състав.

— ПД, кой се бърка в джоба?

— Не се тревожи. Които и да са, няма да ни се бъркат в работата.

— Но кои са те?

— Медстар.

— Трябва ли да ги познавам?

— Имат много здрава репутация. А и освен това, cara, те умират по теб.

Не беше ли гласът му приповдигнат малко повече от необходимото? Но как можеше тя да прецени това по телефона, а и целият този шум около него?

— Подробностите ще уточним по-късно — каза той. — Ела в офиса ми в 10:30 и оттам те предавам на Магнъм. Бих дошъл лично да те взема, но… знаеш как стоят нещата. Бедната Бет.

Въздишката му през слушалката беше неподправена.

Тя се свързваше с търсилите я един по един, докато дискретният шум на автомобилен двигател зад къщата не й подсказа, че Ървинг се е прибрал. Влезе в стаята с картините, изобразяващи дебели голи жени, за да го поздрави.

Тясното лице на Ървинг Гоулд излъчваше приятелска топлина. Той беше нисък, слаб, силно подвижен и енергичен. Роден сред смразяващата бедност на Южен Бронкс, беше успял да построи тук първия си евтин и качествен жилищен комплекс веднага след Втората световна война, и оттогава богатството му бе започнало да расте в геометрична прогресия. За разлика обаче от мнозинството новозабогатели бе съумял да запази човешкия си облик.

— Ама и аз съм един домакин — каза той, целувайки Алисия по бузата. Тя усети умората, която излъчваше тялото му.

— Нали си тук, това е най-важното — отвърна Алисия, връщайки му целувката. Уважението й към него не беше задължителен атрибут заради дружбата й с Бет, а произтичаше от самото й същество.

В единия край на масата, достатъчна да побере шестнадесет души, бяха сложени прибори за трима. Ървинг седна на централното място, а Алисия и Бет се гледаха една друга над една сребърна фруктиера, пълна с грозде, сливи и круши.

Докато чакаха да пристигне доматената салата и рибата на скара, Алисия запита:

— Ървинг, чувал ли си за компания с името Медстар?

— Медстар? — той поклати глава. — Нищо не ми говори.

— Влагат цяло състояние в Баобаба. Над двадесет милиона.

— Собствени пари?

— Да. Те го финансират.

— Тогава това е някаква изключително богата фирма. Предполагам, че те работят някъде в Невада.

— Защо? — запита Бет.

— Езерото Мед — каза той.

Следобедът Алисия се качи при Хуанита.

— Обядвахме храна с ниско съдържание на холестерин, нискокалорична и полусурова. А ти?

— Салата от авокадо, задушени ребра, ръжен хляб. И горещ карамел с шоколадов сладолед за десерт.

— Със сметана?

— Да, със сметана. Роскоу отвори кутия печени фъстъци и го поръси.

— Направо мечта.

— Искаш ли да ти направя?

— Ти си чудесна. Умирам от глад.

Алисия вече си беше легнала, когато Хуанита донесе мелбата. Нахвърли се лакомо върху нея, но след малко мислите й се отклониха към обедния разговор. Ървинг беше споменал Невада.

Невада?

Лъжицата й се изплъзна от ръката и тупна на бледосиньото одеяло.

Тя си спомни онзи обед в хотел Бел Еър. Робърт Ланг, трафикант на наркотици и почитател на древногръцки трагедии, я беше изкушил с ролята на Медея. Съгласно неговата версия пиесата е била играна назад във вековете и как бяха точно думите му? Не в Гърция, а в някое по-диво обкръжение… Африка може би.

Всичко съвпадаше.

И ако ПД я беше преметнал и Медстар действително беше една от фасадите на Ланг, то той със сигурност щеше да скрие информацията от Хеп. Ако това е вярно и Хеп разбере, ще бие шута на всичко — помисли си тя.

Тя постави купичката с полуразтопения сладолед върху нощната масичка. Апетитът й беше изчезнал.