Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (25)

22

Алисия прекара трудна нощ. Действието на демерола бе краткотрайно, а кодеинът на доктор Шоки едва се усещаше. Тя мъчително се мяташе в безсмислени размишления над тази изпратена въздушна целувка. И когато накрая вече сънят я унесе и тялото й се опита да се свие в привичното кълбо, тя се събуди. В пет и половина вече беше в банята, опитвайки се да измие мръсния си глезен.

Вратата на спалнята се отвори.

— Аз съм — каза тихо Хуанита.

— В банята съм — отвърна Алисия. — Откъде разбра, че съм тук?

— Хеп дойде в мотела с резервния ключ преди няколко минути. — Хуанита огледа сестра си, докато сваляше палтото си.

— Добре си се наредила.

— Глезенът ми е счупен и толкова. Само този голям гипс ме кара да изглеждам толкова зле.

— Аз ще те измия. Ела, легни си.

Хуанита я съпроводи до леглото.

— Благодаря ти, Нита. Хеп ли те докара?

— Че кой друг? Отиде да ти вземе нещо за хапване.

— Това вече не е било необходимо.

— Изглежда, че е на противоположно мнение. — Хуанита се върна с една хавлия и изстискано чисто парче плат. — Какво се случи?

— Спънах се в някакъв голям корен.

— Така твърди и Хеп. — Зад дебелите лещи на очилата фините тъмни очи на Хуанита заблестяха от състрадание. — Това съм аз, Алис. Ти никога не си ме лъгала. От кого бягаше? От онзи Максим ли? Или Бари има нещо общо с това?

— О, Нита, той флиртува с Уитни.

Широкото лице на сестра й не показа никаква изненада.

— Значи ти знаеше? — каза Алисия.

— Ако има нещо, което хората от снимачния екип наистина правят, то е да си чешат езиците. Ако ги слушаш, излиза, че всяка минута някой някъде се чука с някоя. — Хуанита направи пауза.

— А вие с Хеп как ще я карате?

— Нита, ти сама виждаш. Това е една отдавна приключена за него история.

— Вчера бих се съгласила с теб, но трябваше да го видиш днес как тича покрай счупения ти крак.

— Той е много внимателен. Освен това му е ясно, че снимките ще бъдат цяло мъчение за мен. Мисля, че можеш да го наречеш бялата овца на фамилията Кординър.

 

 

Снимаха на една скала на няколко мили южно от мотела. Свеж вятър духаше откъм океана. В момента, в който Алисия и Хуанита пристигнаха, двама се мъчеха да вдигнат във въздуха дълъг балон с надпис: ТОВА Е САМО ПОГОВОРКА, АЛИСИЯ. ТИ НАИСТИНА НЕ ТРЯБВАШЕ ДА СИ ЧУПИШ КРАКА, НО ВЪПРЕКИ ТОВА ТИ ЖЕЛАЕМ КЪСМЕТ. Екипът се суетеше наоколо, пускаше шеги и вървеше по петите на старшия работник, който настояваше да я отнесе до караваната.

Върху пластмасовата масичка в ъгъла стоеше изправен голям букет професионално аранжирани червени рози. Хуанита подаде на Алисия дребния плик. Картичката вътре съдържаше една-единствена дума: Съжалявам. Отчетливият почерк принадлежеше на Максим. Как бе успял да открие цветар в тоя малък град толкова рано сутринта? Опитва се да бъде същия като баща си — помисли си Алисия и потрепери.

Повториха един малък епизод с нейно участие, който се случваше към края на филма. Когато след това се добра до караваната, Бари вече тракаше здравата на машината. Като я видя да влиза, скочи и я целуна.

— Господи, но това е ужасно, сладурче. — Гласът му искрено потрепери. После тонът му се промени. — Само да бях знаел, щях аз да те откарам на доктора. Но снощи бях вързал кънките; Бет и ПД ме оставиха, нарязан до козирката. Наложи се Максим да ме слага да спя на дивана в бунгалото му.

Лъжата беше съпроводена от бързо пърхане на миглите му в бузата й. Лоялност, защита, форма на другарство, благодарност. И съжаление. Тя се отдръпна и го потупа по рамото.

— Така ли? Е, известно време да внимаваш с винената диета.

За разлика от съпруга си бе обучавана да лъже професионално.

 

 

Следващите няколко дни те се опитаха да спазват графика, както и да снимат сцени с вече счупения глезен на главната героиня Каси и тогава Алисия разбра колко мъдро е било предупреждението на лекаря в никакъв случай да не стъпва на краката си поне една седмица. Когато заставаше изправена, гипсът се врязваше в бедрото й. Времето бе претърпяло внезапна промяна и температурата към обяд достигна осемдесет градуса по Фаренхайт. В горещината превръзката й залепна към бедрото. Припомняйки си чувството на покой, дарено й от демерола, тя често се улавяше да хвърля погледи към помощник-оператора — той имаше връзка с един местен търговец. Но тя открай време бе избягвала лекарствата.

Мога ли да говоря довечера с теб насаме?

Дилър бе пъхнал сгънатото листче в дланта й и след като го изчака да се върне в караваната, тя го разгърна. Втренчи се в подчертаната дума насаме. По-късно, преди да заснемат един напрегнат епизод, тя бе промърморила: Да го направим около осем. Ще бъда сама. (Вече не ходеше при другите в ресторанта, а се хранеше в стаята си.)

 

 

Дилър се вмъкна крадешком в стаята й и веднага завъртя ключа.

— Какво става, Дил? — запита Алисия. — Да не репетираме сцена от Хичкок?

Дилър не й се усмихна.

— Максим мисли, че сега вече аз дърпам конците. Направо става хрътка, когато сме двамата с теб. Обвинява мен за всичко.

— За какво? Той знае защо побягнах и се спънах.

Дилър издърпа един стол до леглото и седна напрегнат.

— Той е сигурен, че ако не съм споменавал за неговата бисексуалност, ти не би се поколебала да паднеш в обятията му.

— Но, Дилър, аз не съм споменала никому за нашия разговор.

— Той има шесто чувство за тия неща. — Очите на Дилър бяха хлътнали дълбоко с тъмни кръгове около тях. — Той ме напуска, Алисия. Напуска ме. И преди ме е заплашвал, но този път вече е страшно сериозно. Много пъти сме се карали, но никога не е било като снощи. Не спряхме цяла нощ — той даже ме обвини, че аз съм го отклонил, че преди да бъде с мен си е бил хетеросексуален.

— Такъв ли е бил?

— Запознахме се на едно парти в Ню Йорк. Никой от двама ни не беше ярко изявен педал, но пък и никой не беше хетеросексуален.

— Хората изричат много неща, когато се карат, Дил, но никога не ги мислят насериозно.

— Той мисли само за теб.

Тя потрепери.

— Само да свърши филмът и той повече няма да ме види.

— Максим няма да се предаде. Казва, че с теб отново ще стане хетеросексуален. Казах ти, че е влюбен в теб.

— Каквото и да чувства към мен, то не е любов.

Очите на Дилър се наляха със сълзи.

— Как ще живея без него?

— Няма да бъде лесно, повярвай ми, аз знам много добре как се чувстваш. Но хората оцеляват.

— Не и аз, Алисия, не и аз. Не знам какво ще правя без него. Направо съм полудял.

Шерифът изнасилва Каси в разбития автобус на Дюк. Изиграването на сцена с такава емоционална наситеност в такова обкръжение, със страшната жега плюс горещината, отделяна от осветителните тела, миризмата на множество потни тела изискваше от Алисия върховно напрежение и концентрация. Към два, когато накрая прекъснаха, за да обядват, тя се разтрепери и болки като стрели пронизаха цялото й тяло. Едва успя да се довлече до караваната. Бари и Уитни, както обикновено, обядваха на засенчените с чадъри маси до бюфета. (Макар и участието на Уитни да се бе изчерпало и следователно вече не беше на издръжка на филма, тя продължаваше да спи в бунгалото на Хеп, принуждавайки с това Алисия да си задава стотици въпроси, един от друг по-болезнени.)

Хуанита, застанала до бунгалото, й протегна чаша вода с таблетка кодеин.

Алисия с благодарност я погълна.

— Благодаря ти, Нита. Тази сутрин наистина ми дойде много. По-добре да взема още една.

— Няма повече. Мислех, че ще ти стигне до довечера. Ей сега ще отскоча до Мендосино да купя още. Ето, заповядай да хапнеш.

Последното нещо, от което Алисия имаше нужда в този момент, беше храната. Веднага, щом Хуанита излезе от караваната, тя постави недокоснатата табла, отрупана с храна, в ъгъла върху масичката зад пишещата машина на Бари и се изтегна върху задното легло. Найлоновите завески на прозорците се издуха навън, когато вратата се отвори.

Беше Максим.

Тя рязко се изправи в седнало положение. Не ставай смешна — каза си тя. — Максим се държи безупречно последните няколко дни. А и освен това едва ли ще се кани да ме чука в каравана с незаключена врата.

— Не искам да кажа, че първата заснета сцена не беше добра — изрече той. — Но днешната надмина всичко.

— Благодаря ти.

— Цялата работа е там — каза той, — че вината и покрусата не ми дават покой и за миг.

Тя бавно си пое въздух и не каза нищо.

— Поднасям извиненията си.

— Да, ти ми изпрати цветя.

— Да, и ти накара момичето си да ги изхвърли. — Той направи пауза. — Кажи, че ми прощаваш, или ще залея с кръв целия трейлер.^[1]

Устата му се беше изкривила в старата позната ехидна усмивка, но юмруците му се свиваха и разпускаха. Безсилно състрадание я прониза още веднъж.

— Вече съм забравила — излъга тя. — Защо не го забравиш и ти?

— Опитвам се да сложа ново начало на нашите взаимоотношения.

— На нашите взаимоотношения слага край фактът, че съм омъжена за братовчед ти. Точка.

— Ако искаш да ти падна на колене, веднага ще го направя.

Той коленичи пред нея и я обгърна през кръста с ръце.

Тя го отблъсна.

— Не ставай смешен, Максим!

— Смешен? Толкова съм луд по теб, че не виждам нищо.

Той покри с целувки скута й.

Тя го отблъсна.

— Максим, не се приближавай до мен! Никога! Така че изчезвай!

Никой от тях не чу вратата да се отваря.

— Максим!

Хеп бе застанал на прага с присвити очи и ръце, стиснати в юмруци. С два скока прекоси трейлера и изблъска брат си от Алисия. Максим разтревожен политна назад, блъсна се в масичката и прекатури таблата с обяда. Мигновено обаче възвърна контрола над себе си и устните му се извиха в насмешлива и знаеща физиономия.

Той изгледа съсредоточено един след друг Алисия и Хеп и проговори:

— Значи такава била работата.

— Изчезвай — каза Хеп.

— От колко време продължавате?

— Слушай, ако не си обереш незабавно крушите оттук, аз…

— Ти какво? Ще ме удариш? Не, братко, ти никога няма да ме удариш. — Максим се изсмя мрачно. — Връзката ви е от доста време, нали? Ти открай време си беше милозлив и, разбира се, веднага се хвана в капана на първото сексапилно мексиканско домакинче, което се завъртя около теб. Сега си спомням, как когато Бари Кординър набързо замина за la belle France, ти месеци наред ходи като ударен по главата.

— Слушай, ако ти…

— Не, ти слушай. Моите любовни мераци към дамата тук явно са ме заслепили до такава степен, че да не забележа взаимното уважение, с което се ползвате.

Хеп направи крачка към Максим и застана само на няколко инча от него.

— Казвам ти да се измиташ от трейлера. И стой надалеч от Алисия. Ясно ли е?

— По-ясно от стъкло, братко, по-ясно от стъкло — каза Максим. — Приятни забавления и игри, деца. Не се бойте, последствията ви очакват в далечното бъдеще.

Трейлерът се разтърси при затръшването на вратата. Пресиленото подсвиркване на Максим бавно заглъхна по посока към далечния оживен ромон на множеството гласове.

— Сега добре ли е? — запита Хеп.

Тя си пое дъх и прошепна:

— Малко съм смутена.

— Той през цялото време ти досаждаше, нали?

— Ааа… нещо такова.

Значи и Хеп, като всички в света на нормалните в полово отношение хора, е в неведение за истинската същност на брат си. Но как успяваше Максим да запази всичко в толкова дълбока тайна? Защото е достатъчно отчаян — помисли си тя.

— Той ще ни разнася наляво и надясно — произнесе тя тихо.

— Нека. Имаш ли нещо против? — Той я наблюдаваше внимателно.

Тя поклати глава.

— Не.

— Тогава и мен не ме вълнува — каза той.