Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (20)

17

Двете сестри се върнаха в Париж рано на следващата сутрин за репетицията на Алисия в Пламъкът. Епизодът, един дълъг и непрестанен галски спор, продължи чак до шест часа вечерта.

Нечий мъжки глас се обади, докато тя уморено влизаше в апартамента си:

— Здравей.

Максим се бе изтегнал в едно кресло, елегантен както винаги в модерното си туидово сако и избелели джинси.

— Какво правиш тук? — запита тя остро.

— Четох хороскопа си. Там пишеше, че тази вечер трябва да отвърна на гостоприемността. Двамата с теб отиваме на вечеря.

— Максим, страшно съм уморена. А и освен това Хуанита ми е приготвила нещо за хапване.

Тя се огледа за подкрепа на думите си. Но през отворените врати на спалнята се виждаха само двете тесни легла; кухнята и банята също бяха отворени, но и там нямаше никого.

— Когато й обясних, че ще излизаме, тя реши да се поразходи малко.

Слепоочията на Алисия запулсираха болезнено.

— Какво те кара да мислиш, че можеш да контролираш когото си поискаш?

Тясното му и красиво лице се отпусна, а вестникът прошумоля в краката му.

— Алисия, нямаш и представа колко смешна е забележката ти.

Притискайки главата си с пръсти, тя си припомни, че през изминалите шест работохолични и често пъти изпълнени с носталгия години, когато градеше кариерата си във Франция, поканата на Максим беше първата увертюра, направена от друг Кординър, освен Бари.

— Добре — въздъхна примирено тя. — Дай ми само няколко минути да се преоблека.

— Не се притеснявай. Резервацията ни в Лаперуз е от осем и половина.

Той протегна ръка и я потупа по задника, докато тя влизаше в спалнята. Леката закачка не събуди нищо в нея, дори и лек гняв.

 

 

Лаперуз се помещаваше в една древна и очарователна къща. Първоначално бяха настанени в големия салон на първия етаж. После Максим размени няколко думи с управителя и ги поведоха по излъсканото стълбище към едно уединено сепаре, което гледаше към тъмната Сена с блестящо осветените корабчета.

След като беше дадена поръчката, Алисия каза:

— Ако тази вечеря е предназначена да ме ангажира за твоя филм, отговорът ми продължава да е отрицателен.

Очакваше остра и саркастична реакция, но вместо това той се извърна и я изгледа с мрачна сериозност.

— Нека бъда откровен с теб, Алисия. Страшно се нуждая от теб. И от двама ви.

— И от двама ни? — запита изненадано тя. — И от Бари също?

— Нямаме готов сценарий, само някакъв сюжет. Романът, върху който работи той, се покрива почти изцяло с това, което ни е нужно.

— Така ли? Той никога не коментира работата си с мен — призна тя. — За какво става дума?

— Едно продължително, изпълнено с преживелици пътешествие. Заглавието е същото като на оригинала, Одисея, нашето е Скитания. Действието се развива в най-луксозните хотели на Прованс, а ние се местим нагоре и надолу по крайбрежието на Орегон и Калифорния в един психеделичен автобус. Героите ни са антивиетнамски настроени, про-наркотични и про-секс.

— Експериментална творба?

— Много мощна. Съвсем нова е за американската публика, но сега й е времето. Алисия, аз бях абсолютно сериозен, когато ти казах, че си израснала далеч над ония тъпи американски актриси с вечно навирени крака. Ти заслужаваш една истинска роля. Ти си от ерата на шестдесетте години, новата жена, интелигентна, разкрепостена, без задръжки по отношение на секса.

Абсолютно никакви, освен ако абсолютната вярност към един почти целомъдрен брак би могла да се счита за задръжка.

Една богата и възрастна двойка беше седнала на най-близката до тяхната маса. Мъжът хвърли поглед към Алисия, бодна два пъти в чинията си и промърмори нещо на съпругата си, благоухаеща на Шанел. Тя изчака дискретно половин минута и после се обърна с любопитство. Обикновено Алисия изпитваше невинна радост от това, че хората я разпознаваха. Но сега се намираше в отвратително настроение и погледите я раздразниха.

Тя изгледа навъсено обожателите си и изрече с приглушен глас.

— Максим, много съжалявам, но аз си имам свои причини да откажа.

— А какво ще кажеш за Бари? Никога ли не си се замисляла за начина на живот, който води той? Да не може да изкара и цент, да го издържа съпругата му?

— А това — рязко отвърна тя — си е наша работа.

— О, разбира се. Бари ми обясни, че вашите кариери никога няма да се пресекат. Но аз му се изсмях. Ти си му длъжница, Алисия, абсолютна длъжница. Без теб той щеше сега да е адвокат, щеше да взема тлъсти хонорари и щеше да е в нормални отношения с леля Клара и чичо Тим…

— Не мислиш ли, че вече прехвърляш всякаква мярка? — изрече сърдито Алисия. — Бари не би постъпил по друг начин. Знаеш колко често нарича сценаристите курви — добави вече по-спокойно тя.

— Така говорят всички девственици. Това произлиза от страх — от страха, че няма да те поискат, от страха да не се осереш. Повярвай ми, Алисия. Той би прескочил и през огнени обръчи, само и само да напише сценария на Скитания.

— Тогава защо не му дадеш възможност да опита поне на пробен сценарий?

Пристигна първото основно ястие. Максим проследи с поглед церемонията по сервирането на техния turbotin braise aux echalotes.

Когато след малко пак останаха сами, Алисия каза:

— Той е един абсолютно самоотвержен писател.

Максим заби зъби в първата хапка.

— Върховно е.

— Дай му шанс.

Максим продължи да се наслаждава на храната, сякаш тя изобщо не беше проронила и дума.

— Опитай го. Просто няма подправка, която да не са използвали.

— Това ли е твоят начин да ми съобщиш, че филмът е поръчка пакет? Че ако аз не взема участие, ти няма да вземеш Бари? Това ли се опитваш да ми кажеш?

— Казвам ти да си изядеш своя turbotin, преди да е изстинал съвсем.

 

 

Както беше прието, в петък Сен-Симон прекрати репетицията точно в един часа. Алисия и Хуанита се вмъкнаха в ситроена, като спряха в Белвил-сюр-Лоар да си купят прясно изпечени франзели.

Влизайки в къщата, бяха изненадани от бясното чукане на пишещата машина.

— От доста време не бях го чувала да работи така — каза Хуанита.

Тракането продължи с неуморно кресчендо чак до часа за вечеря. Бари се появи със зачервени очи и изпито от умора лице, но въпреки това грабна бутилката с виното от кухненския рафт и затанцува с нея към Алисия, сграбчвайки я в меча прегръдка.

— Сладур, не ти мърда най-великата роля в кариерата ти!

Тя се издърпа и го загледа зяпнала. Хуанита наблюдаваше с безстрастен поглед, бъркайки супата от спанак.

— Не знаеш ли? — запита Бари.

Алисия поклати глава.

— Максим не ти ли каза? Сигурен съм, че обеща да изясни всичко с теб… Или пък дали не му обещах аз да свърша тая работа? Както съм се сраснал с пишещата машина, и името не мога да си спомня. — Последва още една прегръдка. — Знам, че си счепкана с Холивуд на тая тема, но можеш да ми повярваш, че вече си готова.

— Сен-Симон…

— Ще имаш време да завършиш Пламъка. А той не е пинтия, няма да се заяде за оставащите няколко месеца. Досега не съм ти се бъркал в работите, но скъпа, ти наистина не можеш да се откажеш.

Алисия въздъхна.

— Бари, наистина ли искаш да напишеш сценария?

— Този филм е точно това, от което имаш нужда, за да стартираш в кариерата — заяви той на висок глас. — Заради това се съгласих да го направя безплатно. Правя го заради теб! — изкрещя Бари.

— Супата е готова — извика Хуанита от кухнята.

 

 

— Ти, лайно такова — изрече Алисия, — ти, мръсно лайно такова!

— Един ден ще паднеш на колене пред мен и ще ми благодариш — не й остана длъжен Максим.

Репликите се разменяха на следващия ден следобед. Той беше пристигнал сам в замъка около единайсет сутринта и веднага се бяха уединили с Бари. Тежката дъбова врата неохотно пропускаше приглушено гневните им крясъци.

 

 

— Накарал си го да го направи без пари!

— Това е съвсем обичайно за един начинаещ автор.

— И ако аз откажа ролята, ти ще се откажеш от сценария му?

— Ще бъда принуден.

— Значи той може да ти предложи сценарий по-добър дори и от този на Отнесени от вихъра и ти ще се откажеш от него?

— Какъв избор бих имал тогава?

— Не мислиш ли, че това ще го унищожи окончателно?

— Алисия, ти си вътре в бизнеса, не е необходимо да ти го напомням. Без теб никое студио няма да сключи договор с нас за снимките на филма, това да ти е ясно. Съсипването на Бари не е моя грижа, а твоя.

Остатъкът от седмицата Максим прекара в замъка, помагайки на Бари да изчисти проекта на сценария. Братовчедите спореха до прегракване през деня, през нощта и по време на храна. В Льо Негр, един ресторант две звезди от веригата Тур, двамата братовчеди се скараха толкова жестоко за един епизод, че бяха изхвърлени от залата на ресторанта. В петък скелетът на сценария беше вече готов и късно следобед на същия ден Максим си тръгна. Бари отпразнува повода със стилно Божоле. На следната сутрин Алисия донесе на съпруга си сурово яйце с устърширски сос и той се оттегли в библиотеката да започне работата по вече окончателния сценарий.

След като Алисия завърши снимките си в Пламъка, Сен-Симон формално я освободи от остатъка на контракта. Гъстите му бакенбарди одраскаха бузите й, той си взе сбогом с нея и извика:

— Bonne chance в Холивуд!

Бари жадуваше да се завърне триумфално у дома. Но тъй като хонорарите им за Скитания щяха да дойдат чак след привършване на снимките, и понеже Алисия все още дължеше на Сен-Симон за ремонтите по замъка, двамата се набутаха в един чартърен полет Париж — Лос Анджелис.

Алисия и Хуанита използваха задремването му и се уединиха в опашката на самолета до тоалетните.

Хуанита се обърна към сестра си.

— Сега ще ми обясниш ли какво става?

— Да ти обясня какво?

— Знам, че се съгласи да направиш филма само заради Бари. Не мога само да разбера защо си толкова неспокойна? Да не би да е заради чичото на Бари, бащата на Максим? Нали ми каза, че искал да те изгони от страната?

Алисия се втренчи надолу към облаците.

— Това беше преди много време. Оттогава минаха шест години. Вече едва ли го е грижа къде живея.

— След като не те е страх от него какво имаш толкова срещу Калифорния?

Алисия положи брадичка в малкия овален илюминатор.

— Нали си спомняш, когато ти казах, че бях влюбена и скъсахме? — изрече тя бавно. — Това беше братът на Максим, Хеп.

— Режисьорът на филма, в който ще играеш?

— Да. Хеп по нищо не си прилича с брат си. Изобщо не е язвителен като Максим и е абсолютно порядъчен. Разказах му всичко за нашия живот, как съм отраснала, и това изобщо не го разтревожи. Със сиви очи и руса коса е и много едър. Веднага разбираш, че можеш изцяло да му се довериш. Мистър Кординър уреди Сен-Симон да ме наеме, за да ме раздели с Хеп. Нямаше как да обясня на Хеп за ролята на баща му, така че той трябва да си е помислил, че съм решила да не пропускам своя шанс да направя кариера, вместо да му посветя живота си. Сега ходи с едно много богато момиче.

— И след всичките тия години ти все още не можеш да го забравиш?

Въздишката на Алисия замъгли стъклото на илюминатора.

— Знам, че е нелогично, но е така. О, Нита, как бих могла да бъда всеки ден до него, след като знам, че ме презира? Как ще го гледам с другата жена?