Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (42)

38

Изискванията на Ланг включваха и клауза за бързо пускане по екраните. Късметът и тук не им изневери. Направо не беше за вярване, но снимките вървяха в определения срок. Превъплъщения беше готов за екрана седем месеца по-късно, в края на април. Членовете на филмовата академия получиха покани за предварителната прожекция на филма, фоайето на големия и нов благоустроен кинотеатър на академията в Уилшир беше претъпкан и няколко небрежно облечени господа още се мъчеха да си пробият път по широкото застлано с килим стълбище към просторното ярко осветено фоайе, където временните барове и бюфети бяха обсадени. В чест на събитието в Ню Мексико уредниците на приема сервираха chile verde, carne asada и златисти sopapillas.^[1]

Доброжелателите образуваха калейдоскопични групи около тези, свързани с Преображения. (Бяха изпратили покана и на Робърт Ланг, но той бе предпочел да гледа продукта на своята инвестиция сам — до този момент не бе имал какъвто и да е било контакт с който и да е било от актьорския или снимачния състав.)

Максим жънеше класовете на славата си пред камерите на Били Битцер.

Бари провеждаше съдебно заседание на стълбището.

Алисия не се отделяше от Хеп. Тя нямаше вяра в собствения си талант и тлъстите комплименти винаги я караха да се чувства като самозванка. Единственият начин, по който се справяше с такива ситуации, беше да играе ролята, която много отдавна бе заучила. С пола от синьо кадифе и жакет от шифон, тя непрекъснато отмяташе глава, разлюлявайки свръхдългите си златни обици, и с блеснали очи и влажни устни сипеше опровержения.

До нея се беше приближил Дезмънд Кординър.

— Алисия, ти си пратена от провидението, за да снимаш филм за нас — каза той. — Аз наистина трудно бих се съгласил Магнъм да крета на опашката.

— Единствените опашки за Магнъм са тези на бюфета, мистър Кординър — рече тя.

Розалинд Кординър прегърна Хеп. Тя се усмихна в някаква точка над главата на Алисия и изрече:

— Бяхте вълшебна, скъпа, както винаги.

— Режисьорът е виновен за всичко, мисис Кординър — произнесе Алисия.

Но Розалинд вече се бе насочила царствено към две сивокоси жени.

Алисия поруменя. Тя разсъди, че вече няма от какво да се страхува при евентуален сблъсък с Клара и Тим. Търсенето на билети беше толкова голямо, че Максим реши да направи две пресявки за Академията: свекърът и свекърва й се бяха изолирали от нея, като бяха поискали да присъстват на втората среща. Също и Франк и Лили Зафарано. Франк и Лили още не я бяха канили в дома си и макар да си даваше вид, че това не я интересува, не можеше да сдържи горчивината, която изпитваше, или отчаянието си. Винаги боли, когато те отхвърлят.

Само след минута се появи и Бет.

— Беше невероятна — каза тя.

— С роля като тази кой не би бил?

Бет сниши приятния си глас до шепот.

— Наистина съм ти страшно благодарна, Алисия. ПД ми разказа цялата история.

— Това е нищо в сравнение с онова, което той направи за мен.

Бет я докосна по ръката.

— Само погледни Бари! — Бари се смееше до един възрастен мъж с обло лице и дълга коса. Алисия мигновено го разпозна; това беше една от големите клечки на Магнъм. — Най-после се измъкна от ямата… благодарение на теб.

Никога до този момент Бет не бе показвала и сянка от топлота; Алисия почувства как нещо стяга гърлото й. И в този момент Уилям Хоулдън се приближи към нея с усмихнато обветрено лице.

Следващия път, когато Алисия мярна Бари, той беше застанал до бюфета, преметнал ръка през рамото на русокосо създание с къса рокля в златен металик.

Алисия реши, че когато филмови магнати от висок ранг дебнат всяка дума на Бари и блондинки с вълшебен тен притискат божествените си тела до неговото, е най-уместно да поговори със съпруга си за развода.

Тя се отдели от Хеп и отиде при Бари.

 

 

Когато на следващото утро телефонът й иззвъня в единайсет и половина, тя изгледа злобно апарата, убедена, че това е Бари, който се обажда, за да отмени срещата им.

— Да? — изсумтя тя.

— Мога ли да говоря с мис дел Мар?

Тя озадачено се опита да си припомни откъде познава този мек мъжки глас. Телефонните им номера ги нямаше в указателя, следователно тя трябваше да познава всички, които звънят в къщата в Лоръл Каньон.

— Тя е на телефона.

— Мис дел Мар, Робърт Ланг се обажда. Днес съм в Лос Анджелис и бих искал да обядвам с вас.

Изненадата беше пълна и тя трескаво се опита да се измъкне.

— Хеп е в офиса на пресконференция.

— Знам това. Имайки предвид начина, по който мистър Кординър се отнася към мен, не сте ли на мнение, че ще е по-добре, ако се срещнем само двамата? Да кажем в Бел Еър? В един часа.

— Не мога… — започна тя. Но той бе вече затворил.

Тя затръшна бясно слушалката. Ще се обадя и ще отменя срещата, помисли тя. Инцидентът бе разбудил несигурността й и тя се огледа в огледалото.

За срещата с Бари тя бе облякла черен пуловер с поло яка и джинси. Дали нямаше да си помисли, че тя е облечена твърде обикновено, и да навири нос? Тя се премени в пурпурна миди рокля и обу подходящите обувки. Но този тоалет също можеше да се окаже грешка от нейна страна — Бари винаги бе имал чувството, че тя се облича прекалено натруфено.

Облече една от копринените рокли, които си беше купила в Милано и така отиде във всекидневната. Бари вече бе изпил една пета от обема на бутилка Чивас Регал.

— Съжалявам, Бари — каза тя. — Но нали си ме знаеш, ще закъснея даже и за собственото си погребение.

— Хуанита ме почерпи — отвърна жизнерадостно той. — Имам среща в Браун Дарби. — Той отпи от чашата си. — Снощи мина добре, нали?

— Че как иначе? Поредният голям сценарий. — Той просия и тя продължи. — Исках да придвижа нещата с развода. Проточиха се твърде дълго.

Той продължаваше да се усмихва.

— Не си забравила, че си католичка, нали?

През всичките години, в които бяха живели като съпруг и съпруга, тя нито веднъж не бе прекрачила прага на църквата или прошепнала молитва, но въпреки това той не бе престанал да гледа на нея като на Алиша Лопес, ревностна домакиня.

— По-добре ще е да уредим нещата — каза тя.

— Винаги, когато пожелаеш, сладур. Както съм ти го казвал и по-рано.

Дали наистина беше толкова пиян, че не можеше да си спомни всички онези моменти, в които се бе влачил в краката й и бе хълцал унижено да не го изоставя?

— Общото ни имущество много не ме вълнува, но ще си уговорим среща с бизнес мениджъра.

— Защо? — замига бързо Бари. — Твоите финанси не ме вълнуват.

Твърде късно в паметта й изплува чувствителността му към успеха й, финансов и всякакъв друг.

— Имаш право — изрече тя успокоително. — По-добре е да оставим на адвокатите да уредят всичко.

— Алисия, в този случай аз съм още по-заинтересован да разтрогнем този отдавна несъществуващ брак.

След като той излезе, тя остана дълго време с поглед, вперен в пода, опитвайки се да си припомни как бе видяла Бари преди години — богоподобно създание от колеж, ерудиран, интелигентен, обречен на успех.

Тя въздъхна и набра номера на хотел Бел Еър.

— Бих искала да говоря с мистър Робърт Ланг.

— Робърт Ланг? — Последва дълга пауза. — Съжалявам, но в хотела нямаме регистриран човек с това име.

— О, аз мислех, че той е отседнал при вас. Тогава моля ви да ме свържете с ресторанта.

Салонният управител я информира, че резервация за човек на име Ланг при него няма.

Хуанита влезе да почисти масата.

— Какво стана? Бари пак ли ти плака на рамото?

— Не, не. Този път каза, че няма нищо против.

— О, сега вече пеем друга песен. — Хуанита постави празните чаши върху подноса. — Тогава защо гледаш така, сякаш е дошъл краят на света?

— Робърт Ланг се обади преди малко…

— Ланг?

— Да. Каза, че ще се срещнем в Бел Еър. И затвори, преди да му откажа. Току-що се опитах да му изпратя съобщение, че не мога да отида, но той не се е регистрирал в хотела, той дори не е запазил и маса в ресторанта.

— Може би му осигуряват веднага, още щом го зърнат. Мислиш, че ще ти се изтропа?

— Няма да ме има там, за да разбера.

— Ти ще се справиш с това, Алис — изрече твърдо Хуанита. — А от всичко, което съм чула за Робърт Ланг, той е човек, на когото никой не смее да излезе насреща.

 

 

Хотел Бел Еър даваше подслон на президенти, кралски особи и всякакви други величия, които търсеха луксозно уединение. Старинната, с испанска архитектура сграда на пръв поглед бе една от многото в околността и едва когато човек се озовеше във вътрешността на хотела, разбираше, че е сгрешил. По това време на деня фоайето беше без рецепция или пиколо, и изглеждаше просто като една просторна всекидневна.

Някакъв мъж четеше до камината. Беше с приведена глава, така че Алисия не можеше да види чертите му, но зализаната му оредяваща коса и разкрепостената кройка на добре ушития му костюм я накараха да си помисли, че това е един от онези брамини от Бостън.

Той вдигна поглед и я позна. Пъхна малката книжка във вътрешния си джоб и я приближи; висок, слаб мъж, абсолютно уверен в себе си и в абсолютната си власт над околните. Тя си наложи усмивката, която слагаше при среща със свои обожатели, умиращи за автограф; бе престанала да се учудва, че дори и най-богатите и могъщи мъже бяха като омагьосани от екранното й присъствие. Той поне не се опитваше да й поставя цена. Повечето магнати я изяждаха с очи, като оценяваха с точност до долар цената, на която биха прекарали нощта с обекта на всеобщото желание.

— Мис дел Мар — произнесе той. — Аз съм Робърт Ланг.

Стомахът й се сви на възел. ПД й беше описал мафиота от Лас Вегас като човек от класа, но това, че Робърт Ланг действително изглеждаше върхът, й подейства като шок.

— Изглеждате изненадана, че ме виждате — каза той.

— Не мислех, че ще бъдете тук. — Тя реши да импровизира, използвайки част от истината. — Още щом затворих телефона и се сетих, че вече имам ангажимент за обед. Обадих се, но ми казаха, че не сте регистриран в хотела. В ресторанта също нямаха резервация на вашето име. — Тя замълча.

— Секретарката ми никога не използва името ми. Извинявам се за другия ви ангажимент, но съм ви благодарен, че дойдохте.

Гласът на Ланг съдържаше дипломатическа учтивост и той я поведе през патиото, сякаш това беше официалната му резиденция.

В ресторанта той изчака да вземат поръчката им и каза:

— Преображения е всичко, за което съм мечтал.

— Това е прекалено изискано за масовия вкус — отвърна тя.

— Изискаността за мен означава твърде много. Вие бяхте великолепна — каза той и изстреля следващата похвала, без да отделя очи от лицето й.

Гримьори, оператори, филмови шефове, режисьори непрекъснато я фокусираха с професионално набит поглед. Извън киното и дома си тя беше обществена собственост. Едва ли имаше човек на света, толкова привикнал да не отделят очи от него. И въпреки това под погледа на Робърт Ланг тя се усети, че премята сребърните прибори из ръцете си.

— Току-що препрочитах това.

Той измъкна книга от джоба си и я протегна през масата.

— Медея — прочете заглавието тя.

— Бих искал да го направя на филм.

— Имате ли договор с Еврипид? И мадам Джудит?

— Джудит Андерсън не е Медея.

— Но ролята е нейна.

— Ролята на Медея не е за възрастна актриса с вече изработени маниери. Тя е млада, жизнена — и груба, когато се наложи. Тя живее в сурова страна, където оцеляването е всичко. — Той почука износената кожена подвързия. — Ако това беше модернистична пиеса, тя щеше да живее в някое градско гето или затънтена селска провинция.

Алисия се запита колко ли от миналото й беше известно на Ланг.

— Може да има хиляди интерпретации.

— Виждам продукцията като епична панорама с огромен бюджет.

— О, колкото по-голяма, толкова по-добре — каза тя. — И модерна, нали точно това казахте преди малко?

Той пропусна игривия тон край ушите си.

— Това ще е продукцията на столетието. Ще го заснемем отвъд океана.

— Предполагам, в Гърция.

— Не, нещо с по-дива природа. Може би Африка. — Той направи пауза. — Мис дел Мар, само вие можете да върнете Медея към живот.

— Подписах договор само за един филм, точка.

— Условията ще бъдат съгласувани от вашия агент.

— Няма смисъл!

Тя го каза толкова рязко, че тримата старчета от най-близката маса, които до този момент бяха хвърляли несигурни погледи към нея, сега вече се взираха като омагьосани в лицето и гърдите й.

— Ще откриете, че аз съм нещо повече от щедър.

— Никога повече няма да правя филм за вас.

Тя се извини преди кафето и си тръгна. Докато пресичаше арковидния мост над езерцето пред хотела, тя разбра, че Робърт Ланг беше направил нещо по-лошо от недостойно предложение или заплашване, неща, за които тя беше психически подготвена. Той я беше изкушил с ролята на живота й.

 

 

В края на следобеда тя записа едно интервю за предаването Шоуто на Мърв Грифин, после хората от нейния Рекламен отдел я замъкнаха в CBS за интервю на живо в новините, след което пък я отведоха в Ел Падрино Руум на Бевърли Уилшир за интервю на четири очи и вечеря с репортер от отдела View във вестник Лос Анджелис Таймс — всичко това беше част от задълженията й при премиерата на филма.

Тя четеше в леглото, когато Хеп се прибра след второто представяне, което по думите му било не по-слабо от първото.

Тъй като враждебността му към техния ангел спасител от Лас Вегас беше повече от пословична, тя не му спомена нищо за срещата си с него.

— Какво стана с Бари? — запита той, докато угасяше лампата.

— Дойде сутринта и ми каза, че нямал нищо против развода. Дори се обади да ми даде телефонния номер на адвоката си.

— Господи, направо не ми се вярва! — Възклицанието на Хеп прониза полумрака. — И Бари наистина се съгласи, без никакви забавяния?

— Отсега нататък вече ще бъдем заедно.

Тя очакваше Хеп в доброто си настроение да я подразни, но вместо това той протегна ръка и задържа дланта й върху гърдите си.

— Мислех си, че никога няма да се случи — изрече той с дрезгав глас.

— Но ние сме заедно от много време, скъпи.

— Винаги ми се е струвало малко несериозно.

— Несериозно?

— Спомняш ли си първия път, когато те закарах у вас от Магнъм?

— Ти носеше тогава един бледосив пуловер.

— Още си спомням какво си мислех; ето как е, когато си женен. Винаги съм искал най-важните неща в живота да ги изживея с теб. Семейството, връзката за цял живот.

Той се подпря на лакът и я зацелува нежно и настойчиво. В студената калифорнийска нощ щурците свиреха песента си, а някакъв далечен койот в каньона виеше към оранжевата луна. Тя го обгърна с две ръце и притисна длани към кръста му, опитвайки се да го притисне още по-плътно към себе си. След малко се надигна и нощницата й се изхлузи на пода. Тя го възседна и двамата изстенаха, когато членът му потъна дълбоко в нея. Мускулите на вагината й се стегнаха около него; ръцете му проследяваха очертанията на гърдите й, ароматите на телата им се смесиха и изведнъж в един момент тя застина неподвижна с широко отворени очи и сърце готово всеки момент да изхвръкне от гърдите й. Тя задиша учестено, той грубо притисна бедрата й и я заклати в ритъма си.

Точно преди да заспят, той промърмори сънливо:

— Винаги ще бъдем заедно.