Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (48)

43

В бележника с бяла кожена подвързия, надписан „Мисис Ървинг Гоулд, 1979 г.“, кратката бележка за 1 септември гласеше: Алисия, обяд, 12:45 ч. В дванадесет и половина Бет беше приключила с нанасянето на парфюма си.

Време е да видя Клари, помисли си тя.

Клари, единственото й дете, беше родено на 12 юни 1974 г., само няколко седмици след като Клара Фридман Кординър беше погребана от реформиран равин в Хилсайдското гробище, близо до къщата, в която бе живяла. Съгласно еврейските обичаи семейство Гоулд бе кръстило дъщеричката си на името на покойната баба.

Докато прекоси просторния и светъл хол, накичен със скици на Да Винчи, изпълнени от Ървинг, новопоявилите се бръчки между очите й се врязаха още повече. С отчаяна решителност тя бутна тежката огнеупорна врата.

Клари не вдигна глава.

Детето седеше до малка, ярко боядисана масичка и плетеше с дребните си пръстчета някаква връв между дланите. Красиво червенокосо петгодишно момиченце с идеално изгладени жълти панталонки от кадифе и жълта ризка, от която се усмихваше изрисувано мече. В гардероба висяха дванадесет еднакви комплекта, които след като ги израстеше, щяха да бъдат заменени с други, с по-голям ръст. Клари и дума не даваше да се издума за нещо друго.

Бет хвърли поглед към мисис Патрик, която бе опнала крака като диреци върху дивана. Сестрата кимна. Можеше да влиза. Бет се плъзна покрай дълбоките рафтове, натъпкани с играчки, недокоснати от ръчичките на дъщеря й. Тя се приближи към детето си със същото внимание, с което би се прокрадвала към някоя птичка.

Клари продължи да оплита и връзва тъмнокафявото влакно. Плетката, оформяща се между дланите, би преизпълнила с гордост всяко родителско сърце. На пръв поглед тя не забеляза майка си, но това не беше така. Когато Клари още не беше завършила една годинка, нейните родители научиха, че пронизителните й писъци бяха реакция, може би на страх от дори и малките промени в обкръжаващата я среда. Докато навърши две години, тя вече бе развила изключителна острота и за най-малката нередност в домакинството. Семейство Гоулд спря да кани хора вкъщи, развличайки се или в кънтри клуба Хилкрест, или в банкетната зала на втория етаж в ресторанта. Достатъчно бе изсвирването на някой разсеян келнер или спирането на камион за доставки пред входната врата, вместо пред задната — случила се по времето, когато Клари беше в лошо настроение, — и тя пищеше, понякога толкова продължително, че се налагаше да викат доктор Сивърин да й бие успокоителна инжекция.

Бет се отпусна на едно детско столче и се обърна към сестрата.

— Как е днес?

Мисис Патрик, подобно на другите сестри, които се въртяха денонощно, беше дипломирана медицинска сестра, специализирала педиатрия. Тя вдигна картона и зачете с провлечения си южняшки изговор:

— Събуди се в седем и пет. Облече се сама. Закуска, както обикновено.

Каквото и да сервираха за закуска, обяд или вечеря на Клари, различаваше ли се то от овесена каша, неизменно политаше към отсрещната стена. Въпросната каша беше подсилена със специална смес от течни витамини, протеин на прах и сухо мляко.

— Голяма нужда в нощно гърне, в осем и двайсет. Разходка в градината за тридесет минути, после чу един хеликоптер и се разтревожи.

— Да, чухме я да плаче.

— Прибра се вътре в девет и пет. В девет и четиридесет и пет се успокои. Гледа анимационни филмчета.

Гледа? — помисли си Бет. — Кой знае какви образи се проектират в мозъка на Клари пред телевизионния екран.

Клари повдигна плетката високо над главата си.

— Това е чудесно, просто прекрасно — каза Бет, — татко ти и аз сложихме в рамка последното ти творение.

Плътният й глас придоби фалшива приповдигнатост, докато описваше рамката и мястото, на която я бяха окачили в къщата.

Когато беше с Клари, се чувстваше така, сякаш бяха издърпали почвата изпод краката й.

Самоуважението на Бет беше неизменно свързано с подпомагането на другите. Тя не беше сигурна дали това не беше плод на психологията й като сестра близнак, половин личност — при това по-малката, женската половина — и трябваше да заработва своя дял от внимание и любов, или беше родена с вродено влечение да се раздава за околните. От най-ранно детство, от времето, когато прохождаше, вършеше услуги на Бари и родителите си. По-късно изкарваше отлични оценки, за да радва както учителите си, така и майка си. В Магнъм бе изпитвала радост от дългите си работни часове и ефикасния труд. Когато ПД започна кариерата си в своята самостоятелна агенция, тя доброволно бе приела да води счетоводните му книги. След женитбата си с Ървинг, останал вдовец, тя се отдаде на грижи за него и къщите му — едно просторно бунгало в Палм Спрингс, къща в Аспен, имението в Холмби Хилс, което обитаваха в момента.

Специалистите, които Ървинг викаше понякога и им плащаше високи хонорари, диагностицираха Клари като болна от хронична детска психоза. Но Бет не се интересуваше как я наричат. Тя знаеше само, че се бе оказала ненужна в живота на детето си и това й причиняваше голяма болка.

Внезапен шум от кола, движеща се по близката улица, я накара да се вцепени в очакване на детския писък. Тя положи успокояваща длан върху копринените коси на дъщеря си, искрящи със същия златист цвят, като тези на Бари на нейната възраст. Клари се отмести встрани и продължи плетката си.

— Колата не я разтревожи.

— Тя знае, че това е леля й Алисия.

Как може да го знае? — учуди се Бет.

С усмивка помаха на безучастната си дъщеря, излезе от детската стая и мигновено се почувства пет фунта по-лека. Затича се надолу по стъпалата да поздрави снаха си.

Алисия бе облякла една от фланелките си с къс ръкав, украсена с изкуствени диаманти, образуващи сложна геометрична фигура. Бет несъзнателно приглади плисираната си пола от класическа бежова коприна, като състрадателно си помисли: Бедната Алисия, съвсем е лишена от вкус.

Двете жени се прегърнаха щастливо и оживено заприказваха, докато минаваха през гостната, изградена специално за големите платна на Рубенс в изпълнение на Ървинг — ярдове розова гола женска плът. После прекосиха ориенталската градина и стигнаха до чайната с розови керемиди, където беше сложена масичка за двама. Наливайки айскафето Бет запита:

— Как е Бари?

— Зает е много с книгата си.

През дългите паузи между нередовните му поръчки за телевизията той преписа наново романа, който бе започнал още от първите седмици на брака им.

— А той… не продължава ли…? — неизречените думи на Бет, визиращи пиянството на Бари, увиснаха в свежия септемврийски въздух.

От раждането на Клари навсякъде й се привиждаха бедствия. Бари вече почти не се докосваше до бутилката, а в редките случаи никога повече не достигна онова критично състояние, в което бе изпаднал навремето. Но въпреки това Бет непрекъснато се тревожеше, че брат й може пак да се пропие.

— Той е много добре. Сега е в Ермитажа, обядва с един гостуващ редактор от Ню Йорк.

— Чудесно! — възкликна с цяло сърце Бет. След малко обаче, неспособна да се справи с новата си и нежелана роля на песимист, тя добави: — Да се надяваме, че това не е поредната фалшива тревога.

Миналата година непрекъснато редактираният му роман бе възбудил интерес у едно местно издателство, но никакъв договор не бе последвал.

— Не се тревожи. Каза, че това ще бъде само един приятелски обяд. — Алисия отпи от айскафето си. — Ти каза, че имало добри новини за Клари.

— Да. Мисис Патрик обясни, че когато си идвала и колата ти свърнала в уличката, тя не се разтревожила.

Дори и с Ървинг Бет използваше евфемизми в разговорите си, поддържайки впечатлението, че Клари беше нормално дете, което просто израства проблемите си. Но при последните думи устните й потрепнаха.

— Бет — изрече съчувствено Алисия, — защо не си родите с Ървинг още едно дете?

— Той е на 62, а аз съм на 40. И дума не може да става.

— На неговата възраст много мъже имат второ семейство.

Бет хвърли поглед към красивото изкуствено езеро, неспособна да прогони мисълта за нощите със съпруга си. Ървинг, който беше пълната противоположност на ПД в леглото, следваше винаги една и съща програма. Започваше се с френска любов, докато получеше ерекция, после лягаше върху нея в мисионерска поза, залавяйки се с две ръце за таблата на леглото. От там нататък не издържаше повече от две минути. И въпреки дълбоките им разминавания в секса, тя го обичаше много. Бет не се беше омъжила за него заради парите му. Всъщност тя изобщо не бе имала представа за баснословното му богатство. Когато се беше запознала с него на едно барбекю у чичо Дезмънд, а това бе станало само няколко месеца, след като се бяха разделили с ПД, тя се бе почувствала привлечена от честното му изражение и съчувствен глас.

— Изглеждате тъжна — беше й казал той.

— Да, така е — призна тя.

Поговориха малко за работата й и той срамежливо я покани на кино.

— Ако не се срамувате да се движите с възрастен мъж, искам да кажа.

Тя го отведе в кино Академия, защото не искаше да го принуждава да пръска повече пари, отколкото можеше да си позволи.

Първите години половият им акт не я възбуждаше, но не я и отблъскваше. Когато обаче изскочиха проблемите с Клари, тя беше убедена, че вината за неуспеха е у нея — в края на краищата Ървинг имаше от първия си брак трима синове, енергични млади мъже с богати семейства. От този момент нататък сексът се превърна за нея в истински кошмар. С разтворени крака и стиснати зъби тя се молеше само да не забременее. Бе започнала да пие хапчета, и отиде при втори гинеколог да й постави спирала. Използваше също така и вагинален крем, частично поради нуждата от допълнителна секреция, но главно за предпазване от забременяване.

— А за осиновяване? — питаше внимателно Алисия.

— Няма да осиновявам. Дори и не помислям.

— Много хора мислят като теб, но после направо полудяват от радост при вида на бебето.

— Детето няма да е частица от мен.

— Но едно новородено…

Бет въздъхна дълбоко.

— Алисия, иска ми се да съм по-различна. Но ще ти кажа, казвала съм го и преди. Никога не бих могла да приема дете, което не носи моите гени.

— Но ти не можеш дори да си представиш как само ще се чувстваш.

— Знам — произнесе Бет с равен глас. — Знам точно как ще се чувствам. Бебето на някой непознат човек ще бъде просто безвредно лекарство без никакъв лечебен ефект. Може ли да има нещо по-нечестно от това?

Тя замълча, изчаквайки Роскоу да освободи пътя с подноса на колелца.

Ядоха тънки резени папая с прясно задушени скариди (откакто се помнеше, Бет беше на поддържаща диета) и разговаряха за филма, който Алисия привършваше в Юнивърсъл.

— Значи основните снимки почти са привършили — каза Бет. — После какво?

— Малко почивка. След това ПД ни е подготвил работа в пакет.

— Кой е вътре?

— О, пак доброто старо време! — Алисия дел Мар се изкикоти. — Аз. Максим. Хеп.

— Хеп?

— Аз също бях изненадана — каза Алисия. — Мислех си, че след като свърши онзи филм в Югославия, той ще се върне в Заир.

Бет си бе мислила същото. Тя правеше щедри дарения за рехабилитационния център, който Хеп беше основал в Заир (макар и да продължаваше да си мисли за новата страна като за белгийско Конго), с усещането за дълбок срам, че чековете, които изпращаше по пощата, не бяха с честна умисъл, а за да държат братовчед й далеч в географско отношение от съпругата на брат й. Фотоснимките на центъра, разположен в отдалечена част от тропическа гора, близо до планината Рувензори, демонстрираха защо името беше толкова натруфено. Представляваше къща с размери 20 на 25 фута, на колове, с тръстиков покрив и широка веранда, където за получаващите медицинска помощ се грижеха семействата им. Управителят на центъра се казваше Артър Клийфелд, брадат млад нюйоркчанин, възпитаник на болницата Джонс Хопкинс. Онези първи пет години Хеп прекара в Заир. Когато отново възобнови режисьорската си дейност, Бет беше във възхита, че той правеше филмите си на толкова отдалечено място. Допреди три години само бе отскачал епизодично до Лос Анджелис и нещата се промениха едва когато се ожени за Мадлен ван Влайът от фамилията Ван Влайът — собственици на верига от супермаркети. И когато през юни се състоя голямата им сватба в епископалната църква Вси Светии, Бет почувства как от плещите й се смъкна огромен товар.

Мадлен нито веднъж не придружи Хеп в пътуванията му до Африка и много рядко го съпровождаше, когато снимаха на открито, но във всички други отношения двамата наистина бяха златна двойка. Изглеждаха великолепно заедно — Мадлен беше висока за жена и със златна коса, като на Хеп. Никога не се караха. Тя се движеше в обкръжението си от приятелки от Блу Бук, едно общество, което кланът Кординър приемаше като съвършена противоотрова за склонността на Хеп да избягва многолюдни компании.

При редките семейни събирания, когато Алисия се показваше с Бари, Бет наблюдаваше със зорко око бившите любовници. Двамата обикновено си разменяха по няколко роднински учтивости и после се разделяха.

Бет наблюдаваше как златната рибка се стрелка по спокойната повърхност на водата в езерцето.

— Какво представлява филмът? — запита тя.

— Нарича се Баобабът и действието му се развива в Африка.

— Може би това го е привлякло.

Алисия повдигна рамене.

— Кой знае? Всичко, което мога да ти кажа, е защо аз се съгласих да го направя. Бет, след като гледат филма, повече няма да имат смелост да ме канят да играя в тъпите им секскомедии.

Увереността в думите й, макар и не толкова явно афиширана, разтревожи още повече Бет. Пръстите й потрепериха, докато изтърсваше захарта от пакетчето в айскафето си, и белият прашец се разпръсна по масата.

— Звучи вълшебно — каза тя.

В действителност Алисия нямаше никаква представа каква беше ролята й или за какво ставаше дума във филма. Тя познаваше областта Източна Африка и заглавието, нищо повече. Съгласи се да играе в Баобаба поради една-единствена причина: ПД й беше споменал, че Хеп вече бил подписал договора.